… а в следващите редове ще ви разкажа за това как и защо щяха да ме пишат „записал се за ваксина, но неявил се“. Историята не е особено интересна и не е пълна със смешки за чипове (а можеше), ама искам да Ви я разкажа. Без конкретна причина, просто гледам че е модерно, пък и както е казала Баба Гина от Горно Сусурлево – „за лайковете го прайм“.
Откакто стана ясно, че тая работа с COVID-19 няма да мине за „около 2 седмици“, чакам ваксината като топъл хляб. Не щото съм някакъв безумно голям фен на топлия хляб, а просто защото метафората ми се струва подходяща за целите на текста. Както и да е… тъ чакам си я ваксината аз, и преди някакво време изведнъж осъзнавам, че в нашата страна от третия свят (щото повярвайте ми, по много показатели сме тамън страна от третия свят) шокиращо може и да се доредим до ваксини. Викам си – има надежда. Сигурно ще трябва да чакам поне до лятото (като знам колко време имплементираме електронни рецепти да речем), ама… поне има някаква светлина.
После стана онази работа със зелените коридори. За тях малко се дърпах, щото си викам – нали уж ограничени бройки ваксини, някак си не ми се иска да прередя някакви хора от рисковите групи. После осъзнах, че той народът масово се „лекува с ракия и чесън“, „ваксина му не трябва“ и голяма част от рисковите групи имат по-голям шанс да прекалят именно с ракията, отколкото да отидат да се ваксинира, и вместо да ги чакам да се наканят, по-хубаво да ходя… и ТУК ме заболя гърлото. Кофти стечение на обстоятелствата, ама точно тогава развъртяхме някакво актуално вирусче из вкъщи и не ми се стори разумно да се метна и на ваксина. В момента, в който се почувствах добре, се засилих да се ваксинирам… и бройките свършиха часове преди да успея да се доредя – „голяма липса на малшанс”, както беше казал Гонзо.
>>> продължи нататък >>>
Stranger's Weblog 