RSS

Архив на категория: Ревю

Portal review

Навремето всичко е било лесно!

Когато представата на хората за компютърна игра, се е свеждала основно и само до Pong е било лесно да правиш иновативни игри =) Но днес положението е друго. След като вече сме изиграли заглавия като (карам на рандом принцип) StarCraft, Quake, Doom, Half-Life, Grand Theft Auto, System Shock 2, BioShock, PoP, SoF, Deus Ex, Fahrenheit и т.н е доста трудно да се впечатлим от нещо.
Valve обаче отново показаха защо са едни от най-добрите, вадейки на пазара една наистина иновативна игра (нещо което не се е случвало от доста дълго време). Игра която в действителност предлага нещо НОВО и РАЗЛИЧНО.
…или, никак не е лесно да си тест събджект…
Vodpod videos no longer available.

Но да караме по-същество. Ако нямате никаква идея к’ъв е тоя портал, за който говоря, можете да фърлите едно око на матрЯла за The Orange Box (ако някой не се е досетил все още, Portal е част от игрите във въпросната кутия).

Free Image Hosting at www.ImageShack.usТъ както казах, в играта поемата ролята на тест събджект някъде из лабораториите на „Aperture enrichment center“ (APERTURE [ə’pə:tʃə] 1. отвор, отверстие, цепнатина, пролука), които очевидно е собственост на „Aperture science“, който са създателите на нещото около което ще се върти фабулата в Episode 3, на Half-Life 2 (не казвам какво е за да не ви разваля удоволствието да го откриете самички).
Както би трябвало да знаете, в играта разполагате с специално устройство което може да създава „портали“. „Стреляте“ в стената, отатък пропаста, и в стената до вас и готово – имате портал, през който спокойно можете да преминете. Разбира се има ограничения от типа – плоскости върху който не можете да създавате портали, и т.н но това изобщо не е важно в момента 🙂 Преди малко попаднах ей на тази картинка:
Portal scetch
Която доста ясно илюстрира възможностите който ви се предоставят 😉

Free Image Hosting at www.ImageShack.us

Докато се потите из нивата, създадени за да изпитат уменията ви, ще пъдете напътствания от GlaDOS – изкуственият интелект, управляващ „Aperture enrichment center“-a (озвучен по перфектен начин от Ellen McLain). Коментарите който пуска GlaDOS са толкова покъртително забавни, че на моменти може да се почувствате като участник в комедийно шоу (Поради сложността на задачата, чувствайте се свободни да припаднете по-всяко време“)

В общи линии геймплея е изключително приятен, а историята (да има и история) е хитра, забавна и чудесно вписваща се във вселената на Half-life. Като единствен кусур може да се изтъкне само краткостта на играта, аз я врътнах за три часа, и това при полужение че прекарах доста време в експерименти с порталите.

През 1-вата една трета от играта (че и малко отгоре) ще се научите (бързо и неусетно, точно като един добър тест събджект) на основните геймплеи механики, след което ще започнете да се сблъсквате с по-сериозните пъзели. Като цяло обаче картите, не са особено трудни, и стига да се замислите малко не би трябвало да срещнете особени затруднения.

След като приключите с основната част, можете да се пробвате с Адванст вариантите на някой от картите, където положението става прилично трудно на моменти. Освен това можете да пробвате и режим „предизвикателство“, като ще избирате от 3 вариации – скоростно минаване на нивото, правене на минимален брой крачки и използване на минимален брой портали.
Отделно след като минете играта, можете да си я пуснете пак с „Directors commentary’s“ (задължително за феновете). До колкото си спомням, Valve ни дадоха такава възможност за пръв път в Half-Life 2: Lost Coast, и от тогава плътно присъства в заглавията им (това е същото нещо като Directors commentary’s към DVD филм, само че в играта).

Факт е, че с това заглавие Valve експериментираха смело, и ще пожънат доста добри резултати. Също така мисля че заедно с епизод 3 ще видим и Portal 2. Скептично настроен съм към имплементирането на подобна механика в друга игра обаче. Така че, в спекулациите аз определено слагам парите си на Portal 2, и евентуално при много добро желание от страна на Valve едно, две нива в епизод 3 на HL. Всичко друго изглежда меко казано невъзможно. Но времето ще покаже.

Сега на дневен ред идва Half-life комюнитито от който очаквам чудовищно количество нови карти и пъзели, в най-скоро време. Portal е започнал като колежански проект btw 😉 така че ако имате свежи идей действайте, пък туко виж след година две, ще видим имената ви в кредитите на някой следващ HL.
Просто, както казват и авторите на играта – феновете ще направят с Portal неща, за който въобще не сме и подозирали.

Също така държа да кажа, че това е играта с НАЙ-ЗАБАВНИТЕ финални надписи който съм виждал от както играя игри. Ето тук съм качил песничката от кредитите (благодаря на Ben Kuchera за това че ме просветли как да изкарам музиката от играта), но моят личен съвет е да не си я пускате освен ако вече не сте превъртели Portal. Не за друго, ама песничката съдържа „леки спойлерченца“, и не е препоръчително да си разваляте кефа, от това сами да стигнете до този култов финал 🙂

И за финал ще ви кажа само едно – ИЗИГРАЙТЕ тази игра. Просто такива заглавия са рядкост в днешно време, и не трябва да се подминават с лека ръка!

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, в края на теста „You will be baked, and then get the cake!“ GlaDOS
Free Image Hosting at www.ImageShack.us

 
9 коментара

Публикувано от на 14 октомври, 2007 в Ревю, Games, Portal

 

Етикети: , , , ,

Call of Duty 4: Modern Warfare demo review

След TimeShift се насочих към играта която очаквам от толкова много време, а именно новият Call of Duty (сухите факти още са си тук)!

Малко съм разочарован обаче, защото няма какво чак толкова да се каже за това демо 🙂

1. Супер щастлив съм, че най-накрая се махнаха от втората световна война;
2. Играта изглежда перфектно;
3. Играта звучи феноменално (запазена марка на поредицата);
4. Геймплеят (поне в това ниво от демото) е изключително динамичен. Буквално за броени секунди ситуацията се променя. Ще трябва да щурмувате сграда, веднага след това да се отбранявате на голямо открито пространство, да взривявате анти еър установки и какво ли още не.

Демото включва едно от нивата в близкия изток BTW (онова с найт вижън очилата, от филмчетата).
ЕDIT:
Точно ей за това става въпрос:
Vodpod videos no longer available.

Жалко е само, че не може да се играе в мултиплейър, защото това определено е нещо до което искам да се докопам 🙂

Иначе, авторите на играта са си поставили наистина високи цели. Гледайте едно две интервюта и ще чуете неща като – най-доброто сингъл и мултиплеър изживяване за годината, ще смачкаме конкуренцията! В момента, няма по-добър екшън от нашата игра и т.н. Подобни изказвания звучат доста смело, при положение че играта излиза почти по-едно и също време с заглавия от типа на:
Clive Barker’s Jericho – 23 октомври, 2007;
Painkiller: Overdose – 23 октомври 2007;
TimeShift – 30 октомври, 2007;
Call of Duty 4: Modern Warfare – 5 ноември 2007;
F.E.A.R. Perseus Mandate – 6 ноември, 2007;
BlackSite: Area 51 – 12 ноември, 2007;
Soldier of Fortune: Pay Back – 13 ноември 2007;
Crysis – 16 ноември, 2007;
Unreal Tournament 3 – 19 ноември 2007;

Важното в случая е че каквото и да стане, ние феновете на FPS шутърите ще има какво да правим през следващите 2 месеца. А за Call of Duty 4 – мисля че имат сериозни шансове наистина да смачкат конкуренцията 😉

 
2 коментара

Публикувано от на 13 октомври, 2007 в Call of Duty, Ревю, Games

 

TimeShift demo review

Понеже снощи нямах никакъв нет, а времето определено не беше особено подходящо за разходка (просто леко валеше) 🙂 реших, че е време да наваксам с наизлезлите демота и игри. Воден от някакви мазохистични чувства реших да карам в обратен ред (тоест от заглавията към който имам най-малки очаквания, нагоре) и така докато стигна HL2: EP2 🙂

Съответно първата игрица на която се спрях е демото на TimeShift. Системни изисквания и прочие глупости можете да видите тук.

Ако сте чели внимателно (или просто видите какво съм писал там) ще забележите следното изречение: „…за второто (тоест за TimeShift) мисля че ще е боза :)“. След като разцъках демото обаче, с радост заявявам че съм на по-различно мнение. Но да караме подред!

Преди доста време, когато играта принадлежеше на Atari, бе пусната една доста бъгава alfa версия (като доста бъгава е слабо казано). После обаче станаха едни разправии за авторските права, някви врътки и сега играта е в ръцете на Sierra Entertainment, а разработчик са Saber Interactive. Разбира се този факт не ме грееше особено защото Saber Interactive, са известни основно с играта „Will Rock“, която както и да го погледнеш не е най-добрата игра която съм срещал.

Веднага след като пуснах демото обаче, ми стана ясно че нещата са малко по различни. Принципно, не държа чак толкова много на графиката на една игра, но това което видях тук наистина е Next-gen, а от грозотиите в бетата няма и помен:
TimeShift new grapfic

На филмчетата и статичните картинки който съм гледал до сега, игрицата не изглеждаше особено симпатична, но когато видиш всичко това на 21 инча, с набримчено такова титанично количество ефекти, нещата изглеждат доста впечатляващи.
Free Image Hosting at www.ImageShack.us

Играта ползва някакъв енджин, който си е собствена разработка на Saber Interactive, а аз мога да кажа само – БРАВО! Енджина е луд! Разбира се, понеже трябва да се мрънка ще се размрънкам че цветовете са твърде убити, почти безлични, но се надявам да е само от локацията в демото.
Free Image Hosting at www.ImageShack.us

Геймплей:
В основата на играта седи манипулиране на времето чрез костюма в който сте се навлекли. Реално погледнато идеята не е чак толкова иновативна, но е интересна и приятно реализирана. От една страна, можете да оставите костюма сам да избере кой е най-подходящия подход към проблема, като натиснете “F”. В общи линии това означава, че ако сте в непосредствена близост до някой враг или пред вода през която тече ток, времето ще спре за да можете да вземете оръжието от ръцете на врага и после да го гръмнете с него,
Free Image Hosting at www.ImageShack.us
или да преминете спокойно през водичката без да ви изпържи тока, и т.н. Ако сте по далечко от вразите се пуска слоу моушън. Когато пък пред вас се случва нещо деструктивно (взривява се моста по-който трябва да минете да речем) натискането на “F” връща времето назад за да можете да преминете спокойно.
Free Image Hosting at www.ImageShack.us
За разлика от принца от Персия обаче, връщането на времето в тази игра не означава че и вие се връщате назад (превъртате), а означава че всичко (освен вас) се връща назад – моста се събира обратно да речем, и вие си минавате спокойно през него.

Ако искате сам да изберете какво да направите можете да използвате комбинацията “Shift+E”; “Shift+F” или “Shift+C” за да активирате ръчно кореспондиращото умение. Предполагам че с малко тренинг ще свикна, но в началото ми изглежда малко сложно (на конзоли изглежда по-лесно) и се придържах основно към ауто опцията.

Разбира се не можете да използвате тези умения безгранично, а имате една скаличка горе в ляво която се възстановява с времето (както и кръвта ви btw).

Впечатление ми направи и факта, че повечето битки протичат на принципа (поне в демото де) – седите приклещени някъде, а вразите идат на талази ала Сириъс Сам (по скоро ала Will Rock). Интересно ми е да видя дали през цялата игра ще бъде така, или това е само на определени места.

Оръжията във финалната версия ще бъдат 9, а тук ще имате на разположение – автомат (алтернативна стрелба, гранейд лаунчър); арбалет (оптика) стрелящ с взривяващи се стрели и помпа. Разбира се има и гранадки, като в финалната версия ще бъдат няколко вида.
Free Image Hosting at www.ImageShack.us

История:
В „TimeShift“ вие сте някакъв учен, който навлича бета костюма и се фърла през времето да преследва колегата си който туко що е направил една камара поразии в лабораторията в която работите, и е скокнал във времето с другата версия на костюма. Ако не ме лъже паметта, вие ще сте с бъгавата версия 🙂 От там ще се почне едно мазало в някакъв град в бъдещето, който е под-контрола на вашия „бивш колега“. В общи линии звучи интересно, но докато не се докопам до финалната версия на играта, няма какво да коментираме 🙂

Заключение:
Факт е че бях доста скептично настроен към играта, но отличната визия ме хвана. Така че спазвайки поговорката „по дрехите посрещат, по ума изпращат” аз смело ще посрещна играта на компютъра си на 30 октомври, 2007 пък после ще видим как ще я изпратя 🙂

 
1 коментар

Публикувано от на 13 октомври, 2007 в Ревю, Games, TimeShift

 

Grindhouse a.k.a изпецкал ли е Куентин Тарантино

Grindhouse a.k.a изпецкал ли е Куентин Тарантино
Първо започвам с една бърза интродукция що е това „Grindhouse“-ъ (идва от боклукчивата кино “култура” – ужаси и трилъри, с лошо качество и съдържание, излъчвани в така наречените Grindhouse кина в Щатите) на Тарантино и Родригес. Ако вече сте запознати прескочете първия абзац 🙂
Цялата идея е следната – плащате за един филм, а получавате класическа „B-movie“ продукция. В САЩ това би означавало следното. Отивате на кино, купувате си един билет, гледате „Planet Terror“, след което директно ви пускат „Death Proof“. Ако живеете в БГ обаче няма как да ви се е случило подобно нещо, защото тук плащате за да гледате „Death Proof“ и около 2 седмици по-късно отивате пак на кино, и пак плащате за да гледате „Planet Terror“. (Ок признавам, че имаше и няколко кина в София, който позволиха на феновете да гледат двата филма един след друг както си трябва, но предвид факта колко време трябваше да изчакат зрителите за да се случи това…) Точно за това, аз предвидливо изчаках да излязат свестни ДВД рипове и на двата филма и си спретнах една „кино вечер“.
Просто нямаше как да пропусна филмите при полужение че Родригес (Robert Rodriguez) има наистина ВПЕЧАТЛЯВАЩО портфолио. Все пак ако по някаква причина не можете да се сетите за какво иде реч, ще ви опресня паметта със едно заглавие от типа на Sin City (a.k.a Frank Miller’s Sin City) да речем. От другата страна пък е Тарантино (Quentin Tarantino) който поне за мен е гении на филмовото изкуство. Отговорно заявявам че Pulp Fiction (Криминале) е един от любимите ми филми (филма заслужено е под номер 5 в imdb btw). Reservoir Dogs (Глутница кучета) пък – номер 64 в imdb, Kill Bill: Vol. 1 (номер 111 в imdb) и Kill Bill: Vol. 2 (номер 156 в imdb) (Убий Бил 1 и 2) определено са много, ама наистина много добри филми. И въпреки че Тарантино е толкова любим за мен режисьор трябва да призная че от Sin City насам не съм гледал нищо смислено, което да е свързано с неговото име. То не че има много такива неща, но Hostel например беше едно от първите ми големи разочарования. Единствената причина да не пропусна това заглавие (обявявайки го за поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация) беше факта че Куентин Тарантино е „executive producer“. Съответно виждайки първият трейлър аз бях накаран да повярвам че Hostel ще бъде един смазващ хорър. Истината обаче се оказа друга – Hostel беше „поредния безсмислено тъп хорър от новата генерация“. Като безсмислено тъп е най-нежният начин да изразя възмущението си от тази боза (по основателни причини все още не съм гледал Hostel: Part II). Все пак, фенът в мен си чакаше истинският „следващ филм на Тарантино“ и когато чух (и видях) първият трейлър на Grindhouse:

очичките ми засияха. Казах си: „Ей най-накрая!“ Какво си мисля след като изгледах филмите ли? Мисля си – егати прецакването. Признавам си, че си пуснах филмите на обратно (първо „Death Proof“ и после „Planet Terror“), подведен от факта, че по-някаква причина в наща родна държавица ги излъчиха така по-кината (май), но това е друга тема… Тъ, наколко думи за филмите в реда в който ги гледах:

„Death Proof“
– чесно казано бях изумен. Ужасно мудно развитие на действието и безсмислено дълги диалози… Не че не съм свикнал, ама за разлика от „Reservoir Dogs“ това тука си беше откровено дразнещо. Единственият плюс май е постоянно фокусиране на камерата върху задните части на актрисите O_o Чесно ви казвам, ако зад това заглавие не стоеше името Quentin Tarantino, най-вероятно щях да го спра на доста ранен етап и да си намеря нещо по-забавно за правене. Като се замисля във филма има 3 добри момента – Една нечовешки брутално и професионално реализирана катастрофа, споменатите по-горе актриси и няколкото намигания към феновете. Нищо повече. Седях и си мислех – наистина ли Тарантино е забравил как се правят филми?!

Веднага след това си пуснах „Planet Terror“ – зомби историята на Родригес. В момента в който „лентата прескочи“ (забавен трик наистина) аз осъзнах нещо. Осъзнах, че двамцата просто си правят гавра с нас и въобще не им дреме, щото хората пак ще отидат да им гледат бозата. Просто си представих Тарантино и Родригес, забавлявайки се неистово, докато си снимат цялата тая простотия. Снимат младежите и подхилквайки се, си разговарят – „ах как искам да видя физиономиите на всички зрители който успяхме да прецакаме с тия два филма“.
Просто филма от един момент нататък стана наистина безумен – да имаше добри моменти, но надделяваше чувството „здраво се прецакаха, да го гледам това“.

Сега обаче, един ден по-късно аз осъзнавам нещо. Тарантино и Родригес ни обещаха „Grindhouse“ и ни дадоха точно това. Дадоха ни един истински B-movie и нищо повече. И точно там е проблема. Защото аз очаквах от тях нещо много повече. Да знам че няма как да получа второ „Криминале“ но, все пак… И виждам, че немога да се сърдя на тея двамата изперколясляци, за загубените три часа. Просто защото те ми дадоха това което обещаха, а аз сам си изградих някакви свръх очаквания въз основа собствените си фанатични мечти и желания и съм се самоизлъгал. Това е факт, факт и че това не ми помага да премахна горчивият вкус, останал върху вътрешните ми възприятия след сблъсъкът с този ужас 🙂

И сега ще кажа това което никога не съм си мислел че мога да изрека за филм на Тарантино – ако още не сте гледали филма „Grindhouse“, по-добре не го правете. Стойте далече от него. Ако все пак решите да си го пуснете, направете го с ясното съзнание че си пускате истински „B movie“, и накрая може и да се окаже че сте се забавлявали. И въпреки че съм чудовищно голям фен на Тарантино, точно като в онази реклама на Кока кола лайт, аз смело заявявам че този филм е просто черен квадрат (и в него няма нищо повече, освен черен квадрат). Крайна оценка:
Planet Terror – среден 3-;
Death Proof – среден 3+;
Обща оценка за Grindhouse-а – среден!

Grindhouse poster

PS: Заглавията на филмите бяха преведени толкова малоумно на български – Death Proof (Бибрутално 1: Разходка Смърт) и Planеt Terror (Бибрутално 2: Планета Страх), че чак човек може да си помисли че е имало конкурс под наслов „да измислим най-тъпото заглавие“

 
9 коментара

Публикувано от на 6 октомври, 2007 в Ревю, Филми