Мислех да оставя писането на този матрЯл за утре, но желанието ми да споделя мислите си за играта е толкова силно, че въпреки късния час (12:18) се фърлям смело напред (момент само да си пусна саундтрака) 😉
Както би трябвало да се досещате ще си говорим за Half-Life 2: Episode Two, който е част от The Orange Box. Искрено се надявам, че четящите този матрЯл знаят що е то Half-Life. Ако не е така, ви съветвам първо да изиграете игрите до този момент, после да ходите да почетете малко тук – http://www.hlstorybg.com/ (Сайта е на български и е посветен на историята в Half-Life (HL) вселената) и след това, ако още имате желание да се върнете да си дочетете матрЯла 😀
Просто HL е игра, със толкова златен статус в личната ми колекция, че смятам за обидно да ви преразказвам такива неща.
От сега предупреждавам хората който не са играли играта (все още), че ще поставям червена звездичка (*), пред спойлерите (информацията която може да ви развали кефа), и после ще я маркирам в черно за да трябва да я селектирате за да я прочетете. Ето един прост пример: *спойлер баце!*. Все пак максимално ще се опитам да не ви разказвам историята разбира се 🙂
Почвъм!
Целия епизод ми отне точно 6 часа, и това е при положение че доста се разхождах (понеже ми беше интересно), на някой места в играта. Много хора казват че това е твърде малко, но те забравят че това е просто един епизод от поредицата. Замислете се малко – Half-Life 2 – 14 часа + Half-Life 2: Episode 1 – 6 часа (т’ва е малко на изуст) + Half-Life 2: Episode Two – 6 часа + Half-Life 2: Episode 3 – 6 часа (въпреки че аз очаквам да е по дълъг като финален епизод) = 32 ЧАСА! Както и да го погледнеш това изобщо не е малко за First-person shooter (FPS) в днешно време. Тука много хора биха казали, да ама трябва да си ги купуваш отделно нали? и отговорът е – не! Ако още сега отидете на http://steampowered.com/ ще видите че само за $49.95 ще получите Half-Life 2; Half-Life 2: Episode One; Half-Life 2: Episode Two; Portal и Team Fortress 2 (5 на цената на една!), а отделно можете да си намерите оригиналния HL за има няма 10 долара и разни други яки оферти. Съжалявам, отплеснах се. Та дефакто за тия $49.95 получавате първите 26 часа геймплеи, така че да не чувам никакво мрънкане за дължината на епизода. Като излезе Half-Life 2: Episode 3 ще го мислим наново 😉
Другото за което можете да се размрънкате, е че епизодите излизат твърде нарядко, и тук вече няма как да ви оборя 🙂 Първоначалната идея на Valve, беше след излизането на епизод едно, 2 и 3 да излязат в период до 12 месеца (тоест в интервал около половин година), но е факт че от 1 юни, 2006 (датата на която излезе епизод 1), до 10 октомври, 2007 (епизод 2), минаха малко повече от 6 месеца, е доста показателен за това че нещата не се развиха точно по-план 🙂 А само Бог и Valve знаят кога ще се появи Half-Life 2: Episode Three което никак не е похвално. Но въпреки всичко, аз нямам нищо против да чакам, стига да продължат да ме радват с качество 😉
Толкова за общите приказки, дай да подхващаме историята 🙂
Тя продължава точно там където свърши епизод едно. *Съвземате се след ударната вълна (предизвикана от експлозията на цитаделата) и заедно с Алекс трябва да се доберете до „White forest“ където е основната част от съпротивата, бащата на Алекс (като гледам скоро ще става тъст) 😀 и една камара учени. Трябва да стигнете до там, за да занесете данните който тафнахте от цитаделата, и с тяхна помощ да изстреляте една ракета, която да затвори… и т.н.* В тази част, още по силно ще се почувствате като в сериала „Lost“, защото въпреки че ще ви се разкрият доста детайли от нещата който ви тормозиха до сега, вместо да получите отговори ще получите само нови въпроси. Но това е нормално, все пак Valve си подготвят почвата за Episode 3, който ще сложи край на епизодичноста (ма не се знае дали историята няма да продължи в Half-Life 3 да речем 😉 )
E разбра се, че историята на третия епизод ще се върти основно около един *кораб* създаден от “Aperture science” (който се чуди кой са тия, да ходи да играе Portal) но само толкова. В края на епизод едно поне ни дадоха трейлърче и слуха че един от главните персонажи ще умре, а сега си нямаме нищо 😦 😦 Но няма нужда от скърбене, вярвам че скоро ще се появи инфо 🙂
Важното обаче, е не толкова в факта колко добра е (или не е) историята, а това че Valve успяват да докоснат играча по един емоционален начин, и бързо ще ви накарат да се почувствате обвързани с героите, и съответно наистина ще ви пука за тяхната съдба. И точно за заради фактора „Какво се случва след това“ съм сигурен, че ако сте изиграли игрите до сега, независимо дали ви харесват или ни, ще изиграете и епизод 3, когато излезе 😉
Графика:
Без значение колко доби са другите показатели на една игра графиката е това което виждаме първо 🙂
Няма какво да се лъжем, Source engine-а продължава да кърти мивки. И въпреки че вече започва де се усеща че енджина е на почти 3 години (особено при по близко вглеждане в някой елемент):
Нещата изглеждат перфектно при големите открити пространства:
И са просто еталон, когато говорим за лицеви анимации:
Или още веднъж – Source engine-а чупи плочките в банята!
Аудио:
Аудиото в HL винаги е било на ниво, епизод две не отстъпва по нито един параметър 🙂 Музиката е перфектна и се включва в точните моменти. Ако имате желание, можете да си екстрактнете OST-а от играта, по описаният тук начин, или директно да си го свалите от тук. Диалозите продължават да са озвучени перфектно, а Гордън Фриимън продължава да мълчи като пукъл (дори когато му намекват че трябва да произведе внуци 😀 ). Малка скобичка – мен пък винаги ме е кефило че Гордън си мълчи, и че цялата игра протича през погледа на неговите очи (без да има никакви кът сцени и т.н), което винаги ме е карало да се асоциирам с него по някакъв начин. Да си представя напълно какво е да си на негово място (детска работа) 😀
Иекшън (геймплей):
Eто я и основната (и най-важната) час от играта. Негово величество геймплея. Защото независимо колко е красива една игра, ако геймплея е куц, значи няма какво да обсъждаме (примери много) 🙂
Гравити гъна отново играе голяма роля в цялата работа. Интересно е, че тук се чувствах много по-стимулиран да го ползвам от колкото в предишните игри от поредицата. И това не беше наложено по някакъв изкуствен начин (изключая финалната битка), а дойде от само себе си. Просто като се замислиш по-забавно е да изстреляш експлодираш варел по някое зомби засилило се към теб, вместо да си хабиш патроните на помпата 🙂 Разбира се физиката (която продължава да рулира) реализирана благодарени на силно модифицирания Havok physics engine, продължава да допринася за това (и е все така забавно, да трошиш нещата около теб). Има ги и задължителните леки пъзелчета изискващи намесата на въпросното УрУжие на труда (гравити гъна), но нищо твърде сложно.
Като заговорихме за оръжия, съм длъжен да спомена че арсенала остава непроменен (изключая едни специални мини, ама те не са точно оръжие),
но основно – нищо ново. Веднага усещам как се надига ропот, но бързам да контрирам с факта че това е просто поредния епизод а не нова игра 😉 и съответно няма голям смисъл (а и не виждам логика) да променят (или добавят нови оръжия).
Както сигурно добре си спомняте, основното в Half-Life 2 беше гравити гъна. Той беше нещо ново и революционно. В Episode One, пък ни демонстрираха как трябва да изглежда отборния екшън (Гордън и Алекс) и как трябва да се държи един компютърно управляван съекипник (евалата за което). В епизод две, основната 
част от геймплея се върти около един автомобил. Или по точно, Muscle car (сглобен от почти подръчни матрЯли) 🙂
Много е вероятно това да не ви звучи особено революционно, и това се дължи именно на факта че не е 🙂 Факт е обаче, че ще намерите новото си возило сравнително рано в играта и ще го карате доста по-дълго от колкото в предишните версии (да не си мислихте че ще трябва да стигнете до „White forest“ пеша 🙂 Този път обаче от Valve са се постарали да няма такова „разкъсване на играта“ при моментите когато карате и битките. Просто тук ше ви се налага да спирате доста често, за да проучвате дадени местности или да разчиствате пътя да речем. Отделно колата е идеална за газене на зомбита, и е ключова ако искате да оцелеете в финалната битка. Другото интересно е че возилото ще бъде „ъпдейтнато“ на няколко ключови места в играта, което също е свежарско 😉
Като казахме битка, трябва да обърнем и внимание на вразите. Тук положението е подобно на това с оръжията – няма сериозна промяна. Реално има само един нов вид противници, и това са сладури наречени хънтъри, който не се оказаха толкова страшни противници колкото ни ги представях навремето. И преди пак да сте се размрънкали – това е просто епизод 🙂
За малко да забравя да спомена, че освен пъзелите с гравити гъна ще срещнете още няколко който не са пряко обвързани с него, но са изключително забавни.
Като цяло се усеща че епизода е доста по-динамичен от предишния. Няма празно, точно за това и играта се играе на един дъх (е и щото е 6 часа де) 🙂
Левъл дизайн:
Нивата продължават да са направени със все същата идейност и перфектност.
Този път авторите ще ви прекарат от мините под „Шахта победы“
през планински пътища и малки селца, та чак до „White forest“ и намиращите се там бункери… Аве красотъ!
Малките неща:
Финното ясние е забъркано. Всички съставки са на лице – равни дози геймплеи и лека история, обогатени с чудесен „левъл дизайн“ и фино нарязано аудио, залято с перфектна графика. Остава само да добавим подправките, или казано по нашему – дребните детайли. И за разлика от балкана, Valve не крият своите тайни 😀
Разбира се ако гълтате на бързи и големи хапки определено няма да усетите вкуса на ястието. Но ако отхапвате внимателно и с интерес ще усетите вкуса точно на тези неща.
Просто репликите който си разменят персонажите, и някой от нещата който можете да видите са толкова изпълнени с специфично Valv-овското чувство за хумор, че ми става смешно само като се замисля 😀
System Requirements:
Както и да го въртиш, когато говорим за игри за PC, трябва да поговорим и за неприятния момент със системните изисквания. Просто във времената на „Crysis“ a.k.a оная игра дето продава видеокарти, е рядкост да видим добре оптимизирана игра. Valve обаче, противно на общата мания „да не оптимизираме игрите“ за пореден път доказват как трябва да се правят тея работи:
Минимални системни изисквания:
CPU: 1.2 GHz Processor
RAM: 256 MB
Видео карта: Карта поддържаща DirectX 7
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство
Препоръчителни системни изисквания:
CPU: 2.4 GHz Processor
RAM: 512 MB
Видео карта: Карта поддържаща DirectX 9 с 256 MB памет
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство
Системни изисквания за идеална игра при 1280×1024 с High Quality графика:
CPU: 3.4 GHz Processor
RAM: 1024 MB
Видео карта: поне Radeon X800 или Geforce 6800;
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство
Аз лично играх на 1280×1024 с повечето опции на High Quality, като машината ми е както следва:
CPU: DualCore Intel Pentium D 805, 2676 MHz (20 x 134)
RAM: 2048 MB
Видео карта: Sapphire ATI Radeon X1650 XT
Windows XP
В този ред на мисли, всички скриин шоотове (без този на колата и на хънтъра) са правени от мен, по време на играта.
ИзРод (вместо извод):
Играта си заслужава! Изиграйте я!
PS: Ако има някви много груби, словоредни грешки ша ма извинявате. Просто много ми се спи. Утре ще чета и ще оправям 🙂
PS2: Прочетох си го, няма сериозни словесни грешки (благодаря за поправката за трейлъра), остават само правописните, но за това е виновна цялостната ми неграмотност, а не факта че ми се спи 😀
Чесно ви казвам, ако зад това заглавие не стоеше името Quentin Tarantino, най-вероятно щях да го спра на доста ранен етап и да си намеря нещо по-забавно за правене. Като се замисля във филма има 3 добри момента – Една нечовешки брутално и професионално реализирана катастрофа, споменатите по-горе актриси и няколкото намигания към феновете. Нищо повече. Седях и си мислех – наистина ли Тарантино е забравил как се правят филми?!
Stranger's Weblog 