Вчера, след като изгледах първият епизод от 8 сезон на 24 реших, че е време за малко циклене на Modern Warfare 2. Поцъкахме малко с Даниел „Pug“ Динев от PUR клана 🙂 (btw чекнете новият ни сайт дело на Момчил „Fristys“ Георгиев) и след като господин Pug си легна аз продалжих да си цикля сам. Още на следващата игра обаче, се случи нещо ужасно неприятно. Търча си аз из нивото и изведнъж пред мене враг… бърз откос и ето резултата:
Мда, убих Джак Бауър 😦
Искрено се надявам този инцидент да бъде забравен бързо, и да няма реално отношение върху сериала… все пак всички знаем, че Джак е безсмъртен 🙂
Всичко което Джак Бауър иска, е да бъде оставен на мира за да може да започне един… нормален живот със семейството си.
Всички знаем, че това няма да се случи. 😀
За феновете на „24“ които са пропуснали факта, че шоуто се завръща на 17 януари 2010:
И да, CTU отново е на линия (с малко по различна концепция); Katee Sackhoff (Starbuck от „Battlestar Galactica„) участва в „ден 8“; и да, Джак Бауър ще мачка!
Не исках да започвам новата година с тъжен пост, но от друга страна той е колкото тъжен, толкова и оптимистичен, така че мисля че може 🙂
Днес \2 януари 2010\ беше последният епизод на предаването „5 по Рихтер“.
През септември на далечната 2009 година 🙂 един чудесен приятел, който срещнах преди време покрай любовта ни към гейминга – Мартин Кадинов, ми предложи да се запозная с екипа на предаването и ако се харесаме да започна да го замествам като ко-водещ. Аз приех, запознах се с екипа, харесахме се, 🙂 и така имах удоволствието, макар и за кратко, да бъда част от националният ефир. 😛
Сега, когато това предизвикателство вече е зад гърба ми, ми е някак тъжно… много тъжно. Тъжно ми е, защото за тези няколко месеца се привързах към екипа, а и само мога да си представям колко кофти е това събитие за хората, които са там вече 4-5 години… Тъжно ми е, защото сега осъзнавам с каква любов се правеха нещата в предаването. 😦
Без да искам да се отплесвам към момента, в който започвам да отделям течности през очните канали, искам да използвам тази любима моя платформа (блога ми) :), за да благодаря на Марто, Марти и Васка за възможността, доверието, и преживяването. За мен наистина беше удоволствие да бъда част от този „земетръсен свят“ 😛 Благодаря и на останалата част от екипа, които ме приеха като „свой“ и нито за миг не се почувствах като чужд в този интересен свят.
И понеже казах, че поста е не само тъжен, но и оптимистичен с радост искам да споделя с всички вас, че преживяването „5 по Рихтер“ ме дари и с много нови приятели – Марти; страхотната групичка от „феодални старци“ – Андроника, Стенли и „другаря“ Димитър Атанасов; неотразимия Ивайло Кицов; митичният Ясен Атанасов и още много емблематични обекта и субекта 😛 Оптимистичното в случая, е че въпреки, че това е краят на едно предаване, самото то даде лично на мен началото на нови и интересни приятелства. За това още веднъж едно голямо благодаря.
Следва снимката, която за съжаление не включва целият екип, но заради която 100 процента ще бъда линчуван 😀
Обичам Mythbusters… Обичам и Modern Warfare 2. А комбинацията между двете е повече от чудесна 😛 Следва Modern Warfare 2 Mythbusters: Episode 1 дело на сладурите от DefendTheHouse.com. Приятно гледане 😉
С малко закъснение, ето и епизода на „5 по Рихтер“ от 12 декември.
Специално за „вечно-мрънкащият-по-темата“ рубриката ми „21-ви век“ е съвсем в началото на предаването 😉 Този път ще видите първият ми евър репортаж 😀 в които ще ви разкажа за БАИТ@home и 5-тите финали на ESL 😉
Съвсем накратко (и отивам да играя MW2) 😀 – утре (12.12.09) от 10:00 по TV7 отново можете да гледате издание на „5 по Рихтер“ с мое участие.
Само ще ви загатна, че този път колегите направиха „грешката“ да ми връчат камера и микрофон, и с най-веселият оператор евър, се разходихме из ЦУМ за да отразим БАИТ@home, т.е. ако гледате и слушате внимателно ще чуете мислите ми (а и не само моите) на тема технологии и гейминг и бъдещето им в бг?! 😛
Ако не се вълнувате от гейминг (което е малко вероятно щом сте в моя блог) ще можете да чуете и видите интересни неща за Мартин Лутър Кинг, корените на Българското документално кино, един „изтрещял“ руски художник и… много музика 😉