Не исках да започвам новата година с тъжен пост, но от друга страна той е колкото тъжен, толкова и оптимистичен, така че мисля че може 🙂
Днес \2 януари 2010\ беше последният епизод на предаването „5 по Рихтер“.
През септември на далечната 2009 година 🙂 един чудесен приятел, който срещнах преди време покрай любовта ни към гейминга – Мартин Кадинов, ми предложи да се запозная с екипа на предаването и ако се харесаме да започна да го замествам като ко-водещ. Аз приех, запознах се с екипа, харесахме се, 🙂 и така имах удоволствието, макар и за кратко, да бъда част от националният ефир. 😛
Сега, когато това предизвикателство вече е зад гърба ми, ми е някак тъжно… много тъжно. Тъжно ми е, защото за тези няколко месеца се привързах към екипа, а и само мога да си представям колко кофти е това събитие за хората, които са там вече 4-5 години… Тъжно ми е, защото сега осъзнавам с каква любов се правеха нещата в предаването. 😦
Без да искам да се отплесвам към момента, в който започвам да отделям течности през очните канали, искам да използвам тази любима моя платформа (блога ми) :), за да благодаря на Марто, Марти и Васка за възможността, доверието, и преживяването. За мен наистина беше удоволствие да бъда част от този „земетръсен свят“ 😛 Благодаря и на останалата част от екипа, които ме приеха като „свой“ и нито за миг не се почувствах като чужд в този интересен свят.
И понеже казах, че поста е не само тъжен, но и оптимистичен с радост искам да споделя с всички вас, че преживяването „5 по Рихтер“ ме дари и с много нови приятели – Марти; страхотната групичка от „феодални старци“ – Андроника, Стенли и „другаря“ Димитър Атанасов; неотразимия Ивайло Кицов; митичният Ясен Атанасов и още много емблематични обекта и субекта 😛 Оптимистичното в случая, е че въпреки, че това е краят на едно предаване, самото то даде лично на мен началото на нови и интересни приятелства. За това още веднъж едно голямо благодаря.
Следва снимката, която за съжаление не включва целият екип, но заради която 100 процента ще бъда линчуван 😀
И разбира се, последният епизод на „5 по Рихтер“:
stranger
2 януари, 2010 at 23:57
Важно уточнение: Защо и как се е стигнало до „последният епизод“ нямам намерение да дискутирам. Не познавам управата на телевизията и наистина не искам да коментирам такива неща… а и поста ми не е насочен към тази страна на нещата.
ХаресвамХаресвам
dimitaratanassov
3 януари, 2010 at 0:03
Бих искал да кажа доста неща за разни люде тъкмо от управата на телевизията, но ще замълча, но с пълното съзнание, че са малцина тези, които не биха могли да се сетят какво точно бих споделил.
За мен обаче продължава много по-важно от някакви полуграмотни мужитурни или адски достойни професионалисти – каквито и да са новите управляващи там, да е общуването с тези, които видях и опознах покрай „5 по Рихтер“. Звучи тривиално, но най-голямото богатство са хората, а аз успях да срещна още извесно количество от тях, с които едва ли иначе щях да имам възможността да общувам.
ХаресвамХаресвам
Daniel
3 януари, 2010 at 0:42
Много неприятна новина :(. Като голям почитател на предаването, силно съжалявам че дойде края му. Това си остава най – доброто предаване за култура в съвременния ефир – факт. Жалко…
ХаресвамХаресвам
beasta
3 януари, 2010 at 2:15
наистина тъжно :<
ХаресвамХаресвам
Мартина Шопова
3 януари, 2010 at 13:01
Марто, благодаря!
ХаресвамХаресвам
Васка Начкова
3 януари, 2010 at 18:49
Марти, мога само да съжалявам, че толкова късно се появи в предаването. Искрено се надявам да работиш в друга телевизия, защото си адски добър!
ХаресвамХаресвам