На 18-ти, най-накрая седнах да гледам Rogue One: A Star Wars Story, а днес за да ознаменувам празниците, най-накрая успях да опиша и кратките си мисли и впечатления. В края на текста има малко спойлери, но те са ясно маркирани, така че дори да не сте гледали филма – четете спокойно.
ROGUE ONE: История от Междузвездни войни изглежда като Star Wars филм, звучи като Star Wars филм и се усеща като Star Wars филм. Въпреки това, Rogue One е съвсем различен от Star Wars филмите и това е… страхотно.
Rogue One всъщност е тест. Тест за филмовата вселена, която Disney градят. Филмова вселена, която се завърна миналата година, и която трябва да бълва Star Wars филми… всяка година. И този тест не е никак лесен за минаване. Честно казано, смятам, че задачата пред Rogue One беше най-трудната, защото за разлика от другите филми, тук авторите трябва да работят основно с тотално нови главни персонажи, които аудиторията не познава. И тези персонажи имат твърде кратко време, за да бъдат изградени като такива. Реално погледнато, задачата пред тази лента е много по-комплицирана от задачата пред епизод 7, защото тук авторите не могат да разчитат на известните лица от останалите филми, които да изнесат тежката част и да ни представят новите лица. Няма го Хан Соло или Оби-Уан Кеноби, които да се „жертват“, за да може историята на другите да бъде развита и т.н. Тоест, имаме банда нови лица, които никой не познава и които трябва да ни убедят, че има смисъл от този тип „истории от Междузвездни войни“. Освен това обаче, Rogue One е притиснат от това, което се случва след това. Всички знаят финала, всички знаят какво следва. Всички знаят какво се случва с персонажите, които все пак познаваме.
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 