В събота, с приятели ходихме да гледаме The Hunger Games / Игрите на глада.
Както може би знаете (а може и да не знаете) филмът е базиран на първия роман от трилогията бестселъри на Сюзан Колинс „ИГРИТЕ НА ГЛАДА“, която очевидно е някакъв нечовешки хит… и за която аз никога не бях чувал. Съответно нито трейлърите, нито ентусиазма на разни хора около мен не можаха да събудят интереса ми към филма. Да не говорим, че по някаква причина „The Hunger Games“ се излъчва само в Cinema City кината, което допълнително ограничи шансовете ми да отида да го гледам… Въпреки това, обстоятелствата се стекоха така, че в събота се озовах в Сinema City София. Съответно подходи към филма с никакви очаквания, знаейки само бегли неща за историята – Действието се развива в някаква утопична държава, в която всяка година се провежда нещо наречено „Игрите на глада“. Различните окръзи на държавата са принудени да изпращат по едно момче и момиче на възраст между 12-18 години, които да се състезават във въпросните игри… в края на състезанието, само един от участниците си тръгва жив.
За моя изненада обаче, филма се оказа изключително интересен. Историята беше увлекателна, като въпреки титаничната си дължина от 140 минути нито за момент не ми беше скучно и безинтересно. Героите са интересни, и определено ме беше грижа за тях. Света на Панем (утопичната държава) е представен отлично, като се радвам, че авторите не са претупали нещата и ще имате достатъчно време да се запознаете с родния край на героите, за да може след това чудовищната разлика с претруфената и пошла столица на държавата да Ви удари още по-силно.
Актьорската игра е на много прилично ниво, като Дженифър Лорънс се справя чудесно в главната роля, а Стенли Тучи и изненадващо за мен Лени Кравиц получават личния ми аплауз за поддържаща роля (другите актьори също са супер, просто тези са ми фаворити).
Аудио оформлението е на много високо ниво, като лично за мен единственият много сериозен кусур на филма е… Кинематографията която е пълно безумие. До колкото виждам от интернедите за това можем да обвиняваме двама човека – режисьора Гари Рос и оператора Том Стърн. Та по някаква причина тези индивиди, са решили, че е страхотна идея да снимат филма използвайки основно и преобладаващо ръчни камери. Което не е никак лошо, защото придава едно интересно, бих казал сурово усещане на филма. Проблема обаче е, че тези ръчни камери се лашкат ИСТЕРИЧНО през огромна част от филма. Актьорите си говорят? ДА ЛАШКАМЕ КАМЕРАТА. Актьорите се бият – да лашкаме камерата. АКТЬОРИТЕ ТИЧАТ?! ДА си закачим камерата на гърба и да я лашкаме колкото се може повече. Даже подозирам, че е било плюс ако операторите са можели да подскачат докато снимат.
След като излязохме от филма, решихме да заснемем един кратък „шорт“ за да Ви илюстрирам как изглеждат повечето сцени във филма. В ролята на Катнис Евърдийн – vasvalch, преследвана от ммм плешиво куче, изиграно доста правдоподобно от 4karbon. В ролята на Том Стърн (оператора)… Аз.
Ок, разбирам, че филма се е опитал да запази баланса между това да бъде пестелив от към насилие за да оправдае PG 13 рейтинга си, но от друга страна да не спести ужаса и насилието на цялото нещо a.k.a. успява да ви оплиска с кръв, без да показва откровени брутализми. А и реално погледнато бойните сцени не са чак толкова впечатляващи, ама нужно ли беше да клатите камерата ЧАК толкова много?!
Добрата новина е, че поне филма не е в 3D, щото тогава на входа трябваше освен 3D очила да дават и торбички за повръщане. Другата добра новина е, че не скочих на бой на някакъв човек който седеше на реда пред мен, и каза (докато камерата се лашкаше в една гора): „ей това колко яко щеше да изглежда в 3D“. Едвам се сдържах да не му изсипя кутия пуканки на главата, честно.
В крайна сметка обаче, като изключим малоумщините с камерите филма е наистина интересен, и определено Ви препоръчвам да го гледате. И да, с интерес чакам следващите филми. 🙂
Относно оценката ми – 9/10 ми звучи чудесно.
Stranger's Weblog 