Айде и на тия двамцата им дойде реда 🙂
Още от момента в който видях първият трейлър (през далечната 2006-та):
Vodpod videos no longer available.
ми стана ясно че това ще е игра която не трябва да се пропуска.
Причините бяха две:
1. Мрачна и сериозна история;
2. Автори са създаделите на небезизвестната поредица Hitman – IO Interactive, хора който определено са способни да изпълнят точка 1 🙂
После започнаха да излизат разни ингеим филмчета в следствие на който сериозно започнах да се притеснявам за качествата на играта (но не и за историята). Ето какво написах по-въпросът преди доста време:
Честно казано не очаквам потресаващо добра графика (не ми изглежда особено добре), не очаквам и феноменален геймплей (поне не и нещо твърде невиждано). НО ОЧАКВАМ нечовешко добра история.
Сега след като затворих и тази страница от геймърската си история, е време за един хладнокръвен и бърз (щото ми се спи много, а утре пак трябва да се работи) анализ на психопатите Kane & Lynch 🙂
Wake Up!
Първото което ще видите в играта е графиката един човек който скоро ще бъде екзекутиран заради нещата който е направил. Един човек причинил твърде много болка. Един човек знаещ че ще умре заради греховете който е извършил, един човек който не се страхува от смъртта, а дори я приветства защото ясно осъзнава че така е по-добре за хората който обича. И един човек който въпреки всичко не съжалява за нещата който е извършил. Не съжалява защото е гаден безскрупулен егоист… Kane
После ще видите графиката.
Club Lights
Тя за съжаление не е нищо особено. Не ме разбирайте погрешно, не е грозна, но просто в времето на Gears of War, екшън от трето лице приличащ на мрачен GTA не е най-якото нещо евър.
Играта ползва силно модифициран вариант на Glacier Engine-ът (споко и на мен не ми говори нищо), който до колкото успях да разбера е използван в Hitman поредицата. Плюсовете от това са огромни масовки от NPC-та който реагиран индивидуално на вашите действия (което определено е впечатляващо) и прилично разрушима среда (не като в Stranglehold но все пак доста прилично). Това обаче се компенсира =) от не особено детайлни текстури, еднотипни цветове и прочие куци работи:
Аве графиката си е слабичка, това е очевидно и нищо не може да оправдае положението. Все пак обаче, една игра не е само графика 🙂 така че минаваме на негово величество геймплея:
Get to Work
Който обаче също не е особено впечатляващ. Най-просто имаме ходене и стреляне (ма боди каунта е жесток), като ще можете и да раздавате елементарни команди на отряд вариращ от 1 (Lynch) до 20 тина човека (към края), но аз чесно казано много рядко се възползвах от тези опции. Не ме влечеше нещо. Иначе стрелянето е забавно, ама можеше и повече 😦 Можете да носите по 2 оръжия (пистолет и нещо по-тежко) + гранатки, като има няколко вида пушкала и помпа, но като цяло нищо особено. Реално погледнато, играта не предлага НИЩО ново на жанъра, а старите неща който ни се представят дори не са леко претоплени а ни се сервират директно студени. Не че не беше забавно да стрелям по лошите, ма при положение че съм виждал същите неща на доста по-високо ниво как да не се размрънкам.
И въпреки че постоянно ще се стреляте, поне ще го правите на различни места (банков обир, затвор, отвличане и т.н) което помага да не се отегчите до смърт от геймплея и дори от време на време ще забравяте че ядете студено предястие 🙂 (преследването с полицейските коли беше яко фън), пък може и да се позабавлявате 😉
Сега след като изчетохте мрънканията ми по-въпроса, може би си мислите „какъв е смисъла да играя тази игра?“ и тук съм ви подготвил списъка с плюсовете 😛
Stuck in the Van with You
Чували ли сте за термина „story-driven“ игра. И да не сте, след като изиграете тази игра ясно ще разберете за какво иде реч. Тук всичко е на заден план, защото историята е движеща сила. История и то каква…
Имаме двама анти герои. Единия е вече споменатия Kane (той е и персонажа с който ще играете). Гаден и безскрупулен бивш наемник, който мисли само как да спаси дъщеря си, и не му пука колко човека ще трябва да погребе по пътя. За него всички са пешки, и съответно могат да бъдат пожертвани за да постигне целта си. Изглежда по нормален от Lynch, но както ще се убедите сами и той има своите „моменти“.
От другата страна е Lynch.
Принципно забавен тип, единственият му проблем е че от време на време нещо му прищраква и започва да избива хората, за което много съжалява (след като ги е избил). Чисто и просто психопат. Твърди че не е отговорен за смъртта на жена си, понеже не помни да я е убивал и мисли че може да го е направил някой друг (ма не е много сигурен)….
Сигурно ако не бяха принудени да работят заедно щяха да се избият още при първата им среща, но като цяло се сработват доста… интересно 🙂
И двамата са истински анти герой, и точно това е хубавото на играта. Защото тук, за разлика от повечето холивудски бози никой няма да ви кара да харесвате лошите, и да ви обяснява че черното всъщност е сиво. Защото и двата персонажа са абсолютни гадове, който са извършили (и продължават да вършат) много лоши неща, и знаят че рано или късно ще трябва да платят за греховете си и няма да могат да се измъкнат безнаказано.
Повярвайте ми историята е наистина добра, просто не искам да ви спойлвам като ви я разказвам. На всичкото отгоре играта има два възможни финала което е много яко, а още по якото е че единия е лош а другия още по-лош. Защото дори да се опитате да оправите нещата, трябва да понесете последствията от това което сте направили до тук 😉 Просто IO за пореден път доказват как се създава тежка атмосфера, и добра история. Освен от разговорите между персонажите по-време на играта, и кратките кът сцени, историята ще ви бъде разказвана по-време на лоудинг екраните (което е добра идея), а когато бъдете прострелян, докато чакате някой съотборник да ви съживи (така стават нещата в играта) ще виждате (по-скоро чувате) флашбеци от нещата който са се случили до тук, което е супер свежо.
.
Не мога да пропусна да спомена и Аудиото в играта .
BOOM!
Феноменален войс актинг. Персонажите са озвучени по най-добрият възможен начин, а саудтрака на Jesper Kyd е както винаги на едно чудовищно високо ниво. Още веднъж шапки долу, палци горе.
Two’s Company, Three’s a Crew
В мулти играта предлага един доста интересен и свеж вариант наречен Fragile Alliance
Vodpod videos no longer available.
Идеята е следната – заедно с приятели в мулти нападате и обирате даден обект (банка да речем). Прониквате в банката, и започвате да пълните чантите с пари. Идеята е да се измъкнете с колкото можете повече. Врътката обаче е че, ако убиете някой от отбора се превръщате в предател но получавате и неговите пари, другите пък ще получат награда ако убият предателя. Тези който бъдат убити пък (независимо дали от съотборници или от куките), се риспоундват като полицай и имат за цел да спрът останалите. В крайна сметка печели този който се измъкне с най-много кинти. Идеята е супер свежа, и играта найстина може да поеме в коренно различна посока абсолютно всеки път. Аз съжаление не можах да тествам мултито лично, заради вродената ми непоносимост към „Windows Live“ услугата която е и единственият начи да цъкате мулти 😦 Все пак за мен по важен беше кооперативния мод на игра, където единия играч играе с Kane, а други с Lynch през цялата сингълплейър кампания. Врътката е че ако играете с Lynch, ще имате възможност да видите неща който няма как да видите ако играете сам. Тук обаче ме посрещна едно голямо разочарование. Това може да стане само офлайн и то на един компютър при сплит скриин. НЯМА ДОРИ ОПЦИЯ ЗА ЛАН. Ако искате да играете ко-оп, ще трябва да делите един екран… Може и да е забавно на Xbox360 или PS3, ама аз си предпочитам всеки на неговата машина… Все пак реших да пробвам какво ще стане ако пусна ко-опа и там ме изненада второто голямо разочарование:
Ок искате ми джойстик за втория играч, ще се жертвам. Така или иначе имам лайърлес геймпад на XFX. Обаче не, искат ми Xbox контролер за PC, с друго не става… Значи аз ако искам да играя ко-оп, трябва:
1. Да се бутам на един екран, понеже някой кретен е решил да няма вариант за игра през лан;
2. Специално да си купя Xbox контролер;
3. Е НЕ МЕРСИ.
Просто не мога да повярвам че станах свидетел на такава лешперщина и то точно от IO… Та така, за мултиплейъра не мога да кажа абсолютно нищо…
CHAPTER 16: CONSEQUENCE
Играта страда от доста недоизпипан геймплей и слаба графика, но компенсира с перфектен войсактинг и изключително добра история. Освен това е и доста кратка (на мен ми отне точно 5 часа). Така че, ако ви се гледа добър трилър и сте склонни да се изкривите с малко недомислен геймплей, вместо да търчите към киното пуснете играта. ИСТОРИЯТА найстина си заслужава и можем само да съжаляваме че другите параметри са кофти скалъпение, защото това можеше да е играта на годината…
Пък ако не сте склонни, не се притеснявайте – на основата на играта се разработва филм 😉 така че ако всичко е точно през 2009 ще можете да гледате Kane & Lynch в киносалона близо до вас… ако историята е поне на половина толкова добра колкото тази в играта, определено ще си заслужава 😉
Лека нощ…
BUG HUNT:
1. Незнам защо, ама като се пробвам да си пусна играта от шорткъта в старт менюто ми тръгва „Paragon Partition Manager 8.0“ 0_o който аз лично съм си инсталвал, ма не разбрах какво общо има с играта.
2.
Stranger's Weblog 