Поредният посредствен конзолен порт.

Още преди играта да излезе, на базата на видяното в разни филмчета и интервюта си бях изградил очакване за игра тип – добър 4. Принципно винаги когато сядаш да играеш нещо с такава нагласа има възможност да се изненадаш приятно защото нямаш големи очаквания. За съжаление обаче надувковците от Spark Unlimited са направили един толкова ужасяващ продукт, че оценката добър четири е просто мечта.

Но да караме подред.

Гаден, конзолен порт:
Първото нещо което ми се наби на очи, веднага след като пуснах играта е именно факта, че това е директен порт от Xbox360, само че ужасно нескопосан. Грам не се учудих, че нямам мишка в менютата и се насочих към настройките за да си наглася графиката и оооо шок – максимална разделителна способност 1024×768!!! А опциите се изчерпват с low, medium и high. Преглъщам тежко и се насочвъм към контролите. Там ме посреща следващият шок. В менюто „Configure controls“ има един ухилен XBOX 360 контролер… и само това. За нещастие успях да намеря трето меню кръстено „bind keys“, от което да си конфигурирам контролите точно преди да изляза от играта и за я изтрия завинаги от харда си.

Но за пореден път преглъщам всичко това и пускам игрицата. Разбира се когато пуснете една игра, първото нещо което се набива на очи е графиката, а тук положението е просто трагично.
Не стига ужасно малката резолюция, ами имаме ужасни текстури, малко количество полигони, плашещи лицеви анимации и други ужасии. Просто погледнете скриншотите и ще ви стане ясно:

Принципно големите открити пространства изглеждат една идея по-добре (а те въобще не са големи, само така ви се струва) но като цяло всичко е ниско детайлно и некадърно.

И всичко това можеше да бъде простено ако ставаше въпрос за някакъв измислен енджин, ама играта се задвижва от Unreal Engine 3.0, така че единственото обяснение е некадърността на разработчиците. Единствено като плюс мога да посоча партикъл ефектите и цялостната „унищожимост“ на предметите из нивата, но и там има някой шокиращи неща, като неунищожими парченца стъкло по-прозорците да речем.

Ма стига толкоз за графика, даите да поплюем по геймплея. (за звука няма какво да се каже, та го прескачам).
Цялата игрица, преко сили ми отне 5 часа (това е най-добрата и страна). Което обаче е супер дразнещо, защото играта спокойно може да се превърти за 3-4 часа, ако някой малоумник се беше сетил да сложи quick save опция! Да нямаш quick save и да разчиташ само на ауто чекпойнтите е меко казано фрустриращо за FPS излизащ през 2008. И нямаше да мрънкам особено, ако заради разни малоумни бъгове не ми се налагаше да преигравам някой от нивата по доста пъти. Също така много впечатляващо е как понякога вразите успяват да те застрелят през стената да речем, което буди само добри чувства. И като споменахме вразите – грозната истина е, че не са особено интелигентни (това обяснява защо немците са загубили войната. Ако са се били по-този начин….). То не че при всички други фактори можеше да се очаква особен интелект от тяхна страна ама 🙂
Другото което е нужно да се отбележи е, че от време на време ще засичате как въпросните се риспаунват от нищо, и по този начин успяват да се появят на места на който не могат да бъдат. Оръжията не заслужават внимание, освен да споменем че можете да носите само по две.

Единственият опит за оригиналност (който не е много оригинален) е че като се приближите до някой враг и натиснете „E“ започвате да се боричкате с него и когато натиснете „W“ извършвате „Instant kill“, който при някой определени ситуации (когато има определени предмети около вас) е малко по-интересен, и напомня на същите от „The Punisher„. Ако натиснете „S“ докато се боричкате сграбчвате нещастният ви противник и го използвате като жив щит. Не се притеснявайте, за разлика от други интелигентни игри, тук вразите не се поколебават да застрелят и двама ви.

А да, при залагането на бомби имаме нещо като „мини игра“, въпреки че това е твърде пресилено изказване.
Значи имате една бомба и три жици в различни цветове, който трябва да закачите на обозначеното с същият цвят място. За целта трябва просто да натиснете „Y“ (yellow) за жълто; „R“ (Red) за червено; „B“ (Blue) за синьо или „G“ (Green) за зелено. Впечатляващо просто.

За историята просто не ми се говори. Седите си на строежа, вече нападате белият дом, фърчите из Лондон.. край. Някой ги е излъгал тия типове, че не е нужно в FPS да има свястно развитие на история и това е.

Заключениице:
Това тук не е игра. Това е гавра, с PC юзърите. Реално погледнато може да мине за MOD, но да ти го продават това… нещо за 40 долара е просто смешно и абсурдно. Може би най-дразнещото обаче са младежите от Spark Unlimited който май си вярват, че играта им става за нещо. Аз определено ги блек листвам, а очакванията ми за следващото им заглавие – Legendary: The Box спада драстично. Приятелският ми съвет, е – стойте далече от Turning Point – Fall of Liberty, за ваше добро е 😉

Оценка: 2,5 от 10.