Няма какво да си кривя душата, Assassin’s Creed КЪРТИ и е задължителна за всеки уважаващ себе си геймър. Да има недостатъци (и то не малко), но това което слага на масата са неща който никоя игра не е показвала до сега, което е достойно за уважение. Но да карам по същество.

Графично играта изглежда СМАЗВАЩО. Разбира се за да и се насладите напълно ще имате нужда и от стабилен хардуер, но дори на моят изстрадал Sapphire X1650 XT играта изглеждаше повече от прилично. Огромни терени които се изобразяват чудесно без да се използват похвати от типа на „мъгла в далечината“, една камара моушън блърове, депт оф филтове, 🙂 чудни партикъл ефекти и прочие растения. Аве графично всичко е върхът на сладоледа.

Аудио – от една страна имаме много добри аудио ефекти, който засилват цялостното усещане за играта и перфектно озвучаване на главните персонажи. От друга страна обаче се набива на „уши“ факта, че второстепенните персонажи са озвучени с буквално едно, две изречения. Да много е яко когато някой ви види да се катерите по стената да каже: „Той е луд“, но когато го чуете за N-ти път, казана все със същият глас и става „леко“ досадно. Въобще няма да споменавам за репликите на хорицата който спасявате от стражата, щото за n-на брой такива мисии, има тамън 4 вида реплики който ще чуете обратно 😦 Много лейм изпълнение в общи линии.

Като казах мисии, веднага бях готов да се хвърля в описанието на геймплея, ама първо няколко думи за историята. Когато седнах да играя Assassin’s Creed го направих с ясното съзнание че:
1. Това е първата част от трилогия;
2. В играта присъстват SciFi елементи.
И докато първата точка се оказа точно така, втората ме изненада (за щастие приятно). Оказа се, че в играта има много повече SciFi от колкото предполагах, и си говорим за една доста сериозно и логически изградена конспирация. В общи линии, преди да почна не знаех, че се забърквам в нещо което има потенциала да се превърне в едно епично SciFi-и 🙂

Това горното да се чете като – историята е прекрасна. Нямам никакво намерение да ви я преразказвам защото или вече сте изиграли играта и няма смисъл, или още не сте а аз не искам да ви спойлвам 🙂
Насам натам, четох че краят бил много слаб и не знам си какво си но по никакъв начин не мога да се съглася. Краят е просто – очаквайте следващият епизод, и е съвсем логично и нормално да бъде така. Иначе самата история предлага доста прилично количество обрати и изненади, така че да ви държи в напрежение и да ви човърка по вътрешната страна на мозъчната кора, карайки ви да си задавате въпроси на който няма да можете да си отговорите самички 🙂

Някаква идея коя е Adah примерно? 🙂
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod

В общи линии, играта е доста стори дривън, и хората от Ubisoft очевидно са отдали нужното внимание на историята.

Та време е да преминем към негово величество геймплея, защото определено има за какво да си говорим.
Първото най-ключовото за тази игра според мен е free run-а или свободата на движение в играта 🙂

Търчането по покриви рулира 🙂 Мислих си, дали има друга игра в която движението да е било толкова забавно! Тук нямах нищо против обджектива да е на другия край на света, защото тичането по покриви, катеренето по первази и скачането от кули просто НЕ ОМРЪЗВА. На всичкото отгоре цялото това „движение“ е визуализирано по просто нечовешки начин. За цялото време през което обикалях из „светите земи“ нито веднъж не видях дори едно неестествено движение от страна на Altaïr. Любимият ни „ловец“ се движи толкова гладко, и толкова реално се катери по всичко за което успее да се хване, че чак ми е трудно да го опиша с думи 🙂
За капак на всичко, като се затърчите на някъде и решите да „намалите“ скоростта ще забележите, че Altaïr не се „заковава“ на място а постепенно намалява скоростта си на движение, точно както бихме направили и ние в реалния живот. Аве движението просто „отвинтва глави“ и дори само заради това да направите едно кръгче по покривите на Йерусалим си заслужава да пуснете играта 😉

Бойната система за мен беше повече от задоволителна 🙂 За да ви го демонстрирам по лесно, ще ви покажа едно видео което направих преди малко с кадри от играта (кепчърнъти с Fraps). Всичко това е реален геймплей, игран от мен (ако видето не ви се зарежда, ето директен линк – клик):

Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod

Е кажете ся, не кърти ли бойната система!? Разбира се, това което видяхте във видеото са основно контра атаките който можете да правите, а въпросната система не е изградена само от това 😉 Имате блокове, начини да разбивате блоковете на противниците си, додж, комбота и прочие екстри. Разбира се уменията ви се „възстановяват“ едно по-едно така че в началото няма да можете да правите „всичко“, но един от най-щастливите мигове в играта беше когато ми „върнаха“ умението да контра атакувам 🙂 Реално можете да минете цялата игра само на контра атаки, но тогава (особено когато вразите станат малко повече) има опасност да „похабите“ сериозно количество време дори за най-простата битка. За сметка на това обаче ако се научите кога и как да атакувате (а не разчитате само на Counter Kills) ще откриете, че сте способни да направите цял взвод на салата само за няколко секунди 😉

Тук обаче идва и една от сериозните ми забележки към играта – нивото и на трудност. Играта е обидно лесна от началото, та чак до края. Особено когато „синхронизиращиат ви бар“ 😀 стане два реда. Имам чувството, че за цялата игра ме убиха има няма 5-6 пъти, което е просто абсурдно. А и с такова количество „синк. бар“ можете да си позволите да паднете почти от всякъде и да оцелеете, което в един момент води до факта, че просто търчах към обджектива фърляики се на воля без да ми пука дали ще успея да фана ръба на къщата отсреща или ще се срещна с майката земя 😦

Отделно вразите не проявяват особено висок коефициент на Ентелигентност, което към края започва леко да дразни, но за щастие зверските Counter Kills поддържат интереса към битките. Още повече като се усетите, че можете да ги правите не само с меча, ами и с ножа и скритото острие, което малко вдига нивото на трудност и добавя още повече зрелищност 🙂 И въпреки, че в един момент дори Counter Kill-овете почват да се изчерпват, периодично ще се изненадвате. Аз например останах доста изненадан когато към края на играта при поредното движение, Altaïr вместо да намушка горкичкият войник, просто го хвана за главата и му счупи врата. Нещо което не бях виждал в играта нито веднъж преди това. BTW играта си е с „М“ рейтинг, и си го защитава доста категорично 😉

Най-голямата болка обаче си остава повтаряемостта. Както всички знаем перфектно, всяка една мисия е изградена от три последователни действия – разследване из града, извършване на убийството, измъкване от мястото на престъплението.

1. Изкачвате се на кулите в града, оглеждате се и се фърляте в сеното 🙂 Тук трябва да отбележа, че това да се фърляш от мнооого високо в купа сено (Leap of faith) сигурно не е най-реалистичното нещо но за сметка на това изглежда феноменално и доставя неимоверно голямо удоволствие. За това спомага и изключително холивудският похват с отдалечаване на камерата… Аве красота. Та фърляте се от кулите и из картата ви „нацъфтяват“ мисии. За съжаление обаче, дори и с четирите нови такива (специално за PC юзърите) положението никак не е розово, повтаряемостта е огромна, а излагацията пълна. За това най-вече спомага факта, че почти всички сме играли GTA 🙂 (а някой вече играят GTAIV) и когато чуя open world игра си представяме доста по-различни неща, от 7-8 вида мисии който да играя по n на брой пъти. Както и да го въртим, ако тук беше отделено нужното време да се създаде не само един жив свят, ами и да се поставят достойно количество „неща“ който да се правят в него, Assassin’s Creed моментално щеше да застане на челно място в геймърските класации дори без нуждата да се създава толкова много хайп 😉 Е сигурно тогава щяха да я разработват поне още година ама… Реално всички други недостатъци и недоглеждания са простими, но тази повтаряемост не е. И ако не беше супер силната история, и не вижданата свобода на движение надали щях да я довърша.

Друго за което се мрънка особено, е че видите ли нашият човек се мотал с меч на кръста и още една камара оръжия, обаче се правел на монах или можел да се скрие като „просто седне на една пейка“. Еми да, не е супер реалистичното, ама измислете го по хубаво ако можете. Мен лично това по-никакъв начин не ми развали кефа от играта.

Допълнително из виртуалният свят са разпръснати n на брой флагчета 🙂 който да събирате и Тамплиери който да убивате 🙂
За нещастие обаче, в ПС версията няма абсолютно никакъв смисъл да го правите, защото НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ абсолютно нищо ако успеете (за xbox360 има achievement points). А повярвайте ми, ще ви трябва доста сериозно количество време за това дори ако използвате карта 🙂 (ето тук едно подробно сетче от карти с описание къде да намерите флаговете и Тамплиерите в играта, ако все пак имате твърде много излишно време – клик) 😀

2. Та след като свършите с оглеждането отскачате до „бюрото на убийците“, изслушвате един разговор който варира от ооо велики Altaïr-е, до „мухльо нещастен“, и отивате да бастисвате жертвата. Въпросното бастисване не е особено сложна работа, и не очаквайте нещо стил „Hitman“ но все пак, всичките убийства стават по-различен начин и са достатъчно интересни.

3. След това трябва да избягате, като за съжаление въпросното действие не се оказа чак толкова забавно колкото в трейлърите 😦 В общи линии, малко спринт по покривите и ако не успеете да се скатаете някъде и ви писне да бягате, се обръщате и правите преследвачите на салата 😦 Може би, ако играта беше една идея по-трудна нещата щяха да седят по-по различен начин, но какво да се прави. От юбисофт са решили така.

Като казах търчане, се сетих, че не съм отварял дума за контролите в играта. По разни места четох че управлението с мишка и клавиатура е кофти. Викам си няма страшно, нали за това имам и джоистик. Пускам играта – АВЕ ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ ВЕ! Какъв джойстик какви пет лева. Управлението с мишка и клавиатура е ПЕРФЕКТНО. Отне ми пет минути да си настроя контролите на допълнителните бутони на мишока, и да свикна с тях и това е. Дори за секунда не ми се случи да съм в затруднено положение защото не се оправям с контролите. Всичко си е точно така както трябва да бъде. Единственият проблем е че сега като си пусна някоя друга игра и се набирам по десният бутон на мишката за да тича героя 😀

Малките неща – принципно нямам нищо против героят в един филм да може да лети, стига да ми обяснят логично защо може да го прави.
Точно за това Assassin’s Creed ми допадна толкова много. Просто всичко вътре е обяснено както си трябва. Хората са обяснили защо имаш хелтбар (синк. бара, който не е кръф ами синхронизация). Да това реално си е прост хелтбар, който си работи като във всяка друга игра, но това, че са се постарали да ни дадат логично обяснение за присъствието му е похвално. Имаме си обяснение защо хората в „святата земя“ говорят на чист английски, дори си имаме обяснение защо първите мисии са по-къси от последващите.

Разбира се обаче и тук си намерих причина да се размрънкам. Понеже причината обаче е леко спойлерска ще сложа само линк към картинките, за да не разваля кефа на тези който още не са стигнали до там. Та към края всички трябва да са видели това (клик), аз обаче понеже съм хиена имам снимки от по-рано в играта (клик) и както и да го въртим бройката там не е 9 а 10. И понеже няма логика това събитие да се е случило в периода между двете снимки, приемам че някой просто не е догледал за което и мрънкам. Другият вариант обаче е (сега като се замисля), наистина да е направено по-късно с цел вие да се доверите повече на въпросният персонаж, което би обяснило и защо можете да си се мотате и разглеждате компютри без никой да разбере, при положение че навсякъде е пълно с камери. Просто Абстърго си играят с нас. Ахх гадни конспиратори 🙂

Към края…
Исках да кажа още много неща но ми свършва мястото. Хахаха, шегувам се това е евтино извинение което може да се срещне само в тъпи геймърски списания 😉 Но наистина не се сещам какво още исках да кажа (100 процента съм пропуснал нещо важно), така че мисля да се ориентирам директно към приключване 🙂

Моето мнение е, че това не е игра която да изиграете на един дъх. Ако се опитате да го направите повтаряемостта ще ви убие. Аз лично и посветих солидното количество от 26 часа (да засичам си), като загубих доста време в мотъне и тестване на разни забавни неща. Съвсем реално е да се смята, че играта може да бъде мината за 20 часа, че дори и по-малко ако не изпълнявате всички обджективи (принципно трябва да изпълните само определена бройка от тях) 😉
Взимах играта на малки хапки, и точно за това се забавлявах ужасно много с нея. Единственият недостатък е вече спомената много пъти повтаряемост. За сметка на това играта наистина добавя нови неща в дебелата книга на компютърните игри, което в днешно време се случва все по-рядко. Да не говорим колко често излизат смислени търд пърсън игри. Фрии рън системата е реализирана по-уникален начин и дори да не изиграете играта си заслужава да я видите.

Искрено се надявам, че сега след като имат готова основа Ubisoft ще могат да се съсредоточат върху доразвиване и надграждане на концепцията (и дано не омажат историята) за да бъде втората част (за която все още не се знае нищо) още по-размазваща. А спекулации за AC2 колкото искаш. Най-основната е, че действието ще се развива из Япония (при Нинджите), но аз съм на мнение, че ще продължат с Altaïr. Все пак, замислете се къде го срещнахме ние. Историята може да продължи след събитията в играта, може и да бъде преди тях. Точно ще можем да разберем как е успял да стане толкова арогантен, че да му се случи случката от началото на играта 😀

Тежката дума, ако говорим за оценки е 8/10 и още веднъж – изиграйте тази игра! 🙂

Safety and Peace, My brothers!