Публикувана през 1966г. като манга комикс под заглавието „Mach Go Go Go”, година по късно историята, създадена от Тацуо Йошида, се превръща в анимационен тв сериал. През 1997г. Хироши Сасагава режисира нова версия, отново анимационна, и (познатият у нас като) „Speed Racer” се превръща в едно от най-популярните произведения на японската поп култура.

cinefish.bg

Ахх, Speed Racer… Ще започна малко по-отдалеч.
До преди няколко месеца, не бях чувал абсолютно нищо за този филм. Да вървяха някакви трейлъри насам натам, но честно казано не им бях обърнал почти никакво внимание защото ми се стори твърде шарено и детско.

Един ден обаче, докато чеквах сайта на един изпълнител който доста харесвам – Andy Hunter, видях, че негово парче е използвано в четвъртия трейлър на филма. Изгледах трейлъра с половин око:
Vodpod videos no longer available. from youtube.com posted with vodpod

и затвърдих впечатлението си, че това е някаква безумна шареника.

На премиерата на Iron Man (ревюто тук) обаче с изненада открих, че това е филм на братята Уашовски (the Wachowski brothers)… Е виж това наистина ме изненада. Новият филм на създателите на Матрицата и V for Vendetta, не е сериозен и мрачен а безумно шарен и сюреалистично дебилен. Стана ми интересно, развълнувах се. После разбрах, че в филма е използвана някаква мега ултра, хипер революционна „Full Focus“ камера, и по време на снимките дори е имало отделна охрана само за нея. На всичкото отгоре целият филм е сниман на „зелен екран“ и почти всичко е компютърно генерирано (без актьорите де).

Естествено тук вече бях „овърхайпнат“ и при първа възможност отидох на кино, където илюзията се сблъска с реалността.

След този „малък“ увод, съм готов да „захапя“ филма.

Филма е безумно шарен… толкова шарен, че на моменти дразнещ. Но шаренията не е проблем. Проблем е, че в него липсва атмосфера. Не знам може би е заради употребата на „зеленият екран“, може би е заради нещо друго, но филмът просто не можа да ме „грабне“ и въвлече във виртуалната си вселена.
Другият фактор, поне за мен е доста слабата на моменти актьорска игра. Emile Hirsch (в ролята на Speed) се справя разочароващо зле, същото се отнася и за Christina Ricci (в ролята на Trixie) като към коментара за нея можем и да добавим, че изглежда ужасно 🙂

Сигурно се дължи на прическата. John Goodman и Susan Sarandon се справят доста по-добре, но пък те изглеждат абсурдно във вселената в която са набутани =)

От друга страна обаче Paulie Litt (в ролята на Spritle) заедно с едно шимпанзе е доста свежо попадение.

И ако не изпадате в алергичен шок, когато видите хлапе и маймуна (в стил „деца супер шпиони“) да спасяват положението изскачайки от багажника, има доста голям шанс да се хилите през цялото време докато хлапето е на екрана. Просто защото въпросното очевидно се забавлява ужасно много, и това по-някакъв начин се предава на зрителите =)
Matthew Fox (доктор Джак от ЛОСТ) в ролята на Racer X е най-стабилно изглеждащият човек на сцената, и се справя перфектно, без да показва каквито и да е затруднения при работа на „зелен екран“. Не можем да отречем, че му се е „паднала“ готина роля, с която се справя перфектно.

В действителност филма е доста близко до оригиналната анимация. Героите се пресъздадени достоверно, а благодарение на ултра, мега, хипер, революционната камера на моменти наистина се създава усещането, че гледате аниме ама с истински актьори. От една страна това е добре, от друга… То не, че може да очаквате нещо сериозно от филм с PG рейтинг, ама за капак бойните сцени изглеждат АБСУРДНО.
Както казах и по-рано, чисто визуално, филма е абсолютна шарения. Да има доволно количество ефекти, слоу моушъни и т.н. но от друга страна аз очаквах малко повече от Уашовски. Сами по-себе си, ефектите в филма не са никак лоши, просто поставени до предишните им произведения бледнеят… и то много. А няма как да не сравняваме нещата. Вдигнеш ли веднъж летвата, следващият път ще трябва да скочиш по-високо =)

И разбира се, нормално е в Speed Racer да говорим за скорост нали? Мда, ама не точно. Забавно е, че „пистите“ по който се състезават в филма, са точно като извадени от TrackMania. Филма буквално изглежда като някоя бъдеща версия на рейсинг пъзел ориентирана игра на Nadeo =) Лошото обаче е, че колите не вървят, те се пързалят. Като изключим част от едно от състезанията, чувството за висока скорост някак си се губи от факта, че състезателите просто се „плъзгат“ по-пистата 😦

На всичкото отгоре филма е ужасно дълъг 🙂 135 минути баце (2 часа и 15 мин.). И липсата на динамика се усеща особено болезнено на моменти. Реално до към средата филма е по-скоро муден и скучен. След това, нещата се „засилват“ малко, но и там периодично героите се впускат в едни твърде прекомерно дълги и безсмислени диалози.

–

Сам по-себе си филмът, не е лош. Просто не е такъв който може да се нареди до Матрицата и V for Vendetta. Докато другите филми минават са сериозни и философски, това тук е просто една семейна история. История с интересна (за мен дразнеща) визия и добри ефекти. Но нищо спиращо дъха. Нищо което да ви накара да кажете ЛОЛ (добре де имаше точно 2 сцени). Та моят съвет към Уашовски е – придържайте се към сериозното кино, оставете детските на някой друг. А към зрителите – няма голям смисъл да гледате това на кино (освен ако децата ви не ви пилят да ги заведете). Добавям и факта, че в кино Арена няма Digital прожекции на този филм 😉

BTW Аз гледах филма в кино Арена, заедно с dandio в неделя от 15:00. Тоест в кино салона бяхме само аз и той 😀
В София до сега на такава „VIP“ прожекция не бях ходил 😀
За финал искам да ви поздравя, с поредното ФЕНОМЕНАЛНО изписване на името на филма върху билетите:

Това си беше по-добро и от билетите за АЖП 2 😀