Няма такова нещо като перфектен продукт… Въпреки това обаче, от време на време на пазара се появяват продукти които се доближават до перфектността. Тези продукти ме дразнят! Дразнят ме, защото за тях трудно се пишат готини ревюта 😦 За да има готини ревюта трябва да има негативизъм и хейт 😀 я вижте колко успешно е ревюто ми на ГАЛА премиерата на Х-мен Началото: Върколак 😀 да речем.

Но да се върна на „съществото“ на темата, а именно… високият клас геймърски слушалки на Razer, кръстени на митичната гигантска акула, която според уикипедия е живяла на земята преди около 1.5 милиона години 🙂
Мда, говорим си за Razer Megalodon! Ето че след като вече повече от месец си играя с тежката категория геймърски слушалки на „остриетата“, най-накрая съм готов да дам на света своята „професионална“ оценка.

Както може би знаете, Razer Megalodon се явяват 7.1 слушалки т.е. най-просто казано, когато сте с тях би следвало да може да чуете звук от 8 различни места. Демонстрирам:

Тук, както и при Logitech G35 7.1 това става виртуално т.е. нямате 8 говорителя около главата си, а имате два (по един „на“ всяко ухо), които са така направени, че създават чувството за наличието на 8 😉 При Razer това действие се случва посредством „Razer Maelstrom Audio Engine“ които се явява нещо като следваща стъпка в развитието на HRTF технологията. „Остриетата“ твърдят, че „Maelstrom“ е базиран на военна технология, която е разработена с цел пилотите да имат система за прецизно аудио предупреждаване за наближаващи ракети. Стъпвайки на тази основа, Razer са разработили система съобразена с геймърските нужди, и адресираща проблемите на традиционните HRTF алгоритми. Мен честно казано много повече ме интересува какъв е крайният резултат, от колкото как се стига до него, но хората с нужда от повече информация (и техническа грамотност) може да искат да хвърлят един поглед върху White paper-а на Razer Megalodon 😉 А аз се заемам с обсъждане на това до колко успешни в действителност са тези „технологични иновации“.

Първо обаче, предлагам да започнем с разопаковането и кратко инфо за това „какво има в кутията“. За всички които са пропуснали Unboxing video-то, заповядайте:

Както виждате, комплекта е издържан в стандартните за Razer рамки – функционалност и УЛТРА куулнес! 🙂
Книжките и стикерите ги прескачам (човече обичам стикерите на Razer) и директно се насочвам към първото голямо нещо – нечовешкият кейс.

Въпросният е твърд, стабилен и предлага почти перфектна защита на слушалките. Тоест няма да имате притеснения, че ако си метнете „никак-не-евтините“ слушалки в раничката, можете в последствие да ги намерите така (снимка Bloody). 😉

За мен обаче най-интересен беше факта, че всичко което ви е нужно за да се насладите максимално на Razer Megalodon, се намира във въпросният мега як кейс. И под всичко необходимо имам предвид само… самите слушалки. Какво имаме предвид?
Разопаковам значи аз кутията, и по стар навик още докато ръчкам USB-то в компютъра, отварям razersupport.com за да търся драйвъри (в новите си продукти Razer спряха да слагат CD с драйвъри, за да може човек директно да си дръпне най-новите от сайта). Ровя си аз, обаче нещо не намирам въпросните. В един хубав момент осъзнавам, че такива драйвъри на сайта няма! Следва минутка на чудене, и вземане на най-крайното решение евър – да погледна в упътването. Следва кратка консултация с „мануела“, и извода че понякога излишно си усложнявам живота. 🙂 В крайна сметка, се оказа че въпреки, че слушалките се включват на USB (ахъм, няма жакове има само USB), светят като коледна елха и извършват множество сложни дейности, те работят без инсталация на каквито и да е бози на компютъра, т.е. НЯМА драйвъри.
Идеята за това естествено е безумно семпла (и съответно гениална) – Razer Megalodon са направени така, че да можете да ги включите на който и да е компютър (стига да има свободно USB), където и да е, и да можете само след няколко секунди да чувате и комуникирате по най-добрият и пълноценен за геймърският ви живот начин. Реално погледнато, всичко нужно ви за тези цели, се намира върху контрол пода на слушалките, но за него ще ви разкажа малко по-късно. 😉

Слушалките имат семпъл и изчистен дизайн, в който се забелязва сериозна липса на излишни елементи. Конструкцията е елегантна и здрава:

*Стойката не е част от комплекта 😉
Позицията на „наушниците“ се контролира посредством доста фино изглеждащи (но изключително здрави)… нещица 🙂

Една от първите мисли която прескочи през главата ми, когато разглеждах този елемент от конструкцията, беше че е възможно с времето частта които държи „железцата“ да се по разхлаби и да поотпусне хватка, което да доведе до твърде лесно и нестабилно движение на „наушниците“. Естествено след повече от месец ползване, съм твърде убеден, че притеснението ми е било прибързано и неоснователно – конструкцията все още не е мръднала!

Наушниците са направени от приятна и мека материя, която е доста удобна за носене, но за съжаление има свойството да събира косъмчета…

За радост на чистниците, този елемент от слушалките може да бъде свален и почистен сравнително лесно. Както се вижда от горната снимка, мен тази опция не ме вълнува особено.
Горната част на слушалките също е мека и доста удобна, а от външната и страна гордо седи любимото лого!

В интерес на истината, при първо поставяне (аз ги нося при най-затегната позиция) ми се стори като че ли, слушалките са ми една идея по-широки от необходимото, но в последствие осъзнах че това очевидно е търсен ефект, и осигурява чувството за свобода на главата ви 🙂 Голяма екстра е и факта, че слушалките всъщност са доста леки и това в съчетание с удобните елементи, означава че спокойно ще можете да ги носите в продължение на дълги часове, без след това да се чувствате все едно имате дупка в главата 😉 Това го казвам в следствие на десетки часове гейм тестове. 😛

Микрофона е прикрепен към лявата слушалка, и се върти на 240 градуса, така че да можете да го поставите на най-точното и удобно за вас място. Тук също имах известно притеснение за това дали след известно време, врътката няма да се разхлаби, но отново… Razer си знаят работата. Микрофона е пластмасов в началото и края, но свръзката по средата е каучукова (аве не знам дали е каучук, ама е нещо гумено). Това в най-общи линии, ще ви позволи не само да си завъртите микрофона в най-подходящата позиция, но и да го изкривите по-близко или по-далеч от устата си, придавайки му форми подходящи за репертоара на жената каучук.

Семпло, но гарантиращо ви спокойствие, че ако се развихрите и разгорещите в някой онлайн спор, няма да си скършите микрофона, докато го приближавате по близко до устната си кухина (за да крещите по отчетливо).

От двете страни на слушалките естествено са трите змии, които светят в любимото корпоративно синьо и ви придават особена аура в тъмното 😛

Лампичките нямат никакво практично приложение, но пък за сметка на това изглеждат смазващо добре, и гарантират че никой няма да се блъсне във вас в тъмното 😀

Надолу слушалките продължават с кабелче, което е направено от вече стандартният за Razer гъвкав кабел с текстилна оплетка (тип въженце) който ги свързва с Maelstrom контролера. От Maelstrom-а до USB-то, системата продължава със същият кабел, които обаче е една идея по-твърд от горния защото както се досещате от него не се очаква повече здравина, от колкото гъвкавост, защото има голяма вероятност да се въргаля по земята 😉 Цялото нещо завършва с „позлатен“ USB накрайник, отново стандартен за продуктите на R. Общата „стойност“ на кабела е 3.3 метра, което трябва да е напълно достатъчно за нуждите ви (освен ако не си държите компютъра и монитора в различни стай).

И така стигаме до Maelstrom контролера, който е ключов за функционирането и контрола на системата. Въпросният е гумиран от долната страна, така че стабилно да се „закрепя“ на всякаква повърхност (в момента е безсмъртно застанал на новото ми стъклено бюро). За съжаление жената му е направила снимки само върху стойката, за която ви споменах по-горе, но знам че няма да ви е много трудно да си го представите полегнал на бюро 😀

Както се вижда на картинката, Maelstrom контролера има доста светкащи неща по себе си, така че ще карам едно по-едно. Най-горе ще видите копче с надпис „Maelstrom“. То се използва, за смяна на двата налични режима за възпроизвеждане на звука – 2.1 и 7.1. На горната снимка, системата е в 7.1 режим. От всички страни на контролера, са разположени светлинни индикатори за различните активни канали. Логично при режим 2.1 на контролера светят, само предните две колони (горе в ляво, и горе в дясно) и „bass“-а. Ако „мютнете“ системата от уиндоус, акткивните спикъри започват да мигат налудничаво 🙂
По-средата, около трите змии, има механично колелце, което се използва за контрол на звука, като силата се индикира от скаличката у лево.

Трите змии по средата пък, освен чисто естетична, изпълняват и една ключова функция – отделна настройка на силата на „колоните“. Всяко натискане на „змиите“ ще ви прехвърля на отделна част от колоните (централна, предна лява и дясна, странични, задни и бас) и ще ви позволява, посредством специфична за всяка една от тях скаличка да си настройвате това което чувате (малко по силни задни колони, малко повече бас и т.н.). Ако натиснете и задържите бутона за 10-секунди, всичко ще се върне до дефаут настройките. Между другото нагледна демонстрация на контрол пода, можете да видите тук – Megalodon/controlpod-demo/.

В долната част на Maelstrom контролера са разположени и последните три бутона, отделени специално на нуждите на микрофона.

Първото копче, естествено заглушава микрофона 🙂 и затова се нарича „mic mutе“ 🙂
Според демото на сайта на Razer, „mic sens“ (вторият бутон) отговаря за Noise Filtering технологията, и в общи линии когато бъде натиснато ще ви позволи ръчно да определите каква част от шума около вас да бъде филтриран (уж). Според мастър гайда пък, това е просто „чувствителност на микрофона“. В общи линии и двете неща би трябвало да бъдат едно и също, въпреки това обаче, колкото и да тествах с различни източници на шум, не зависимо къде е индикатора за „mic sens“ в изходният сигнал нямаше дори минимална разлика. От една страна това не е проблем, защото така или иначе колкото и шумно да е около мен „Noise Filtering“-а си бачка и гласът ви ще се чува перфектно, а страничните шумове звучат приглушено, но просто аз нямам контрол върху тази опция. Чекнах в гугъл и съпорт форума на Razer, но не намерих някой друг които да се е оплакал от такова неща, съответно вариантите са три -1. нещо при мен не работи; 2. тази опция е прах в очите или 3. не съм успял да генерирам правилният (като количество и качество шум); 🙂 Продължавам да разследвам случая, и своевременно ще ви уведомя ако има някакво развитие. За сега, при мен „mic sens“-а не променя нищо в изходният сигнал т.е. е излишен бутон 😦

Последният бутон пък, („mic level“) ви позволява ръчно да усилите или намалите „силата“ на микрофона без да се отделяте нито за секунда от играта която цъкате. За щастие тази опция работи безотказно, така че ако случайно от другата страна на линията има „глухарче“, винаги ще можете да си буустнете (или съответно намалите) сигнала, до толкова че да не ви се налага да прекъсвате играта си.
При натискане на този, или предишният бутон, Maelstrom-а автоматично ще заглуши звука който върви в слушалките и ще ви пусне плейбек на звука от микрофона, за да можете точно и прецизно да настройте това което искате човека отсреща да чува.

Реално погледнато това е всичко необходимо ви, за контрол и ползване на Razer Megalodon!

А относно качеството на mic-a:
http://store3.data.bg/cac80afb2e06fd2c8b119b9183554e9e/13767786/Razer%20Megalodon%20mic.mp3%20
Важно уточнение е, че споменатата група не е моя, но е любима (на мен) 🙂 Иначе както обикновено, файла е записан с Adobe Audition 3.0 и директно експортнат към mp3.

Като се заговорихме за контрол „панела“ държа да отбележа, че работата с него е сравнително лесна и удобна, като единствената забележка би следвало да е, че колелото за звука трябва да се хваща с два пръста иначе е малко трудно за въртене и се изплъзва. Това обаче щеше да е единствена забележка, ако преди това не бях работил с един друг аудио продукт на Razer – Razer Mako 2.1. Едно от специфичните неща при тези невероятни колонки, е именно феноменалният контрол под, който е изцяло сензорен:

Не че, този на Megalodon-а е лош, но просто докато работя с него няма как да не си задам въпроса, защо не са ползвали сензорната технология от Mako-то, което е по-старо от разглежданите тук слушалки?! Да цената сигурно щеше да бъде още по-висока, но удобството да настройваш отделните канали само с едно докосване ме блазни неотразимо… Знам ли, явно си пазят нещо за Megalodon 2?! 😦

Важната отбелязка е, че Razer Megalodon не се нуждае от звуковата карта на компютъра ви 🙂 Точно за това слушалките се включват посредством USB, а не с жакове. Както казах, всичко нужно за ползването на слушалките е в кутията 😉 Реално погледнато, Megalodon си излиза като (и е) отделна звукова карта в контрол панела ви, и точно за това въобще не му дреме каква имате вие. От една страна това е огромен плюс, защото ви гарантира че звука ще е еднакъв където и да отидете, но от друга може да е малко неприятна новина за хората инвестирали някакви трицифрени суми в аудио карта 😛
В този ред на мисли в Maelstrom контролера, освен контролите се намира и процесора които отговаря за изчисленията и правилното разпределяне на сигнала. Принципно средностатистическият потребител не може да достигне до въпросният процесор, но тук на помощ идва Bloody които за разлика от средностатистическият потребител обича да разглобява скъпи неща. 🙂 Какво имам предвид? Еми, ето:

Естествено след това е последвала и малка игра с поялник докато се стигне до написаното тук.

2 минути по-късно с поялника в ръка и „щитът“ е свален, за да стигнем до сърцето на Razer Megalodon, което се оказа под формата на 600-мегахерцов BlackFin RISC процесор ADSP-BF527 на Analog Devices в комбинация с 8MB SDRAM памет на Micron Technologies. Не случайно някъде в сайта на Razer забелязах хвалебствията за мощния процесор в основата на слушалките, който има възможност да изпълнява до 500 милиона инструкции в секунда (500 MIPS). Хубавото на тази серия BlackFin (BF52x) процесори е, че разполагат с динамично управление на енергопотреблението в зависимост от необходимата изчислителна мощ.

Аз нямам какво да добавя, защото не съм много запознат с тематиката, ама аудио карта с 600 мегахерцов процесор ми се струва доста мощно животно. 😀
Това между другото обяснява и факта, защо при продължителна работа в 7.1 целия контролер се нагрява осезаемо. Естествено всичко е изчислено, и до сега няма документиран случай на прегряване и надали някога ще има, защото температурата е в напълно допустимите граници, но в първият момент леко се стреснах когато взех контролера и забелязах, че е топличък 🙂

BTW добре е да отбележа, че целият процесор е доста добре „екраниран“ което ще рече, че няма опасност да чуете ефекта на звънящият джиесем в слушалките си. Аз лично тествах с нокия и сони ериксон, а Bloody е провел и експеримент с два телефона при разглобен контролер, без това да доведе до каквито и да е смущения върху изходният сигнал. Eвалата на Razer!

Снимка Bloody.

И така, бавно и неусетно стигаме до най-съществената част от Razer Megalodon – ЗВУКА!
Принципно ако източника ви на звук не е поне 5.1, е препоръчително да го слушате в 2.1 режима на слушалките. Тоест, стандартният стерео звуков сигнал (mp3-ките примерно) се слуша в 2.1. Не че не можете да си пуснете 7.1 режима, но това обикновено води до една идея по-глухо звучене, въпреки че има и изключения в който mp3 в 7.1 звучи по добре от колкото в стандартния 2.1 режим. Естествено в този случай голяма част от каналите стоят неизползваеми. Важното обаче, е че при 2.1 слушалките звучат почти перфектно, и ще са повече от достатъчни дори за по изтънчените аудиофили 😉 Традиционно за Razer звука е много добре балансиран, и въпреки че имате отделен контрол върху баса, трудно ще направите Megalodon-а да звучи като голф с по-голям от двигателя му буфер в багажника. Да се разбира като – баса има на къде да бъде усилен, но не и пресилен. Все пак е нужно да кажа, че ми се струва, че слушалките можеха да имат още малко нагоре в силата на звука. Да сега максимума е прилично висок, но можеше още мааааааааалко отгоре. Същото се отнася и за баса.

Основната причина за съществуването на Megalodon-а обаче е прословутото 7.1. Първото нещо което забелязах, при пускането на многоканален звук, е че за разлика от Logitech G35 саунда тук наистина звучи разделено, а усещането за звук зад вас, пред вас, отстрани и т.н. е мнооооооооого по реален. Съответно филмче с поне 5.1 звук е „като истинско“ и ще подхрани егоистичните ви нужди да гледате филми сами със слушалки, вместо с жена си и колонки 😛 Страховитата сила на митичната акула обаче се усеща най-много когато минем към графа гейминг. За всеобща радост, вече все повече игри поддържат 7.1 канален звук, като излезлият наскоро Wolfenstein е най-пресният пример за който се сещам. Не зависими дали говорим за CoD, Fallout 3 или WoW разбира се, удоволствието от това да чуваш „многоканално“ е огромно. Друго си е докато се дебнете на CoD да чуеш стъпки, и с 100% убеденост да знаеш че врага идва от зад и от дясно да речем 🙂 Наистина Razer са се справили перфектно с развитието на HRTF алгоритмите, и това (колкото и невероятно да звучи) са най-добрите геймърски 7.1 слушалки на пазара в момента.

Относно съвместимостта – под Vista всичко е ток и жица. Системата автоматично отчита слушалките и дори автоматично ги слага като дефаут плейбек дивайс. Под OS X, нямам наблюдения на тема геймниг, но послушах малко музичка и отново всичко беше чудесно. Там обаче, се наложи ръчно да кажа на OS-а да свири през тях. Нямах възможност да тествам под Win 7, но на теория и там положението трябва да е същото като при Vista. Другите две важни операционни системи които не съм пробвал са Win XP и Linux. И докато според ревюто на Bloody в hardwarebg всичко е наред под Linux, там се споменава за проблеми под XP породени от калпавите USB аудио протоколи на бозицата. Аз за съжаление нямам наблюдения по-темата.

Стабилност – от както ползвам слушалките, съм имал само един единствен случай при който въпросните са „забивали“ и се е налагало да ги изключа и включа за да тръгнат отново. Това забиване беше в следствие на неспазване на едно ключово правило за правилното функциониране на Razer Megalodon – пускайте ги директно в USB-то на компютъра, и не използвайте хъбове и удължители. Все пак, „акулата“ се захранва както с енергия, така и със сигнал от USB-то т.е. разводняването на сигнала, посредством каквито и да е бози не е препоръчително. Аз лично успях да ги забия, след продължително ползване при положение, че ги бях включил в USB-то на „Apple Cinema Display“. От тогава ги ръчкам директно в USB-то на компютъра и не съм имал никакви грижи. А иначе, слушалките са тествани върху личният и служебният ми компютър, лаптопа ми, мас бук про-то на шефа + още 2 лаптопа и едно PC на приятели 🙂 т.е не е като без хич.

И все пак – няма перфектни продукти 🙂 така че следват няколкото недостатъка които успях да си изсмуча от пръсчетата 😛
1. 300 лева. Каквото и да си говорим 300 лева са си 300 лева. Като контра пункт обаче – И все пак, въпреки че много хора ще кажат че за тези пари могат да си купят доста прилична аудио система, аз винаги ще предпочитам да играя със слушалки, и ви уверявам предизвиквам, да намерите аудио система която да се вмества в тази цена, и да може да се конкурира с усещането от игра при режим 7.1 и слушалки. 😉 А и все пак тук говорим за слушалки + доста зла аудио карта 😉
2. Липсата на бутон „mute“ върху контрол пода – даааа, повечето клавиатури вече имат бутон за мютване, и все пак ми се струва, че нямаше да е лошо да сложат и един на контрол панела, на които принципно са ти всички необходими аудио контроли;
3. Липсата на мастър off за цялата система. Тъпото е, че дори да изгасите компютъра, Maelstrom контролера и лампичките на слушалките ще продължат да светят, което лично на мен ми се струва ненужно. Наличието на едно копче за изключване някъде отдолу да речем, щеше да реши този „проблем“ и също така да улесни (поне под виста) превключването между слушалки и колонки, ако ползвате и двете;
4. Контрол пада – казах го по горе, но ще го повторя още веднъж. Ако от Razer бяха използвали технологията зад контрол пода на Mako, вместо механичните части тук, това щеше да е ДЪ изродщина! Естествено няма да се учудя, ако освен ценови тук е имало и някакви съвсем практични съображения – все пак в кутията се намира и процесора, но това не пречи да спекулирам как щеше да е по-добре. Просто в момента механичната врътка, не е толкова удобна колкото трябва да бъде.

И така, се стига до тежката присъда и някакво заключение: Това не са слушалки за скайп! 😀 Това са слушалки за геймъри които обичат качественият звук, и искат да извлекат максимума от аудиото в една игра, без значение да ли говорим за сингъл плейър или мулти плеър изживяване. Razer Megalodon са изключително качествен и мобилен продукт, които определено издухва конкурентните виртуални 7.1 на пазара! Това е почти перфектният продукт, като наистина не му достига съвсем мъничко за да бъде обявен за съвършен.
Razer Megalodon – 9/10!

BTW на въпроса, от къде да си купя Razer Megalodon се отговаря с – вижте тук. 😉
Снимки: Грациела Тонева a.k.a Strangerka-та 🙂

Ако имате желание, можете да гласувате този материал в svejo.net и да цъкате по звездичките по-долу. 10x

Още информация за продукта на razerzone.com/Megalodon/