Имайки предвид, за колко мишоци съм ви разказвал в блога си, предполагам че няма нужда да ви казвам, че се кефя на качествените геймърски мишки. 🙂
В този ред на мисли, най-накрая дойде ред да ви разкажа за едно от геймърските предложения на Logitech – G9x, която премина през доста дълга и продължителна 😀 поредица от тестове, т.е. в мен е вече доста дълго време и все не остава време за ревюто 😀
Но да карам по същество че трябва да се играе MW2 😀 Запознатите със серията сигурно знаят, че G9x има същите характеристики като G9, с изключение на ъпдейтнатият лазер. Аз обаче до сега не бях се сблъсквал точно с този мишок, така че ще карам както си му е редът, а вие можете да си правите изводите както за този, така и за предишният модел.

Първото нещо което ми идва на ум когато се сетя за G9x e думичката „персонализация“. Сменяеми панели, тежести, различи режими на скрола…

Формата – сред първичните отличителни белези на един мишок е фактора форма! 🙂 Все пак, това нещо ще ви седи в ръката нонстоп, така че независимо дали е красиво или не основният въпрос е – удобно ли ви е? Едно от специфичните неща при G9x, е факта че „оut of the box“ мишката идва с два сменяеми панела между които има осезаема разлика… като поведение и до някъде като форма. Единият се води „контрол“, а другият „скорост“. И двата са правени за хора ползващи мишката с дясна ръка.

Отличителното при черният („контрол“) е не толкова формата, колкото материята от която е направен. Въпросният скин е леко грапав (тип шкурка) 🙂 и първоначално доста странен на пипане. След като му свикнете обаче, ще осъзнаете че това е материя която доста трудно се хлъзга. Тоест с този скин няма никаква опасност мишока да ви се изплъзне в някой решаващ момент, а мерникът ви ще бъде доста прецизен. Демек, ще трябва да си намерите ново оправдание защо никога не уцелвате нищо, и няма как да приложите поговорката „На крив мерник, мишката му е виновна“ защото скина дава +3 прецизност 😉 😀

За мен обаче, скоростният скин е доста по интересен.

Първото което ще забележите при него е, че лявата му част е издадена навън, така че да поставите палеца си върху него докато работите с мишката. Резултатът е, че палеца ви няма да се трие в повърхността на бюрото/пада ви и по този начин няма да имате нежелани смущения при работа. BTW забелязах че при продължителна игра ръката ми наистина се чувства по-добре с него.
Принципно G9x има доста интересно разположение на тефлоновите крачета – вместо стандартните четири в краищата на мишката (или три) Logitech-а има два големи „тефлонови масива“ в предната и задната си част. Якото в случая е, че самият скоростен скин също има тефлоново покритие под издадената част (снимката долу в дясно), така че положението наистина става скоростно.

За мое съжаление обаче, е очевадно че G9x не е правен с хората с дълги пръсти в предвид. Ето едно нагледно сравнение с част от мишките разхождащи се из къщи:

От ляво на дясно – Mamba; Naga; G9x; Orochi \мишка за лаптоп\.
Въпреки че не става съвсем ясно от снимката, G9x е малко по-къса от това на което съм свикнал да играя, и точно за това хората с дълги пръсти като мен ще открият, че задължително трябва да работят използвайки „Claw grip“ (да натискаме копчетата с върха на пръстите).

Аз обаче, въпреки че цъкам FPS-и, предпочитам да ползвам „palm grip“… които за съжаление е неприложим при тази мишка. Разбира се, хората с по къси пръсти които тестваха мишока, казаха че такива проблеми нямат, но аз лично като представител на дългопръстестите типове съм длъжен да обявя формата на G9x за неудобна (и при двата скина). Въпреки това признавам, че успях да привикна към този тип на работа сравнително бързо. Просто не обичам да ми налагат някакви неща 😀

BTW навън мишката може да бъде закупена с тъй наречените ID Grip (скин с картинка по ваш избор) но до колкото ми е известно такава опция в БГ няма.

Допълнителни бутони – от лявата страна на мишока има два бутона които са с еднаква форма и при двата скина. Оценката ми за тях е – средна. Не са най-удобните на които съм попадал, но със сигурност са далеч от неудобни. Основният ми проблем с тях е най-вече, че не са достатъчно широки, и има нужда от малко повече местене на палеца за да бъдат натиснати. Не че е голямо усилие, но когато говорим за гейминг, забавяне от няколко стотни при хвърляне на граната може да бъде фатално 😀 \да имам навика да си мапвам гранатите на страничните бутони\.

Продължаваме обиколката по корпуса и стигаме до индикатора за сензитивитито на мишката, и бутоните за промяната му.

Бутоните за вдигане и сваляне на сензитивитито на мишока се намират в края на левият клик, непосредствено преди LED екранчето. Копчетата са добре разположени, и наистина няма опасност да ги натиснете инцидентно, но от друга страна са сравнително лесни за достъп. Дисплея зад тях показва на коя сензитивити степен сте, като особено готин момент е факта, че от софтуеъра на мишока можете да променяте цвета в които да светят индикаторчетата. В този ред на мисли, отдоло на мишока ще намерите бутон „profile“ които ще ви помогне да сменяте предварително зададените профили на мишока без да влизате в софтуеъра (разбира се преди това ще трябва да си ги настойте от него де). Това в комбинация с факта, че всеки профил може да свети в различен цвят, прави мишока доста удобен за ползване „on the go“ без нуждата от допълнителен софт. Btw всеки един от профилите освен да бъде сменян ръчно от бутона може да бъде настроен да се пуска автоматично при стартиране на дадено приложение 😉

Последната част от обиколката на корпуса е свързана със скрол бутона на G9x.

Въпросният е… интересно явление. Както може би знаете той е оборудван с „MicroGear“ технологията на Лоджитек, което ще рече че в долната част на мишката има специално копче което след като бъде натиснато „отключва скрола“. В резултат на което той започва да се върти „безконечно“. Завъртате го веднъж и той се въртииии, въртиииииии… Идеята на тази екстра е най-вече да скролвате лесно през дъъъъъъъъъъъълги документи или уеб страници и звучи много яко на хартия. За повече от месец работа обаче, имах удобен случай да го ползвам само два пъти. Проблема е, че за да постигнат това Logitech са направили нещо на скрола, благодарение на което когато сте в нормален режим въпросният е леко „хлабав“. Малко е трудно да го обясня но в общи линии, скрола прескача от стъпка на стъпка доста по лесно от колкото е нормално. Добавяйки към това и факта, че скролчето е сравнително дребничко, и получаваме нещо което не е особено яко. А скрола е важен за един геймър 😦
Аааа да не забравяме и, че въпросният може да скролва и наляво и надясно… което е абсолютно неприложимо по време на игра (но е удобно във фотошоп) 😛

Толкова за обиколката на корпуса… време е да погледнем „под капака“.

В самата мишка, има специално отделение в което да закачите до 4 тежести. Самите тежести пък идват в ултра гъзарска кутийка и са общо 8 броя – 4×7гр и 4×4гр. Тоест максималното количество „желязо“ което можете да добавите към Logitech G9x е 28 грама, което може да не ви звучи много сега но определено прави мишката, подходяща за мини тренировки в офиса 😉

Интересен е и момента, че благодарение на „държачката“ ще можете да определите къде точно да е центъра на тежестта на мишката. Ако например сложите 2×7 в предната част на държача, а оставите другите отделения празни, реално те ще застанат точно по средата на мишока. Ако ги сложите на задните дупки обаче, центъра на тежестта ще се измести в задният край, което определено разкрива интересни възможности, и допринася за истинското персонализиране на усещането при работа с мишока.

А преди да съм забравил, целият мишок се включва към комПутъра посредством кабел с текстилна оплетка. Въпросният е доста дълъг, обаче (винаги има обаче) е и доста твърд и се прегъва трудно. Аз лично, предпочитам по меки кабели, които макар и да предлагат риск от оплитане, са една идея по подвижни и мобилни от този тук 😉

Както и да го погледнем обаче, рано или късно ще трябва да разгледаме и лазера на мишока. Защото колкото и хубава да е една мишка, ако лазера е кофти… тъ, оригиналният G9 можеше да се похвали с максимална стойност от 3200 dpi. При G9x летвата е вдигната до 5700 dpi! Впечатленията ми от лазера са доста позитивни –  мишката се държи повече от добре на стандартните за лазерните сензори повърхности – дърво, пласмаса и разните му там падове. Реално погледнато, единственият пад с който изпитах затруднения е Razer Megasoma. При всичко останало на което тествах, мишока се държа повече от чудесно.

Предполагам, че е редно да спомена и една две думи за софтуера? Еми той не ме кефи 😦 Да, върши работата която трябва да върши, но всичко в него е твърде… уиндоуско и не функционално. Твърде много менюта, и твърде объркана структура. Не че ще имате затруднения да го ползвате, или няма да можете да направите това което искате… просто винаги съм смятал, че всичко трябва да е една идея по изчистено и оптимизирано от към изглед и функции. Иначе ще можете да създавате различни профили, да си сменяте цветовете, да създавате макрота и прочие задължителни неща 😉

Тъ, време е за заключения.
1. Говорим си за 159 левова мишка!;
2. Която предлага доста интересни възможности от към персонализация;
3. Но има форма която няма да допадне на всички.

Logitech са решили да комбинират геймърски продукт, с нещо което да има и типично офис функционалности. Резултата е смесен. Моето заключение е, че ако си падате по това да си слагате тежести в мишката, отговаряте на изискванията да нямате прекомерно дълги пръсти и формата ви седи удобно в ръката Logitech G9x е интересно решение с доста качествен и „високо скоростен“ лазер 😉

Моята лична оценка е… 7/10 най-вече заради факта, че формата, не ми пасва особено добре 😦

Снимки: Strangerka-та.
Ако имате желание, можете да гласувате за този материал в svejo.net. 10х.

PS: БГ мернах мишока тук Logitech G9x Laser Mouse – 159 лв. [gaminggear.bg]