Принципно не разбирам много от „новите монитори“. Какво да направя като съм от старата школа дето си e свикнало да си бачка на качествена тръба, и си бачка на качествена тръба. 😀 В днешно време обаче, все повече игри поддържат преобладаващо широкоекранни монитори, а тия с квадратните „да мрат в кофите“ 😦 Ето ви EA и последното NFS примерно (клик). Чиста дискриминация както и да го погледнеш.
От известно време обаче на пазара има лъскави 120Hz-ови монитори, и нямаше как да устоя на изкушението да тествам един такъв и да видя как се справя срещу едно качествено оуд скулл CRT. В последствие при мен пристигна този красавец – 22″ Viewsonic 120Hz VX2268wm.
Преди да продължа нататък, искам да отбележа, че ползвам 19″ CRT Dell P991 които тежи отвратително много, но и е отвратително добър монитор от където и да го погледнеш, така че Viewsonic-а се изправи пред наистина тежка конкуренция 😉
Първото нещо което се забелязва разбира се е формата. От една страна имаме това:
а от другата това:
😀
Като добавим към това и факта, че оптималната резолюция на дел-а е 1280×1024, срещу 1680×1050 за Viewsonic-а, нещата започват да придобиват застрашителни размери 😀 Надали има нужда да задавам въпроса, кое от тези двете бихте си избрали:
Това до тук естествено се отнася за почти всички широкоекранни LCD монитора. Големият въпрос разбира се, е защо точно този?
Отговорът е прост – 120Hz баце! Не съм много навътре с терминологията, но първото ясно нещо е, че ако искате да цъкате игри в комбинация с Nvidia 3D vision въобще няма каква да му мислите, и отивайте и си купувате някой от наличните 120Hz-ови монитори. За простосмъртните остава втората причина – 60 Hz съкс 😀
Стандартното LCD бачка на 60Hz. Сега не знам за вас, но аз принципно изпитвам див ужас при вида на монитор предаващ на 60Hz и мисълта, че ще трябва да цъкам в мулти на някой FPS от типа на CS: Source примерно. Знам че дори в БГ уеб пространството (където няма никакви тролове) ще се намерят хора, които ще кажат че 120hz са просто каприз, ама питайте някой върл CS-ър да видите къде ще ви каже да си „включите“ 60-те херца 😉 Това което се опитвах да кажа, е че разликата при игра на обикновено LCD и Viewsonic-а е наистина осезаема. Не, че на 60Hz не може да се играе (освен ако не сте върл CS-ър), просто всичко е в пъти по-добре когато цифричката е 120 😉 т.е. Viewsonic > средностатистическо LCD.
В сравнение с 90-те херца на които ползвам Dell-чето – лично за мен разлика няма. Тоест браво на Viewsonic 😉
Така бавно и неусетно стигаме до прочутото понятие Input Lag-a (времето необходимо за изобразяването на подавания образ върху екрана на монитора) които е наистина ключов за CS-ърите и Quake Live маниаците. За целите на следващият експеримент, получих „помощ от приятел“ в лицето на Bloody които ми проведе няколко дистанционни курса по темата що е то Input Lag и как точно се мери.
Първото много важно условие за измерването на тази толкова важна величина, е двата монитора да излъчват едно и също нещо. Разбира се, най-логичното нещо би било да хванете двата дисплея които искате да тествате и да ги вържете в clone mode. Оказа се обаче, че тъй като те ще бъдат вързани на различни изходи на видеокартата, е възможно да се получат известни аномалии в резултата. За да се избегнат въпросните, е нужно да се използва някакъв видео сплитер.
При него имаме един кабел които излиза от видеокартата и отива в сплитера. От там сигнала се разцепва по посока двата монитора. За протокола „тестовата“ машина е оборудвана с SAPPHIRE TOXIC HD 3870 512MB а мониторите бяха пуснати да работят на 1024×768 при 120Hz. Причината за ниската резолюция е факта, че на по-високи, Dell-а не може да изкара 120 херца 😉 И двата монитора бяха закачени на VGA входовете си.
След като ги позиционирах успешно, се насочих към flatpanels.dk където има един много приятен таймер който показва милисекунди, и е чудесен за измерване на Input Lag-a. Сетнах всичко, тръпнещ в очакване да започна теста. ViewSonic твърдят, че този модел няма никакъв Input Lag-a спрямо CRT-тата, а и тестовете на Bloody с 19 инчово CRT на Samsung го потвърдиха (клик). Големият въпрос за мен беше, възможно ли е VX2268wm да се пребори с 25.8 килограмовото чудовище на DELL. Особено важно е, все пак да отбележа, че P991 е оборудван с FLAT Trinitron тръба и е част от професионалната серия на DELL т.е. голяма изродщина!
Пуснах таймера, накарах жената да настрой фотоапарата на 1/1000 скоростта на затвора, и започнахме да щракаме. Предварително се извинявам за кофти качеството на снимките, но при снимане с Olympus E 410 при 1/1000, късно вечерта, нямаше как снимчиците да станата по светли, а и опресняването на CRT-то има своите спецификации 😛 В крайна сметка, оставих само снимките които стават за нещо, а важното уточнение е, че DELL-а се намира в ляво, а Viewsonic-а в дясно 😛
Ето резултата от рандом части от теста:
Мда! Аз също бях изненадан. За да съм сигурен, че не става въпрос за някакъв „бъг“ породен от видео сплитъра, в един момент размених входовете и пуснах теста повторно. Изненадващо обаче статуквото се запази. Резултата Dell P991 vs. Viewsonic 120Hz VX2268wm – 10 милисекунди в полза на Dell през по-голямата част от времето.
Тук е важно да се направят няколко важни уточнения (за да бъдат успокоени Quake маниаците). Първо, както казах P991 е про-монитор, и е доста вероятно CRT-то което имате да не може да докара такива резултати. Отново давам за пример самсунга на Bloody. Другото важно уточнение, е че CRT-то ми не може посмъртно да изкара 120Hz при резолюция по-голяма от 1024×768, докато Viewsonic-ка спокойно си ги цъка на 1680×1050 😉 Толкова за Input Lag-а.
От към цветове, Viewsonic-а се справя прилично, но естествено не може да се бори с реалните цветове на Dell P991. Това разбира се, надали ви интересува освен ако не се занимавате с предпечат, но съм длъжен да го спомена 😉
Най-големият ми проблем с Viewsonic-а обаче беше видимият ъгъл. На хартия нещата изглеждат така Viewing Angle 170º(H), 160º (V). И докато от страни нямах проблеми с видимостта към монитора, то когато застана в стандартната си геймърска поза (стола долу ниско, и облегнат назад) горната част на монитора започва леко да ми тъмнее, което е особено неприятно защото трябва да си вдигам стола нагоре 😀 Това лесно би могло да се коригира, ако имаше вариант монитора да бъде наклонен леко напред, но за съжаление стойката му е толкова „дървена“ че такава опция тотално отсъства 😦
От друга страна монитора има няколко доста прилични екстри. Първо входовете за сигнал от компютър са два. Eдин VGA и един DVI. Разбира се в комплекта си има две кабелчета, и готиното е че смяната на това какво точно да се показва става само с едно копченце. Няма нужда да обяснявам, колко удобно е това независимо дали някой приятел ви е донесъл да му оправяте компютъра, имате Xbox на бюрото или просто искате да си пуснете лаптопа на голям екран.
Друг бонус е, че в монитора има вградени две колонки. Естествено въпросните не са нищо особено и на практика говорим за 2 по 2 вата 😀 но пак вършат работа. Аз примерно, тъй като ми омръзна да разкачам и закачам кабели, вързах аудиото от бокса на kainy директно към монитора и въпреки, че със сигурност можехме да изкараме много по приличен звук с някоя от аудио системите в нас, въпросните свършиха чудесна работа за цъкане на Guitar Hero игрици без излишни вълнения от страна на съседите. Иначе докато монитора ми беше закачен към PC-то си бях пуснал аудиото което върви към основните ми колони, да свири и от него и реално погледнато ползвах монитора като „пищялки“, защото на лоджитешкият ми комплект високите малко му куцат.
Сред минусите бих изтъкнал и малко странната навигация в менютата на монитора, и факта че трябва да направиш 100 хиляди натискания 😀 за да намалиш звука примерно. Но нищо което да не може да преживеете.
Генералното ми заключение, е че Viewsonic има нужда да изядете още малко хляб, преди да биете (по всички параметри) про серията на Dell 😛 но реално погледнато в момента въпросният има доста повече плюсове от колкото минуси, и по празниците мисля да си подаря един такъв, просто защото ми омръзна да гледам квадратни игри, а и 120Hz са си 120Hz 😉
Viewsonic 120Hz VX2268wm струва около 570-580 лева и ако сте върли геймъри е един наистина чудесен подарък който да си направите 😉
Специални благодарности на Gaming Gear БГ за предоставената тестова бройка.
Stranger's Weblog 
Mirage™
1 декември, 2009 at 22:24
Лично аз съм с Philips 220XW 22“ от 2 години, който работи на „ужасяващите“ според теб 60Hz 😀 и НЕ РАЗБИРАМ, какъв е точно проблема с CS-a , защото съм играл CS отвратително много време по интернет залите едно време , на какви ли не щайги и хич не мога да приема, че с 60Hz има нещо „ужасно“ в качеството !!!!
Плюс това моето LCD има уникални цветове и време за реакция от 2ms.Какво ли не съм играл на него, всичко изглежда уникално добре на Hight настройки. А ако ти пусна филм с Blu Ray качество ще ти изтекат очите !!! Съвсем сериозно, пуснах си един за космоса с такова качество и имах чувството че мога да си пъхна ръката в монитора и да докосна обектите, толкова реална картина и кристална че……!!!!!!!!!
Имам и настройки за Office работа, разглеждане на изображения, гледане на филми и игране на игри и Икономичен режим.
За всяко приложение си има параметри.
Не казвам ,че този ViewSonic със 120HZ не е по добър от моя, но няма да се съглася , че 60-те херца били нещо ужасно за CS и не знам си там още какво.
Плюс това съм виждал много Samsung-i и разни прехвалени марки които имали незнам си кви технологии и контраст 9 000 000 000 000 000 : 1 … заболяват ме очите от тях. А и да спомена , че между някой марки няма разлика, защото ползват технологията на няколко основни марки, като Sony , Samsung, Philips, Nec !
Друго висчко е маркетингови трикове , КАКТО ВИНАГИ
ХаресвамХаресвам
Bloody
1 декември, 2009 at 22:33
„уникални цветове и време за реакция от 2ms“ са две напълно изключващи се взаимно неща! 😛
ХаресвамХаресвам
Mirage™
1 декември, 2009 at 23:03
Казах го неправилно, просто изброих характеристеки! То прозуча като общо.
ХаресвамХаресвам
stranger
1 декември, 2009 at 23:13
@Mirage – ако никого не си поставял един до друг два монитора единият на 60 другият на 120 херца надали ще можеш да вникнеш в идеята за това колко фрапираща е разликата.
Иначе те оставям да анализираш думите:
15 мсек наистина са без значение, но би ли рискувал ? ( от 20 rail-a един ми е в плюс от 0ms
С надеждата, че ще стигнеш до просветление 😀
Важно уточнение – когато в ревюто си говоря за цветове, споменавам една изключително важна думичка „РЕАЛНИ“. Office работа за теб може да е уърд и ексел и туко виж фотошоп, а за мен е DTP, тифецване на снимки, работа с цветове и т.н. Виусоника не е предвиден за такива действия, а Philips 220XW още по малко. Иначе по изброените от теб стандарти със сигурност и двата монитора ще изкарва уникални цветове 😉
ХаресвамХаресвам
Мечтателят
2 декември, 2009 at 0:18
Бе… готино е мониторчето, ама ViewSonic… не, мерси 🙂 Иначе и аз си падам по CRT-та… от няколко години съм с Dell P1130 който по параметри и тегло доста сериозно превъзхожда повечето текущи LCD-а 🙂 Ако ще го сменям ще е EIZO или Dell, имам лоши спомени от ViewSonic преди години 🙂
ХаресвамХаресвам
е
2 декември, 2009 at 0:31
И за мен е пълна мистерия защо се усеща такава разлика между 60 и 120hz при положение, че човешкото око „вижда“ с 10 кадъра в секунда.
ХаресвамХаресвам
achkar
2 декември, 2009 at 0:31
тва горното е от мен
ХаресвамХаресвам
stranger
2 декември, 2009 at 0:45
А, това пък от къде го изкопа като инфо 😀
До колкото съм запознат, последните изследвания доказаха, че човек е способно да възприеме над 220 кадъра в секунда, но реално още не е доказано къде точно (над това) е лимита.
ХаресвамХаресвам
achkar
2 декември, 2009 at 10:33
Ами в лекциите ми по медицинска физика 😀
ХаресвамХаресвам
stranger
2 декември, 2009 at 10:42
Ама и там ли си слушал както слушаш по принцип 😀 Как 10 кадъра в секунда бе човек 0_o Искаш да ми кажеш, че хората виждат общо с 20 кадъра в секунда? Ти знаеш ли колко са 20 кадъра в секунда 😀
ХаресвамХаресвам
Mirage™
2 декември, 2009 at 13:08
Годината е 2009, а 2010 чука на вратата! И който в днешно време работи на CRT монитор е нищо повече от един ЗАВАРЧИК!
Значи „CRT“ електрожените имат „РЕАЛНИ“ цветове !???WTF ! Явно на моя монитор са виртуални или не съществуват.
Ай моля ви се.И да е по качествена картината за „НЯКОЙ“ приложения с които работи човек, то разликите са абсолютно малки.
Още малко ще ме накарате да повярвам, че разликата е като между цветен и черно бял телевизор.
П.с. От неразбиращия !
ХаресвамХаресвам
stranger
2 декември, 2009 at 14:38
Не ме дразни факта, че за теб света свършва до възвишението пред вас. Дразнещото е, че отричаш съществуването на свят отвъд него.
Точно защото защото годината е 2009 мониторите в творческият ни отдел започват при цена от 1 200 лева нагоре. Като 1 2000 ти е „ентри левъла“. Това че монитора ти ти върши работа за цъкане в уърд, и гледане на филмчета е чудесно. Не го отричам и не твърдя нещо друго. Проблема е, че явно никога не си чувал за DTP, предпечатен, цветови скали или калибриране на монитор. Разликата била абсолютно малка?! Като пуснеш тираж от 100 000 бройки и после се окаже, че синьото е един нюанс по светло от колкото е трябвало, тогава ще видиш колко е била малка разликата. Това твоя монитор (нито пък виусоника) не може да го направи. Защото там идват професионалните монитори. Не исках да навлизам в детайли, но докато виусоника е ок за уеб дизайн, то когато говорим за desktop publishing нещата са значително различни. Но той не се очаква да прави такива неща (както и твоя монитор). Иначе колкото и да са добри про-мониторите освен ако не говорим за наистина високи класове, все още има неща (макар и малко) с които Dell P991 (примерно) ще се справи по-добре. Така че по-добре остави „заварчиците“ настрана 😉
П.с. Аман от разбиращи 😉
ХаресвамХаресвам
Mirage™
2 декември, 2009 at 18:05
Не чУек аз виждам зад „възвишението“ пред нас и уважавам всяка марка с плюсовете й и минусите. Моя монитор е далче от съвършенството.
Просто се дразня, както писах преди седмица в статията ти за „Razer“-ските джаджи, че именно ти приемаш някакви марки и модели, като отрпавни точки за съвършенство.
От страни е супер смешно да чете човек, че 120hz монитор бил някаква изрудщина, а 60Hz бил нещо ужасно едва ли не.Или пък че новата мишка на „Рейзър“ имала 40 милиона Dpi и нямало такова животно на пазара.
Завиждам ти за извънземното зрение, което явно отчита всяка хилядна от цветовия нюанс и чувствителноста на ръцете ти които усещат как мишката в ръката ти е докосната от всевишния, а другите са толкова зле.
Gamer съм , но ти понякога прекрачваш всякакви граници с „личните“ си умозаключения.
И съжелявам, че съм толкова невеж, че не съм работил предпечат, но за разлика от твоят умопомрачителен опит, аз също имам опит с не един монитор от нисък и висок клас.
Наистина ме учудваш понякога с надменното си отношение за технологиите.
ХаресвамХаресвам
stranger
2 декември, 2009 at 18:23
Отказвам се да обяснявам. Очевидно е че положението е безнадеждно. Монитора е наличен на БАЙТ@home така че ако имаш възможност намини от там да се опиташ да направиш някое лично кардинално умозаключение. Въпреки, че може би няма нужда, щом си убеден че за теб няма значение дали монитора ти ще е 60 или 120Hz, а мишката ще е 1200 или 5700 dpi.
Само е ценно да отбележа, че тук не говорим за извънземни умения, божествени реакции, чудовищен опит и прочие иронични нападки. Тук говорим за професионални изкривявания, които не очаквам да разбереш. Тях обаче се опитах да ги оставя на страна в това ревю. За опита ти, честно казано силно се съмнявам, все пак добре виждам какви ги говориш.
Не мога да разбера само как отношението ми към технологиите е надменно, но моля те не ми го обяснявай че ще навлезем в някакъв много „дийп шит“ 😀
ХаресвамХаресвам
Mirage™
2 декември, 2009 at 18:49
Сам си го каза – „Тук говорим за професионални изкривявания…“
Изкривен си пич 😀
ХаресвамХаресвам
doctorwho
2 декември, 2009 at 22:58
Ще си позволя да цитирам от форумите на cnet.com на английски е но вярвам че на тук спорещите ще им стане ясно каква е главната разлика между 60 и 120 херца: The importance of 120Hz comes into play when we are dealing with film-shot material rather than video-shot material, keeping in mind that film is 24fps and video is 30fps or sometimes 60fps. A 60Hz display refreshes it’s image 60 times per second and 120Hz doubles that. For video, there is no problem displaying a smooth image on a 60Hz display because the number of video frames will divide evenly into the display rate. But when using film material that is 24fps, the frame rate will not divide evenly into the 60 frame display rate, so the 3:2 pulldown technique is put into play. This means that for every 3 video frames that display once, there is a single video frame that is displayed twice. This allows an even frame rate to be divided into an odd-numbered display rate. This 3:2 causes artifacts, such as blurriness or choppy frames during fast motion.
Now, the 120Hz display rate can be divided evenly by both film’s 24fps as well as video’s 30fps or 60fps, thus eliminating the need for the 3:2 pulldown math. But keep in mind that video-shot material will look good on both a 60Hz and a 120Hz display, especially HD video. Film-based material won’t look as good on a 60Hz display as a 120Hz display because of the need for the 3:2 pulldown. As far as standard-def material, this will look crummy regardless of the display rate.
ХаресвамХаресвам
Dimitar
20 декември, 2009 at 23:31
разликата между CS на 60hz или 120hz e като разликата между кръвта и водата.Не може да има каквото и да е сравнение!
ХаресвамХаресвам