Още преди да съм започнал, държа да отбележа, че това е ревю само върху сингълплеър компонента на Battlefield: Bad Company 2. Както писах в този пост, още след бетата стигнах до извода, че това не е моя тип игра, и наистина не планирам цъкането и в мулти.

По изключение ми се иска да приключа ревюто бързичко (че имам още 100 неща за цъкане), така че ще се опитам да не изпадам в твърде излишни детайли 😛

Графика: Battlefield: Bad Company 2 ползва ин-хаус гейм енджина на DICE – Frostbite, като за физиката (за ужас на NVIDIA потребителите) се използва Havok.

Това в най-общи линии означава, че ще видите доста високи нива на разрушение в играта… на съответната цена 🙂
При моята сегашна конфигурация:

E2180 @2.00Ghz
4GB RAM
NVIDIA GeForce GTX 275

Medium настройките бяха на критичната граница. При въпросните играта наистина изглежда… епично, но някак си липсват дребните детайли. Сигурно ако можеше да набримча антиалаизинга положението щеше да е различно но какво да се прави 😀 Въпреки това нивата са доста огромни, и поне под DX10 BF:BC2 вади спиращи дъха партикъл ефекти. Мъгла, дъжд, снежни и пясачни бури, пушек, прах… Всеки един от тези елементи изглежда ОТВРАТИТЕЛНО добре. Наистина.

А има го и момента с разрушението разбира се 😀 Падат стени, хвърчат ламарини. Най-любимото ми е че като искате да минете през някоя стена… ми просто я взривявате 😀

За да добиете малко по ясна представа за какво иде реч, ето видео от първото ми каране на танк в играта!

А любимата ми част остава „доджването“ на ракети 😀

В цялата работа обаче има един малък проблем…. Някой неща са доста неразрушими. И докато на места това има логика, то на други (повечето по-долу!) е не логично и някак си разваля кефа. Дори реално погледнато, причината танка ми да бъде отстрелян по горе е, че къщата по която стрелях малко преди края на видеото се оказа доста… устойчива на танков обстрел. Все пак вижте моята малка колекция от нелогични неща (bug hunt ftw).

Въпреки това играта наистина изглежда епично, а ефектите (знам че се повтарям) МАЧКАТ!

ЗВУК: Оххх котьо! От DICE определено са се постарали, и е факт че играта звучи зашеметяващо. Като започнем от това, че звука от оръжията отеква по различен начин според това каква е обкръжаващата ви среда и стигнем до „стандартното“ заглъхване на ушите при експлозия. Ччч дори има мисия в която трябва да използвате гръмотевиците за да „заглушите“ изстрела от снайпера. Иначе най-голям кеф ми беше да слушам снайпера в една долина в джунглата където след като стрелнете звука отеква на дълго и широко 😀 Предполагам, само от видеотата по-горе ще успеете да уловите за какво иде реч, но уверявам ви в 5.1 нещата звучат още по смазващо. Малко разочароващ е момента, че играта не поддържа 7.1, но знаете – пълно щастие няма 😦

Управление: За съжаление тази част очаквано не е променена и няма как да не отбележа, че управлението продължава да ми е дървено… Това че движенията на героя ви се опитват да ви докарат морска болест го преживявам съвсем спокойно, но факта, че не мога да стрейфам докато тичам продължава да ми бърка в здравето, а липсата на възможност за залягане е… ДРАЗНЕЩА! Поне превозните средства се държат що годе нормално и там проблеми няма, въпреки че много ми се искаше джипа да има ръчна спирачка 😉

Арсенал:

Въпреки, че аз изорах цялата игра основно с първото пушкало което ви дава играта и снайпер, няма как да не отбележа, че играта има доста приличен арсенал. Освен нож и гранати (и пистолет които обаче се появява магически от време на време… не искам да знам от къде си го вади Марло) героя ви може да носи още 2 пушкала. Въпросните мога да се сменят, след като си намерите някое на земята, или (от един момент нататък) от специални кутии разпръснати из нивата и съдържащи всички оръжия които сте намерили до сега. Просто отивате при кутията и си избирате с какво да продължите нататък. Единственото което успя да ме издрани, е факта, че вразите успяват едва ли не да ви „снайперират“ с помпа (дъъъ)!?

Левъл дизайн:

В левъл дизайна се забелязва Crysis синдрома – големи опън „спейс“ нива в които няма нищо интересно за правене 😦 Играта ви пуска в точка А (off: Явно само вашият герой може да използва нож, защото обикновено нивото започва с това, че трябва да заколите някой в гръб \\off) и трябва да стигнете до точка Б.

Като изключим една веселба с един сателит, няма почти нищо различно за правене освен избиване на някакви хора.

Само сетинга се сменя от време на време – бяло, жълто, зелено и т.н. Особено дразнещ обаче е момента, че за да ви напомнят, че отвореното ниво всъщност е една илюзия, ако дори само с малко се отклоните от „предварително начертания маршрут“ пред вас изкача приятен надпис и 10 секунди по-късно сте мъртъв!

Още след третия път вече си мечтаех, авторите да върнат „невидимите стени“ срещани в други игри. Ок на моменти това действие е наложително, но през повечето пъти в които ми се случи, беше защото виждах точката до която трябва да стигна и просто реших да мина напряко. 😦 DICE аз не съм виновен, че търся алтернативни пътища а вие сте направили куци нива 😉 😀 Още повече че на моменти имах тъжното чувство, че съм попаднал в алтернативни варианти на нива от други игри 😀 На всичкото отгоре веднъж замалко да бъда убит от въпросният надпис, просто защото тръгнах по пътя по които трябва да вървим, без да дочакам съекипниците ми да се наприказват?!

Историята: Историята не само не е нищо уникално, ами на моменти е пълно и тотално клише. Въпреки това е поносимо 😀 Явно вече е трудно игра да ме изненада с оригиналност, а като че ли DICE дори не са се опитали.

Освен посредством диалози по време на игра, историята ви се разказва по още два начина – кът сцени и „псевдо кът сцени“.
DICE някак си са успели да омажат нещо и кът сцените са доста грозноватички, с отвратителни бекграунди и ниско резолюционни текстури, което е тъжно. Псевдо кът сцените пък представляват това, че периодично в горната и долна част на екрана ви се появяват черни ленти като за кът сцена, но вие все още можете да местите камерата.

Нещото може би е звучало чудесно на хартия, но на практика е напълно безсмислено, защото в тези „псевдо кът сцени“ не се случва НИЩО интересно, и това дали имате контрол върху камерата или не, няма никакво значение 😦

Като казах история между другото, може би тук е момента да кажа, че в играта имаше няколко остро нереалистични момента 😀 Да знам, че това е само игра, но в началото има един момент в които нашите хора се приближават с моторна лодка към вражеската база и минават под двама пазачи на един въжен мост.

Каквото и да си говорим, в „реални условия“ няма как да не ги чуят в такава ситуация. Другият подобен момент, беше малко по късно (отново в началото) в тази псевдо кът сцена:

Но да не прекалявам със заяждането 😉

За протокола на normal играта ми отне около 6 часа, като ако не умирах толкова често към края, и чекпойнтите там не бяха толкова обидно далеч, може би щях да свърша доста по-бързо. А като казах умирам – само аз ли имам чувството, че тримата ви съекипници са абсолютно безполезни?! Вярно че поне не се пречкат, ама не може трима човека да се стрелят с ЕДИН противник в продължение на минута, докато вие се опитвате да свалите боен хеликоптер с RPG. Аз също мразя игрите които се „играят сами“ но тук забелязвам тотална невъзможност на съотборниците ви да се справят с враговете. BTW изненадващо е, че DICE не са се постарали да направят ко-оп режим на сингъла. Щеше да мачка 😉

Battlefield: Bad Company 2 vs. Modern Warfare 2: Преди време споменах, че няма място за сравнение между двете игри що се отнася до мулти. Сингълите обаче, мисля че можем да им ги мерим спокойно. И двете кампании отнемат около 5 – 6 часа, и на двете историите са не особено интересни. Въпреки това обаче, MW2 сингъл > BFBC2 сингъл! Защо? Ами ако не на друго Infinity Ward поне са ЦАРЕ на скриптираните събития, и съответно от всяко ъгълче на кампанията на MW2 ви дебне по нещо интересно, а място за поемане на въздух няма. При Battlefield: Bad Company 2 скриптирани събития също се срещат, но въпросните са много далеч от качеството и начина за разказване на история в MW2 😉

А иначе на няколко места в играта засякох леки шегички с MW2 което е похвално 😀 В една сцена например, младежа с очилата споменава, че ако не отидат те правителството сигурно ще прати някакви женчовци с моушън тракери на оръжията (клифхенгър ени уан?). Най-култовото обаче, беше импровизираното състезание с бъгита по време на което персонажите не пропуснаха да намесят… моторните шейни (вижте какво си говорят) 😉

Изрод (вместо извод): Ако трябва да давам оценки само на сингълплеър компонента, ще гласувам за нещо от типа на 7,5 – 8 от 10. Разбера се, има го и момента с мултито, където с всичкият този дестръкшън сигурно е пълна лудница. Така, че ако се кефите на този тип отборна игра – прибавете съответният брой точки към горната оценка!

Сега ако имате желание, можете да гласувате за този материал в svejo.net 🙂