Привет скъпи ми читатели. =) Днес искам да ви разкажа за един много интересен „артефакт“ който притежавам от години, но за който май никога не съм писал в блога… което е скандално, понеже въпросният е мега ХИПЕР гига оусъм. 😀 А защо точно сега реших да ви разкажа за него… ще разберете в края (ако оцелеете до там).

Принципно всичко започва с любовта ми към една игра наречена S.T.A.L.K.E.R. Предполагам повечето от вас знаят за какво иде реч, но все пак накратко – S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl а.к.а S.T.A.L.K.E.R.: Oblivion Lost е игра дело на Украинците от GSC Game World, вдъхновена от романа „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки и филма „Сталкер“ на Андрей Тарковски. Действието в играта се развива в алтернативна реалност в която се е случила втора ядрена авария в атомната електроцентрала в Чернобил, което е предизвикало най-различни промени и мутации в района около АЕЦ-а. В играта въпросната местност се нарича „Зоната“ и принципно би следвало да е забранена за цивилни, но на практика в нея освен военните е пълно с хора наречени Stalker-и, който обикалят из зоната в търсене на предмети наречени Артефакти, които в следствие на радиацията са добили свръхестествени способности, и се продават доста добре извън Зоната. Естествено има фракции, отделни лагери и т.н. Въобще играта има супер интересен свят, и много, много, много работи за разглеждане и изследване.
Та когато оригиналният S.T.A.L.K.E.R. излезе през далечната 2007 г. аз бях буквално… ВЛЮБЕН! Да играта имаше безкрайно много проблеми, беше безумно счупена на места, а GSC правиха някакви покъртителни глупости при пускането на пачове… но от друга страна, играта имаше НЕЧОВЕШКИ добра атмосфера, чудесна история, и най-вече беше хардкор FPS. Забравете кежуъл глупостите в които играта те води за носа през цялото време. Тук няма такива глупости. Играча се събужда в един груб, непознат и враждебен свят, и трябва да се оправя сам. Дали просто защото GSC нямаха опита, дали защото не им се е занимавало, но играта не беше никак юзър френдли, нито по днешните, нито по тогавашните стандарти. И точно в това се криеше най-големият и чара. Отделно, враговете бяха подли, и… силни. Забравете да влезете на петима и да ги направите на салата. В началото всичко над двама си е истинско предизвикателство което ще ви изпоти. Абе пюър оусъмнес… А като се сетя и за „хорър“ участъците от играта – една от малките игри в които наистина съм изпитвал страх, и в които наистина съм се радвал да видя „дневната светлина“. Въобще няма такава атмосфера… Но да не се отплесвам.

Та аз така и не си купих S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl, но когато разбрах, че ще има следваща игра – S.T.A.L.K.E.R.: Clear Sky твърдо реших че ще си я закупя. В последствие, на 30 юли 2008, GSC обявиха един МЕГА оусъм колекторс, и приоритетите ми бяха пренаредени. ИСКАХ ГО! 😀

За съжаление обаче, се оказа, че колекторс ще има само за Русия, Полша и Германия. До колкото си спомням ozone.bg се опитаха да се докопат до някакви бройки, но задачата се оказа непосилна. Демек… греда. Един ден обаче, докато безцелно търсех някаква информация за колекторса в интернедите, се натъкнах на петиция за пускането на колекторс в САЩ. 😀 Аз със радост я подписах, като презумцията беше, че ако я пуснат в САЩ, ще мога да си го купя през eBay. Понеже на никой не му дреме за тия работи обаче, а и бройката подписали се е била едва 172, никой не ни обърна внимание. 😀

На 24 септември 2008 г. обаче, получих интересен имейл от „A S.T.A.L.K.E.R. Fan“. Оказа се, че мейла е дела на автора на петицията подвизаващ се под ника Rhialto. Накратко, след като младежа разбрал, че това с колекторса няма да го бъде, решил да се опита да създаде нещо уникално и „колекционерско“. Идеята му беше да произведе 100 „монети“, като всяка от тях има уникален номер и да ги продаде на които има желание от подписалите петицията. Когато ни писа, той вече беше говорил с GSC които изненадващо се бяха съгласили, и реално нещата се случваха. Аз с радост приех офертата, разменихме информация, и времето започна да тече… На 5 септември 2008 г. си получих играта от ozone.bg, на 30 януари 2009 г. прехвърлих на Rhialto исканата сума (28.80 лв, с доставката btw) и на 27-ми март 2009 г. ПОЛОВИН година след първият мейл, моята персонална монета (028/100) беше в ръцете ми!

Разпределението по онова време беше 36 монети в Франция, 33 в САЩ, 9 в Канада, 4 Англия, 3 Холандия, 2 Германия, 2 Украйна, 1 Австралия, 1 Австрия, 1 България, 1 Чехия, 1 Нова Зеландия, 1 Норвегия, 1 Румъния, 1 Испания и 1 в Швеция. Любопитното е, че на 9 май 2009 г. след наддаване в eBay, Rhialto продаде една от монетите за 31$, а преди 4 дни, 2 години по късно, някой от собствениците продаде своята (#062) за скромната сума от… $610 (клик). Найс а?

Между другото, ако ви е интересно цялата хронология на проекта и премеждията по него, е описана на rhialto.com/S.T.A.L.K.E.R./. И така, стигаме до това защо днес реших да публикувам инфото за това нещо случило се преди толкова много години. 😀 В общи линии, преди няколко дни Rhialto разпрати едно мейлче до собствениците на монетите, че е създал FB група в която да се регистрираме (ако имаме желание). И понеже трябваше освен инфо от къде сме, да постнем и снимка на монетата, аз помолих Strangerka-та да нащрака въпросната., а тя взе предложението ми много на сериозно. 😀

Останалите снимки са в The S.T.A.L.K.E.R.’s coin [photojunction.net]

А пък аз, реших най-накрая да разкажа, тази не разказана история, и ето ни тук… 😛

Ако някой се вълнува, монетите са точно 100, диаметъра им е 50 мм, и са с дебелина 4мм. На лицето има релефен надпис S.T.A.L.K.E.R., номер, Чернобил и надписа „Ми не повиннi забувати 26 квiтня 1986“. На гърба има гайгеров брояч, противогаз и болт (много известен елемент от играта), а жълтото в действителност е фосфоресцираща боя и свети в тъмното. 😛

И така, оусъмнес.

PS: S.T.A.L.K.E.R. – Scavenger, Trespasser, Adventurer, Loner, Killer, Explorer, Robber.

UPDATE: На FB страницата, вече има актуален списък на собствениците на монети – клик.