Привет скъпи ми читатели. =) Днес искам да ви разкажа за един много интересен „артефакт“ който притежавам от години, но за който май никога не съм писал в блога… което е скандално, понеже въпросният е мега ХИПЕР гига оусъм. 😀 А защо точно сега реших да ви разкажа за него… ще разберете в края (ако оцелеете до там).
Принципно всичко започва с любовта ми към една игра наречена S.T.A.L.K.E.R. Предполагам повечето от вас знаят за какво иде реч, но все пак накратко – S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl а.к.а S.T.A.L.K.E.R.: Oblivion Lost е игра дело на Украинците от GSC Game World, вдъхновена от романа „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки и филма „Сталкер“ на Андрей Тарковски. Действието в играта се развива в алтернативна реалност в която се е случила втора ядрена авария в атомната електроцентрала в Чернобил, което е предизвикало най-различни промени и мутации в района около АЕЦ-а. В играта въпросната местност се нарича „Зоната“ и принципно би следвало да е забранена за цивилни, но на практика в нея освен военните е пълно с хора наречени Stalker-и, който обикалят из зоната в търсене на предмети наречени Артефакти, които в следствие на радиацията са добили свръхестествени способности, и се продават доста добре извън Зоната. Естествено има фракции, отделни лагери и т.н. Въобще играта има супер интересен свят, и много, много, много работи за разглеждане и изследване.
Та когато оригиналният S.T.A.L.K.E.R. излезе през далечната 2007 г. аз бях буквално… ВЛЮБЕН! Да играта имаше безкрайно много проблеми, беше безумно счупена на места, а GSC правиха някакви покъртителни глупости при пускането на пачове… но от друга страна, играта имаше НЕЧОВЕШКИ добра атмосфера, чудесна история, и най-вече беше хардкор FPS. Забравете кежуъл глупостите в които играта те води за носа през цялото време. Тук няма такива глупости. Играча се събужда в един груб, непознат и враждебен свят, и трябва да се оправя сам. Дали просто защото GSC нямаха опита, дали защото не им се е занимавало, но играта не беше никак юзър френдли, нито по днешните, нито по тогавашните стандарти. И точно в това се криеше най-големият и чара. Отделно, враговете бяха подли, и… силни. Забравете да влезете на петима и да ги направите на салата. В началото всичко над двама си е истинско предизвикателство което ще ви изпоти. Абе пюър оусъмнес… А като се сетя и за „хорър“ участъците от играта – една от малките игри в които наистина съм изпитвал страх, и в които наистина съм се радвал да видя „дневната светлина“. Въобще няма такава атмосфера… Но да не се отплесвам.
Та аз така и не си купих S.T.A.L.K.E.R.: Shadow of Chernobyl, но когато разбрах, че ще има следваща игра – S.T.A.L.K.E.R.: Clear Sky твърдо реших че ще си я закупя. В последствие, на 30 юли 2008, GSC обявиха един МЕГА оусъм колекторс, и приоритетите ми бяха пренаредени. ИСКАХ ГО! 😀
» Продължи нататък »