Отдавна не ми се беше случвало… Наистина отдавна.

Не помня кога за последно съм попадал на игра, която така да ме плени и привлече, че да не искам да я оставя. Играя която хем да искам да изиграя на един дъх и да видя всичко, хем да не искам да свършва, защото е великолепна, прекрасна, превъзходна…

Както сигурно знаете, на 17 май получих своето копие от The Witcher 2. Продължение на оригиналната игра, която макар да имаше своите проблеми, е едно наистина страхотно RPG. Във вторник не можах да играя много, но вчера седна уж за малко, в резултата на което трябваше да се насиля да си легна около 3 – 3 и половина сутринта, просто защото днес отново е работен ден. 😀

Та сега след около 5-6 часа геймплей (за съжаление, Raptr още не засича ритейл изданието на играта и не знам колко точно) съм готов да споделя първи впечатления от заглавието.

Играта е великолепна! Във всички аспекти. Най-очевадния на пръв поглед е графиката. Факт, че играта не е от най-леките, но за разлика от много други PC заглавия които само искат, а не дават нищо в замяна, ако има с какво да изхранвате RED Engine-а на играта, въпросната изглежда великолепно. Дори и на ниските графични настройки:

Но графиката е само инструмент, в създаването на невероятния свят на „Вещера“. Свят толкова жив и интересен, че потопи ли се веднъж в него човек, бързо спира да забелязва дребните бъгове и малките проблеми и просто се наслаждава на играта.

В не толкова разказвателен тон, преди малко се замислих, че явно, са минали почти 4 години от както приключих с оригиналната игра, но 30-тина минути след старта на новата, се почувствах отново у дома. Може би тук е момента да отбележа, че сейв геймовете от оригинала, се импортват напълно безпроблемно в 2-ката. Всичко което трябваше да направя е да ги сложа в …\My Documents\The Witcher\saves и при стартиране на нова игра, The Witcher 2 ме накара да посоча кой е последния сейв, за да ми импортне важните решения от оригинала. 😉

След това приключението започва, и 6 часа по-късно съм готов да ви уверя, че това е едно наистина епично пътешествие. Ако сте играли оригинала ще забележите, че някой неща са претърпели известни промени (вече няма „бойни стилове“ примерно) но в основата си, The Witcher 2 изглежда все така позната, а с промените се свиква бързо.

Новото дърво за развитие на героя с три направления (Swordsmanship; Alchemy и Magic) всъщност предлага доста възможности за изграждане на „утимативния“ вещер, а допълнителните „мутагени“ които могат да се добавят към различните умения само допринасят за по интересния вкус на ястието. 😉 Иначе всичко си е там – „знаците“, събирането на билки и правенето на отвари, амулета, стоманения и сребърния меч (един за хора и един за чудовища). Епично е. Игрите на зарове, ръкопашните схватки… жените. BTW въпреки омразата ми към Quick Time Event-ите ръкопашните схватки са супер яки (QTE-та с WASD) и освен че са много по приятни за игра (от колкото в оригинала), изглеждат чудесно.

Това което радва особено много са и малките детайли, които показват, че CD-тата са се постарали. Предполагам всички са чули за закачката с Assassin’s Creed. Ако не са… Ецио е пропуснал:

Особено култово беше и напомнянето, че съм пропуснал да си регистрирам играта на официалния сайт, посредством последната задача на таблото в градчето в чаптър 1:

Просто колко яко е това (не не извънземното, надписа). 😀

След като си регнах играта (директно през лаунъчра, че форума им още не работи), си свалих Troll Trouble DLC-то (което е безпалтно, както и всички бъдещи DLC-та) което макар все още да не съм играл, определено ме спечели с реплики още от трейлъра:

„He trolls in the forest…“ и любимото ми „No vodka, no passage!“

Все пак, ако сте нов в света на Вещера, трябва да имат предвид, че на пръв поглед менютата (инвентори и т.н.) изглеждат леко хаотични и объркани, а битките… са трудни (аз играя на normal, и продължавам да бъда оунван от по големшки групи чудовища), но ако обичате RPG-та, не се отказвате. Заслужава си.

Абе това което се опитвам да кажа е, че от видяното до тук, The Witcher 2: Assassins of Kings затвърждава мнението ми, че CD Project Red са го направили отново. Създали са едно EPIC RPG, което ще допадне на хората обичащи RPG-та. Ама истински RPG-та, а не дъмбнати псевдо такива. 😉

А сега… сега е време за мазало. 😛