Както и се очакваше, действието в новия Assassin’s Creed ще се развива в Лондон. Името обаче не е Assassin’s Creed Victory, а Assassin’s Creed Syndicate. 😉
Годината в която ще се развива играта е 1868, а в главната роля са Jacob и Evie Frye (брат и сестра). Играча ще може да играе и с двамата персонажи, като в open world adventure режима превключването ще става… в GTA V стил. 😉 Играта НЯМА да има мултиплеър компонент.
PS4 и Xbox One версията на Assassin’s Creed Syndicate се очакват на 23 октомври, PC изданието ще излезе по някое време след това.
Ето целия, почти 20 минутен анонс:
Ако не Ви се гледа цялото нещо – дебютен трейлър:
И Gameplay Walkthrough:
Аз… имам няколко бележки по геймплея.
3:35 – Вземи тоя стелт. Нашия човек фърля някви ножове пред някви други хора. Те седят и гледат тъпо, човека с качулка който пълзи пред тях;
7:05 – ПИЧОВЕ, т’ва е карета. НЕ ТАНК. Тоя кон се държи като T-14 Armata ебати…
– новата бойна система въобще не ме кефи. 😀
Stranger's Weblog 
spraypaint7
12 май, 2015 at 23:13
Нещо не ми хареса с тия rope launcher-и и кушии с каретата
ХаресвамХаресвам
Nikola SubSonic Nakev
12 май, 2015 at 23:14
Моето лично мение, е че след фиаското с Unity трябваше да изчакат поне година, две, да си вкарат нещата в ред. Та и DX12 да излезе.
А от това което виждам сега, това е чист ре-скин на Unity. Което не ми вдъхва изобщо доверие. До сега съм пре-ордвал всеки АС, този определено ще го пропусна. Ще изчакам да мине поне месец, два след лънча.
ХаресвамХаресвам
TomBE
13 май, 2015 at 4:34
Рядко се отпускам в такива коментари… но съм наясно, че има хора работещи в Ubisoft София до които това би достигнало.
Да работиш в този бизнес, е не просто удоволствие за мен, то е страст и мотивация да създавам нещо не само за себе си, да създавам нещо което докосва хората, забавлява ги, прави ги щастливи, кара ги да избягат от ежадневието си, и дори им оставя спомени носещи положителна емоция.
Такъв продукт се създава трудно, тъй като съчетава толкова ралични неща в себе си, че възможноста да се „издъниш“ с някои от тях винаги е налична.
В този БИЗНЕС е ясно, че съвършен продукт не съществува, да не кажа че то не съществува и изобщо съвршен код/софтуер. Следователно са малко тези които се и опитват изобщо да стремят съвершенството знаейки че то е невъзможно, НО въпреки това предоставят нещо толкова добро, че ти дори не забелязваш и не обръщаш внимание на тези дефекти/гличове и подобие, защото си обладан от това което „работи“ и то работи добре.
За такъв пример ще дам последният Tomb Raider, играта е толкова добра че проблемите и се забелязват трудно, има ги, но са малко. Арта, Музиката, Скрипта всичко е толкова добро че се доближава до невъзможното съвършенство. И за капак програмистите и левел дизайнерите и най-вече програмистите са стремяли този максимум и това съвършенство.
Поста ми взе да става дълъг, затова ще пропусна голяма част от него.
От тук нататък обаче какво виждам аз в Ubisoft?
Компания с ралични студя в която работят едни от най-добрите артисти, писатели иии „–––-„.
Какво получавам като клиент да речем който си е закупил отново да речем само Assassin’s Creed Unity.
Игра направена с ХЪС, но очевадно само от малка част от хората работещи в Ubisoft.
Реално счупен енджин и дебилни грешки в кода, който води до малумен резултат който чупи всичко красиво което нахъсаните са се опитвали да направят.
Лош маркетинг който все едно се опитва да ти пробута зелка и да ти каже че имаш нужда от нея в Шопската салата и то всяка седмица с нов трейлър и ЕКСКЛУЗИВ контент (още зеле).
Шефове които са те прискали с време и финансии.
Програмисти които се опитват да решът едни проблеми които те лимитират чисто хардуерно но създавайки други, които се превръщат в изключително трудоемски и дори не си струва да се захващаш с отстраняването им.
Модел който си решил да следваш но си решил да го пренесеш на „следващото ниво“, без да си даваш ясна сметка какво си способен реално да постигнеш. Тук за пример ще дам GTA V, игра която е на ръба до това да ти даде вичко спрямо това до което имаш достъп софтуерно/хадруерно без да се ***** цялата картинка и нещата изглеждат „nice“, а са изстискани почти на максимум.
Това което плучавам е нещо което e full price 3А-game, за което може да се каже по български е „Па но ти сра у него!“
И СЕДЕМ – ПОСЛЕДНОТО
Получвам примирение,
ПОЛУЧАВАМ ПРИМИРЕНИЕ, за нещо от което някои хора са дали от себе си, изживявали са този проект, бил им е да речем „тяхното си нещо („дето им е готино че го правят щото самото то е готино“)“ (както за теб Марто съм сигурен че този блог и би разбал какво имам в предвид) това са тези нахъсани и талантливи хора на които това ИЗКУСТВО да правиш игри им е в кръвта, им е в сърцето.
Ако аз давам нещо от себе си в такъв проект / игра и колегите ми ми „серът в работата“ по този начин, а от маркетинговия отдел лъжат лицемерно потребитля за който аз правя това (а не просто за заплатата, защото аз говоря за тези хора на който не им само за парите) когато този продукт излезе, ще се чуствам натъжен, ще се чуствам демотивиран не просто да работя а да творя с работата си.
Трудно е да мотивираш екип след провал, трудно е да го „накраш“ да твори отново,
И се чудя аз гледайки тези невероятни „амейзинг“ стил Apple кличета от Assassin’s Creed Syndicate, как тези надъхани хора продължват да са така надъхани и мотивирани без да чустват, че хвърлят твочеството и работата си все едно на кучетата, как продължваш да работиш с тези колеги, по този начин, в тази фирма, и да се ПРИМИРЯВАШ с всичко това, как след това ти не се превръщаш в тези на които просто не им пука, и да това което правят е готино „ама“ то им е важно „щото“ си изкарват хляба с него и не им се занимава много, много, „щото“ то нали все тая какво ще стане аз съм в яка среда готини колеги дето си съдират задника даже и „аз“ ма все пак ми е само работа.
(В отговор на твойте мисли сигурно и Винсент ван Гог би казъл същото.)
И В СЛЕДВАЩИЯТ момент виждам хора като Ivent Games който нахъсват МЕН и ме карат да бъда горд, че изобщо има такива хора.
ХаресвамХаресвам