YES! Welcome back id Software!

Doom e легендарна поредица. Все пак оригиналния DOOM (1993) и DOOM II (1994) са част от игрите оформили FPS жанра и една две от причините id Software да са толкова култово име за поколения геймъри. След това дойде Doom 3 (2004), който освен впечатляваща графика, показа и че id са забравили кои са нещата направили оригиналните игри толкова забавни. Играта беше интересен експеримент с някои добри хрумвания, но истината е (гледайки актуалната игра го осъзнавам още по-ясно), че това просто не беше DOOM, или поне не онзи DOOM, в който аз и още много други геймъри, бяха влюбени като деца.

Но стига толкова за миналото, да поговорим за настоящето – DOOM (2016) е перфектен! Принципно мога да приключа ревюто някъде тук, и ще съм казал почти всичко необходимо, но въпреки това ще си позволя да навляза в малко повече детайли. 🙂

• Геймплей – в основата на новия DOOM е заложена много old school философия. Това е игра, в която геймплея е поставен на първо място и нищо друго няма значение.

В общи линии, id са се върнали към корените си, взели са забавните неща от оригиналните игри и са добавили към тях екстри познати ни от модерните шутъри. Не „всички“ екстри обаче, а само тези, които имат смисъл в контекста на DOOM. С други думи – не очаквайте регенерираща се кръв и прочие глупости. Това, което може да очаквате обаче е изключително бърз и динамичен геймплей, страхотни оръжия и много демони за убиване. На фона на цялата армия от CoD-о подобни шутури, които се играят почти сами, DOOM е игра която поглежда към играча, хвърля му помпа в ръцете и му казва – „Сега, убий всичко, което виждаш“.

Kill everything you see…

И да, „kill everything you see“ наистина е туултип, който ще видите в играта. 😀

Едно от първите неща, които правят впечатление веднага след като почнете да играете, е колко бързо се движи персонажа Ви. На фона на модерните шутъри, Doom Marine (който за по-кратко ще наричам просто Doomguy) не просто тича, ами направо хвърчи през нивата. И това му е нормалното ходене, отделно има и Haste power-up, който Ви прави още по-бърз за кратък период от време… Няма задъхване, няма стамина, за която трябва да внимавате. Има просто един страшно подвижен и адекватен за управление персонаж. Това е изключително важно, защото движението е неразделна част от това, което прави DOOM, DOOM. Просто, всичко в играта е проектирано така, че да трябва да се движите постоянно, ако искате да оцелеете (особено на по-високите нива на трудност). Забравете за възможността да седите в някой ъгъл и да чакате лошите, които ще Ви влизат като на стрелбище от определена врата. Тц, когато битката започне, лошите се спаунват от всякъде с една единствена цел… да Ви убият. Или поне да се опитат, и да се провалят грандиозно, защото нищо не може да спре Doomguy. Та да, движението в играта е страхотно. Същото се отнася и за поведението на Doomguy във въздуха (jump и double jump), като за тези, които имат нужда от още повече мобилност, в играта има руна (за руните малко по-надолу), която Ви дава още по-голям контрол докато скачате. В общи линии, нямаше нито един момент, в който да не чувствах че контролирам героя си или човечето ми да правеше нещо, което не трябва да прави.

Може би тук е добре да отбележа, че играта всъщност има изненадващо приятни платформър елементи, които не дразнят по никакъв начин, даже напротив. Нещо доста нетипично за FPS игра. Но това си е в следствие на адекватната система за движение… и разбира се разумни дизайнерски решения.

Абе, движението са го направили както трябва. Ами битките? Всяка една битка в DOOM е истинско удоволствие. Оръжията са страхотни и се държат, както бихте очаквали да се държат, а цялото нещо (и това в голяма степен има отношение към движението) е допълнено от отличната „Glory Kill“ система. Идеята е, че когато даден противник вземе достатъчно демидж, въпросния бива „зашеметен“ (започва да свети в синьо). Оттук, вариантите са два – 1) просто да го застреляте; 2) да се приближите достатъчно (започва да свети в оранжево) и да го довършите с грандиозна меле атака. Въпросните меле атаки са кървави, брутални и изключително удовлетворяващи. Когато въпросните Glory Kills бяха представени за пръв път, в гейм комюнитито имаше известно ниво на притеснение относно това, че въпросните ще нарушат „flow“-а на играта. Ще забавят самия геймплей, и ще направят нещата мудни… Нищо такова, даже точно обратното. Въпросната система само прави нещата още по-бързи и динамични, защото Ви дава възможност въобще да не спирате, а просто да се прехвърляте от една „жертва“ на следващата. Между другото, играта си има специална руна (Seek and Destroy), която Ви позволява да иницирате Glory Kill от доста голямо разстояние и която Ви превръща в още по-голямо страшилище за демоните. Другия много як момент е, че Glory Kill анимациите зависят от противника, мястото на което се намирате и на къде точно е насочен мерника Ви, когато натиснете F. Ако гледате към крака на демона примерно, Doomguy ще го подкоси преди да го разпилее по пода. Ако сте близо до стена е възможно да засили главата на противника в нея. Ако скачате отгоре, най-вероятно ще размаже главата на демона с крак и прочие екстри.

Ако искате да се насладите на въпросните меле атаки в пълната им бруталност обаче, трябва да си намерите Bersek power-up. Въпросния може да бъде намерен на някои от нивата и за кратко Ви превръща в много ядосан Doomguy, който е способен да убие почти всичко с един до два тупаника. 😀

Относно враговете – добрите стари познати от предишните игри са тук… само че имат много повече полигони. 😀 Иначе са все така забавни.

Единствената ми лека забележка по адрес на лошите, са звуците. Може и да си въобразявам, но доколкото си спомням навремето всеки един демон имаше доста изразен аудио „отпечатък“. Тук ми се струва, че повечето звучат горе-долу еднакво. Естествено, това няма голямо значение, когато стане мега мазало (когато Ви изкачат купчини от най-различни противници), но дори когато става въпрос за малки бройки ми беше трудно да ги различавам само по звук. Също така, когато противниците се намират в съседна стая, аудиото беше все едно са до мен, което леко разсейва. Добрата новина е, че отгоре на всичко това звучат „жиците“ на Mick Gordon, който е направил страхотен DOOM-ски саундтрак.

Но да се върна на оръжията. Оръжията са страхотни, мощни… класически. Единствената ми забележка свързана с тях е по адрес на алтернативната стрелба на някои от тях, но за това по-надолу. Разбира се DOOM нямаше да е DOOM без наличието на едно особено класическо оръжие – резачката. 🙂

Интересното е, че тук id са преработили въпросната и са и дали малко по-различно предназначение. Какво имам предвид? Резачката вече се намира на отделен слот (а не е при стандартните оръжия) и се вади с отделен бутон (G). Оттам нататък, въпросната може да убие почти всеки демон в играта, но врътката е, че колкото по-голям е въпросния, толкова повече гориво ще консумира убиването му (като разбира се разполагате с лимитирано количество). Когато убиете някой с резачка обаче, въпросния дропва доста голямо количество амуниции. Т.е. идеята тук не е да обикаляте из нивото и да режете демоните с резачка, а по-скоро да използвате въпросната „тактически“, когато имате нужда да презаредите амуниции.

Откъм супер оръжия, сингълпеъра на DOOM разполага с едно – BFG-9000, което функционира подобно на резачката. Имате определени чарджове, вадите го с отделен бутон (T) и т.н. За разлика от резачката обаче, както може да очаквате BFG-то е оръжие за масово поразяване и, в общи линии, избива почти всичко, което направи грешката да остане в рейнджа му, когато стреляте. За разлика от резачката, BFG-то може да се използва и срещу босове, като там ефекта е, че въпросните биват зашеметени за кратко, което Ви позволява да им вкарате прилично количество демидж с останалите си оръжия.

Shoot it Until it Dies

Говорейки за босове – да, разбира се чу DOOM има босове, и въпросните са… прекрасни. В последно време се нагледахме на множество игри, които просто се провалят, когато стане въпрос за босове. Е радвам се да Ви съобщя, че тук нещата не са така. Босовете в DOOM са големи, лоши и изключително забавни за стреляне.

Те между другото са и единствените противници в играта, които идват с хелтбар, ясно показващ Ви колко демидж правите. Най-якото е, че босовете не изискват от вас някакви мисловни напъни, решаване на пъзели и т.н. Тц. Всичко, което се иска от вас е да се пазите от атаките им (които са най-разнообразни и приятно интересни) и да ги стреляте… докато умрат. На фона на всички булшити, на които съм се нагледал в последните години, т’ва си беше истинска глътка свеж въздух.

Между другото, искам да отправя специални благодарности към id за това, че в играта им освен разбира се Glory Kill-овете, няма нито един quick time event (QTE). А и Glory Kill-овете се иницират с едно натискане – няма нужда да се набирате като олигофрен върху Space бара за да отворите врата, няма нужда да помпате F за да изтръгнете сърцето на умиращия бос и т.н. На фона на „Press F to Pay Respects“ – чест и почитания id. И да, .!. за QTE!

Това което прави най-силно впечатление обаче, е че DOOM просто не Ви занимава с глупости. Какво имам предвид? Да разгледаме първите 7 минути от играта.

Специално си направих труда да ги „засека“ и резултатите са следните:
– 20 секунди след началото на играта, вече имате пистолет и убивате лоши;
– 60 секунди след началото на играта, Doomguy е намерил и облякъл The Praetor Suit (нещото, което Ви позволява да понесете нечовешки количества демидж);
– около 3 минути след началото на играта получавате помпа, и се впускате в първото голямо меле:
– 7 минути след началото на играта, се намирате на повърхността на Марс и сте готови да прегазите всичко, което би посмяло да застане на пътя Ви.

СЕДЕМ МИНУТИ. В други игри, на 7-мата минута още Ви обясняват как се скача!? В крайна сметка, в някакъв момент id са разбрали – когато говорим за DOOM, че хората не искат да слушат безумни истории, да гледат дълги кътсцени или да треперят в ъгъла с фенерче. Мм, това което хората искат е да прегазват ордите от демони и да се чувстват… мощни. И тези, които трябва да се страхуват са противниците, а не играчите.

Както казах, страхотен гейм дизайн изграден на old school философия с щипка екстри от модерните шутъри! 🙂

Единственото което липсва, но което най-вероятно не е възможно заради технически съображения, е свързано с труповете на противниците. Ако си спомняте старите DOOM-ове, едно от най-яките неща беше, след края на битката да погледнете стаята и да видите че тя е буквално затрупана от труповете на демоните решили да се изпречат на пътя Ви. Тук, труповете просто изчезват…, но за щастие играта компенсира с повече от прилично ниво кървища. 😀

• История – Да, DOOM има история. И въпросната може да бъде игнорирана напълно, и това по никакъв начин няма да Ви попречи да се насладите на играта. Пф, истината е, че дори Doomguy не се интересува от историята на играта. Все пак, когато доктор еди кой си решава, че трябва да обясни ситуацията, Doomguy просто хваща монитора и го запраща в стената.

Понеже все пак Doomguy иска да стреля по демони, а не да слуша глупостите на някакъв „луд“ учен. 🙂 Шегата настрана, DOOM има история, която дори не е чак толкова тъпа. Ако решите да задълбаете, различните логове, които ще намерите из нивата дават интересни парченца информация за Doomguy, демоните и т.н.

Да, разбира се историята няма да спечели награди, но тук геймплея е толкова добър, че няма необходимост от такава, а това което ще извлечете от нея (ако решите да и обърнете внимание) е само бонус. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против игри с история, даже напротив. Проблема е, че в желанието си да ни покажат някакви невероятни сюжети доста често авторите на игри забравят, че все пак идеята на игрите е да бъдат… играни, а не гледани. Между другото, тук държа да вметна, че не толкова отдавна Machine Games направиха доста як шутър, с приятна история и изключително запомнящи се персонажи, който също беше римейк на нещо създадено от id. Да, говоря за Wolfenstein: The New Order (ревю). Това също е напълно ок, просто фокуса в DOOM е изключително и само на геймплея и id са го разбрали доста ясно.

Другото нещо което ми харесва особено много е, че id са запазили концепцията Doomguy да не говори. Не че нещо, ама отново с всичките модерни шутъри, концепцията за Silent protagonist малко беше започнала да ми липсва. А и в интерес на истината, с действията си, Doomguy е доста по-красноречив и изразителен от голяма част от говорещите главни герои в други игри. 🙂

Единственото нещо, което мога да изтъкна като недостатък на историята е, че нямате опция да скипвате моментите, в които някой на „дълго“ и широко Ви обяснява някакви важни плот детайли. 😀

• Сикрети, ъпдейт система, руни – да, това е DOOM и да, в играта има много скрити и не толкова скрити неща. 🙂

Като за начало, на всяко едно ниво в играта има скрита… ръчка. Ако намерите и активирате ръчката, на определено място в нивото ще се отвори врата. Въпросната врата води към стая извадена от DOOM/DOOM II. След като намерите въпросната, в специално меню в играта ще отключите класическото DOOM или DOOM II ниво, което сте намерили. Например, ръчката която ще намерите в първото ниво отключва Entryway от DOOM II.

Нещото работи подобно на класическите нива в Wolfenstein: The New Order / Wolfenstein: The Old Blood, само че пълните нива са достъпни през отделно меню (което е по-яко защото не нарушава Flow-а на играта) и по едно такова е скрито във всяка една карта.

И да, супер фън е да се върнете към някое класическо ниво, но използвайки механиките от актуалната игра.

Освен ръчките, на всяко ниво са скрити по две UAC Marineguy фигурки, които след като бъдат намерени отключват (в специално меню) прекрасни 3D модели на различни елементи от играта.

Сикретите разбира се, не свършват до тук. На някои от нивата има скрити дронове, които освен да бъдат използвани като боксова круша за Doomguy, носят в себе си модификации за оръжията Ви.

Когато намерите такъв дрон можете да отключите един мод за оръжие, което вече сте намерили. Почти всички основни оръжия имат по два възможни мода, като ако сте отключили и двата можете да ги сменяте с R. Отделно, всеки един мод има между 3 и 4 под ъпдейти. Въпросните се отключват с точки, които получавате когато намирате сикрети, убивате лошите и завършвате нива. След като отключите всички възможни ъпдейти, получавате още един финален ъпдейт за мода, който не се отключва с точки, а с изпълнението на някакъв челиндж (например убийте еди колко си лоши по еди какъв си начин).

Звучи някак сложно, но реално не е и всъщност бързо ще се ориентирате кое какво е и разбира се кое е оръжието, в което искате да инвестирате. Към края на играта, ще сте отключили всичко което Ви вълнува, и тук идва и една от малкото ми забележки към играта. Реално погледнато част от алтернативните режими за стрелба на някои от оръжията са толкова силни (Mobile Turret), че напълно обезсмислят използването на стандартната атака, или необходимост от втора такава. Не че това пречи по някакъв начин, просто в съзнанието ми седи концепцията, че алтернативната стрелба трябва да допълва, а не да замества основната. 😀

Друго нещо, което ще намирате из нивата, са така наречените Elite Guards, които очевидно не са били особено елитни (ха-ха). Добрата новина е, че всеки един от тези лумпени носи в себе си чип, който ще Ви позволи да ъпдейтвате възможностите на вашия Praetor Suit.

Костюмът ви има общо 5 направления, които може да развивате, като всяко дава различни бонуси. Аз разбира се, без каквото и да е колебание Ви съветвам директно да инвестирате в „Area-Scanning Technology“, което ще направи намирането на сикрети много по-лесно. 😉

The Praetor Suit разбира се крие още тайни… 😀 На различни места из нивата ще попадате на „сандъци“ съдържащи Argent Energy.

Въпросните Ви позволяват да наливат точки в 3 направления на костюма Ви – Health, Armor и Ammo. Или казано по-просто – увеличават максимума на кръвта, бронята и амунициите, които може да носите.

Ноо, нещата не свършват до тук. В играта има скрити общо 12 Rune Trial-a, които представляват най-различни предизвикателства (имате Х време да направите еди какво си). Между другото, част от челинджите са доста тегави, но като цяло са супер фън. 🙂 След като успеете да победите челинджа, ще отключите руна, която прави определено нещо – например, прави враговете които убиете с Glory Kill да дропват и броня. Костюмът Ви позволява екипирането на максимум 3 руни, като всяка прави различни неща и зависи изцяло от вашия начин на игра какво ще изберете.

Отделно всяка руна има второ ниво, което се отключва след като изпълните някакво задание. Подобно на класическите карти, след като веднъж ги отключите, Rune Trial-ите също са достъпни от меню в играта, така че може да ги преигравате колкото си искате.

И понеже това все пак е DOOM, навсякъде из нивата има скрити мега хелтове, брони и/или просто референции към други игри на id и Bethesda.

Най-якото обаче е, че докато играете дадено ниво, винаги можете да видите какво количество от сикретите сте отключили и след като приключите с нивото, винаги можете да се върнете към него от Mission select менюто и да го преиграете. Това е възможно, както преди така и след като приключите с кампанията. Като ако още не сте приключили играта, може да се върнете към дадено ниво, да си намерите каквото сте пропуснали и после да си продължите кампанията с всички ново отключени екстри.

Аз съм особено щаслив от тази новина, защото в момента едва ли ще седна да играя от начало, но с удоволствие бих си пуснал ниво Х, за да пострелям малко лоши и да до събера пропуснатите бонуси.

Истината е, че така описани нещата звучат доста сложно и объркано. Когато почнете да играете обаче, всичко се случва някак от само себе си. Освен това, част от горните сикрети въобще не са скрити, ами са оставени на доста обичайни места + на по-ниските нива на трудност, няма нужда да се назобвате на макс за да прегазите играта. Т.е. ако не Ви се търси – няма нужда да го правите. Ако искате да инвестирате време обаче – доста е забавно.

• Графика – а да. Играта има и графика. 😀 idTech 6 e страхотен и играта изглежда фантастично. Всичко през светлинните ефекти, през смазващия моушън блър, та чак до най-дребните детайли по чудовищата, изглежда повече от прекрасно. Беше ми малко трудно да уловя красотата в статични картинки (заради всички ефекти), но когато играта се движи, id Tech 6 е наистина прекрасен.

Може би тук е момента и да отбележа, че противниците имат страхотни анимации и не само изглеждат добре, но и се придвижват доста бързо и адекватно по картата. В общи линии, почти всяко място до което можете да стигнете Вие, е достъпно и за тях… и те ще дойдат при вас… Така че, движение… и помпи в кратуните. 😀

• Заключение – освен сингълплеър, DOOM има и мултиплеър… от който наистина не се интересувам. Аз си взех играта очаквайки едно епично сингълплеър приключение и съм повече от радостен да съобщя, че id не разочароват. Мултито може и да става, но на този етап нямам нужда от него. Отделно играта има нещо като мод тул (SnapMap), но до колкото чета по интернедите хората реват от липсата на истински мод туул. Въпреки това, изглежда че разни хора вече правят яки неща, така че малко по-натам ще хвърля едно око. Това, което искам да Ви кажа сега е едно – ако обичате FPS-и и още не сте играли DOOM… КАКВО ТОЧНО ЧАКАТЕ?! Играта е грандиозна и заслужава вашето внимание. Честно казано, цялата причина да седна да пиша ревю е, защото искам да благодаря на id. Да им благодаря за това, че ми припомниха защо толкова много обичам FPS жанра и да им благодаря, че така успешно ме върнаха в онова време когато DOOM II беше играта.

Благодаря Ви id Software и нямам търпение за следващата DOOM игра… или може би преди това ще видими Quake? 😉