Реклами
RSS

Ревю – Wolfenstein: The New Order

28 май

„Wolfenstein: The New Order ще е една посредствена игра която хората ще си купуват само заради бетата на Doom 4.“

Предполагам, че това е мисъл минала през главата на много от вас. Честно казано и аз очаквах нещо такова. За мое щастие обаче, се оказа, че нещата са различни… доста по-различни. Как и какво? В следващите редове.

Wolfenstein-The-New-Order-(01)

• Историята на Wolfenstein: The New Order е сравнително проста – 1946 година. William „B.J.“ Blazkowicz и компания са се насочили към базата на Wilhelm „Deathshead“ Strasse. Deathshead е неприятен човечец, който по-старите от вас познават от Return to Castle Wolfenstein (2001) и Wolfenstein (2009).

Wolfenstein The New Order (09)

Нападението завършва с експлозия и шрапнел, който се забива в главата на Blazkowicz.

Резултатът – 14 години в „будна кома“. Когато B.J. се „завръща при живите“ (поради причини, които няма да дискутирам заради *SPOILER*-и) годината вече е 1960-та, а Нацисти… са спечелили войната. Светът е техен! Разбира се, Blazkowicz няма намерение да остави нещата просто така…

Wolfenstein The New Order (02)

Историята е ок, но това, което наистина блести е сетинга около нея. MachineGames са се справили много добре в илюстрирането на една алтернативна реалност, в която „Heil Hitler!“ е ежедневие.

Откъм хронология – Wolfenstein: The New е едновременно продължение и рестарт на поредицата, съответно не е съвсем сигурно коя от предишните игри се смята за „случила се“ и коя „не“. Факт е например, че „свръхестествените елементи“ от Wolfenstein (2009) са напълно премахнати от играта, но от друга страна в Wolfenstein: The New Order се появяват персонажи като Caroline Becker, който познаваме именно от там. Така или иначе историята на Wolfenstein поредицата принципно е малко объркана и заплетена:

Важното в случая е, че ако никога до сега не сте играли Wolfenstein игри, това надали ще Ви попречи да се насладите на тази. Ако сте от старите фенове пък (моя първи Wolfenstein беше Beyond Castle Wolfenstein, който цъках на Правец 8Ц) със сигурност ще попаднете на много и все приятни намигвания и референции към старите игри.

• Персонажи – нещото което ме плени и „конвертира“ в изключителен фен на Wolfenstein: The New Order обаче, не е сетинга (който пак повтарям е доста як), а персонажите в играта.

Wolfenstein The New Order (03)

Когато говорим за герой в средностатистически шутър, нещата обикновено са пределно ясни – имаш група персонажи като всеки един от тях попада в калъпа на някое класическо клише. Точно за това, когато за пръв път срещнах представителите на „Съпротивата“ в Wolfenstein: The New Order бях повече от шокиран. Въпросните бяха различни, странни… побъркани.

Wolfenstein The New Order (04)

А най-странното в цялата история, е че след като ги видях и опознах, открих… че ми пука за тях. Открих, че ме е грижа какво ще им се случи. Че… не искам на приятелите ми в играта да се случи нещо лошо. И открих, че искам лошите да си получат заслуженото. „The New Order“ ме накара да чувствам. Накара ме „да ми пука“. А това наистина е последното нещо, което очаквах от един „посредствен шутър“. 😀

Wolfenstein The New Order (05)

Да не говорим, че на пръв поглед несериозната история, освен всичко останало, успява да засегне и чисто човешката гледна точка свързана с една война и убиването на хора, без значение дали те са Нацисти или не… и въобще какво причинява продължителната война на хората (има едни аудио логове, които са доста „тегави“ за слушане и който препоръчвам горещо).

• Звук – персонажите нямаше да са същите без чудесния и доста силен войс актинг.

Wolfenstein The New Order (06)

Забавното е, че от една страна случващото се на екрана е супер абсурдно и „нереалистично“, а персонажите си говорят някакви ужасно „чийзи“ неща. Въпреки това обаче, това не разваля сериозността на случващото се. Наистина нямам идея как MachineGames са успели да постигнат такъв невероятно добър баланс между двете.
Тъ, войс актинга е доста силен, като особено се зарадвах и на мислите на Blazkowicz. 🙂 Освен да си говори с другите хора, B.J. от време на време си мисли неща, и тези му реплики са просто… огромни.

За да Ви илюстрирам за какво говоря – ето видео с част от една от любимите ми кът сцени в играта:

Умишлено публикувам само половината кът сцена, за да избегна евентуални спойлери. Между другото, важно е да отбележа, че тази кът сцена е напълно опционална и ако не направите „еди какво си“ може въобще да не стигнете до нея. Освен това (и това може би трябваше да го напиша по-рано), в началото на играта трябва да направите избор между двама човека. Според това какво изберете да направите, геймплея на Wolfenstein: The New Order се променя малко. Освен това, избора Ви ще определи и с кои персонажи ще се срещнете или не. При единия вариант, по-късно срещате дамата от видеото (Tekla), а при другия – персонаж наречен J. Основата на играта (и финала) са едни и същи при двата варианта, но все пак има и достатъчно различни елементи, за да имате стимул да преиграете играта поне веднъж (нещо, което определено планирам да направя, когато ми остане време).

Освен войс актинга, Wolfenstein: The New Order може да се похвали и със страхотен саундтрак, който е покъртително надъхващ.

Инструменталите са просто страхотни и са все на правилните места, а немските версии на популярни песни са просто… хитови.

• Кът сцените – Друго нещо, което ми направи силно впечатление бяха супер динамичните и интересно заснети кът сцени. В началото ми се стори, че транзишъна от геймплей към кът сцена е малко груб и недодялан, но качеството на въпросните наистина оправдава (поне пред мен) въпросния малък недостатък.

Това което исках да кажа е, че кинематографията на кът сцените наистина заслужава аплодисменти.

Wolfenstein The New Order (07)

• Геймплей – откъм геймплей всичко е чудесно. The New Order не е модерен реалистичен шутър, а Old School пуцалка – героя Ви може да носи, колкото оръжия е необходимо, а кръвта се възстановява посредством аптечки, а не с криене зад ъгъла. В свят доминиран от CoD и BF наистина ми липсваше нещо такова и просто не мога да изразя благодарността си към MachineGames, за това че са решили да оставят нещата в този им вид.

Оръжията не се държат реалистично, но пък за сметка на това са изключително забавни. Освен това можете да стреляте с по две едновременно… без значение дали става въпрос за помпа или снайпери. Честно казано, най-голямата Ви драма в играта ще е… с кое оръжие ще е по-забавно да влетя в стаята. А аз определено харесвам това решение.

Wolfenstein The New Order (10)

Освен чистото стреляне, можете да решите и да се промъквате – което също е напълно ок. 🙂 В никакъв случай не очаквайте стелт симулатор обаче. Сетивата на войниците явно са доста притъпени, защото имат странното умение да игнорират труповете на колегите си. Или както казва Blazkowicz, докато се промъква в един затвор – „Това сигурно са най-мързеливите войници в историята“.

Важното е, че без значение дали стреляте с по една помпа във всяка ръка или забивате ножове в гърбовете на лошите, нещото е супер фън. Което е всичко, което ми трябваше. 🙂

Освен всичко останало, играча разполага и със специално лазерно оръжие, което Ви позволява да режете определени повърхности. Честно казано, ми е малко трудно да преценя дали въпросната механика наистина е необходима на играта, но е факт, че не пречи особено. Пък и ако всичко се обърка, винаги можете да стреляте лошите с лазера.

В геймплей отношение, единственото нещо, което не ми допадна бяха битките с босовете. На фона на цялата игра, босовете бяха чисто и просто… скучни, а методите за побеждаването им – елементарни.

Wolfenstein The New Order (12)

Особено фрапантна ми беше първата битка с последния бос, която е… обидно тъпа. Сами по себе си босовете може би не са толкова зле, но на фона на всички други чудесни неща в играта, привкуса от тях е по-скоро горчив.

Wolfenstein: The New Order има и перк система, но не се притеснявайте – не става въпрос за никакви RPG елементи, а по-скоро за „пасивна“ механика. 😀 Какво имам предвид – системата има 4 подразделения – stealth, tactical, assault и demolition. Всяко подразделение има 8 „умения“. Когато изпълните определено условие (например – убийте 10 противника с гранати), отключвате съответното „умение“. В случая с гранатите – възможността да носите повече гранати.

Wolfenstein The New Order (11)

Тези умения се отключват независимо дали ги гледате или не, съответно ако просто си цъкате, най-вероятно така или иначе ще отключите по-голямата част от нещата, свързани с вашия начин на игра. Ако решите да им обърнете внимание обаче, и си поставите за цел да отключите определени екстри, най-вероятно ще бъдете „предизвикани“ да пробвате неща, който иначе не бихте използвали, което е яко. Дори и да не им обърнете никакво внимание обаче, пак ще бъдете ок.

Всъщност много неща в Wolfenstein: The New Order са именно опционални, което ми харесва много. Например, част от ъпгрейдите за определени оръжия са умишлено скрити, така че ако ги пропуснете, може никога да не си сложите гранатомет на автомата. Или с други думи – играта възнаграждава хората, които решат да се потопят в света и.

Откъм време – първото преиграване ми отне към 11 часа, като не съм се стремял да отключа абсолютно всичко. Играх на средното ниво на трудност (Bring’em on!).
И като казах отключване – в класически Wolfenstein стил, The New Order може да се похвали с прилично количество скрити стаи, сейфове и т.н. Разбира се, имате и златни предмети, които да събирате. Друг интересен момент са папките със секретни документи пръснати из нивата. Намирането на тези папки, Ви отключва специални „енигма кодове“.

Wolfenstein The New Order (13)

Тези кодове се появяват в специалното меню в играта, където може да се опитате да разбиете „шифъра“. Успешното разбиване на тези кодове Ви дава достъп до някои екстри, които са както следва *SPOILER* (маркирайте текста) -> ■ ■ ■ ■ ->
Enigma Code #1 – отключването на този код дава достъп до 999 Mode. При него започвате играта с 999 кръв и неограничени амуниции. Нивото на трудност е „UBER“;
Enigma Code #2 – отключва Walk in the Park Mode. При него, всички HUD елементи са изключени. Нивото на трудност е „I AM DEATH INCARNATE“;
Enigma Code #3 – отключва Hardcore Mode. Играта няма хелт и армор пакове разпръснати из нивата. Нивото на трудност е „UBER“;
Enigma Code #4 – отключва Ironman Mode. В този режим имате… само един живот. Умрете ли, играта приключва. Нивото на трудност е „UBER“.
*SPOILER*

Въобще, ако решите да намерите и отключите всичко в играта – има доста неща. Разбира се, няма как да не обърна внимание и на Еaster egg-овете.

• Еaster eggs – за феновете на Wolfenstein, The New Order има достатъчно намигания към предишните игри. На един от компютрите в лунната база например, можете да видите Wolfenstein 3D:

Wolfenstein The New Order (14)

Но любимия ми момент безспорно е Wolfenstein 3D съня ,за който писах по-рано. Става въпрос за един матрак, намиращ се на най-горния етаж в базата на съпротивата. Ако решите да подремнете на въпросния, ще се озовете в… миналото:

Референциите не са само на тема Wolfenstein обаче. В „мазето“ на базата на съпротивата ще намерите това:

Wolfenstein The New Order (15)

Феновете на Fallout надали имат нужда от повече обяснения. 🙂

• Левъл дизайн – докато съм на вълна сикрети не мога да отрека, че почти се разплаках от умиление, когато влязох в замъка, където се случва трагичния инцидент с главата на Blazkowicz. Въпросният замък напълно умишлено има много специфична структура на коридорите, която ми припомни добрите стари Wolfenstein дни. След това нивата стават значително по-широки и с множество разклонения, но намигането беше повече от приятно. Реално погледнато Wolfenstein: The New Order си е коридорен шутър (в което няма нищо лошо), но на места нивата са толкова приятно направени, че човек забравя, че играе… коридорен шутър.

Особено се забавлявах и с нивото в затвора (второто), което някак си успя да ми напомни за The Chronicles of Riddick: Escape from Butcher Bay.
Wolfenstein The New Order (16)

Между другото Escape from Butcher Bay е дело на Starbreeze Studios, а основния екипа на MachineGames е съставен именно от бивши кадри на Starbreeze. 🙂

Много позитивното ми впечатление обаче, беше леко нарушено от част от последните нива в играта, които ми се сториха леко претупани. Най-голям трън в очите май ми е „лунната база“, която започва страшно обещаващо и еволюира в… напълно посредствено ниво. Особено странен например, ми беше факта, че въпреки че героя Ви трябва да прекоси определено разстояние по лунната повърхност (докато носите скафандар разбира се) там така и не се заформя истинска стрелбица. Има само няколко дрончета, които трябва да застреляте и това е. А не е като да не можеше да стане истински екшън с подскачане насам натам (лунна гравитация нали)… Същото се отнася и за финалното ниво, което наистина ми се стори ръшнато.

Wolfenstein The New Order (17)

• Графика – Wolfenstein: The New Order използва id Tech 5, който аз винаги съм намирал за особено интересен. Очаквано, играта изглежда доста ок (на скрийншотите ми изглежда шит, но когато се „движи“ е яко), като енджина прави разни много симпатични неща с светлината, фокус, дефокус и т.н. Да, графиката не е ОМГ ГРАФИКА, но е напълно ок.

Само имайте предвид, че ако си предобрите настройките ще се сблъскате с много „Texture pop-in“ (пример), което май си е дефаут „проклятието“ на id Tech 5. Моя съвет – сложете си последните драйвъри на видеото и се постарайте цифрата в „Shadow resolution“ да не надвишава рама на видео картата ви. 😉 Ако и след това имате проблеми – спрете „Screen-space reflections“, който изглежда има някакви проблеми в момента.

За референция, ето геймплей записан на Large Pixel Collider-а на PC Gamer:

Тъжното е, че дори на този супер компютър ясно се виждат Texture pop-in проблеми… на бас, че и те не са си спрели „Screen-space reflections“. 😀

Другия „плюс“ на id Tech 5 е, че играта е почти… 45 гигабайта. 😀

• Мултиплеър – Wolfenstein: The New Order НЯМА мултиплеър и това е повече от страхотно. Да са живи и здрави MachineGames, че са го решили, и Bethesda че са им позволили (или там както са станали нещата). 🙂 В знак на радост – галерия от рандом табели и плакати в играта 😀

• Заключение – Wolfenstein: The New Order е awesome! И това не е само моето мнение. 🙂 По време на писане на тази статия, Metacritic оценката на играта е 83/100, което е доста добре. Моята скромна оценка също е там – 8/10.

Честно казано, иска ми се да можех да отида при хората от MachineGames и лично да им кажа едно евала за това, което са направили, защото Wolfenstein: The New Order си заслужава. И то не заради Doom 4 бетата. Искрено се надявам, че и продажбите ще са поне толкова добри, колкото оценките (в UK нещата изглеждат добре) и че скоро MachineGames ще могат да започнат работа по експанжън/втора част. 🙂

GO, GO B.J. Blazkowicz!

Реклами
 
11 коментара

Публикувано от на 28 май, 2014 в Ревю, Games, Wolfenstein

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,

11 отговора на “Ревю – Wolfenstein: The New Order

  1. Strangera

    28 май, 2014 at 22:52

    Пфф. Голямо писане. 😀 Следваща спирка – Watch_Dogs. 😀

    Харесвам

     
  2. Red Master FFX

    28 май, 2014 at 23:14

    Евала за ревюто Стрейнджър 🙂 Искам сега да видя как храниш шофирането и плота на Watch Dogs 😀 😀

    Харесвам

     
  3. evil9494

    28 май, 2014 at 23:20

    Watch Dogs си е много стабилна игра. Управлението на мотори е мега добро, а на коли наподобява на NFS style. Играта има мега много странични мисии и аз лично я врътнах за около 25 часа като не ми е омръзнала нито в един момент. Разбира се всеки с мнението си 🙂 (8.9/10 – защото не е за чисто 9 :D)

    Харесвам

     
  4. Devastion

    28 май, 2014 at 23:29

    За колко време горе-долу се превърта играта?

    Харесвам

     
    • Strangera

      29 май, 2014 at 0:15

      Зависи как играеш. Както съм написал в ревюто на мен първото преиграване ми отне към 11 часа, като не съм се стремял да отключа абсолютно всичко. Играх на средното ниво на трудност (Bring’em on!).

      Харесвам

       
  5. Hanko

    29 май, 2014 at 11:15

    Фиграта има еврейй магесник!!!! ИСТИНСКИ ЕВРЕЙЙ! А не като сегашните – тапаци!

    Харесвам

     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: