Покрай почивните дни, някак си успях да намеря малко свободно време, и реших да напиша нещо, за игрите които ме „крепяха“ през изминалата доста… интересна година. 🙂

За протокола, продължавам да играя на PC и Mobile, и не планирам да си взимам конзола (но планирам да си взема нова видео карта). 😀

Гледайки назад, през 2020 – всъщност успях да поцъкам доста неща. Не толкова колкото би ми се искало, но все пак доста. 🙂

Имаше класически игри, имаше и експерименти. Преди да преминем към топ 3, ето част от „memorable mentions„:

Понеже виждането с приятели на живо, не беше топ опция (и все още продължава да не е), в желанието си да си общувам с хора „открих“ Risk of Rain 2 с която доста се забавлявах за около 20 часа, и към която най-вероятно ще се върна през март, когато излезе Anniversary Update-а.

Тествах и Fall Guys: Ultimate Knockout но не бих казал, че съм очарован. Играта има забавни елементи, и става за разнообразяване, но има някакви безумни UI решения, които ме дразнят зверски (толкова трудно ли е да направиш така, че приятелите с които си в парти да сe отличават по някакъв начин да речем?). Дъщеря ми (която е на 4) обаче я видя, и сега от време на време ме кара да пускам играта ДЕТО СИ ЛИЛАВ ЕДНОРОГ И ИМАШ КРИЛА И ЛИЛАВА ПОЛА!!! Текущия ми костюм (избран от нея) е зелено И ЗЛАТНО!

STREETS OF RAGE 4 е приятна изненада на която попаднах случайно. Приятел беше постнал снимка в която играем кадилаци и динозаври на аркада, и някой беше споменал Streets of rage в коментарите, и така попаднах на факта, че Dotemu, Lizardcube и Guard Crush Games са направили страхотен трибут/продължение на Streets of Rage поредицата на Sega. Играта е класически 90-тарски beat’em up, и с жената го изцъкахме в co-op режим с огромен кеф.

Apex Legends – до сега, battle royale игрите не успяваха да ме привлекат достатъчно. Въпреки това от доста време бях хвърлил око на Apex (понеже е на Respawn Entertainment) ама все си намирах оправдания да не я тествам. На 4-ти ноември обаче играта излезе и в Steam, и понеже така или иначе трябваше да си запълня времето до Cyberpunk, реших да и дам шанс, и в интерес на истината прекарах около 30 доста забавни часа с нея. Разучих разни герой, четох неща за оръжия, даже търсих някакви стратегии в интернедите. Може би има шанс да се завърна към нея в някой от следващите сезони.

Топ 3 списъка ми обаче, е една идея по различен. 🙂

Half-Life: Alyx – продължавам да не съм сред най-големите фенове на VR технологията, но обожавам Half-Life. Оригиналната „Халфа“ е една от първите FPS игри която наистина успя да ме плени и с история, така че когато след 13 годишна пауза, Valve изкараха нова игра от поредицата, нямаше как да я пропусна. Съответно, тъй като нямам VR хедсет (не виждам и причина да имам), звъннах на приятел, сдобих се с един Oculus Rift за временно ползване, взех си Alyx и потънах в света на Half-Life… резултата е, че обожавам всяка една минута която прекарах там.

Атмосферата на Half-Life винаги е била невероятна силна, а когато поставиш играта във VR, нещото наистина става много, ама много въздействащо. Добавяме към това и факта, че City 17 (града в който се развива част от действието в играта) е вдъхновен от София, и че играх по време на най-сериозния локдаун който сме имали в България (заради COVID-19) и резултата е, че за мен Half-Life: Alyx беше истинско бягство от реалността, което между другото и по съвсем футуристичен и пост апокалиптичен начин, 😀 ми даде и така необходимото ми по онова време физическо движение (заради COVID локдауна доста се бях обездвижил).

Има и нещо друго разбира се – Alyx е изключително добре направена игра. Разбирам, че за много хора Half-Life не означава нищо, и е доста вероятно да не знаят колко добри са Valve в правенето на FPS-и. Но и оригиналния Half-Life и Half-Life 2 са milestone-ове в света на FPS-ите. Истински бенчмарк за това как се правят игри (ако ви е интересно, остро препоръчвам Unforeseen Consequences: A Half-Life Documentary на Noclip) и Alyx нагледно показва, че въпреки че Valve вече са много различна компания, подхода им към правене на игри не се е променил.

BTW след Half-Life: Alyx, рацъках и други актуални VR неща на пазара, и скромното ми мнение, е че това което са направили Valve отново е на години пред конкуренцията. Играта е изпипана до съвършенство, и използва VR технологията перфектно, за да направи една истински забавна игра. Останалите елементи също са си супер Valve – пейсинг, Learning curve, level design…

В общи линии, ако имате приятел с VR хедсед – вземете му го и изиграйте играта. Заслужава си всяка една минутка, без значение дали сте фенове на Half-Life или не.

А ако сте фенове на Half-Lfe… пф, задължително е. Няма да спойлвам, но ако все още не сте разбрали – Alyx променя събитията от финала на Half-Life 2: Episode Two, и широко отваря вратите за следващи игри във вселената. Искрено се надявам само, каквито и да са те, да не чакаме още 13 години за следващата. 😀

Та да, Half-Life: Alyx безапелационно ми е топ заглавието на 2020.

Cyberpunk 2077 идва на втора позиция. Казах го в ънбоксинг видеото, ще го напиша и тук – играя игрите на CD Projekt RED от първия Witcher насам, така че знаех какво да очаквам от студиото. Единственото ми притеснение беше дали ще се справят с транзишъна към First Person View. So Far – не съм разочарован. Играта е супер забавна, света е чудесен, персонажите са интересни и добре развити, и има адски много неща за правене. По време на писане на тази статия, съм прекарал 80 часа в Night City и нямам сериозни оплаквания. Играя на PC, и до сега не съм среща Game braking бъгове, като най-сериозния ми проблем, е че веднъж камерата не превключи и останах без глава… 😀

BTW събирам си по забавните преживявания, тук.

Та да, огромен свят в който да се загубиш с удоволствие, герой за които да те е грижа, готин екшън… Особено много ме кефи, как хващам някакъв дребен куест, и 2 часа по късно снимаме braindance с разпятие…

Както казах – 80 часа до тук, и понеже му се вижда края (по мейн куеста ми остава финалния), вече с нетърпение очаквам последващия контент от CD Projekt RED. Познавайки ги, очаквам такъв да има още години напред (плюс, мултиплеър след година – две).

П.П. Губя притеснително много време с фото режима в играта…

Doom Eternal идва на почетната 3-та позиция. Продължавам да харесвам Doom (2016) повече, но Eternal беше едно чудесно продължение, от което определено имах нужда, за да се разнообразя от всички новини свързани с COVID-19. А и какъв по-добър начин да го направиш, от „Rip… and… tear!“ през армията на ада. 😀

Причината да харесвам играта от 2016-та повече (писал съм за нея на дълго и широко тук), е Self aware подхода и към историята. Eternal подхожда „малко по сериозно“ към нея, и съответно има хора/демони които ти обясняват неща и ти пречат на RIP AND TEAR-ването. Като изключим това, геймплея в Eternal е още по полиран и изпипан от този в 2016 което е супер.

Въобще – много приятна стрелбица, идеална за бягство от сивото ежедневие.

Което ми напомня че започнах, но не съм довършил Doom Eternal: The Ancient Gods – Part One…

Толкова за топ нещата, а като бонус, за стигналите чак до тук – игрите които много ми се искаше да изиграя през изминалата година, но не съм… 😀

Horizon Zero Dawn – през август играта излезе за PC, взех си я… и беше супер фън. Играх около 20 часа, но имам още… някога се надявам да я довърша. 😀

Control – технически погледнато, играта излезе още през 2019-та, но беше Epic Games ексклузив, така че тъпеливо изчаках Steam релийза. Въпросния се случи през август, взех си я… и дори не съм я пускал. 😀

Death Stranding – дочаках PC релийза, сега трябва само да си я закупя и да я изиграя. 😀

Нещата на Quantic Dream – игрите на Quantic Dream са единственото нещо заради което навремето съжалявах, че нямам конзола (обожавам единствената им игра която съм играл – Fahrenheit) така че бях доста хайпнат, като казаха, че Heavy Rain, Beyond: Two Souls и Detroit: Become Human ще излизат за PC. Само дето бяха Epic екслузив, така че реших да чакам Steam релийз… и понеже такъв има, от тази година… чакам свободно време. Така че най-вероятно никога. 😀

И те така. Толкова за гейминга ми през 2020… 😉