RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Turok ревю

Лов на динозаври или лов на бъгове?

Мда поредната разочароваща игра… но да карам подред нали…
Първото което се набива на очи е, че играта идва на две двуслойни ДВД-то. Което ще рече около 12,5 GB ISO файлове. След като инсталираме играта картинката става още по-грозна – 15,5 GB. Което общо прави 28 GB. Това веднага ми навява спомен за другата такава игра (12,5 GB имиджи) – Stranglehold.
Какво е общото между тях?
И двете игри са по 12,5 GB;
И двете игри са грозни;
И двете игри ползват – Unreal Engine 3.0
По пътя на логиката това би означавало че игрите правени с Unreal Engine 3.0 са:
1. Грозни;
2. Големи като размер;

И ако това е истина би следвало да сме доста притеснени, защото игрите ползващи UT енджина стават все повече. За щастие да се твърди такова нещо (за графиката и размера) би било не само не вярно ами и абсурдно. Ще дам пример с една игра която се сещам на прима виста – BioShock. Отново въпросния Ънреал Енджин, но:
1. Играта изглежда феноменално;
2. Размерът не е такъв зловещ.

Какъв е извода в такъв случай? Некадърни разработчици!
И до като размерът не е голям проблем то грозната графика е нещо което трудно ще преглътна.
След този увод неусетно се оказа, че съм започнал с визуалната част на играта:

ГРАФИКАТА. Реално погледнато играта не е толкова грозна. Просто е далеч от съвременните заглавия който свикнахме да играем в последни дни. Сложи я до BioShock; Call of Duty 4 или Crysis да речем, и нещата въобще не са розови. А сравнени със новите заглавия е неизбежно. Няма как да си затворя очите, и да не видя че това което виждаме в Turok, щеше да изглежда добре ако играта беше излязла през 2006 г., но от днешна гледна точка е зле.

Все пак, на моменти нещата изглеждат доста прилично. Особено след средата в нивата където от всякъде се сипе лава. Също так в по-тъмните места, където се наблюдават повечко партикъл ефекти.

В пещерите обаче (по едно време имах странно Half-life дежаву) смея да твърдя, че вече поувехтялият Source енджин на Valve изглежда в ПЪТИ по-добре, а когато говорим за джунгла, няма как да не се сетим за Crysis. Съответно видяното в Turok е… зле.
Скиновете на динозаврите са по-скоро не детайлни от колкото красиви, а страшилището Т-рекс наистина е страшлилище, за да продължите да четете – клик

15 коментара

Публикувано от Strangera на 6 май, 2008 в Плюнка, Ревю, Games

Етикети: игри, Touchstone, Turok, Unreal Engine 3.0

GTAIV мултиплейър ревю (псевдо)

06 май

+ някой разсъждения относно евентуалната PC версия.

Днес (вече е вчера) имаше план с приятели да се разходим до Пловдив, за да хапнем сладолед в любимата ни сладкарница. В крайна сметка заради лошото време (извън София), се отказахме, на пък за сметка на това заедно с ивъл xbox гения – Kainy, се отправихме на едно пътешествие към престъпният град – Liberty City и най-вече мултиплейър частта му. 🙂

E разбира се, и пътуването до Liberty City бе изпълнено с приключения:

…но това е матрЯл за друг пост.

Да в общи линии, смятам да ви поприказвам малко за мултиплейър часта на GTAIV – смазващата игра на Rockstar, която надали има нужда от представяне 🙂 Много ми се искаше това да е пълно ревю на играта, но аз упорито продължавам да отказвам да си купя Xbox360 и ще си чакам PC версия. Със сигурност обаче мога да кажа няколко думи за мултиплеъра, по простата причина, че с Kainy, цъкахме цял следобед в Xbox Live. 😛

Все пак не мога да не засегна и един аспект на играта, който не е свързан само с мултито:
Този път Rockstar наистина са надминали себе си, в създаването на един виртуален свят който да те прегърне, и задържи за много часове 🙂
При стартиране, играта започва с нещо като слайдшоу, с доста прилични артове на играта, което не може да се прескочи. Причината за това, е че докато върви въпросното играта лоудва. И след като лоудне спиране няма 🙂

Веднага след слайдшоуто, се появявате в апартамента си (или гледате стартовата анимация, ако пускате играта за пръв път). Няма никакви менюта, нищо!
Единствените пъти когато ще видите лоудинг е при стартиране на мисия, или докато ви зарежда мултиплейър мач. Мултиплейърът се аксесва през нововъведението – мобилен телефон 🙂
Вадите си GSM-а, избирате си мутиплейър и дали искате мача да е „официален“ или не (тоест дали да ви ъплоудва резултата в световните класирания или нещо такова) и какъв да е мода. Това е! Бърз лоудинг (евентуално настройки за мача) и сте в мултито. Кеф не на бучки, ами на кутийки.

Модове има повече от достатъчно (14 броя тамън) а аз лично имах удоволствието да тествам 5 от тях, за който ще ви разкажа по-долу:
Разбира се почнахме с задължителният:
Deathmatch – 2 до 16 играча.
Правилата тук са повече от ясни. Имате карта, имате и други играчи. Застреляйте ги колкото може повече пъти =) за да продължите да четете – клик

3 коментара

Публикувано от Strangera на 6 май, 2008 в Ревю, Games, Grand Theft Auto

Етикети: игри, мултиплейър, GTAIV, multiplayer, PC, Rockstar, Xbox360

Iron Man ревю

03 май

Yeah. I can fly.
Блокбъстър ли е първият летен блокбъстър?

Vodpod videos no longer available. from www.youtube.com posted with vodpod

Както най-вероятно се досещате, се връщам от киното но няма да си говорим за това защо билетите вече са по осем лева, а за филмът Iron Man (Железният човек). 🙂

Очакванията за този филм си бяха изострени от самото начало, не толкова заради факта, че говорим за един от най-емблематичните герои на Marvel ами най-вече заради това, че това е първият „блокбъстър“ за 2008 г. който да „удари“ кината. Аз разбира се се насочих към киното с намерението да гледам един от любимите си супер герой, но кой ме пита мен 🙂

Почвам по-същество:
За разлика от почти всички другите филми за супер герои, в този виждаме чудесно изградени персонажи. Повечето подобни филми не го правят, не и по-този начин. Там обикновено има само несвързани екшън сцени с много ефекти. Тук първо имаме добре изградени диалози и персонажи, след това екшън. За това особено много спомага и актьорската игра, която е на изключително високо ниво. В главната роля Robert Downey Jr. просто избива рибата, и още след първите 5 минути си казвате – това е човека. Все пак железният човек, е преди всичко Тони Старк – производител на оръжие, милионер, сваляч и пияница. 🙂 Въпреки това героят е толкова майсторски изграден, че просто няма начин да не ви стане симпатичен 🙂

Gwyneth Paltrow изглежда зашеметяващо и също прави чудесна роля. Може да звучи не сериозно, на актьорите определено играят като за Оскър през целият филм.
Въпреки, че в филма има сериозна доза неща който се взривяват (за супер герои е все пак), е оставено доста голямо поле за добре написани реплики и развитие на историята без това обаче да направи филма скучен, или безинтересен. Цялото действие има и леко комичен привкус, което си пасва чудесно с цялостната картинка, без да прави нещата да звучат не сериозно.

Когато приказките свършат, започват престрелките 🙂
Чисто визуално нещата изглеждат повече от добре и нямам никакви оплаквания към тази част 🙂
Железният човек изглежда „ултра кулл“, което е похвално. От баталните сцени „лъха на cool-нес“ и то на големи вълни. Всичко е както трябва, и наистина си личи, че е правено с огромна фенщина и уважение към оригиналните комикси.

Btw, знае се че Тони Старк (игран от Robert Downey Jr. разбира се) има роля в другият филм със супер герой, който Марвел пускат тази година – The Incredible Hulk (повече за него съм писал тук) което е повече от похвално, защото очевидно ще има някакъв крос-овър, между двата филма.

Като заговорихме за кулнес, съм длъжен да спомена, че Тони Старк кара Audi R8 (част от сделката на Марвел с Audi )… та всъщност исках да кажа, че саундтрака във филма също е на много прилично ниво, и че в момента усилено си го издирвам 😀

В общи линии, въпреки че имах известни резерви, филма наистина е на едно много високо ниво и безапелационно се нарежда в топ 3 класацията ми за superhero филми.
Може би единствената ми забележка, е че финалната батална сцена можеше да е една идея по-батална. Но мисля, че след приходите от първата част, ще има по-голям бюджет за втората 🙂
Като гледам и големите критици извън БГ, също не се хабят със суперлативите. Та моята препоръка е – бегом към кино Арена. И моля ви се ако някой разбере защо билетите вече са по 8 лева, да ми каже 🙂

А аз определено чакам Iron Man 2 с нескрит интерес.
BTW Robert Downey Jr., като огромен фен на Железният човек твърди, че ако зависи от него ще видим поне още 15 филма =)
За сега го подкрепям! 🙂

12 коментара

Публикувано от Strangera на 3 май, 2008 в Ревю, Филми, Marvel Cinematic Universe

Етикети: Железният човек, кино, Iron Man, Robert Downey Jr.

Assassin’s Creed ревю

26 апр.

Няма какво да си кривя душата, Assassin’s Creed КЪРТИ и е задължителна за всеки уважаващ себе си геймър. Да има недостатъци (и то не малко), но това което слага на масата са неща който никоя игра не е показвала до сега, което е достойно за уважение. Но да карам по същество.

Графично играта изглежда СМАЗВАЩО. Разбира се за да и се насладите напълно ще имате нужда и от стабилен хардуер, но дори на моят изстрадал Sapphire X1650 XT играта изглеждаше повече от прилично. Огромни терени които се изобразяват чудесно без да се използват похвати от типа на „мъгла в далечината“, една камара моушън блърове, депт оф филтове, 🙂 чудни партикъл ефекти и прочие растения. Аве графично всичко е върхът на сладоледа.

Аудио – от една страна имаме много добри аудио ефекти, който засилват цялостното усещане за играта и перфектно озвучаване на главните персонажи. От друга страна обаче се набива на „уши“ факта, че второстепенните персонажи са озвучени с буквално едно, две изречения. Да много е яко когато някой ви види да се катерите по стената да каже: „Той е луд“, но когато го чуете за N-ти път, казана все със същият глас и става „леко“ досадно. Въобще няма да споменавам за репликите на хорицата който спасявате от стражата, щото за n-на брой такива мисии, има тамън 4 вида реплики който ще чуете обратно 😦 Много лейм изпълнение в общи линии.

Като казах мисии, веднага бях готов да се хвърля в описанието на геймплея, ама първо няколко думи за историята. Когато седнах да играя Assassin’s Creed го направих с ясното съзнание че:
1. Това е първата част от трилогия;
2. В играта присъстват SciFi елементи.
И докато първата точка се оказа точно така, втората ме изненада (за щастие приятно). Оказа се, че в играта има много повече SciFi от колкото предполагах, и си говорим за една доста сериозно и логически изградена конспирация. В общи линии, преди да почна не знаех, че се забърквам в нещо което има потенциала да се превърне в едно епично SciFi-и 🙂

Това горното да се чете като – историята е прекрасна. Нямам никакво намерение да ви я преразказвам защото или вече сте изиграли играта и няма смисъл, или още не сте а аз не искам да ви спойлвам 🙂
Насам натам, четох че краят бил много слаб и не знам си какво си но по никакъв начин не мога да се съглася. Краят е просто – очаквайте следващият епизод, и е съвсем логично и нормално да бъде така. Иначе самата история предлага доста прилично количество обрати и изненади, така че да ви държи в напрежение и да ви човърка по вътрешната страна на мозъчната кора, карайки ви да си задавате въпроси на който няма да можете да си отговорите самички 🙂

Някаква идея коя е Adah примерно? 🙂
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod

В общи линии, играта е доста стори дривън, и хората от Ubisoft очевидно са отдали нужното внимание на историята.

Та време е да преминем към негово величество геймплея, защото определено има за какво да си говорим.
Първото най-ключовото за тази игра според мен е free run-а или свободата на движение в играта 🙂

Търчането по покриви рулира 🙂 Мислих си, дали има друга игра в която движението да е било толкова забавно! Тук нямах нищо против обджектива да е на другия край на света, защото тичането по покриви, катеренето по первази и скачането от кули просто НЕ ОМРЪЗВА. На всичкото отгоре цялото това „движение“ е визуализирано по просто нечовешки начин. За цялото време през което обикалях из „светите земи“ нито веднъж не видях дори едно неестествено движение от страна на Altaïr. Любимият ни „ловец“ се движи толкова гладко, и толкова реално се катери по всичко за което успее да се хване, че чак ми е трудно да го опиша с думи 🙂
За капак на всичко, като се затърчите на някъде и решите да „намалите“ скоростта ще забележите, че Altaïr не се „заковава“ на място а постепенно намалява скоростта си на движение, точно както бихме направили и ние в реалния живот. Аве движението просто „отвинтва глави“ и дори само заради това да направите едно кръгче по покривите на Йерусалим си заслужава да пуснете играта 😉

Бойната система за мен беше повече от задоволителна 🙂 За да ви го демонстрирам по лесно, ще ви покажа едно видео което направих преди малко с кадри от играта (кепчърнъти с Fraps). Всичко това е реален геймплей, игран от мен (ако видето не ви се зарежда, ето директен линк – клик):

Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod
за да продължите да четете – клик

10 коментара

Публикувано от Strangera на 26 април, 2008 в Assassin's Creed, Ревю, Games

Етикети: Altaïr, Assassin’s Creed, Абстърго, игри, Ubisoft

Vantage Point review

20 мар.

В неделя ходихме да гледаме Vantage Point, преведен в БГ с „мега точното“ – ТОЧЕН ПРИЦЕЛ. Имам чувството че тия хора въобще не гледат филмите преди да ги преведат, ма това е друга тема.
Та аз лично отидох с огромни очаквания за филма.
Първо защото трейлърът е страхотен:
Vodpod videos no longer available. from www.metacafe.com posted with vodpod
Второ защото подхода изглежда нестандартен и интересен (8 гледни точки бля, бля);
Освен това има доста приличен актьорски състав: Dennis Quaid (който доста често бъркам с Харисън Форд), Matthew Fox (a.k.a. Джак от LOST), Forest Whitaker (в много филми се снима тоз младеж ей!), Sigourney Weaver (Alien поредицата) и други.

Та нахлуваме ние в кино салона, и… забелязваме, че пода лепне ужасно понеже някой въобще не е почистил мазалото от предишните „кино зрители“. Ма и кино Арена е друга тема 🙂
Та започва филма и на вторият „очевидец“ аз осъзнавам, че съм попаднал в нещо като „чистилище“ за феновете на сериала 24. Не за друго, ами постоянно ще виждате един и същ часовник отброяващ 12:00 🙂

Всъщност основното е, че някой отстрелва президента и авторите постепенно ни показват осем различни гледни точки, като първата свършва с момента в който застрелват президента, а всяка следваща „бута“ историята още няколко минути напред (но от различен ъгъл). Реално се получава една чудесно развита история. И въпреки, че се шегувам с постоянно повтарящият се часовник 🙂 нещото наистина е интересно, има интрига, не знаете какво точно ще се случи и в общи линии авторите ви водят накъдето си искат, по един чудесен и елегантен начин (мен лично туй ме кефи).
Аве до тука филма е перфектен 8,5/10. НО… за но-то кликинг хиър 🙂

3 коментара

Публикувано от Strangera на 20 март, 2008 в Ревю, Филми

Етикети: Точен прицел, кино, филм, Vantage Point

Army of Two review

10 мар.

Или играта която накара върлия PC геймър (аз), да застане за контролера на кашона (Xbox360) 🙂

През weekenda направих една разходка до бърлогата на моя френд kainy, за да проведем едно тестче на ново излязлата джитка на EA Montreal – Army of Two

Набързо, за какво говорим:
Vodpod videos no longer available. from www.gametrailers.com posted with vodpod
Жанър: Modern co-op Shooter (от трето лице)
Платформи: PS3 | Xbox 360

В игрицата вие и един ваш приятел поемате ролята на двамца наемници, които са си направо цяла армия (предвид навалицата която избиват), и се впускате в най-различни мисии по-целия свят. Не се биете за чест, не се биете за слава. Не се биете за родината, нито за някакви идеали или ценности. Биете се за кеш (Cash Trailer HD).
Най-важното което трябва да се разбере за тази игра е, че тя е ПРАВЕНА ЗА КООПЕРАТИВНА ИГРА. Ако играете сам няма голяма опасност да се забавлявате, но пък за това доста ще се изнервите 🙂 Ако сте двама обаче… тогава страшно няма. Вариантите ви са два – сплит скриин или xbox live! Но за това малко по-късно. Дайте да почнем с минусите =)

(-)
– Историята я има, за да я има 🙂 Да се чете като – не е нищо особено (филмчетата обаче са прилични – Opening Cinema HD).
– Графиката става (като за конзола), ма от Unreal Engine 3 може да се изстиска доста повече (една версия за PC примерно, са набримчени ефекти и ще е перфе);
– управлението е неудобно. И това не го казвам само защото за пръв път играя търд пърсън шутър на хбох (питайте kainy че бързо сфанах 🙂 ), ами защото и по ревютата така разправят 😀
– управлението на превозните средства е кофти;
– играта не струва ако играете самички (на кой му пука ве) 🙂
на долу са хубавите работи, така че (клик)

2 коментара

Публикувано от Strangera на 10 март, 2008 в Ревю, Games

Етикети: Army of Two, co-op, Игри, кооперативка, Xbox360

Turning Point – Fall of Liberty review

03 мар.

Поредният посредствен конзолен порт.

Още преди играта да излезе, на базата на видяното в разни филмчета и интервюта си бях изградил очакване за игра тип – добър 4. Принципно винаги когато сядаш да играеш нещо с такава нагласа има възможност да се изненадаш приятно защото нямаш големи очаквания. За съжаление обаче надувковците от Spark Unlimited са направили един толкова ужасяващ продукт, че оценката добър четири е просто мечта.

Но да караме подред.

Гаден, конзолен порт:
Първото нещо което ми се наби на очи, веднага след като пуснах играта е именно факта, че това е директен порт от Xbox360, само че ужасно нескопосан. Грам не се учудих, че нямам мишка в менютата и се насочих към настройките за да си наглася графиката и оооо шок – максимална разделителна способност 1024×768!!! А опциите се изчерпват с low, medium и high. Преглъщам тежко и се насочвъм към контролите. Там ме посреща следващият шок. В менюто „Configure controls“ има един ухилен XBOX 360 контролер… и само това. За нещастие успях да намеря трето меню кръстено „bind keys“, от което да си конфигурирам контролите точно преди да изляза от играта и за я изтрия завинаги от харда си.

Но за пореден път преглъщам всичко това и пускам игрицата. Разбира се когато пуснете една игра, първото нещо което се набива на очи е графиката, а тук положението е просто трагично.
Не стига ужасно малката резолюция, ами имаме ужасни текстури, малко количество полигони, плашещи лицеви анимации и други ужасии. Просто погледнете скриншотите и ще ви стане ясно:

Принципно големите открити пространства изглеждат една идея по-добре (а те въобще не са големи, само така ви се струва) но като цяло всичко е ниско детайлно и некадърно.
клик за да продължите (вземете си чадър, плюя много)

1 коментар

Публикувано от Strangera на 3 март, 2008 в Ревю, Games

Оскърчо на 80!

27 февр.

Тъкмо приключих с гледането на „Оскарите“ и викам чакай да седна да драсна, 2-3 реда. Знам че е малко късничко, ама просто в неделя при мисълта да ги гледам по канал едно се изприщих. Още се опитвам да изтрия един спомен, с един „феноменален“ превод на живо. Та вчера си ги дръпнах от тук и преди малко приключих с гледането та си викъм „що пък не“. Все пак 80-тото юбилейно издание не е шега работа 😀

Най-остро впечатление ми направи огромното количество „бъгове“, като се почне от масичките с микрофона който „хлопаха“ всеки път когато някой си сложеше ръцете на тях (направо не можах да повярвам, че това е истина), минeш през хлъзгавият под и стигнеш до внезапно изчезващите микрофони 🙂

Като изключим това, трябва да споменем че имаше „няколко“ безумно облечени човека (който даже излязоха на сцената) :D, няколко безумни награди (златния компас vs. трансформърс за спец. ефекти, и наградата да отиде при златния компас. Аре бегай), и прочие изцепления – т.е. всичко беше съвсем в традицията на Оскарите 🙂

Ако трябва да съм сериозен, огромна част от наградите отидоха при хора които имаха сериозни проблеми с говоренето на английски език (много засилено чуждестранно присъствие, дет викат Американците), а Apple и Nintendo очевидно бяха дали мноооого пари за реклама 😉
Apple :

Nintendo:

и всичко това по-време на самото шоу, не в рекламните блогове 😉

Jon Stewart беше особено забавен (аз наистина се смях много) a.k.a бяха му написали добър сценарии.

За мен лично, тази година не беше особено силна от към филми. Не че нямаше филми, но не беше най-добрата година до сега 😉 ако ме разбирате. Смятам че най-оспорваната битка беше при номинацията за главна мъжка роля, но вие винаги може да кажете нещо друго 🙂

Та това е краткият ми обзор, следва -> наградените в картинки 🙂

ми кликнете за да се разгъне де 🙂

Вашият коментар

Публикувано от Strangera на 27 февруари, 2008 в Общи приказки, Ревю, Филми

The King of Kong: A Fistful of Quarters

18 февр.

Сигурно сте забелязали, че под заглавката ми от известно време седи една гениална мисъл на Adam Wood:

I don’t drink, I don’t smoke, I don’t do drugs. I play video games, which I think is a far superior addiction to any of those other ones.

Причината за това, не е „просто“ любовта ми към компютърните игри, а един филм които имах честа да гледам наскоро…

…Филм за съперничество, надпревара, спортна злоба, желание за победа, рекордите на Гинес… компютърни игри. Няма такъв филм!
Гледал съм много филми, и игрални и документални. Но след като гледах „The King of Kong“ смело мога да ви кажа, че това е най-добрият документален филм който съм пускал на компютъра си. Защото въпреки, че това „уж“ е просто едно филмче за един рекорд в някаква игра, когато го изгледате ще разберете, че той е нещо много повече. Това е един филм, за желанието на хората да се състезават, да бъдат най-добрите, да бъдат признати.

Това е филма, за (колкото и абсурдно да ви звучи) епичната битка между Steve Wiebe и Billy Mitchell за титлата – най-добрият играч на „Donkey Kong„. Филмът е 100% документален, Steve Wiebe си е Steve Wiebe, Billy си е Billy 🙂 и т.н.
Повярвайте ми дори никога да не сте чували за „Donkey Kong„, ако поне веднъж сте изпитвали тръпката на това да се състезавате с някой, то това е филм който трябва да се види 🙂

Официалният сайт е http://www.billyvssteve.com/, а филмът можете да си дръпнете от тук – The King of Kong: A Fistful of Quarters @arenabg

Саундтракът също не е за изхвърляне The King of Kong OST @arenabg защото вътре ще ви посрещнат няколко смазващи парчета:
01 Dialog – Centipede
02 Craig Richey – Player
03 Norrkoping Symphony Orchestra – In the Hall of the Mountain King
04 Dialog – Addiction
05 Animotion – Obsession
06 Craig Richey – DK101
07 Dialog – Tron
08 Clay Tweel – Gummy Substance
09 Dialog – All Around Hot Sauce
10 Ian Lynn and Alison Taylor – Tijuana Tarantella
11 John Farley – Video Game Wizard
12 Dialog – Nibbler
13 Craig Richey – 200 Videotapes
14 Craig Richey – Transcendentalation
15 Walter Day – Three Lies
16 Steve Wiebe – Are You Ready
17 Dialog – Chance at a Kill Screen
18 Joe Bean Esposito – You’re the Best
19 Steve Wiebe – Drum Solo
20 The Cure – Pictures of You
21 Craig Richey – Just Show Up
22 Craig Richey – Mr. Awesome
23 Dialog – Chumpatize
24 Survivor – Eye of the Tiger
25 Steve Wiebe – Saved
26 Slovak Radio Symphony Orchestra – Ride of the Valykries
27 Craig Richey – Long Drive Emotional
28 Dialog – Abortion Issue
29 Craig Richey – Lucky Winner

А за тези изпитващи носталгия към добрите стари времена (от преди аз да се родя) 🙂 и драгият другар „Donkey Kong„, предлагам online flash варианта на играта – клик. Имайте предвид, че това е една наистина жестока игра, която определено изисква много умение и старание 😉

4 коментара

Публикувано от Strangera на 18 февруари, 2008 в За блога, Ревю, Филми, Games

Jumper review

16 февр.

Anywhere is possible.

Снощи с приятели направихме една бърза разходка до киното, за да видим става ли за нещо филмчето Jumper a.k.a Телепорт, или е поредната боза, с добър трейлър =) Историята на филма е не толкова за супер герой, колкото до това какво ще се случи ако дадеш на едно хлапе, почти „безгранична сила“… Защото да си го признаем, повечето хора са егоисти, и ако получат „супер сили“ по-скоро биха ги използвали за лична облага, от колкото да спасят света. Е точно това прави и Дейвид Райс (Hayden Christensen по-познат ни като Anakin Skywalker от междузвездни войни).. Човека просто си живее живота 🙂 Ако искате да знаете повече за историята можете да погледнете ей този, бърз First Look:
Vodpod videos no longer available.

И така… ще го кажа направо, без много алабалистики.. Филмът не е „невероятен или изключителен“, но и определено не е за изхвърляне. Сценарият не е кой знае какво, а краят е откровено тъп. Определено обаче, има много потенциал в цялата история така, че ако им върже Jumper 2, може да бъде нещо доста интересно и забавно. Аз честно казано имах малко по-високи очаквания от към „екшъна“ в филма, но не може всичко. 🙂 Да реално Jumper се води Adventure / Drama / Sci-Fi / Thriller, ама просто действието ми се струваше малко прекалено бозаво на моменти 🙂 BTW само на мен ли Samuel L. Jackson ми изглеждаше абсурдно смешен с тая прическа?

Така, та мисълта ми беше, че идеята с телепортите радва, и изглежда чудесно (като дете си мечтаех да мога да правя точно така), а екшън сцените бяха повече от забавни… просто бяха твърде малко 🙂 Искрено се надявам филма да има успех, защото от него наистина може да излезе нещо свястно. Колкото и да си кривя душата обаче, трябва да призная, че в това си състояние филмът е „средна работа“. Става за гледане, но не е нищо особено. Гледането му на кино е препоръчително до толкова до колкото се кефите на прилични ефекти, но дори да си го изгледате в къщи, няма да загубите твърде много.

И понеже ревюто нещо стана много късичко (няма какво толкова да се каже за тоя филм, това е), ето няколко забавни факта за филма:
Evan Rachel Wood отказва ролята на „Millie“, и най-накрая тя отива при Rachel Bilson (която е доста симпатична актриса, така че не е голяма загуба). 😀
Преди това обаче:
В началото ролите на Davey и Millie се изпълняват от Tom Sturridge и Teresa Palmer. След два месеца (!) работа по-филма, въпросните биват „уволнени“ и на тяхно място идват Hayden Christensen и спомената по-горе Rachel Bilson.
Eminem отказва роля в филма.

1 коментар

Публикувано от Strangera на 16 февруари, 2008 в Ревю, Филми

	dsmilyanov за Ревю: The Odyssey (Одисея…
	Strangera за Ревю – Междузвездни войн…
	Strangera за Ревю – Междузвездни войн…
	Nif за Ревю – Междузвездни войн…
	Strangera за Ревю – Междузвездни войн…

Stranger's Weblog

Архив на категория: Ревю

Turok ревю

GTAIV мултиплейър ревю (псевдо)

Iron Man ревю

Assassin’s Creed ревю

Vantage Point review

Army of Two review

Turning Point – Fall of Liberty review

Оскърчо на 80!

The King of Kong: A Fistful of Quarters

Jumper review

Търси в блога:

Social

Категории

Архив

Акценти!

Топ постове

Коментари:

Вие накликахте...

Blog Stats