Утре (08.08.08 ) в 08:08 е края на света! Не се шегувам!
Vodpod videos no longer available.
Live кадри от *смущения във връзката*
– Носиш ли си хавлията? – изведнъж попита Форд Префект.
Артър, който се мъчеше над третата си бира, се обърна към него.
– Какво? Не… Защо, трябваше ли? – Вече се бе отказал да се изненадва, явно нямаше смисъл. Форд раздразнено цъкна с език.
– Хайде, пий – подкани го той.
В този миг отвън се чу притъпеният грохот от някакво срутване и той взе връх над приглушените разговори в кръчмата, над шума, идещ от грамофона-автомат, и над звуците откъм мъжа до Форд, който хълцукаше над уискито, което Форд в последна сметка му бе поръчал. Артър се задави с бирата и скочи на крака.
– Какво става? – изквича той,
– Спокойно – каза Форд, – още не са почнали.
– Слава Богу – каза Артър и се отпусна.
– Струва ми се, че просто събарят къщата ти – отбеляза Форд, като изгълта остатъка от последната си бира.
– Какво? – изкрещя Артър. Изведнъж Фордовата магия престана да му действа, Артър хвърли безумен поглед наоколо и изтича до прозореца. – Божичко, истина е! Мойта къща събарят. Форд, какво, по дяволите правя аз в тази кръчма?
– Сега вече едва ли има някакво значение – каза Форд. – Остави ги да си направят кефа.
– Кефа? – изквича Артър. – Кефа! – и метна поглед навън, за да провери дали говорят за едно и също нещо.
– Ще им дам аз един кеф! – изрева той и изхвърча навън, като застрашително размахваше една почти празна халба. Този ден никой в кръчмата не изпитваше приятелски чувства към него.
– Спрете, вандали! Доморушители такива! – крещеше Артър. – Спрете най-сетне, визиготи полупобъркани!
Налагаше се Форд да го последва. Обърна се бързо към бармана и го помоли за четири пакетчета фъстъци.
– Заповядайте, сър – каза барманът и хвърли пакетчетата върху тезгяха, – двайсет и осем пенса, ако обичате.
Форд обичаше – даде на бармана още една банкнота от пет лири и му каза да задържи рестото. Барманът погледна първо банкнотата, после и Форд.
/…/
– Сериозно ли говорите, сър? – попита той шепнешком, след което в кръчмата настана пълна тишина. – Наистина ли мислите, че ще настъпи свършека на света?
– Да – отвърна Форд.
– Днес следобед ли?
Форд вече се бе овладял и отново възприе присмехулния си тон.
– Да – каза той весело, – след по-малко от две минути, според моите изчисления.
Барманът не можеше да повярва, че води този разговор, така както не можеше да повярва, че бе изпитал онова усещане преди малко.
– А не може ли да се направи нещо? – попита той.
– Не, не може – отвърна Форд, като пъхаше фъстъците в джоба си.
Изведнъж в притихналата кръчма някой се изсмя дрезгаво, като че всички бяха оглупели.
Мъжът, който седеше до форд, беше вече успял да се понакърка. Очите му се запромъкваха бавно към Форд.
– Струва ми се – каза той, – че ако настъпва свършекът на света, се препоръчва човек да легне на земята и да си нахлузи книжна торбичка на главата или нещо подобно.
– Ами направете го, щом искате – каза Форд.
– В казармата тъй ни учеха – каза човекът и очите му поеха по дългият път обратно към чашката с уиски.
– Това помага ли? – попита барманът.
– Не – отвърна Форд и му се усмихна дружелюбно. – А сега моля да ме извините – додаде той, но трябва да тръгвам.
Махна с ръка и излезе.
Тишината в кръчмата продължи още миг-два и след това бе нарушена от мъжа с дрезгав смях, който отново му даде воля. Момичето, което бе замъкнал в кръчмата, бе успяло хубавичко да го намрази през последния час и навярно щеше да е страшно доволно, ако знаеше, че след около минута и половина той изведнъж щеше да се изпари и да се превърне в облаче водород, озон и въглероден окис. Когато настъпи този момент обаче, то самото щеше да е твърде заето със собственото си изпаряване, за да има време да се порадва.
Барманът се прокашля. За своя изненада се чу да казва:
– Последни поръчки, моля.
Из „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс
Ма не, вие сериозно ли не знаете, че утре е края на света?
Аве къде блеете ве хора! Изумен съм, че аз съм първият който го съобщава.
Все пак всяка година по-няколко пъти разни псевдо учени обясняват как понеже годината била 2007-ма примерно, а датата 7-ми 12-ти, което като се събере и раздели на корен квадратен от понижението на река Дунав за месец юли към предходната година, дава число близо до ъгъла на отклонение на светлината в изворна вода, от което следва, че на въпросната дата в 7:13 Хахавата комета (почти същата като Халеевата е) ще се блъсне в Земята и ще ни попилее всички.
Та следвайки подобен ред изчисления съм напълно убеден, че утре в 08 часа и 08 минути, осмиците ще се подредят в една фатална 08.08.08.08.08 петорка, която ще доведе до края на света!
Феновете на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ да си вземат хавлия!
Сбогом.
PS: Ако случайно оцелеем, в 08:10 очаквайте новини от мястото на събитието!
–
Ако тази публикация ви е била полезна, можете да гласувате за нея тук. Имате няколко часа, после ще е късно, защото ще е дошъл краят на света!
Stranger's Weblog 