„Wolfenstein: The New Order ще е една посредствена игра която хората ще си купуват само заради бетата на Doom 4.“
Предполагам, че това е мисъл минала през главата на много от вас. Честно казано и аз очаквах нещо такова. За мое щастие обаче, се оказа, че нещата са различни… доста по-различни. Как и какво? В следващите редове.
• Историята на Wolfenstein: The New Order е сравнително проста – 1946 година. William „B.J.“ Blazkowicz и компания са се насочили към базата на Wilhelm „Deathshead“ Strasse. Deathshead е неприятен човечец, който по-старите от вас познават от Return to Castle Wolfenstein (2001) и Wolfenstein (2009).
Нападението завършва с експлозия и шрапнел, който се забива в главата на Blazkowicz.
Резултатът – 14 години в „будна кома“. Когато B.J. се „завръща при живите“ (поради причини, които няма да дискутирам заради *SPOILER*-и) годината вече е 1960-та, а Нацисти… са спечелили войната. Светът е техен! Разбира се, Blazkowicz няма намерение да остави нещата просто така…
Историята е ок, но това, което наистина блести е сетинга около нея. MachineGames са се справили много добре в илюстрирането на една алтернативна реалност, в която „Heil Hitler!“ е ежедневие.
Откъм хронология – Wolfenstein: The New е едновременно продължение и рестарт на поредицата, съответно не е съвсем сигурно коя от предишните игри се смята за „случила се“ и коя „не“. Факт е например, че „свръхестествените елементи“ от Wolfenstein (2009) са напълно премахнати от играта, но от друга страна в Wolfenstein: The New Order се появяват персонажи като Caroline Becker, който познаваме именно от там. Така или иначе историята на Wolfenstein поредицата принципно е малко объркана и заплетена:
» Продължи нататък »