През последните години започнах да забелязвам една доста неприятна тенденция в геймърското си ежедневие – все по-малко игри успяват да задържат интереса ми. Няма да се правя на скромен и ще си призная, че се имам за доста информиран човек в повечето сфери на PC гейминга 🙂 т.е. имам доста инфо за игрите преди те да са излезли. Съответно процеса обикновено протича така -> Надъхвам се, чакам с нетърпение -> Говоря лоши работи за Microsoft и Sony защото за пореден път, се оказва че PC версията на играта е отложена -> играта излиза! -> Разцъквам малко… и губя интерес 😦 RE 4 е последният болезнен пример по темата…
Не знам дали е заради цялостното качество на игрите, или заради факта, че вече съм станал твърде взискателен към гейм индустрията, но тенденцията показва, че все по-рядко довършвам дадена игра, без значение дали съм я дръпнал от нета или съм дал пари за нея. Това е и една от причините все по-рядко да пиша PC ревюта – просто заглавията който съм превъртял от началото на 2009 са толкова малко, че ме е срам да си призная, а за тези който съм врътнал не е имало какво толкова впечатляващо да напиша. Ноооо, стига самосъжаление и общи приказки. Днес ще си говорим за това как вече няколко седмици почти всяка вечер обличам черният костюм с заострени уши и раздавам правосъдие на територията на Аркам… ъъъ имам предвид, че ще си говорим за играта която ми върна надеждата за бъдещето на гейминга 🙂 Играта която ме заплени, и накара да си спомня доброто старо време! Да онова същото в което виснех до малките часове 😉 Ще си говорим за Batman: Arkham Asylum.
Преди да продължа, трябва да направя едно важно уточнение – фен съм на Батман, но не съм тотално пристрастен към поредицата, не си събирам комикси, не съм гледал всички анимации, и до преди играта нямах идея коя е „Оракула“ 🙂 Тоест подхода ми беше ентусиазирано не обременен 😛
The Joker: I love you boys. For what you lack in brains, you make up in heart…. speaking of which, bring me Batmans!
Първото което ми направи впечатление веднага след началото на играта, е че Rocksteady Studios са походили с невероятно внимание към детайлите и образите на персонажите. Батман, Жокера, Куинси Шарп… аве само като видиш, че очите на Жокера са зачервени, и ти става ясно, че момчетата и момичетата в гейм студиото са се постарали.
Stranger's Weblog 