През последните години започнах да забелязвам една доста неприятна тенденция в геймърското си ежедневие – все по-малко игри успяват да задържат интереса ми. Няма да се правя на скромен и ще си призная, че се имам за доста информиран човек в повечето сфери на PC гейминга 🙂 т.е. имам доста инфо за игрите преди те да са излезли. Съответно процеса обикновено протича така -> Надъхвам се, чакам с нетърпение -> Говоря лоши работи за Microsoft и Sony защото за пореден път, се оказва че PC версията на играта е отложена -> играта излиза! -> Разцъквам малко… и губя интерес 😦 RE 4 е последният болезнен пример по темата…
Не знам дали е заради цялостното качество на игрите, или заради факта, че вече съм станал твърде взискателен към гейм индустрията, но тенденцията показва, че все по-рядко довършвам дадена игра, без значение дали съм я дръпнал от нета или съм дал пари за нея. Това е и една от причините все по-рядко да пиша PC ревюта – просто заглавията който съм превъртял от началото на 2009 са толкова малко, че ме е срам да си призная, а за тези който съм врътнал не е имало какво толкова впечатляващо да напиша. Ноооо, стига самосъжаление и общи приказки. Днес ще си говорим за това как вече няколко седмици почти всяка вечер обличам черният костюм с заострени уши и раздавам правосъдие на територията на Аркам… ъъъ имам предвид, че ще си говорим за играта която ми върна надеждата за бъдещето на гейминга 🙂 Играта която ме заплени, и накара да си спомня доброто старо време! Да онова същото в което виснех до малките часове 😉 Ще си говорим за Batman: Arkham Asylum.
Преди да продължа, трябва да направя едно важно уточнение – фен съм на Батман, но не съм тотално пристрастен към поредицата, не си събирам комикси, не съм гледал всички анимации, и до преди играта нямах идея коя е „Оракула“ 🙂 Тоест подхода ми беше ентусиазирано не обременен 😛

The Joker: I love you boys. For what you lack in brains, you make up in heart…. speaking of which, bring me Batmans!

Първото което ми направи впечатление веднага след началото на играта, е че Rocksteady Studios са походили с невероятно внимание към детайлите и образите на персонажите. Батман, Жокера, Куинси Шарп… аве само като видиш, че очите на Жокера са зачервени, и ти става ясно, че момчетата и момичетата в гейм студиото са се постарали.

Второто нещо което ми направи впечатление, е невероятно силното чувство, че това наистина е Батмън такъв какъвто трябва да бъде – спокоен, достолепен!

16XQ анти алайзинг егати...

В този ред на мисли, и следвайки народната мъдрост „по дрехите посрещат, по ума изпращат“ няма как да не заговорим за графиката. Аз лично имах удоволствието да тествам играта първо на Xbox360, след това да я изиграя почти до средата на PC без поддръжка на NVIDIA PhysX (Sapphire HD 3870 Toxic) и накрая да я довърша с GTX 275 видеокарта на NVIDIA т.е. пълен съпорт на PhysX.
Заключението ми е, че като цяло Rocksteady Studios са се справили доста добре имайки предвид факта, че са работили с Unreal Engine 3.5 (аз като цяло ненавиждам UE). 🙂 Това обаче го казвам, най-вече вземайки под внимание факта, че играта като цяло се развива в лудница, а и вселената на Батман не е особено ярка като цветове 😀 т.е. енджина върши работа, и Batman: Arkham Asylum изглежда чудесно. Наблюденията ми естествено показват, че графиката в PC версията е в пъти по-добра от Xbox360-ският си еквивалент а конзолджиите с възражения могат да ми пуснат официално оплакване, през Светия Синод. При мен, при HD 3870 картата нямаше и следа от грозните сенки, и заострените ръбове които забелязах при кашона. Естествено обаче, ми се наложи да изключа Ambient occlusion-а защото явно ATI имат някакво сериозно неразбирателство точно с този ефект (и с драйвърите си като цяло) 🙂
След като натрупах достатъчно опит с PC версията имах удоволствието да си наръчкам в компютъра (какво ли не правя заради вас читателите) един брой GTX 275 любезно предоставен ми от NVIDIA. Това ми даде възможност да включа на max не само всички графични благинки (16XQ анти алайзинг егати) но и тъй любимият на всички PhysX с който енвидийци толкова се гордеят, и който беше една от причините (уж) за забавянето на PC версията. Заключението ми по темата, е че тъй като в случая PhysX е използван преобладаващо за разни „ай кенди“ липсата му не е фатална, но с него играта изглежда значително по реалистична, и така или иначе доста силната атмосфера в Аркам става още по психарска! Абе, може без PhysX но с него определено е доста по-яко! Така че NVIDIA vs. ATI на стадиона Arkham Asylum – 1:0 😀

Eто още няколко картинки с който се надявам да ви покажа реалната разлика между включен PhysX и липсата на такъв (кликнете на имиджите за по-големи изображения):

The Joker: Ding d-ding, dong! Joker here! Here’s what’s new in the asylum… Some idiot is running around the asylum, dressed like a bat…! I know! Crazy! He should be considered costumed and dangerous.

Оставим ли графиката на страна, е редно да обсъдим аудио оформлението в играта… А то приятели е следващото ниво 😀 Говорим за имена като Kevin Conroy, Mark Hamill и Arleen Sorkin, все познати на феновете на анимационните серии (и не само). Резултата е ПОКЪРТИТЕЛЕН. Войс актинга в цялата игра е на отвратително високо ниво, а всяка една реплика на Батман прави Крисчън Бейл и ролята му в последните два филма да звучи абсурдно смешно. Изтрещелите монолози на Жокера пък са нещо което мога да слушам с часове!
Музиката (когато я има) е повече от на място, и допълва перфектно атмосферата на играта, без да се натрапва по какъвто и да е начин. Останалите звуци също са изпипани до съвършенство – любим пример който давам в тази посока е зарята 🙂 В един момент в играта, на територията на Аркам има заря. Тъй като тя е доста шумна е логично, че ще се чува на почти целият остров. Точно за това, когато влезете в някоя от сградите докато тя гърми ще я чувате по глухо. Влезете ли в пещера обаче, ще я чувате по съвсем друг начин заради акустиката на пещерата… Абе красота за ушите 😛

Разбира се, както може да се очаква от такъв продукт играта поддържа многоканален звук, и безпроблемно върви в чистокръвно 7.1 което вервайте ми звучи повече от перфектно на верният ми Razer Megalodon.

Така че да, аудиото и видеото са повече от чудесни. Следва негово величество геймплея!

The Joker: Come on boys he’s just one man! One man dressed like a lunatic and armed to the teeth!

На теория геймплея на Batman: Arkham Asylum е скучен и еднообразен… поне на хартия. В общи линии в цялата игра ще правите горе долу три неща – Beat ’em up; Стелт и търсене на разни неща/решаване на не особено сложни пъзели. За щастие доста често теорията е различна от практиката. Тук случая е точно такъв. Нещата които ще правите в играта наистина не са много, но комбинацията между тях и начина по който се развива действието е толкова майсторски забъркана, че нито за секунда не се почувствах отегчен или разочарован от играта. Нека да разгледаме отделните елементи.

Beat ’em up – в основата си, Батман е именно това. Игра в която майстора на бойните изкуства Брус Уейн a.k.a Батман раздава правосъдие посредством Free Flow бойната система. Доста хора я сравняват с тази от оригиналният Assassin’s Creed и това не е никак случайно. Точно както в асасина, и тук при започване на битка прилепа бива обграден от множество лошковци които нападат един след друг, а човек обикновено действа на принципа блок, контра атака, блок контра атака. За разлика от асасина обаче, тук действието е доста по динамично, а враговете вместо да седят и чакат да приключите с един за да ви нападнат, гледат да се докопат до някоя тръба за да ви цапардосат по тиквата.

Принципно на easy и normal нива на трудност, когато някой тръгне да ви напада над главата му се появяват 3 светкавички които индикират атаката (те липсват на hard). От там вие имате няколко варианта – да се дръпнете, да блокирате или да го цапардосате първи. Атаката и блока се случват посредством двете копчета на мишката което е основна причина за критики към играта от разни хора, твърдящи че бойната система е твърде опростена. Аз не съм съгласен с това твърдение обаче. Първо дори само тези два бутона могат да се комбинират по множество начини. Например докато контраатакувате имате възможност да прекъснете серията за да ударите някой друг, както и нищо не пречи да прекъснете атака за да блокирате. С напредване в играта отключвате още няколко умения на Батман който ще ви позволят да сваляте хора само с един удар, след като направите определен брой успешни удара да речем. Можете да сграбчите някой и да го хвърлите, да зашеметите група от врази или да използвате батаранга си за да зашеметите или обезвредите някой на другият край на стаята. Различните гаджети които ще придобивате, ще ви отключват нови и нови начини по който да причинявате болка. Основното в Free Flow системата е, че макар да не е много реалистично ще можете с лекота да се прехвърляте през цялата стая нанасяйки удар след удар, и така да навръзвате дъъъълги комбота 😛 За капак, цялото нещо изглежда отвратително добре.

Eто ви примерче:
Vodpod videos no longer available.
Направо е жалко, че играта не върви с вграден видео едитор, защото щяха да могат да се правят нереални батални сцени 🙂
И въпреки, че реално бойната система не е никак сложна ако искате да станете мастър ще трябва да се постараете малко. Да не говорим, че някой от последните челинджи (които не са задължителни разбира се) искат от вас да сте истинска машина за убиване обезвреждане на лошковци, и да можете да ги смазвате от бой за секунди… без значение от кой вид са. Като казах вид, играта не може да се похвали с изобилие от пушечно месо, но поне според мен наличните няколко вида са напълно достатъчни, и като ви дойдат на куп става истинско мазало 😛 Освен това основното в играта са колоритните първостепенни персонажи, а не масовката 🙂

Но, да се върна на бойната система и битките. Като вземем в предвид множеството комбинации и тактики които можете да приложите по време на битка, и прибавим към тях чудесно „режисираните“ слоу моушън ефекти и завършващи удари се получава нещо което ще ви кара да се връщате отново и отново. Дори сега, след като съм превъртял играта, периодично си пускам челинджите за да смеля малко пушечно месо, и да видя колко нагоре мога да се кача в лайв класацията 😛
По време на битките, наистина ще имате чувството че наблюдавате перфектно режисирани бойни сцени, като единствената разлика ще е в това че режисьора сте вие 😀

Стелт – от време на време играта ще ви кара да прибягвате до стелт приоми. Понякога за да се промъкнете зад някой и да освободите заложник, или обезвредите някой колоритен персонаж, но най-вече защото някой от пушечното месо се е докопал до огнестрелно оръжие. Въпреки че Батман е доста здрав, а костюма му търпи много, прилепа не се справя особено добре когато бъде директно обстрелван посредством автоматично оръжие, и доста скоропостижно се гътва след като отнесе 2-3 откоса. И докато един, че дори и двама врази с пушки не са чак толкова голям проблем ако успеете бързо да се доберете до тях, при наличието на повече, ще трябва да прибегнете до малко по подмолни методи за справяне със ситуацията. Тук на помощ идват множеството гаджети
Vodpod videos no longer available.

и умението на Батман да се скатава на разни високи неща. Както можете да видите във филмчета, след като поиграете малко ще отключите различни джаджи и ъпдейти за тях, които ще ви позволят да хвърляте до 3 батаранга едновременно да речем, или да поставяте експлозиви които се взривява след като отчетат движение и т.н.

В голяма помощ тук идва и тъй нареченият Detective Mode при който прилепа пуска някакъв специален ултра тарикатски режим които засича де що има лошковци в района. Невъоръжените биват отчетени като сини, а въоръжените в червено.

В общи линии, ако Beat ’em up отрязаците от играта, ви поставят в ролята на един от най-добрите хенд-ту-хенд комбат персонажи, то посредством стелт частите ще можете да се превъплътите в ролята на ултимативният предатор (стига да си изиграете картите правилно). Когато прилепа успее да издебне някой в гръб, ще имате възможността да го елиминирате с една единствена безшумна хватка.

Но опцията да му вкарате един батаранг иззад ъгъла също не е за пропускане:

Когато се намирате на високо пък ще можете да се глайднете по посока на врага, и да му влезете с ясно изразен ритник в главата 🙂

Моят личен стелт фаворит обаче остава възможността да се увиснете от тавана, и да сграбчите някой враг всявайки ужас сред другарите му, който след това само ще чуят виковете му но няма да видят и следа от вас 😛

След това винаги можете да му резнете въжето с батеранга и да стоварите тялото върху събралите се отдолу ботове. Мухахаха 😛 Възможностите са много, но ви оставям да ги откриете сами.

Иначе вразите се държат сравнително интелигентно – говорят си, псуват Жокера който не спира да ги юрка по радиото, гледат да патрулират по двама когато това е възможно, оглеждат се, надничат зад стени, и ако останат самички (защото сте приспали другарите им) обикновено изпадан в паника, което разбира се е най-голямата им и последна грешка! 🙂

С напредване в играта нещата малко се усложняват с наличието на нашийници който издават звук, ако собственика им бъде елиминиран, но пък прилепа получава нови играчки, така че нещата се компенсират доста добре, и стелта ще допадне дори на хора като мен който изначално мразят стелт 😀 а феновете на тези елементи, ще могат да си се промъкват и планират колкото им е кеф 😉

The Riddler

Пъзели и загадки – на доста места в играта, ще ви се наложи да търсите алтернативни методи за минаване, поради динамично променящата се структура на нивата. Т.е. прилична част от играта преминава в търсене на суичове, шахти, стени за взривяване и т.н. Отделно, в един момент ще разберете, че „Питанката“ е разположил множество загадки из играта, които ще бъдете предизвикани да съберете. В действителност в цялата игра има общо 240 различни предизвикателства разположени от него, които не са задължителни за изпълнение но пък ви дават допълнителен експириънс който се използва за ъпдейтване на различните джаджи и удари на Батман. Загадките също така отключват бекграунд инфо за героите и дават достъп до различни челинджи… т.е. ако сте от типа играчи които искат да изръчкат всичко в една игра със сигурност ще отделите доста сериозно време от играта търсейки питанки 😀

Предизвикателствата на „Питанката“ варират от търсене на статуетки с фирменият му знак, през решаване на загадки (имате загадка, а когато намерите отговора някъде из играта задържате R и така отговаряте), до чисто визуално подреждане на питанки които се виждат само в Detective Mode.

Както казах, решаването на всички 240 загадки, не е задължително но моралното удовлетворение което ще получите ако успеете да го направите е гигантско (клик) а и е супер забавно да слушате как тона на „Питанката“ преминава от подигравателно самодоволен, до пълна истерия по радиото, когато се доближите до финалната бройка.

Важен жокер, които ще получите от мен е, че в началото има доста питанки които няма да можете да вземете просто защото не разполагате с нужните джаджи. Освен това, след превъртане на играта ще имате възможност да продължите със събирането 😉 така че ако нещо ви се опъва твърде много, не се мъчете а го оставете за по-късно.
Интересно е, че въпреки, че много пъти ще минавате през едно и също място това няма да ви направи негативно впечатление както в Devil May Cry 4 примерно. Това се дължи основно на страхотният левъл дизайн, и факта че нивата се променят динамично с течение на времето, но и на факта че постепенно ще намирате нови джаджи, които ще ви позволяват да достигате до нови и нови места, в същите тези нива и да се докопвате до питанки, които не сте могли да вземете преди това 😛

The Joker: Plans, plans, plans. They’ve always got their plans. But the problem with their plan, is that when you take an insane person to the asylum, you’re just taking him home. The very place he knows best.

Историята – историята на играта е чудесна, и спокойно се конкурира с филмовите и анимационни части от поредицата. За разлика от филмите обаче, играта не е адаптация. Тя е ЧАСТ от Батмановата вселена, и Rocksteady Studios наистина са вложили много труд в създаването на това усещане. В играта са вкарани ужасно много персонажи, които познавате от различни места – филми, комикси, анимации. Всеки един обаче, е поставен много внимателно и на място, така че нещата да изглеждат реални а не просто „изсипани“ на едно място. Освен това, феновете ще се радват да разберат, че играта е и една своеобразна енциклопедия за Батман вселената. Решавайки пъзели, ще отключвате „досиета“ на различни персонажи някой от които познавате със сигурност, и такива които може въобще да не сте чували. В тези досиета се съдържа описание на персонажите, бекграунд история, отличителни белези, КЪДЕ са се появили за пръв път, а за някой от тях и интервюта взети при срещите им с психиатър в Аркам, които перфектно допълват историята.

Истинските адмирации обаче, са за това че освен, че се възползват перфектно от Батман наследството трупано вече почти 70 години, Rocksteady успяват и да го доразвият добавяйки „техни“ си персонажи, които чудесно допълват цялостната атмосфера и се връзват перфектно с всичко останало, сякаш винаги са били там.

Това разбира се е напълно нормално, при полужение, че сценария е дело на Paul Dini. 😀

Самата история се разказва посредством разни неща които ще намирате из играта, и различни филмчета. Всички те, независимо дали са с енджина на играта, или предварително рендвани са повече от чудесно режисира, така че мога да кажа само браво.

Голямата звезда на играта разбира се е Жокера, защото както и да го въртим всичко което се случва е част от неговият извратен план, а Вие/Батмън сте просто „част от плана“. Batman: Arkham Asylum не е игра за Батмън… тя е игра за Жокера. Игра в която веселият клоун сам създава нивата.

Въпросът е, ще успеете ли да го победите при положение, че той определя правилата 🙂

LIVE & DLC – по въпроса за оригиналната игра, има няколко екстри които получавате ако решите да си я закупите, за които смятам за ценно да ви спомена 🙂
Първата естествено са ачивмънтите. Играта има общо 47 които разбира се не дават нищо друго освен моралното удоволствие да ви седят в профилите и да се фукате с тях пред приятели 😀

Друг плюс е, че всеки един от челинджите в играта си върви със собствен лидърборд, така че ще можете да си мерите… резултатите с други хора по-света.
BTW в играта има основно два вида челинджи – при единият, на 4 вълни ще трябва да се справяте с определен брой врази, като нивото на трудност варира от челинджа, и в последствие бивате класирани според това колко точки сте направили.
При другия вид се намирате в ниво пълно с въоръжени врази, и ще бъдете класирани на основата на това колко бързо успеете да ги елиминирате.

Последната и най-голяма екстра са DLC-тата, които за съжаление все още са доста минималистични.
Първото появило се DLC е безплатно и се казва „Insane Night Map Pack“. То включва две карти – първата „Totally Insane“ е от „бойният тип“ но интересното тук, е че вразите не ви нападат в 4 последователни вълни, а ви атакуват до безкрайност като на нивото постоянно се появяват нови и нови. Резултата е голям фън, и много омраза към „Лунатиците“ които създават сериозни проблеми.
Другата карта „Nocturnal Hunter“ е типичната стелт карта.

Принципно на 24 септември за Xbox 360 и PS3 трябва да се е появил и „Prey in the Darkness Map Pack“ но за PC версия не се е чуло нищо… което си е малко грубичко.
В официалният форум на играта се заговори за DLC в което може би ще поемем ролята на „Плашилото“ но за сега тази информация не е официално потвърдена 😦

Както и да го въртя, е факт че при покупка на играта няма да получите много „добавена стойност“ но дори и така, смятам че Rocksteady Studios са си заслужили паричките ви 😉

Бъгове – в последните няколко години стана много модерно да пускаш игри с отвратителни бъгове, и да ги закърпваш в последствие което за мен си е гавра с потребителя. „GTA IV“ беше един чудесен пример за това, а за наскоро излезлият „Red Faction: Guerilla“ въобще не искам да отварям дума. За щастие Rocksteady не следват лошият пример на другите, и са създали едно абсолютно бъг фрий заглавие. За сега играта може да се похвали само с един пач, но единствената разлика между 1.0 и 1.1 е че в 1.1 има добавен бенчмарк 😛
За цялата игра, не срещнах нито една „буболечка“. Единственото нещо на което се натъкнах, е че на един от над 500-тинте скрийншота съм успял да уловя това:

Което е най-доближаващото се до бъг… нещо, което мога да изтъкна за да не съм съвсем капо в тази категория. Евалата на Rocksteady Studios.

The Joker: I just want to say that there is no truth to the rumor that Batman drinks human blood.

В началото нямах особено големи очаквания за играта. От една страна формулата не звучи чак толкова интересно, а и от друга страна Rocksteady Studios са някакви тотално неизвестни хорица с една единствена игра зад гърба си (Urban Chaos: Riot Response). Е малко повече рисърч, показва че компанията е съставена от бивши членове на Argonaut Edgware, но все пак повечето хора никога не са ги чували 😛

Да не говорим и за скандала който се разрази малко преди излизането на играта, и в който се разправяше че уж, EIDOS (разпространителите на играта) са предлагали разни „тъмни сделки“ на гейм журналистите. После обаче започнаха да се появяват ревюта… позитивни ревюта… МНОГО ПОЗИТИВНИ РЕВЮТА. И така в момента в metacritic.com пише 92/100 на основата на 20 ревюта.

В крайна сметка, аз намирам играта за изненадващо добра. Въпреки наглед не особено сложната формула, Batman: Arkham Asylum предлага чудесна графика, перфектен звук, занимателен геймплей, страхотна история и много приятни изненади.

Освен всичко останало Rocksteady Studios демонстрират и завидно внимание към детайлите! Между другото това е първата игра в която виждам на главният герой да му расте брада по време на играта. В началото прилепа е избръснат, и в перфектна форма. В края на играта, освен множеството разкъсвания по костюма и наметалото, ще забележите и набола брада. Хвала!

Наистина отдавна не ми се беше случвало в продължение на няколко нощи да цъкам до 3 сутринта, и да се довърша с цъкане до 5 при което ми се наложи да се „насиля“ да си легна защото иначе щях да откарам директно до момента в които трябваше да излизам.

Предполагам вече се досещате на къде отиват нещата и финалната ми оценка, но все пак по стара традиция ще го нарисувам 😀

Batman: Arkham Asylum – 10/10

Безспорно най-добрата игра която съм играл от началото на 2009 г. до сега!

Ако имате желание, можете да гласувате за тази статия в svejo.net (клик). Благодаря.