От доста време, не съм имал мускулна треска от компютърна игра 🙂 Но този път Capcom са се постарали 😉

За какво говоря ли? Хайде ще почнем с трейлър:
Vodpod videos no longer available.

Мда, четвъртата игра от поредицата Devil May Cry (DMC). Преди да продължа нататък, се чувствам длъжен да уточня, че до сега не съм имал досег с DMC игрите. Е пробвах се с DMC3 – но по-онова време нямах джойстик, а играта с клавиатура ми се стори доста тежка и така и не напреднах особено. Другото важно уточнение, е че въобще не съм фен на „Hack and slash“ жанъра (а за първата игра от поредицата се твърди, че го е предефинирала).
Та подходих със сериозна доза негативизъм и недоверие 😉

Няма да ви губя време с твърде дълги описания на персонажите, но ще спомена че през 2/3 от играта играете с младият „Nero“ \нов е в поредицата, също като мен\ 😀 а през останалата част, ще се подвизавате като оригиналния герой на поредицата – „Dante“. Най-общо казано „Nero“ има три вида атаки – меч (Red Queen), Револвер (Blue Rose), и новия за DMC игрите – Devil Bringer (демоничната ръка на Неро).

Меча е ясен – ходиш и кълцаш, с револвера стреляш, а с Devil Bringer-а можеш да придърпваш врагове към себе си (или ти да се придърпваш към тях) и още купища неща и комбота. По късно в играта се отключва и още един меч, който се активира по-специален начин, но това е друга песен.

За мен най-уникален беше факта, колко лесно (и ултра забавно) е да комбинираш различните атаки и да правиш ултра невероятни комбота 🙂
Например: Врагът се затърчава към тебе, ти го изчакваш да се приближи, и секунда преди да те удари му правиш „ъперкът“ с меча. Гадината излита във въздуха и докато той е там, започваш да го обстрелваш с револвера. Като ти омръзне да го стреляш, се „придърпваш“ към него (във въздуха) с помощта на Devil Bringer-а и отново започваш да го налагаш с меча. Когато ти омръзне, отново с Bringer-а, сграбчваш жертвата (както сте си във въздуха) и го забиваш в земята! От там можеш отново да го придърпаш при теб, да го застреляш, или пък да се сгромолясаш върху него с насочен направо меч 😉 И това е съвсем малък пример, за огромните възможности който играта предоставя.

Просто бях изумен от факта, че с малко трейнинг и подходящата екипировка, можеш да се биеш прехвърляйки се от враг на враг, без въобще да докосваш земята.

Когато се докопах до Dante се втрещих още повече защото той има 3 вида огнестрелни оръжия, 3 вида мечове (+1) и 4 бойни стила (+1) като всеки един боен стил променя действието на копчето с което активирате Devil Bringer-а на Неро.
При него огнестрелните оръжия са значително по-мощни от Blue Rose-а, а едно от тях – „кутията на Пандора“ е може би най-нечовешкото оръжие на което съм попадал във видео игра \с изключение на Land Shark Gun-а и Topsy-Turvy device-а от Armed and Dangerous\ 😉

Въпросното оръжие е толкова смахнато, че се чувствах все едно съм намерил някакъв ултра мощен сикрет в играта 😀
Ето няколко от формите който въпросното може да приема:

Какво, защо и как ще ви оставя да откриете сами 😉

Та продължавам с бойната система (ако не съм казал, за нея говоря). Въпросната е така направена, че можете да минете играта като просто се набирате на едно две копчета, но ако решите и се заиграете ще откриете, че е ужасно дълбока и комплексна и предлага толкова много варианти и комбота, че свят да му се завие на човек.
От делно всяко едно от споменатите оръжия може да бъде ъпдейтнато и към него да се прибавят още и различни… неща. Аве файтинг системата е просто перфектна, и може да бъде пригодена за всякакъв тип играчи 😉

–

Вразите в играта не са много (като видове, като бройка могат да бъдат ужасно много), но пък за сметка на това са доста интересни и различни като подход който е добре да приложите срещу тях. Босовете поне според мен, са доста оригинални и е истински фън да се биете с тях… Поне първите 2 пъти 😦
Тук идва една от първите ми сериозни забележки към играта… Повтаряемостта. Значи бих се с босовете веднъж. Бих се втори път (което леко дразни, но поне има известна логика), но когато играта за трети път ме постави срещу същите босове ми стана лееееееко досадно. Не се шегувам, срещу почти всички ще се наложи да се бието по тамън 3 пъти.

Ако това беше някой друг а не Capcom, сигурно щях да ги обвиня в липса на идей и въображение, но предполагам, че тук случая е доста по-комплексен – времеви и финансови ограничения и мързел 😀

–

Локациите из който ще се мотате са доста интересни, и като цяло изглеждат повече от добре, си изключение може би на горите

където определено имаше нещо гнило в сенките (не проблема не ми е от видео картата). И понеже играта ползва MT Framework енджина (изграден на основата на Unreal Engine 3), искрено се надявам да си оправят „мазалото“ за да не останем много неприятно изненадани от задаващият се Resident Evil 5. Но да не се отплесвам – като цяло, играта изглежда доста прилично и върви леко и неусетно, а локациите са интересни. Проблема обаче е, че в един момент въпреки многото пътища из нивото, ще откриете, че те в същност са УЖАСНО праволинейни. Верният път, по всяко едно време е само един! И ако това не ви се струва страшно, почакайте да разберете, че ще ви се наложи да минете по един и същ път ужасно много пъти. За капак ви гарантирам и, че поне веднъж ще се затриете много сериозно из някое от нивата, и ще минете през една и съща местност толкова много пъти, че чак ще ви се додрайфа. И така, до след две мисии когато с прискърбие ще откриете, че пак трябва да минете по същият път. Та така нареченият backtracking наред с повтаряемите босове, правят играта страшно… да повтаряема! Което е напълно достатъчно да откаже човек като мен от каквото и да е преиграване на играта. А преиграването тук играе важна роля, защото нямате никакъв шанс да си развиете уменията на мах от едно изиграване 😉

–

Другият голям минус на играта е ужасната камера. Седяли си Capcom, и си мислели. Ние сме интелигентни! Нека да дадем право на камерата в нашата игра да си прави каквото си иска, когато си иска. Е НЯМА ТАКЪВ УЖАС ПРОСТО! В играта например, има няколко джъмп енд рън местности. Та както се досещате, джъмп енд рън елементите са от типа – „скачай ся, по тез въртящи се витла“ и принципно не са нещо сложно… докато не се появи камерата. Честно ви казвам, тази камерчица успя да превърне абсолютно всички подобни местности в пълно изпитание за нервната ми система. А това с витлата, дето го споменавам по-горе не искам да си го спомням никога вече (камоли да го преигравам).
Толкова ли беше трудно, да направят нормална камера? Очевидно да!

Също така има и няколко доста леки пъзели който в поголямата си част са по-скоро изнервящи от колкото интересни. Това със зарчетата например, беше ултра отегчително!

–

Като верен PC геймър, ми се ще да понахраня Capcom и по-адрес на контролите.
Сега, то е ясно че тази игра с клавиатура не е много безопасно да я играете (и за клавиатурата и за нервната ви система). Също така е ясно, че въпросните принципно не им дреме много за PC периферията, а неща като поддръжка на мишка са им повече от чужди (заради RE4 си купих джойстик). Та включвам джойстика и отивам да го конфигурирам. Още преди да пусна играта, имам такава опция тъй, че смело се насочвам натам. За съжаление конфигурацията се изчерпва с това да изберете различни лейаути на копчетата, който обаче са нагласени единствено и само за Xbox контролер, и нямате вариант да ги променяте. В играта също има място от където можете да настройвате бутоните, и от там пак ви се хили джойстика на кашона. Още по-якото е, че в един момент откривате, че всякакви комбинации там са нерелевантни, по простата причина, че изборът ви преди да пуснете играта тотално овъррайтва всичко останало. В крайна сметка след около 30 минути мъки, използвах софтуерът на XFX (който си идва с джойстика ми) и си мапнах копчетата към тези от клавиатурата. Така успях да ги наглася да са ми що годе удобни. Аве не знам дали някой разбра нещо, ама най-общо казано Capcom просто са фърлили някакви опции там, колкото да я има.

–

Историята не е най-уникалното нещо евър, но е достатъчно интересна. А и честно, дори да беше най-тъпото нещо на света, пак щях да я следя с интерес по 2 основни причини:
– невероятни кът сцени! Казвам ви, Холивуд има какво да научат от филмчетата в играта. Няма толкова много кулнес, няма толкова изключителна хореография. Трудно ми е да ви го опиша с думи, това просто трябва да се види. Точно за това, ще ви покажа синематик пролога на играта:
Vodpod videos no longer available.

и това е само една съвсем мъничка частичка от синаметиците. За да сме по-точни, това е едно от най-спокойните и не динамични филмчета в играта 😉
– изключително озвучаване на персонажите. Някъде четох, че репликите им били тъпи, но аз се забавлявах страшно много с всяка една реплика която героите изтърсваха, а Данте просто ме събаряше от стола с тоталният си непукизъм и начин на изразяване.

Разбира се, и тук си намерих за какво да мрънкам: Jason „Shyboy“ Arnold of Hyonogaja – The Time Has Come. Мда, това е песента която ще чувате ВСЕКИ ПЪТ, когато влезете в битка. Не че парчето е лошо, или не надъхващо (точно обратното) но когато го чух за 100тен път, си зададох въпроса – е не можеше ли да свири и пее и нещо друго де!?

–

Дължина на играта, и финални мисли. Ако може да се вярва на сейфовете ми, минаването на DMC4 от началото до края (на най-лесната трудност) ми е отнело 10 часа и 15 минути, което ме кара да задам въпроса – ако не трябваше да се бия с всички босове по 3 пъти, и не ми се налагаше да се връщам през една и съща местност „n“ на брой пъти, колко дълга щеше да е играта всъщност?! Моят отговор е 4, пряко сили 5 часа… което не е добре 😦

Въпреки всички минуси обаче, няма да отричам, че ужасно много се забавлявах с това заглавие. Бойната система определено го вади от калта, а перфектните кът сцени така ми замазаха очите, че съм склонен да забравя всичко лошо 😀
Всичко това, и най-вече заради факта, че след като приключих с играта се чувствах удовлетворен и доволен, играта получава едно 8,5 от 10 от мене 😉 с пожелания Devil May Cry 5 да удари поне 9,5 😉

PS: Твърдо съм убеден, че съм пропуснал нещо много важно но твърде много ми се спи, така че ви оставям в компанията на тез двамцата и си лягам да спя 😉