Sci-Fi сървайвъл хорър… Какво повече може да иска човек?

Надали е останал геймър, който да не е подочул нещо за Dead Space, сървайвъл играта на EA Redwood Shores разказваща за премеждията на Айзък Кларк – космически инжинер, попаднал в доста неприятна ситуация 🙂

Тъй като, според някой хора аз съм

…най-некадърният гейм-редактор, който са срещали. С беден речник, безидеен, използващ клишета…

а Fallout 3 Collector’s Edition-a и мултиплейър бетата на Call of Duty: World At War ме зовът, ще карам структурирано без да се отплесвам много много 🙂

По графиката посрещат, по геймплея изпращат.
Това което се набива на очи, веднага след стартирането на играта е, че Dead Space изглежда перфектно! Графиката е… епична. Из нивата има множество детайли, малкото големи пространства спират дъха, а партикъл ефектите са на едно чудесно ниво.
В този ред на мисли, на моята изскърцала машина:

CPU: DualCore Intel Pentium D 805, 2676 MHz (20 x 134)
RAM: 2048 MB
Видео карта: Sapphire ATI Radeon HD3870 TOXIC
Windows Vista 32bit

При разделителна способност 1280×1024 и максимални детайли, играта върви със стабилни 40 къдъра в секунда, а всички скрииншоти който ще видите наоколо са правени от мен.

Та ако някой не вярва, че играта изглежда перфектно, ето малко картинки:


Атмосфера:
Графиката е хубаво нещо, но една игра има нужда от атмосфера, за да може да добие плътност. А повярвайте ми, в Dead Space има много „плътност“ 🙂
Играта грабва още от самото начало, и успява да „те вкара“ в космическият кораб USG Ishimura, колкото и фантастичен да е сетинга. За това особено много спомага и абсолютната липса на HUD, и каквито и да е менюта в играта. Всички което би следвало да виждате, е визуализирано върху героят ви – кръвта ви, е светещата линия на гръбначният стълб, синичкото в дясно е умението ви „да забавяте движението на дадени обекти“, мунициите се изписват на самата пушка и т.н.

Инвенторито, се появява като висящ във въздуха екран, като и видео логовете, текст логовете, обджективите, картата ви и т.н. На всичкото отгоре, никое от изброените не „спира играта“, така че влезете ли веднъж вътре… ВИЕ СТЕ ВЪТРЕ.

Единственото което може да ви извади от фантастичният свят, е ако някой влезе в стаята ви и светне лампата 🙂 Принципно винаги съм предпочитал FPS-ите, но трябва да призная, че този ефект нямаше как да бъде постигнат, ако не наблюдавахме Айзък от трето лице. Огромен аплауз за това което EA Redwood Shores са успели да направят.

Другият фактор който спомага грандиозно за атмосферата на играта е звука. Ако горните суперлативи ви се струват преувеличени, почакайте да видите какво имам да казвам за звука. АУДИОТО КЪРТИ! Звуците който издават чудовищата, скърцането на метала из коръба, отварянето на вратите, музиката, диалозите… И в следващият момент, излизате в откритият космос… Тишина… Липса на звук. Само металните ботуши на Айзък се усещат, когато се залепят за металният под. Тук Redwood наистина са надминали себе си. Няма нито секунда от аудиото на играта, която да може да бъде критикувана или поставена под въпрос.

Геймплей
Графиката и звука са на лице. Какво обаче става, когато пуснем всичко това в действие? Еми става мазало (в най-добрият смисъл на думата). Вървиш из тесните коридори, и туко пред тебе изскочи някой Дзвер.

И като казах дзвер, една от основните части на геймплея е, нещо готино и оригинално – „strategic dismemberment“ системата.
Vodpod videos no longer available.

Надали има някой който не знае за какво става въпрос, но все пак набързо разяснявам – поради естеството на враговете ви (хора мутирали в чудовища) обикновеният хед шот или изстрелите в тялото не вършат много работа (а доста често водят и до по неприятни последствия за вас). Точно за това, най-ефективният метод да се справите с тях е… да ги накълцате на парчета, крайник след крайник. Аз лично процедирах по-следният начин с първите „Некроморфи“ който срещнах – гадта се затърчава към мен. Прицелвам се, и я прострелвам в единият крак (който отфърча някъде настрани). Некроморфа естествено не се отказва и започва да пълзи към мен (значително по-бавно). Прицелвам се в една от… ръцете му, отсичам я с един изстрел и продължавам нататък 🙂 Реално в играта няма твърде много видове гадини, но пък всяка една от наличните е направена перфектно, и има различни силни и слаби страни (но при всички случай отсичането на крайници работи перфектно) 🙂 Страшното става, когато едновременно ви нападнат няколко от различни видове. Тогава, ако имате бързи реакции и точен мерник ще хвърчат крайници… Ако ли не, ще хвърчат крайниците на Айзък 😉

Ако някоя гадина се приближи твърде близо до вас и ви захапе, имате шанс да се измъкнете с набиране върху бутона „E“. Последващите анимации, са повече от забавни, а ако не ви остане нищо друго, винаги можете да започнете директно да блъскате чудовищата по-главите 😉

Естествено, за да кълцате ви трябват и оръжия. Тяхната бройка не е много голяма (седем) но всички имат алтернативна стрелба, и като изключим горелката и картечницата, всяко едно от тях е модифициран миньорски инструмент, а резултата е фантастичен. Всяко едно от оръжията изглежда и се държи уникално, и няма много общо с това което сте виждали в която и да е друга игра. Врътката е, че имате само 4 слота за оръжия, а единственото което ще получите безплатно е „Plasma Cutter“-а. От там нататък, трябва да намерите специални схеми (пръснати из нивата) с помощта на който да отключите други оръжия в магазина, и след това да си ги закупите. Кофтито е, че преди да купите дадено оръжия, няма как да го тествате, и на първо изиграване се налага леко да гадаете кое какво точно прави (въпреки подробното описание). Реално аз тествах само 4 от оръжията, по простата причина, че ако исках да видя и другите (без да загубя купища пари) трябваше да се сейфам, тествам и лоудвам след това, което е под моето достойнство 😀 Точно за това, оръжията са още един стимул да преиграете играта 😛

Отделно всяко едно пушкало може да бъде ъпдейтвано по различни показатели, с помощта на специални „nodes“ който ще намирате из нивата и/или купувате срещу 10 000 кредита. Реално освен оръжията, можете да ъпдейтвате костюма който носите, стазис и кинетичният модул. Както споменах и по-горе, стазис модула ви позволява да забавяте дадени обекти, а кинетичният модул ви позволява да местите предмети насам натам, без да се помръдвате от мястото си 🙂

За правилното местеното на предмети спомага „Havoc“ системата, и въпреки че продължавам да смятам, че ако леко бутнеш диван, той няма да се премести, върши чудна работа 🙂 Един от малкото гличове в играта, е свързан точно с физиката обаче… На няколко пъти ми се случи да видя как трупове на некроморфи засядат във вратите, и започват да се „тръскат“ безсмислено 0_o Освен това, труповете имат навика да се „разтрисат“ от време на време, но това по скоро спомага да си изкарате акъла, от колкото да дразни.

Това съвсем между другото, е първата игра в която от началото до края активно употребявах първото оръжие което ми беше връчено. И как няма, при положение, че когато „Plasma Cutter“-а бъде ъпдейтнат както трябва, се превръща в едно от най-прецизните устройства, за разчленяване на Дзверунгели 🙂 За това особено много спомага и факта, че алтернативната стрелба, „завърта“ оръжието и ви позволява да „режете крайници“ по-най удобният за вас начин 😀

Оставяйки лошковците настрана, трябва да спомена, че възползвайки се от умението ви да местите предмети, и да забавяте други такива, играта от време на време ще ви поставя пред някое пъзелче, който обаче не са нищо затрудняващо. Хубавото обаче, е че въпросните два модула са вплетени чудесно в играта, а не са там „просто за да ги има“.

Друго много специфично нещо за Dead Space, са участъците в който попадате в условия на „нулева гравитация“. Единственото по-забавно е „нулева гравитация“ и липса на кислород 😉 Не че до сега не съм играл игри, в който изпадате в безтегловност, но това тук е най-близката симулация която съм виждал в игра (или поне до това което аз си представям) 😀 Няма какво да го описвам, трябва да се изживее 😉

Левъл дизайна е интересен, а EA Redwood Shores, са успели наистина да „вдъхнат живот“ в USG Ishimura. Корабът, наистина изглежда така, сякаш на него живеят са живели хора. Нивата са хитро направени, като пълният им блясък се разкрива в няколкото места из който си проправяте път, в условия на безтегловност. И въпреки, че и в тази игра, ще се връщате по-няколко пъти, до едни и същи локации, това няма да ви се натрапи или пречи по-никакъв начин. И тук Redwood са действали много хитро, поставяйки из нивата специални шкафчета, и отключвайки ги на части. Какво имам предвид? Влизате в една стая, и в нея има 5 шкафчета, ок който 2 са отключени, а другите 3 заключени. Събирате каквото можете и продължавате нататък… По късно, когато отново ви се наложи да минете през тази стаичка, играта отключва и другите 3 шкафчета 😉 Да, не е особено реалистично, но пък за сметка на това е ефективно и хитро. Е, няма как да не спомена, че нивата са ужасяващо праволинейни, а ако успеете да се загубите, значи имате нужда от специализирана помощ, но какво да се прави… Не може всичко 🙂

Играта е разделена на 12 чаптъра, като минаването на всеки един от тях отнема около час. Въпреки това, аз успях да си затрия 14 часа и малко, най-вече защото се заиграх на една от мини игрите (ще ги видите, супер забавни са). А и малко се поулях със правенето на скрийншоти (и как няма, при полужение че играта няма HUD, и е идИално за картинки) =) Ако се чудите какво толкова съм се заиграл, ще подхвърля, че в папка C:\Fraps\Dead Space има 627 скрийншота 😀

Едно от малкото оплаквани свързано с тази игра, идва от хора твърдящи, че управлението е кофти… Аз обаче не мога да се съглася с него. Факт е, че от известно време игра с помощта на n52te, но наистина не видях нищо кофти в начина на управление на играта. Да, отне малко повече време да го настроя така, че да ми е удобно, но иначе проблеми няма. 🙂
Перспективата от която гледате Айзък е малко странна, но след като и свикнете ще осъзнаете, че всичко е абсолютно умишлено, и само спомага за плашещата атмосфера на играта.
Единствената забележка която имам към контролите, е фрапиращият факт, че играта не пожела да ми отчете допълнителните бутони на мишката. Опитах се, да си закача някой копчета от клавиатурата посредством софтуера на мишока, но се оказа, че за играта тези ми копчета просто не съществуват (включително и скрол бутона). Това ми се е случвало само с още една игра преди време (не помня коя), и е доста… тъпо. Но се преживява 😉

Историята не е нещо революционно, и в началото доста ми лъхаше на Alien филмите, но в последствие ще видите, че нищо не е такова каквото изглежда 😉 а съспенс и врътки има достатъчно 😉
Ако сте пропуснали, ще припомня, че историята не се изчерпва само с това което ще видите в играта. Реално хронологията е следната:
1. Dead Space комикса – разказва какво се е случило на планетата на която е открит „Маркера“ (ключов елемент за историята);
2. Dead Space: Downfall – анимационен филм (не се лъжете, 18+ си е) 😉 който разказва какво се е случило на USG Ishimura след като „Маркера“ е бил качен на борда, и преди вашето пристигане.
3. Играта;

Аз ги изгледах/изиграх точно в този ред, но си мисля, че би било по интересно да се процедира по системата комикса -> играта -> филма. Така, поне според мен, ще ви бъде по-интересно докато играете, а и предвид датите в който бяха предвидени да излезет различните елементи, реда би трябвало да бъде точно такъв 😉

BTW през 2010 се очаква и игрален филм 😉

Страх

За съжаление това е единственият елемент, в който играта не изпълни на макс очакванията ми… Просто не е достатъчно страшна. Знам, че много хора няма да се съгласят, но какво да направя като просто не ме плаши 🙂 Въпреки че я играх при перфектните условия – сам, на тъмно, и със слушалки, моментите при който подскочих от стола се броят на пръсти. Иначе дивелъпърите са се справили перфектно при скриптирането на събитията, и в 98% от пътите, ще успяват да насочат погледа ви към стряскащият момент (това обикновено е голям проблем, защото играчите обичат да гледат в най-различни посоки, и така пропускат страховитите събития), което е повече от похвално. Иначе четох по форуми, че средностатистическият потребител се „насирали от страх“ (с извинение) 🙂 така, че очевидно проблема е при мен, и е на психическа основа, ама какво да направя сега… 😀 Доста вероятно е, и да се дължи на факта, че според мен кофите кръФФФ не са особено плащеши 🙂 А в играта наистина има кофи кръф:

Трудност
Върти го, сучи го на PC играта е лесна… твърде лесна.
Нивото на труднос е както следва:
– Easy;
– Medium;
– Hard;
И след превъртане се отключва:
– Impossible трудноста.

Но реално нещата стоят така:
– Easy – това е мод, за някой който за пръв път сяда пред компютърна игра;
– Medium – Easy;
– Hard – Normal;
– Impossible – Hard.

За съжаление обаче, ме открехнаха за тази реална подредба, след като бях минал около два час игра на Medium (умрях за първи път на четвъртият чаптър), а трудността не може да се смени по време на игра (трябва да почнете от начало). А пък в тази игра (феноменално но факт) умирането също е забавление 🙂
Вярно е, че не съм пукясвал много пъти, но всеки един от смъртните случай на Айзък беше:
– уникален;
– особено изчерпателен;
– доста брутален.
Ето малко картинки:

Палци горе!
Просто беше гадно, че не умирах повече пъти 😀 (егати извратеното оплакване).

Другото гадно е, че след като превъртите играта можете да почнете нова игра запазвайки си екипировката (и получавайки някой специални екстри), но отново не можете да смените нивото на трудност. Искрено се надявам, това да бъде отстранено с някой пач (но малко се съмнявам) 😦

Финални мисли и заключения
Доста се чудих каква оценка да дам на „Умрелия космУс“ 🙂
От една страна, играта няма мултиплейър и/или ко-оп, и не е чак толкова дълга (въпреки, че по днешните стандарти си е чудна), а и има по някоя треска за дялкане. От друга страна, атмосферата е перфектна. Аудиото и видеото рулират, а геймплея не отстъпва нито на едното нито на другото. Аве по всички стандарти 9 – 9,5 от 10. =) Обаче, понеже блога си е мой, 😀 играта наистина ме изкефи, и за сега Dead Space е най-добрата, до която съм се докосвал през 2008-ма, леко притварям очи и заявявам:

Ако се чудите какво означават оценките, погледнете този материал (клик).

И да, знам че точно с тази обложка картинката изглежда феноменално 🙂 но какво да се прави. Strangera.com за Dead Space – 10/10! Към момента, най-добрата игра за 2008г. (по нататък ще видим) 😉

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х