Заключена врата, мразя те.
Мразя начина по който се съпротивляваш на ножове, огнестрелни оръжия, чукове, ракето-задвижвани гранати, оръжия който пренаписват законите на физиката, тъмна неземна магия, та чак до удари който директно могат да отнесат главата на човек.
Мразя начина по който мога да те ритна и счупя в реалния живот, дори с това хилаво човешко тяло което притежавам, но не мога да го направя в величествената фантазия на видео игрите.
Мразя начина по който толкова често се явяваш лесен шорткът за дивелъпърите, който не могат или не искат да измислят по задоволителни препятствия и предизвикателства.
Мразя начина по който толкова често водиш до никъде, и не си нищо повече от декорация върху стена.
Мразя начина по който се очаква да спра да се опитвам да те отворя когато видя думите “this door has been locked from the other side” или “this door opens elsewhere”, като че ли са команда от самия господ Бог.
Мразя начина по който винаги издаваш клик-клик, или клънк или ъх-ух звук когато се опитам да те отворя: същината на звука на провала.
Мразя начина по който винаги се оказва, че ключа или прекъсвача който те отваря е толкова далеч.
Мразя начина по който съдбата на света толкова често виси върху отварянето ти.
Мразя начина по който клавиша „Е“ на клавиатурата ми се е износил, защото съм се опитвал да те отворя толкова много пъти в толкова много игри.
Мразя начина по който си добавила стотици, може би хиляди допълнителни ненужни часове към геймърският ми живот.
Мразя начина по който успя да ме ядосаш толкова много, че да напиша 200 думи с прочувствано мрънкане по твой адрес.
Ако ти не съществуваше, заключена врата, видео игрите който познаваме щяха да бъдат коренно различни.
Заключена врата, мразя те!
–
Преди някой да ме е обявил за гений, държа да отбележа че първоизточника на текста по-горе е Alec Meer от Rock, Paper, Shotgun като аз само преведох неговото творение. Естествено като се случва с великите неща, колкото и да се старая да предам емоцията на автора, смятам че четенето на текста в оригинал, ще ви донесе още по-силен емоционален заряд. Така че, ако нямате проблеми с английския задължително хвърлете едно око тук – Locked door [RPS]
Разбира се, ако искате можете да ударите един глас за този материал тук. 10х



eldred
22 април, 2009 at 21:58
Авторът май отдавна не се е консултирал с психолог.
ХаресвамХаресвам
stranger
22 април, 2009 at 22:30
Автора е луд… гений! 🙂
ХаресвамХаресвам
Svetlina
23 април, 2009 at 11:45
Ха 🙂
ХаресвамХаресвам
Benny Lava
24 април, 2009 at 15:12
Нема да е зле преводачът да си оправи граматиката, в частност – да си опресни знанията къде се слага запетая…
Иначе, героична ода, която изразява собствените ми чувства от времето, когато Doom 2 беше връх на сладоледа.
ХаресвамХаресвам
stranger
24 април, 2009 at 16:42
Преводача е доказано неграмотен, и ако си оправи граматиката ще загуби голяма част от чара си 😀
PS: За съжаление Doom 2 мина и замина… Но вратата остана 😦
ХаресвамХаресвам
Benny Lava
24 април, 2009 at 17:46
Шейм, шейм, лоу даун дърти шейм…
ПреводачА е… би требвало да е ПреводачЪТ…
Не е сложно, вервай ми…
ХаресвамХаресвам
stranger
24 април, 2009 at 17:49
Не слушаш какво ти говоря… 🙂
ХаресвамХаресвам
Benny Lava
24 април, 2009 at 17:53
лоу даун дърти шейм
ПреводачЪТ е…
Абе то не е сложно, ама..
ХаресвамХаресвам
stranger
24 април, 2009 at 18:04
0_o
ХаресвамХаресвам
eldred
24 април, 2009 at 18:13
Май не само авторът има нужда от консултация с психолог.
ХаресвамХаресвам