Редовно посещаващите блога ми знаят, че избягвам да пиша за „тежките новини“ който са навсякъде около нас. С тях така или иначе ни бомбандират от всякъде, за това с блога си се опитвам да създавам повече усмивки от колкото уплаха, страх, притеснение… Това естествено не означава, че съм кон с капаци който не вижда лошите неща. Просто избягвам да говоря за тях.

Причината за този ми пост е една статия в „24 часа“ от 22 април 2009г. дело на госпожа (или госпожица) Блага Георгиева – криминален репортер към вестник „24 часа“. Та въпросната журналистка има едно доста „позитивно“ интервю с господин Момчил Стойнов, началник на Криминална полиция в София-област.

Интервюто е доста неприятно за четене и разказва за част от ужасиите който за съжаление се случват около нас. Ако имате желание, можете да прочетете цялата статия тук (клик).

Та в интервюто колкото и гадна да е таматиката господин Стойков казва наистина точни и смислени неща. Като акцент бих извадил:

– Какво може да се направи, за да не се стигне до десетки убити в някое училище или магазин?

– Трябва да се започне от самото начало. И да не се чака бърз резултат, той ще дойде поне след толкова време, колкото сега сме загубили, но ако не направим нищо, нещата ще продължат да вървят надолу.
Трябва да върнем стария начин на възпитание в човещина и християнски ценности. От най-ранна възраст децата трябва да се учат да бъдат добри, честни и задружни. Това възпитание трябва да започва от детската градина и от първата приказка, която прочетеш на детето си.

Абсолютно вярно и чудесно казано!
Интервюто е доста обширно, и в него става въпрос и за компютърни игри. Ето абзаца с тяхно участие:

– Повечето деца в днес, още преди да се научат да четат, вече играят на компютърни игри?
– Няма игра, която да не е агресивна. Има и такива, в които се пръска кръв и с реалистични звукови ефекти се пресъздава смъртта. Децата убиват в играта, но изобщо не осъзнават, че отнемането на човешки живот е най-страшното престъпление.
Тийнейджърите възприемат като нещо съвсем нормално това да вървиш по улицата и да убиеш някого. Като че нищо няма да се случи и жертвата ще стане после и ще тръгне. Никъде не се казва колко е лошо да се прави това.
Безпричинната агресия не е само в игрите, а и във филмите. Или ще е сапунен сериал, или ще е филм с жестокост, в който има насилие, битки, има екшън и всичко друго, но не и човещина.

Принципно тук намирам няколко неща с който не съм съгласен:
1. Има игри който не са агресивни;
2. Аз лично съм се сблъсквал с няколко игри в който отнемането на човешки живот е отвратително труден морален избор. Игри който определено учат какво е добро и лошо.

Но тук всъщност не искам да защитавам игрите, нито да споря с господин Момчил Стойнов, защото 99% от нещата който е казал са повече от верни и на място.

Всъщност пиша този пост за да се заям с госпожица/госпожа Блага Георгиева. Защото тя, след като е сътворила доста обширното интервю е решила да го кръсти „Убиваш в компютърна игра, после и в живота…“ въпреки че темата за игрите е съвсем слабо засегната в интервюто. Какъв ефект ще предизвика това в средностатистическият читател който може и въобще да не дочете статията? Ами игрите са виновни за нещата който правят младите, а тези който ги играят едва ли не правят нещо ужасно лошо. Игрите са виновни за всичко. Типично за Българската журналистика като цяло.

Госпожице Георгиева, искам да ви обърна внимание (ако сте го пропуснали докато сте взимали интервюто) че основната причина за положението на обществото ни е именно състоянието на семейството, и възпитанието което получават децата. Персоналният пример на родителите им. Защото каквото и да си говорим, и игрите и филмите имат едни неща наречени „Възрастови ограничения“. Няма игра в която „се пръска кръв и с реалистични звукови ефекти се пресъздава смъртта“ която да носи рейтинг различен от 18+. И ако децата ни играят тези игри, вината е само и единствено на техните родители. Така че моля ви, насочете се към проблемите във възпитанието, и оставете нас пълнолетните геймъри да си играем игрите за големи хора на спокойствие.

Поздрави,
Мартин „Stranger“ Тонев

PS: Извинявам се на редовните читатели, просто ми писна да слушам песента „игрите са виновни за всичко“ която се пее само за да се заобиколят истинските проблеми на обществото ни!