От доста време обмислям да започна една рубрика наречена „The Test of Time“ в която да правя „втори преглед“ на продукти който ползвам активно. Идеята е, че е едно да тестваш дадена мишка или клавиатура в продължение на седмица-две, друго е да си работиш с нея в продължение на години. Логично е тогава да видиш неща които си пропуснал при оригиналното си ревю, или пък да се появят бъгове за който никога не си подозирал… E тук идва „теста на времето“.
Първият продукт който стана „жертва“ на тази ми идея, е оригиналната Razer Mamba, която ми служи вярно вече над 2 години и половина. Ето резултата:
Само за протокола, въпреки че крачетата на мишока са минали през доста Razer-ски повърхности, през най-големият процент от времето, въпросните са се пързаляли по Razer Destructor. 😉
Оригиналното ми ревю на Razer Mamba от 2009-та година е тук – https://strangera.com/2009/04/20/razer-mamba/;
А тук можете да видите видео за „тефлоновите крачета“.
Както знаете, от известно време разцъквам Razer Hydra – PC моушън контролера на Razer. Ънбоксинга, и първата ми „игрова среща“ с него са тук. Та през уикенда, най-накрая ми остана време да запиша малко по подробни впечатления, и да подготвя едно видео ревю на въпросния.
Принципно се постарах да направя ревюто максимално сбито, но същевременно исках да ви покажа контролера в няколко различни игри и в крайна сметка пак ударих общо около 30 минути. 😀
За да ви е по лесно „храносмилането“ на въпросното обаче (и за да се събера в 15 минутното ограничение което имам в YouTube), 😀 съм разделил ревюто на 3 части.
В първата част говоря общи неща за контролера – дизайн, изработка на стиковете, магнитни полета, позициониране и т.н., и показвам едно от адванст моушън DLC нивата в Portal 2:
Във втората част демонстрирам как се справям с контролера в Call of Duty: Black Ops, и правя кратко представяне на контролите в The Witcher 2: Assassins of Kings.
Във финалната част говоря за съвместимост, драйвър, от къде да си свалите допълнителни такива за дадена игра, как да си преконфигурирате сегашните и най-вече – заключавам 😀 какви са впечатленията ми от Razer Hydra. За да не ви е скучно докато говоря, съм „запълнил“ с геймплей от Battlefield: Bad Company 2 \сингъл, защото имаше някаква драма със сървърите точно когато тръгнах да записвам\ и Crysis 2 \отново сингъл\.
Между другото форума който споменах, и който съдържа информация как да си напишете собствени драйвъри или да ремапнете сегашните (поне докато Razer не пуснат официална ремап опция) се намира ето тук – sixense.com/forum/. Там ще намерите и споменатите бета драйвъри.
Нещо което видях, че съм пропуснал да спомена във видео ревюто, е факта, че в момента в 99% от случайте, ако аут и табна от дадена игра, след като се върна обратно контролера спира да работи (обикновенно единия от двата стика), и се налага да рестартирам играта. Въпросното нещо е доста малоумно, но предполагам, че ще бъде фикснато в следващата версия на драйвърите.
Също така, трябва да имате предвид, че към момента Razer не предлагат отделни компоненти за хидрата. Тоест ако си счупите един от стиковете… GG. Надявам се, това да се промени в бъдещ периоди от време. 😉
Другото което забравих да кажа, е че на следващият ден, след първата ми игра с Razer Hydra (едночасовата с Portal 2 от предния пост), имах мускулна треска на дясната ръка… 😀 При последващи гейминг сесии, не съм имал подобни драми, но определено нещото ми е една идея по натоварващо от цъкане с мишка и клавиатура. 😀
За протокола, ревюто е базирано на тестова бройка на Razer Hydra, изпратена ми от Razer с Driver и Firmware версия 1.00.
Това е за сега, ако имате въпросчета давайте, ако мога ще отговарям. 🙂
Пффф Transformers: Dark of the Moon… Премиерата на третия трансформърски филм в БГ е днес. Аз лично гледах въпросният в понеделник и сега смятам да споделя с вас кратките си, но искрени впечатления.
Филма е глупав;
Филма е ужасно дълъг (2 часа и половина);
Това е един от най-зрелищните филми които съм гледал… евър.
Принципно ревюто би следвало да приключи тук, но предполагам, че има нужда от още малко разяснения. 😀
Филма е наистина титаничен. Смисъл, когато влизах в кино салона очаквах да има драматични бойни сцени, но Майкъл Бей надмина очакванията ми. Не знам колко процента от филма е екшън, ама опредено беше много. Има тонове неща които се взривяват, има гигантски роботи които се налагат с какво ли не, и има страхотно изглеждащи 3D сцени. Филма наистина изглежда покъртително добре в 3D и без да преувеличавам е чудовищно зрелищен. Другата чудесна новина е, че чичо Майкъл е походил повече от разумно, и почти всеки път когато на екрана се случва някоя по сериозно комплицирана батална сцена, всичко приятно минава в слоу моушън режим, за да може хем зрителя да се наслади на визуалното пиршество… хем да не ви боли главата след това. Та да, от към визия – надминал е себе си, и определено ще мине доста време преди някой да го надскочи.
Основната сюжетна линия също не е лоша, като нещата са прилично вързани с нашата „истинска история“. Обаче… първо актьорската игра в по-голямата си част е тъжна. Освен това филма е пълен с тонове (и буквално и преносно) излишни персонажи. Като голяма част от тях са още по абсурдни и хиперболизирани от колкото в предишните филми. Има и няколко свежи попадения, но масата от второстепенните персонажи са наистина… тъга. Това с пълна сила важи и за Роузи Хънтингън – Уайтли – девойката която „замени“ Меган Фокс, и чийто филмов опит се изчерпва с разхождане с бельо на Victoria’s Secret. Ок посланието на Майкъл Бей към Фокс е повече от ясно и по начало идеята е, че докато девойката е навита да се снима по бельо… в 3D всички ще са доволни. Но все пак макар Уайтли да не се справя много по зле от Фокс и обяснението защо „предишната приятелка“ на главния протагонист във филма отсъства да е повече от семпло, смяната на един от основните поддържащи персонажи в 3-тия филм е… кофти за зрителя. Просто някак си тази рокада разваля „илюзията“ и нещото не седи добре на екрана. Иначе както казах, Уайтли върши чудесно работата която трябва да върши – разхожда се по гащи (в 3D), натиска се с главния герой под зоркия поглед на перверзно роботче, гледа тъжно и драматично… И ясно доказва, че жените са подли и коварни създания. » Продължи нататък »
Duke Nukem Forever! Каквото и да си говорим, до някъде писането на ревю за DNF е повече от безсмислено. Към момента надали е останал някой FPS геймър който да не я е играл. Който е трябвало да си я купи си я е купил, очаквано по голямата част от „новите геймъри“ плюят като изоглавени по играта, а специализираната преса в по-голямата си част „храчи“ по играта (57/100 базирано на 25 ревюта)… Та защо тогава да пиша ревю? Еми първо защото ми омръзна някакви хора да ми обясняват как съм се минал да си купя играта, второ защото ми писна да чета глупости и трето… защото искам да ви разкажа за времето което прекарах с Duke Nukem Forever. 🙂
Преди да продължа обаче, държа особено силно да акцентирам върху факта, че играта е с рейтинг 18+ така че с риска да обидя някой – ако нямате навършени 18 години, не би следвало да играете тази игра, съответно няма смисъл да четете надолу, докато не покриете правните изисквания. 😀
Започвам с едно кратко обяснение, защо съм си купил играта… а след това ще продължа към по-съществената част.
Лично за мен, беше ясно, че ще си купя DNF още като обявиха, че все пак ще излезе. Честно казано, нямаше никакво значение дали в кутийката щеше да има DVD, CD или дискета с 45 килобайтова снимка на… л***о. Защо? Еми ей така! От фенщина, от уважение, от „любов към марката“. От чувството, че държиш в ръцете си игра която чакаш от както се помниш. В последствие, ми се отвори възможност да си взема колекционерското издание – направих го (Ънбоксинга е тук). Хората който никога не са си купували оригинална игра надали ще разберат, тези които имат навика да плащат за развлекателен софтуер и помнят Duke Nukem 3D… Знаят. Толкова за самата покупка.
Разбира се, когато говорим за Дюк e неизбежно да не споменем и няколко неща за… разработката на играта. Вместо да изпиша пет абзаца текст, направо ъплоуднах видео с Development Timeline-а на играта, който поне за мен доста ясно обобщава почти всичко което трябва да знаете. 😀
И понеже ми омръзна да чета как Gearbox омазали играта, се чувствам длъжен още веднъж да изтъкна очевидния факт, че Duke Nukem Forever в сегашният си вид е максимално близко до това което 3D Realms са искали да направят като игра. Реално погледнато от един момент нататък, разработката е била поета от 10 бивши служители на 3D Realms които са взели готовите неща, и са довършили сингъла. След това вече идват Gearbox които помагат за полирането и портването на играта за конзоли. За второто най-вече отговорни са Piranha Games, които са разработили и мултиплеъра. Т.е. ако сте конзолен геймър бих те могли да обвинявате Gearbox за калпавия порт (по всичко личи, че Xbox версията била доста кофти направена). За всичко останало – обвинявайте 3D Realms. » Продължи нататък »
Вчера (03.06) имах възможността да присъствам на журналистическата прожекция на Супер 8 (Super 8), най-новата лента на Дж. Дж. Ейбрамс, с продуцент… Стивън Спилбърг. Един филм които очаквах с доста голям интерес, най-вече заради огромният респект който имам към Ейбрамс. =)
Тъ, какво е Супер 8? Истината е, че не мога да ви кажа, защото ако ви разкажа дори малка част от не толкова впечатляващият сюжет, 🙂 това ще съсипе удоволствието ви филма. Просто Ейбрамс се е доказал с това, че дори историята му да не е най-интересното нещо евър, той ще ви я разкаже по достатъчно увлекателен начин, гарантиращ че ще се забавляват и ще си тръгнете от кино салона / станете от телевизора доволен. Супер 8 не се отклонява особено много от това правило, така че имайки предвид колко умело бяха подбрани кадрите в филма, така че лентата да не разкрие определени неща докато не им дойде времето… не мога да ви кажа нищо повече за историята, освен това което вие така или иначе може да разберете от трейлъра:
Действието се развива през 1979 г. ВВС на САЩ пренасят с влак, товар от зона 51 към друга база. Наближавайки гарата на малко градче обаче, нещо се случва с влака, което води до много сериозен инцидент. По същото време, група деца снимат свой филм, на същата гара и стават неволни свидетели на инцидента. Разбира се, по късно там се появяват военните… и настава мазало.
Противно на очакванията на някой хора обаче, филма не е поредната епична лента с извънземна инвазия, а нещо съвсем, съвсем различно. Най-подходящото описание за което се сетих, докато мислех как да ви обобщя Супер 8 е Cloverfield (но с деца, а не пияни колежани) + E.T.: The Extra-Terrestrial. А и като казвам Cloverfield имам предвид атмосферата, не начина на снимане. Особено якото в случая е, че всичко тук се върти около децата и техните взаимоотношение, и съответно всичко е пречупено през тяхната призма. BTW въпросните деца, се справят повече от отлично с поверените им роли, и слагат някой популярни актьори в малкия си джоб. 😉
Сюжета както казах и по-горе не е „майнд блоулинг“, даже съм склонен да го нарека плосък но това няма чак толкова голямо значение, защото важното тук е не крайната дестинация, а пътуването до там. А пътуването наистина си заслужава. Супер 8 предлага едно увлекателно и вълнуващо, бих казал носталгично приключение което за пореден път ми показа, че Ейбрамс знае как да забавлява публиката. Между другото, тези от вас които са гледали ранните филми на Спилбърг от типа на Челюсти, Близки срещи от третия вид, Портългайст и най-вече E.T., със сигурност ще съзрат приликите. Докато пишех ревюто се сетих за нещо което Ейбрамс беше казал за филма: „Не исках филма да изглежда, като направен през 1979, исках да изглежда по начина по който си спомняме, че изглеждаха филмите от 1979. Исках да построя мост между тогава и сега.“ Еми несъмнено е успял. Сигурно точно за това филма изглежда леко наивен, но от друга страна е… чист и изключително забавен. И да, самата лента няма да промени представата ви за това „какво е кино“, но въпреки това изглежда повече от отлично и получава от мен заслужени препоръки и оценка 8/10. Супер 8, тръгва по кината в България на 17.06.2011
PS: Някак си чувствам, че колкото и странно да звучи, това е донякъде и биографичен филм на Дж. Дж. Ейбрамс. Филм в който той самият разказва, как като дете е снимал филми с приятели, и как сега изпълнява детската си мечта, разказвайки истории… но просто разполагайки с повече „Production Value“ 😀
BTW задължително не бързайте да си тръгвате след края на филма, защото малко след началото на финалните надписи ще може да се насладите на „Случая“. Един кратък филм, показващ огромен респект към George A. Romero a.k.a. бащата на зомбитата. 😉 И не знам, дали само аз не бях разбрал защо филма се казва, Super 8 но когато разбрах (в края на „случая“) наистина се смях от сърце.
След поредното изиграване на демото на Duke Nukem Forever, съм готов да споделя мисли и впечатления. Мислите и впечатленията ми обаче са насочени единствено и само към хейтърите които твърдят, че играта не става, тъпа е и т.н. Това разбира се е тяхно право (и въобще не очаквам всички да харесват играта), но коментара ми по темата, се припокрива с този на Дюк, и изглежда така:
Иначе демото само затвърждава теорията ми, че DNF ще бъде оуд скуул епик пуцалка. 🙂 Да разбира се, съвсем очаквано играта не изглежда фрапиращо добре, 😀 но… на кого му пука? Аз лично не съм тук заради графиката. Пък и с малко уговорки, и на подходящо осветление… супер си изглежда. 😀
Много по важно е, че Дюк продължава да е непрестанен извор на житейски мъдрости, а коментари от типа „Humm, A crowbar would be useful“ няма как да не поставят радостна усмивка на лицето ми. Въобще – демото е перфе, и… може ли 10-ти да дойде малко по бързо? В тоя ред на мисли, ако още не сте тествали въпросното… какво точно чакате? Инструкциите как да го подкарате, са тук – Как да подкарате демото на Duke Nukem Forever!.
А сега, важната част! • Easter Eggs. Принципно винаги съм бил против използването на чийтове в игрите, но за демото на DNF ТРЯБВАШЕ да направя изключение. Към момента има 2 известни ми чийт кода, които може да ползвате в играта. И понеже както казах, Дюк е мега оусъм оуд скуул, всичко което трябва да направите за да активирате даден чийт е да изпишете думичката директно с клавиатурата. » Продължи нататък »
През изминалият „бъндъл“ от почивни дни 😀 приключих с The Witcher 2: Assassins of Kings – продължението на The Witcher, a.k.a. едно изключително RPG базирано на разказите на Анджей Сапковски известни в БГ като поредицата за „Вещерът„. Съответно реших, че е добра идея да споделя с вас мислите и впечатленията си от играта. 😉 Имайте предвид обаче, че те са базирани на версия 1.0, и част от забележките ми може да са отстранени в излезлият наскоро пач 1.1 (за тези за които знам ще ви кажа).
Ще започна с историята на играта, защото тя е един от най-силните и плюсове, и в никакъв случай не трябва да бъде подминавана с лека ръка. Моето мнение е, че не е задължително да сте прочели книгите на Сапковски за да се насладите на играта (въпреки че ако сте го направили със сигурност ще се изкефите още повече), но е препоръчително да сте минали първата игра преди да се впуснете във втората част от новите приключения на Гeрaлт oт Ривия. Не че не може да го направите и без, но имайки предвид че играта започва малко след края на първата част, и имате опция за импорт на Save Game-овете си…
Готино е. Както казах, не е фатално ако почнете направо от 2-ката, ама тръпката (без да спойлвам излишно) да трябва да влезете някъде и да може да кажете на пречкащите ви се стражите: „Пичове, ще ме пуснете щото искам да говоря с шефа ви, а шефа ви нямаше да е на тази позиция ако не бях аз“. Еми епично си е. 😛
Та, историята е доста интересна, богата и изпълнена със сложни връзки, завръзки и развръзки 🙂 Готиното е, че CD Project Red са помислили не само за феновете на първата игра, но в The Witcher 2 има и разни приятни намигания към книгите така че запознатите с вселената ще останат доволни. Пък ако не сте запознати – просто ви очаква един прекрасен фентъзи свят. Разбира се, както може да се очаква от едно такова епично приключение, имаме много NPC-та. Някой стари познайници:
А други съвсем нови, но все така интересни:
Като изключим някой пренебрежими отклонения, въпросните могат да се похвалят и с отличен войс актинг… което е повече от добре, защото доста голяма част от играта ще прекарате в разговори. » Продължи нататък »
Аххх Razer Onza. 🙂 Контролера който чакам от повече от година и половина най-накрая е в ръцете ми. И така вече седмица и нещо. 🙂 И понеже лаунча на Razer Onza в БГ е на 9-ти 11-ти, реших че съм готов да споделя мисли и впечатления. За протокола ънбоксинга в който разглеждам и основните фийчъри на контролера продължава да е тук, а сега подробно ще си говорим за това какво, защо и… как. 🙂
Пада с който си играя е Razer Onza Tournament Edition (Razer Onza TE) но в ревюто ще спомена и няколко неща за стандартното издание. Относно Dragon Age II Razer Onza Tournament Edition – той на теория е същия като Razer Onza TE но с различна разцветка. Тъй като не съм го виждал лично, към момента ще приема, че това е така. 🙂
Та още веднъж, ако случайно не знаете, Razer Onza е Xbox 360 / PC съвместим контролер разработен от Razer. Най-общо казано, остриетата са взели класическия Xbox 360 пад, и са го подобрили. Дали са успели? На това ще се опитам да отговоря по-долу. 🙂
• Razer Hyperresponse Action Button
По-принцип 4-те „екшън бутона“ (X,A,B,Y) на стандартния Xbox 360 контролер не са най-прецизното нещо на света. Причината за това е, че въпросния използват мембрани – вие натискате бутона, той притиска мембраната в следствие на което металната пластика отдолу се докосва до платката. Резултата е, че понякога не сте сигурни дали сте натиснали бутона (а понякога натискането просто не се отчита), „рапид“ цъкането не е много удобно (и лесно), а и винаги има опасност бутона ви да „заседне“ и т.н.
За щастие Razer са подходили доста кардинално към проблема – резултата е, че вместо мембрана под 4-те бутона на Razer Onza има суичове който веднага ще разпознаете ако някога сте отваряли мишка: В ляво стандартен Xbox 360 контролер, в дясно Razer Onza TE.
В следствие на тази промяна, всяко едно натискане на някой от четирите бутона води до ясно и отчетливо кликане точно като при цъкане с мишка. Освен това, новите бутони са „нископрофилни“ което ще рече че хода им е доста по малък от този на стандартния Xbox бутон. » Продължи нататък »
Преди известно време Gaming Entertainment ме поканиха да тествам един епичен сетъп, за който ще ви разкажа във видеото по-долу. 😉
Надявам се материала да ви допадне, а под видеата може да видите всички необходими ви линкове. 😉
По ред на номерата: • PlaySeat Alcantar – 799 лв. [gaminggear.bg]; • Gearshift holder black – 89 лв. [gaminggear.bg]; • Logitech G27 Racing Wheel – 649 лв. [gaminggear.bg];
Или направо целия бъндъл (Седалка, Волан и Холдер) – 1 499 лв. [gaminggear.bg];
• The ButtKicker – повече инфо за ButtKicker-а можете да намерите на thebuttkicker.com, а за цени на различните видове „кикъри“ съобразени с вашите нужди можете да се обърнете към Kirov HighEnd (info[at]kirov-high-end.bg). Както казах във видеото ButtKicker-а се предлага в най-различни разновидности – от версия за стандартен геймърски стол, до готови дивани с вградени „тресящи устройства“;
• Acer GD245HQ – 699 лв. [gaminggear.bg]. Както се вижда във видеото бяхме вързали 3 такива монитора, а подробните ми впечатления само от монитора, можете да прочетете в ревюто ми (тук).
И те така, надявам се да ви е било интересно (аз със сигурност се забавлявах много) и отново благодарности към Gaming Entertainment, Асбис България, Logitech и Kirov HighEnd за чудесният експириънс! 🙂
Sucker Punch е един филм който очаквам от много време. Причината (освен смазващият първи трейлър) естествено е, факта че ужасно много харесвам творчеството на Зак Снайдър. И да, до сега всеки негов игрален филм е по як от предишният -> Dawn of the Dead -> 300 -> Watchmen \ревюто е тук\. Все супер яки филм. Дори анимационната му забежка, Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole макар да не е супер интересна като сценарии, кърти от към визия и хореография (бойни сцени с Бухли/Сови и т.н. човек).
Сега, след като съм гледал Sucker Punch, официално съм готов да поставя, Зак Снайдър редом до Куентин Тарантино, защото макар стиловете им да са коренно различни, и двамата някак успяват да правят съвсем друг тип кино, нямаш нищо общо с холивудската масовка, което въпреки това е супер комерсиален. Въобще Снайдър (точно като Тарантино) си прави НЕГОВОТО си кино, по неговия си начин… И да, филма ми хареса супер много. Но „I was unprepared…“
Започвам с едно кратко обяснение, защо съм си купил играта… а след това ще продължа към по-съществената част.
