RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Ревю: Прометей

Това ще бъде късичко ревю – ЗАЩО Ридли, ЗАЩО?!

Снощи с приятели гледахме Прометей / Prometheus, a.k.a новия, много хайпван филм на Ридли Скот и резултата е… оф.

Първо да уточним нещо важно за 4-мата човека, които може да не са разбрали – ДА, Прометей е предистория на Alien (1979). Както казвах и по-рано, аз мисля, че това беше повече от ясно още от първия трейлър, но за скептиците – ГЛЕДАХ ГО, предистория е. Просто може би малко по-различна предистория, отколкото някои хора са очаквали. 😉

Та за филма.
Prometheus може да се похвали със страхотна визия. Тук Ридли не разочарова и „лентата“ наистина е визуално пиршество във всеки един аспект и детайл. Страхотни разточителни пейзажи, чудовищни малки детайли… красота, определено направена за голям екран.

Аудио оформлението също не изостава от визията и, макар да е доста различно от това, което можете да чуете в оригиналните Alien филми (аз очаквах да е много по-близка до тях), sound дизайна е един от най-силните, на който съм попадал от доста време насам.

Тъ, имаме предистория на Alien, смазваща визия и перфектен аудио дизайн. What Could Possibly Go Wrong?
Еми сценария човек… сценария. Може би ако не бях толкова хайпнат от идеята, че САМИЯ Ридли Скот прави предистория на Alien, щях да си напиша домашното и да видя, че сценария е дело на Деймън Линделоф и Джон Спейтс. Не ви говорят нищо? Спокойно, и на мен не ми говорят нищо. Може би защото най-силното заглавие в репертоара на Линделоф е… Каубои и Извънземни, а Спейтс е работил само по The Darkest Hour. Не че това щеше да ме спре да отида да го гледам де, но поне си мисля, че щях да съм малко по-подготвен за трагедията, която щеше да ме залее от екрана.
Сценарият на Прометей е меко казано слаб. И дори ако затворим очи за очевидните пропуски и недомислици \няма да спойлвам, споко\, пак остава факта, че когато дойде поредната „страхотна“ изненада в сюжета, въпросната не ти е никак изненадваща, защото ти е била намекната няколко пъти преди има-няма половин час.

И не, колкото и да се стараят актьорите, когато отсреща имаш малоумен сценарий няма какво толкова да направиш, дори да играеш като Майкъл Фасбендер (който наистина прави всичко възможно и изглежда повече от отлично във филма).

И всичко това е ужасно и жалко… ужасно жалко… 😦 Не за друго, ами защото Прометей имаше страхотно голям потенциал.
Сега само се надявам критиката да го унищожи бързо (по време на писане на тази статия оценката в Metacritic е 62/10 базирана на 6 ревюта) и да се надяваме, че хайпа няма да е достатъчен, за да превърне филма в мега хипер блокбъстър. Щото ако смаже, ще направят и втори…

И да, знам че ако не са го направили вече, верните Alien фенове ще отидат да го гледат каквото и да им кажа, така че моя съвет е поне да отидете в IMAX 3D-то, за да може като хората да се насладите на аудио-визуалното пиршество – друго в този филм така или иначе няма.

Аз лично, много възмутено, „награждавам“ Прометей с 4/10.

 
26 коментара

Публикувано от на 4 юни, 2012 в Alien, Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , ,

Ревю: Logitech Mini Boombox

Хората които ме познават, знаят, че още от първото ми X-min имам известна слабост към портативните колонки. 😀
По-този повод, от известно време си играя с една много приятна джаджа наречена Logitech Mini Boombox.

Започваме със „стандартния“ ънбоксинг:

..и продължаваме към пълното ревю:
Какво е Logitech Mini Boombox?
Mini Boombox-а представлява портативна колонка, която определено е правена взимайки предвид най-вече хората с смартфони и таблети. Въпреки, че въпросната може да се закача към дивайси посредством стандартен 3.5 мм адуио кабел, основния и акцент е възможността за възпроизвеждане на аудио безжично, посредством Bluetooth.

Дизайн
» Продължи нататък »

 
30 коментара

Публикувано от на 15 април, 2012 в Ревю, Хардуеър, iPad, iPod touch/iPhone, Logitech, Music

 

Етикети:

Ревю: The Hunger Games

В събота, с приятели ходихме да гледаме The Hunger Games / Игрите на глада.

Както може би знаете (а може и да не знаете) филмът е базиран на първия роман от трилогията бестселъри на Сюзан Колинс „ИГРИТЕ НА ГЛАДА“, която очевидно е някакъв нечовешки хит… и за която аз никога не бях чувал. Съответно нито трейлърите, нито ентусиазма на разни хора около мен не можаха да събудят интереса ми към филма. Да не говорим, че по някаква причина „The Hunger Games“ се излъчва само в Cinema City кината, което допълнително ограничи шансовете ми да отида да го гледам… Въпреки това, обстоятелствата се стекоха така, че в събота се озовах в Сinema City София. Съответно подходи към филма с никакви очаквания, знаейки само бегли неща за историята – Действието се развива в някаква утопична държава, в която всяка година се провежда нещо наречено „Игрите на глада“. Различните окръзи на държавата са принудени да изпращат по едно момче и момиче на възраст между 12-18 години, които да се състезават във въпросните игри… в края на състезанието, само един от участниците си тръгва жив.

За моя изненада обаче, филма се оказа изключително интересен. Историята беше увлекателна, като въпреки титаничната си дължина от 140 минути нито за момент не ми беше скучно и безинтересно. Героите са интересни, и определено ме беше грижа за тях. Света на Панем (утопичната държава) е представен отлично, като се радвам, че авторите не са претупали нещата и ще имате достатъчно време да се запознаете с родния край на героите, за да може след това чудовищната разлика с претруфената и пошла столица на държавата да Ви удари още по-силно.

Актьорската игра е на много прилично ниво, като Дженифър Лорънс се справя чудесно в главната роля, а Стенли Тучи и изненадващо за мен Лени Кравиц получават личния ми аплауз за поддържаща роля (другите актьори също са супер, просто тези са ми фаворити).

Аудио оформлението е на много високо ниво, като лично за мен единственият много сериозен кусур на филма е… Кинематографията която е пълно безумие. До колкото виждам от интернедите за това можем да обвиняваме двама човека – режисьора Гари Рос и оператора Том Стърн. Та по някаква причина тези индивиди, са решили, че е страхотна идея да снимат филма използвайки основно и преобладаващо ръчни камери. Което не е никак лошо, защото придава едно интересно, бих казал сурово усещане на филма. Проблема обаче е, че тези ръчни камери се лашкат ИСТЕРИЧНО през огромна част от филма. Актьорите си говорят? ДА ЛАШКАМЕ КАМЕРАТА. Актьорите се бият – да лашкаме камерата. АКТЬОРИТЕ ТИЧАТ?! ДА си закачим камерата на гърба и да я лашкаме колкото се може повече. Даже подозирам, че е било плюс ако операторите са можели да подскачат докато снимат.

След като излязохме от филма, решихме да заснемем един кратък „шорт“ за да Ви илюстрирам как изглеждат повечето сцени във филма. В ролята на Катнис Евърдийн – vasvalch, преследвана от ммм плешиво куче, изиграно доста правдоподобно от 4karbon. В ролята на Том Стърн (оператора)… Аз.

Ок, разбирам, че филма се е опитал да запази баланса между това да бъде пестелив от към насилие за да оправдае PG 13 рейтинга си, но от друга страна да не спести ужаса и насилието на цялото нещо a.k.a. успява да ви оплиска с кръв, без да показва откровени брутализми. А и реално погледнато бойните сцени не са чак толкова впечатляващи, ама нужно ли беше да клатите камерата ЧАК толкова много?!

Добрата новина е, че поне филма не е в 3D, щото тогава на входа трябваше освен 3D очила да дават и торбички за повръщане. Другата добра новина е, че не скочих на бой на някакъв човек който седеше на реда пред мен, и каза (докато камерата се лашкаше в една гора): „ей това колко яко щеше да изглежда в 3D“. Едвам се сдържах да не му изсипя кутия пуканки на главата, честно.

В крайна сметка обаче, като изключим малоумщините с камерите филма е наистина интересен, и определено Ви препоръчвам да го гледате. И да, с интерес чакам следващите филми. 🙂

Относно оценката ми – 9/10 ми звучи чудесно.

 
23 коментара

Публикувано от на 2 април, 2012 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , ,

За финала на Mass Effect 3 *spoiler alert*

В тази статия, ще си говорим за финалите на Mass Effect 3 -> че в текста по-долу има МНОЖЕСТВО спойлери, които не бихте искали да четете ако още не сте завършили играта. 😉


» Продължи нататък »

 
16 коментара

Публикувано от на 23 март, 2012 в Псевдо анализи, Ревю, Games, Mass Effect

 

Етикети: , , , ,

Впечатленията ми от мултиплеър демото на Mass Effect 3

След като разцъках и споделих мисли за сингълпеър частта на Mass Effect 3, снощи реших да поцъкам и малко мулти. На всичкото отгоре ми се стори добра идея да запиша „преживяването“ си, защото реално това ми беше първия сблъсък с мултито на ME3. Държа да отбележа, че понеже въпросния компонент не ме вълнува особено, бях напълно не запознат с този аспекта на играта, докато не се сблъсках с него лице в лице.

Ето видеото, като имайте предвид, че първия ми рън беше доста не успешен, а на втория (който започва от 13-тата минута) се представихме значително по-добре:

Иначе, мултито си е чист „Horde“ мод, като е важно да се отбележи, че през няколко вълни обджективите се променят „динамично“. Във видеото по-горе се сблъсваме само с „убийте еди кой си, преди времето да изтече“ но на последващите игри имаше и неща като активирайте тези 4 обекта преди времето да изтече, хакнете/ъплоуднете това от еди къде си (на кратко има някаква точка на картата, когато седите близо до нея ъплоудвате/хаквате обджектива. Колкото повече хора сте до точката, толкова по-бързо се извършва процеса), и предполагам че във финалната версия ще има още различни „динамични обджективи“.

Също така видяхме няколко различни врагове, като по едно време даже от някъде се появи цял Atlas (който между другото имаше доста сериозни проблеми с придвижване по-картата):

И в крайна сметка на 8-мата вълна бяхме помляни от някакви нинджи. 😀 Както и да е.

Като геймплей нещото е ок, но надали ще му отделя твърде много време. По късно се събрах с още 3-ма приятели и цъкахме заедно -> там нещата са доста по фън от колкото с рандоми индивиди… Само не разбрах защо текст чата не рОботи, но поне войса е ок.
Това което ми направи впечатление обаче, че ако повечето персонажи са нисък левъл, бивате буквално СМАЗАНИ дори още на първите вълни. Тоест забелязва се някакъв неприятен дисбаланс ако има Low левъл играчи. Някак си не звучи нормално 3-ма човека да седят и да стрелят по обикновен враг с щит без да му правят почти нищо, а аз да го убивам с един прост pull и после шотгън в главата. Екстри от който съотборниците ми не могат да се възползват, защото в началото нямат нищо… Тоест ако сега започнете да играете, трябва да приемете мисълта, че няколко пъти ще бъдете смазани позорно, преди всички да успеят да левълъпнат малко, и да отключат някакви жизненоважни умения. Което пък от друга страна, може би означава, че ако всички са високи нива ще мажете твърде много? Баланса Санчо, баланса…

Но да, това е мултито на Mass Effect 3. За сега съм склонен да го приема като някакъв „бонус“ към сингълпелър компонента, но не и като „пълноценен“ мултиплеър режим. 😉

 
8 коментара

Публикувано от на 16 февруари, 2012 в Ревю, Games, Mass Effect

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Впечатленията ми от демото на Mass Effect 3

Преди малко приключих със сингълплеър частта от демото на Mass Effect 3 (пряко сили 43 минути btw) и реших да споделя няколко бързи впечатления.

Започвам с логичния въпрос – само аз ли имам чувството, че EA и компания умишлено тролят PC геймърите? По-горе казах че демото ми е отнело 43 минути. То всъщност ми отне 40 минути, а трите допълнителни бяха прекарани в смях до сълзи когато видях графичните настройки в играта.

Нека да погледнем заедно:

Ахаахахахахах. В днешно време една игра за iPhone има повече графични настройки iГати.

Ако се поровите малко повече обаче, ще откриете че в \Program Files (x86)\Origin Games\Mass Effect 3 Demo\Binaries (или там където Ви се инсталират Origin игрите) има едно малко файлче наречено MassEffect3DemoConfig.exe.

Естествено не очаквайте чудеса от въпросния конфигуратор, но поне ще намерите повече неща за включване/изключване. 😀 Е в моя случай единственото нещо в повече което можех да включа е да дигна Anisotropic Filtering-а от 8х на 16x (всичко друго е на макс), но… като няма други екстри и на това съм „доволен“.

Това което липсва доста болезнено обаче е опция за промяна на качеството на текстурите. Пишейки това искам да отбележа, че искрено се надявам, че това е LOW а не максималното им качество, защото по настоящем особено дрешките на персонажите са „малко“ под всякаква критика. То бива бива пиксели, ама… 2012-та сме бе да ви се не знае.

Иначе ако не се вглеждате много, останалите неща (от графична гледна точка) са ок… просто текстурите на дрехите са толкова ниско резолюционни, че няма как да бъдат игнорирани.

За щастие обаче, графиката не е най-важното нещо (въпреки, че и към звука имам забележки) 😀 така че преминавам към една от по-добрите новини – ИГРАТА СЕ УПРАВЛЯВА ЧУДЕСНО с мишка и клавиатура. Поне в този аспект нямам неприятното чувство, че дивелъпърите са забравили какви са тези две странни устройства и нито за миг не изпитах нужда да грабна контролера (т.е. нищо общо с кошмара Kingdoms of Amalur: Reckoning).

И така стигаме до най-важната част от демото… а именно самата игра, а не досадните детайли около това кое как върви.

По този параметър ще кажа следното, пък вие си правете изводите – веднага след като приключих с демото, проверих дали Save Game-овете ми от втората игра са на място и след като се уверих, че всичко е готово да бъде импортнато в тройката, в съзнанието ми отекваше само едно изречение – ИСКАМ СИ КОРАБА, ИСКАМ СИ ЕКИПА!

Просто за минутите през който играех демото мигновено си припомних всички многоцветни персонажи, и всички часове прекарани с тях. Всичко през което сме минали… заедно. Сега ми остава само да изчакам около 3 седмици, да се събера отново с екипа си, и да приключим тази част от епичната сага наречена Mass Effect.

Ако до тогава оправят и всички графични глупости – супер. Ако не ги оправят – пак ще си довърша историята с кеф, само дето докато играя тихичко ще псувам BioWare и EA. 😉

PS: За днес ми стига толкова, утре ще видя мултито.

UPDATE: Впечатленията ми от мултиплеър демото на Mass Effect 3

 
13 коментара

Публикувано от на 15 февруари, 2012 в Ревю, Games, Mass Effect

 

Етикети: , , , , , , , ,

Battlefield 3 – FreddieW TV Commercial

Ахахаха Freddie Wong, Corridor Digital и БАГЕРЧЕТО = EPIC WIN!

 
1 коментар

Публикувано от на 19 декември, 2011 в Battlefield, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , ,

Ревю: ASUS G53S

От известно време, благодарение на ASUS, разцъквам G53S – геймърски 3D лаптоп с интересен дизайн, доста прилични параметри… и сериозни претенции. 🙂 Какво му е геймърското, 3D-товото и дизайнерското – ще се опитам да разкажа сега!

• Дизайн и комфорт


Започвам с дизайна на лаптопа, защото макар това да не е най-важното, особено за един геймърски лаптоп, знаете, че обикновено „по вида посрещат, по ума изпращат“. Та, дизайна на G53S \и респективно на цялата G53 серия\ е… интересен. От ASUS твърдят, че са черпили вдъхновение от F-117 Nighthawk и Lamborghini Countach. Според мен обаче, истинското вдъхновение е била колата на Батмън от филмите на Кристофър Нолан. 😀

Колежките, разбира се, го обявиха за ръбав и грозен и, макар до някъде да съм склонен да се съглася с тях, истината е, че машината успява да вдъхне… агресия и мощност по някакъв странен начин. Пък и определено е запомнящ се и разпознаваем. 🙂 Тоест ако си падате по тези неща, ще ви пасне.

Разбира се, дизайна има и няколко чисто практични измерения.
» Продължи нататък »

 
34 коментара

Публикувано от на 21 ноември, 2011 в ASUS, Ревю, Хардуеър, Games, NVIDIA

 

Етикети: , , , , , ,

Mega64: Modern Game Journalism: The Movie: The Trailer

Vodpod videos no longer available.

#WIN

 
5 коментара

Публикувано от на 14 ноември, 2011 в Ревю, Games

 

Етикети: , , , ,

Ревю: Battlefield 3

Да знам, че отдавна не съм писал ревюта на игри. Ма какво да се прави? Натоварено ежедневие, социален живот, твърде много мултиплеър и т.н. 😀 За Battlefield 3, обаче ще направя изключение.

Започвам със сингълплеъра, защото макар всички да знаем, че Battlefield 3 (BF3) е мултиплеър ориентирана игра, сингълплеъра е наличен, аз обичам сингъл FPS-ите, а и едно заглавие трябва да бъде оценявано по всички възможни параметри.

Тъ… благодаря ти Modern Warfare #Агрр.
Няма какво да си кривя душата. Ако в сингъла на Battlefield: Bad Company 2, тези неща не бяха така очевидни, в BF3 желанието на DICE да направят Modern Warfare (MW) изживяване (говоря за сингъл, не за мулти) е просто ОЧЕВАДНО. Не знам, може и да си въобразявам, но докато играех сингъла на BF3 често ми се струваше, че играя римейкове на популярни нива и кадри от конкурентни заглавия. Да, звука, графиката и всичко останало е на много по-високо ниво, но някак си „това съм го виждал“ чувството си беше там.

Като почнеш още от първото ниво на играта, което изненадващо много ми напомни на Airplane!, бонус нивото в Call of Duty 4 Modern Warfare, минеш през многото главни герои, точно в „обърканата“ структура, която MW поредицата наложи в FPS жанра, и стигнеш до една битка на полето сред едни купи сено, които притеснително много ми навяваха спомени за MW… Спорно е, дали това е доказателство за липса на креативност от страна на DICE, умишлено търсен ефект… или просто моето подсъзнание. Но нямаше как да се отърся от чувството, че тия работи вече съм ги виждал (или по скоро, виждал съм драфт на тия работи, щото тук всичко изглежда епично).
» Продължи нататък »

 
23 коментара

Публикувано от на 12 ноември, 2011 в Battlefield, Ревю, Games

 

Етикети: , , ,