Преди време докато писах първите си впечатления от Dell Streak обещах, че скоро ще пусна и отделни постове с видео и снимки правени от устройството. Е ето частта с видеото. По долу ще видите различни видео матрЯли, заснети при различни условия, което се надявам ще ви даде максимално добра представа за това как се справя Dell Streak-а.
Максималната резолюция с която 5 мегапикселова камера на гърба снима е 640×480. Това за съжаление е леко разочароващо защото както казах, и в предишният пост iPhone 4 също снима с 5 мегапикселова камера и има 1 Ghz процесор, но няма проблеми да снима при 720p. Все пак, вижте как се справя Dell Streak и преценете сами \по дефаут YouTube тръгва на 380p, но долу в дясно има копче да си пуснете максимума от 480\.
За протокола видео материалите по-долу не са обработвани допълнително, а директно са качени в YouTube след като ги заснех. Качвал съм ги през компютъра, въпреки че телефона има директна опция за ъплоуд в YouTube, която за съжаление не ми остана време да пробвам.
Започваме с хубав слънчев ден на Орлов Мост в София:
Аххх мафия… Чакаме тази игра от колко? 8 години? Заслужаваше ли си чакането и оправда ли очакванията?
Първото и най-ключово нещо което разбрах след като изиграх първите няколко мисии на Mafia II е, че противно на очакванията ми и създадените, впечатления ТОВА НЕ Е open world игра. Да имаме страхотен, огромен, жив град който е впечатляващ и като размер и като ниво на детайлите. Но Empire Bay не е там за да предостави „open world“ геймплей, а за да бъде една перфектен бекграунд за историята… която обаче е основния проблема на играта. » Продължи нататък »
Той е телефоооон, той е смарт фооон, той е дебееееееел, той не е дебеееееееееел, ТОЙ Е DELL STREAK!
Както ви споменах в ънбоксинг видеото ми [клик], в началото на август имах възможността да разцъкам (макар и само за няколко часа), новият 5 инчов хибриден смартфоно-таблет на Dell, носещ звучното име – Dell Streak.
Бройката до която се докопах тогава, все още беше „заключена“ (не можеше да се ползва за разговори), но след като се върна от ваканцията на която съм в момента 🙂 най-вероятно ще успея да се докопам до напълно функциониращо копие (официалното представяне на Streak-а пред медиите в БГ е днес – 7 септември). Въпреки това, макар и за няколко часа успях да събера доста впечатления (и материал) и реших все пак да излея първите си впечатления за устройството. 😉
Както сигурно сте подочули Dell Streak-а е доста впечатляващ като размер, а прякора „the father of all phones“ определено му подхожда.
Нещото не е просто голямо… то е огромно. BTW извинявам се за наличието на фолио върху дисплея както на снимките, така и във видеата по-долу, но както казах това беше съвсем „ърли достъп“ до дивайса, и бях помолен да се опитам да го върна максимално непокътнат. Уверявам ви, че при следващата ни среща няма да му се размине толкова лесно. 😀
Та повечето хора който го видят, първо си задават логичният въпрос… ъ добре, ама това как въобще ще си го пъхна в джоба. А ако са жени и – как ще изглеждам ако ме видят да говоря от това чудо. 😀
На въпроса – побира ли се в джоба? Ами, зависи от джоба. 😀 Следва едно наистина абсурдно изглеждащо видео, но това ми се стори като най-лесният начин, по който да ви демонстрирам отношенията който един Dell Streak би могъл да има с джоба ви. 😀 » Продължи нататък »
Още преди да започна искам да направя едно изключително важно уточнение – за мен, сингъл и мулти-плеър компонента на Starcraft II: Wings of Liberty са две съвсем различни игри. И макар че към края на статията ще отворя приказка и за мултито, това тук е ревю на сингълплеър компонента на играта.
Естествено много хора очакваха Starcraft II: Wings of Liberty заради мултиплеър частта и. Аз обаче никога не съм бил особено добър в мултито на оригиналния StarCraft, но пък за сметка на това обожавам историята и наистина нямах търпение, да се докопам до следващата част, за да видя какво са ни подготвили Близард, и как ще се развият нещата с героите с който съм отраснал. Точно заради това, когато на времето стана ясно, че StarCraft II ще бъде разделена на 3 отделни кампании бях леко разочарован… Чакахме толкова много години, за да получим 1/3 от продукт, и на всичкото отгоре ще платим трицифрена сума за него?!
Сега след като първата част от сагата е зад гърба ми, а краката ми са дълбоко затънали в мултито… да кажем, че гледам на света с различна перспектива. Колко различна? Четете по надолу. 😉
Както добре знаете, в този блог се пише основно за PC игри, а конзолните появявани са изключителна рядкост… В този ред на мисли, цялата последваща статия е една гигантска рядкост, 😀 защото по стечение на обстоятелствата ми се отдаде възможност да изиграя титаничният God of War 3 (дълга история) и в последствие… да напиша мислите си по темата (изсипани по долу).
Преди да продължа, моля имайте предвид, че аз се имам основно и преобладаващо за PC геймър, а това реално е първата PS3 игра която изигравам от край до край. Т.е. I am a PS3 n00b! 😀 И да, всички скрийншоти по долу са „крадени“ от IGN, защото нямам никаква идея как да правя скрийншоти от PS3. 😀
Еми – God of War 3… дъ ревю!
Историята на първите два GoW-ра, ги познавам само в най-общи рамки… и от най-обща култура. Но същност за какво ми е да я знаем, при положение, че 3-тата част започва с блед културист, омазан с червена боя, катерещ планината Олимп, на гърба на някакъв титан…. Та зарежете историята, дайте да си говорим за графика… която е наистина майнд блоуинг. » Продължи нататък »
Преди… известно време „Аз чета”, базирайки се на познанията ми в света на видео игрите :), се свързаха с мен с предложение да прочета и направя рецензия на една книга базирана на тъй любимата ни игра – Assassin’s Creed II. Книгата се казва Орденът на асасините II: Ренесанс (Assassin’s Creed 2: Renaissance) а аз приех с удоволствие, защото принципно обичам да чета, но в последно време доста съм пренебрегнал този вид дейности. Реших, че едно „служебно” задължение от този тип, може отново да разпали книговата ми страст. С моят късмет обаче, книгата се оказа пълна греда, а ревюто ми беше определено като „Бий се книго, Strangera идва“. 😀 Ако това кратко представяне, е привлякло интереса ви, ревюто ми се намира тук – Хайде да преписваме… с Орденът на асасините II: Ренесанс [azcheta.com] 🙂
UPDATE /07-02-17/: Седем години по късно 😀 тръгнах да търся това ревю, защото ми трябваше за референция за един друг материал, и открих че въпросното не може да бъде намерено в сайта на Аз чета. Възмутен от тази злощастна ситуация, изрових „оригиналния ръкопис“ на текста си, и го добавям към тази статия. 😀
Хайде да преписваме… с Орденът на асасините II: Ренесанс
Ще отмъстя на онези, които предадоха семейството ми.
Аз съм Ецио Аудиторе.
Аз съм асасин…
Тъй като си играя, с прословутият 120Hz монитора на Acer – GD245HQ вече почти 2 месеца (как лети времето) реших, че най-накрая е време да седна и да драсна едно ревю. 😉
Ънбоксинга, продължава да е тук (клик), а останалите ми мисли, са по долу.
Спецификации, връзки и външен вид
Размер на екрана: 60 cm (23.6″) широко форматен, 16:9 съотношение
Технология на панела: TN (Twisted Nematic), 6-битов панел + HiFRC
Стандартна резолюция: 1920×1080 @ 120Hz
Контраст: 80000:1 (макисмален динамичен)
Яркост: 300 cd/m2 (максимална)
Време за реакция: 2 ms (сиво-сиво)
Зрителни въгли (5:1 контраст): 176°/176°
Зрителни въгли (10:1 контраст): 170°/160°
Покритие на NTSC цветовата гама: 72%
Pixel pitch: 0.2715 mm
PPI (pixels per inch): 92
Наклон на стойката: -5°/15° (напред/назад)
Видео конектори: аналогов (D-sub), цифров DVI-D (Dual-Link) и HDMI 1.3
Енергопотребление: включен – 38.2W, изключен – 0.85W, в режим на очакване – 1.85W
Размери: 57.5 x 41.8 x 19.4 см
Тегло: 5.8 килограма
Особено приятно впечатление ми направи факта, че монитора има три входа т.е. едновременно можете да включите три дивайса към него. » Продължи нататък »
Световната премиера на Iron Man 2 е на 28 април, а 2 дена по късно (в петък) втората част на сагата за Железният човек тръгва и по родните екрани. Днес (27.04.10) обаче, Audio Visual България организираха журналистическа прожекция на лентата, на която имах удоволствието да присъствам, така че съм готов да споделя ексклузивните си впечатления от филма. 😉
Челите ревюто ми за първият филм (клик), знаят че съм голям фен на Iron Man и… Робърт Дауни Джуниър. А комбинацията от двамцата беше основната причина първият филм да ме израдва изключително много. Именно за това очакванията ми за втората част бяха плашещо високи. Дали това не ми изигра лоша шега, и заслужаваше ли си чакането – в следващите редове.
Персонажите.
Едно от нещата които толкова много харесах в първият Iron Man филм, беше именно факта, че авторите се бяха постарали в изграждането и оформянето на персонажите (а не само екшъна). Там ясно се разбираше „кой какъв е“, какво движи тези персонажи, защо постъпват по този начин и т.н. » Продължи нататък »
Котката ми е нагло животно. Сред хобитата и са лежане по мауспадовете ми, и задръстване на лазерите на мишките ми с косми 😀
Точно за това реших, да попитам Котк какво мисли за трите мауспада който в момента пребивават в нас.
Снощи гледах дългоочакваният нов български филм – Мисия Лондон. Признавам, че очакванията ми (особено след страхотните трейлъри) бяха доста високи. Все пак, говорим за наистина комерсиален (в най-добрия смисъл на думата) БГ филм, който на всичкото отгоре е и комедия.
Оправдаха ли се очакванията ми? Четете по-долу 😉
Първото нещо, което ми направи впечатление, е че в петък вечер имаше изненадващо много хора, отишли да гледат филма. Дали защото до сега имаше доста сериозна киноманска суша, или защото (надявам се, че е това) филма е български, зала 10 (една от големите зали в Кино Арена Запад) се ПРЪСКАШЕ по шевовете. Групичката, която бях организирал този път, беше сравнително голяма – 13 човека, и когато SPY отиде да вземе билети (около 16:30) се оказа, че има места само от 5-ти ред надолу (за прожекцията в 21:00). Съответно групичката ни седя леко в дясно на 4-5 ред. Пак повтарям – такова нещо, аз в Кино Арена, не съм виждал от ужасно много време. А не е като да не ходя редовно на кино 😉 » Продължи нататък »
Stranger's Weblog 