Тъй като си играя, с прословутият 120Hz монитора на Acer – GD245HQ вече почти 2 месеца (как лети времето) реших, че най-накрая е време да седна и да драсна едно ревю. 😉
Ънбоксинга, продължава да е тук (клик), а останалите ми мисли, са по долу.
Спецификации, връзки и външен вид
Размер на екрана: 60 cm (23.6″) широко форматен, 16:9 съотношение
Технология на панела: TN (Twisted Nematic), 6-битов панел + HiFRC
Стандартна резолюция: 1920×1080 @ 120Hz
Контраст: 80000:1 (макисмален динамичен)
Яркост: 300 cd/m2 (максимална)
Време за реакция: 2 ms (сиво-сиво)
Зрителни въгли (5:1 контраст): 176°/176°
Зрителни въгли (10:1 контраст): 170°/160°
Покритие на NTSC цветовата гама: 72%
Pixel pitch: 0.2715 mm
PPI (pixels per inch): 92
Наклон на стойката: -5°/15° (напред/назад)
Видео конектори: аналогов (D-sub), цифров DVI-D (Dual-Link) и HDMI 1.3
Енергопотребление: включен – 38.2W, изключен – 0.85W, в режим на очакване – 1.85W
Размери: 57.5 x 41.8 x 19.4 см
Тегло: 5.8 килограма
Особено приятно впечатление ми направи факта, че монитора има три входа т.е. едновременно можете да включите три дивайса към него. » Продължи нататък »
Световната премиера на Iron Man 2 е на 28 април, а 2 дена по късно (в петък) втората част на сагата за Железният човек тръгва и по родните екрани. Днес (27.04.10) обаче, Audio Visual България организираха журналистическа прожекция на лентата, на която имах удоволствието да присъствам, така че съм готов да споделя ексклузивните си впечатления от филма. 😉
Челите ревюто ми за първият филм (клик), знаят че съм голям фен на Iron Man и… Робърт Дауни Джуниър. А комбинацията от двамцата беше основната причина първият филм да ме израдва изключително много. Именно за това очакванията ми за втората част бяха плашещо високи. Дали това не ми изигра лоша шега, и заслужаваше ли си чакането – в следващите редове.
Персонажите.
Едно от нещата които толкова много харесах в първият Iron Man филм, беше именно факта, че авторите се бяха постарали в изграждането и оформянето на персонажите (а не само екшъна). Там ясно се разбираше „кой какъв е“, какво движи тези персонажи, защо постъпват по този начин и т.н. » Продължи нататък »
Котката ми е нагло животно. Сред хобитата и са лежане по мауспадовете ми, и задръстване на лазерите на мишките ми с косми 😀
Точно за това реших, да попитам Котк какво мисли за трите мауспада който в момента пребивават в нас.
Снощи гледах дългоочакваният нов български филм – Мисия Лондон. Признавам, че очакванията ми (особено след страхотните трейлъри) бяха доста високи. Все пак, говорим за наистина комерсиален (в най-добрия смисъл на думата) БГ филм, който на всичкото отгоре е и комедия.
Оправдаха ли се очакванията ми? Четете по-долу 😉
Първото нещо, което ми направи впечатление, е че в петък вечер имаше изненадващо много хора, отишли да гледат филма. Дали защото до сега имаше доста сериозна киноманска суша, или защото (надявам се, че е това) филма е български, зала 10 (една от големите зали в Кино Арена Запад) се ПРЪСКАШЕ по шевовете. Групичката, която бях организирал този път, беше сравнително голяма – 13 човека, и когато SPY отиде да вземе билети (около 16:30) се оказа, че има места само от 5-ти ред надолу (за прожекцията в 21:00). Съответно групичката ни седя леко в дясно на 4-5 ред. Пак повтарям – такова нещо, аз в Кино Арена, не съм виждал от ужасно много време. А не е като да не ходя редовно на кино 😉 » Продължи нататък »
Наскоро Razer пуснаха на пазара тефлонови крачета за 3 от мишките си – Razer Mamba, Lachesis и DeathAdder \писах за това тук\. Въпросните крачета cа семпло, но гениално решение 🙂 Идеята е, че крачетата на мишките рано или късно се износват и тези DIY китове ще ви помогнат да ги направите отново „нови“!
Следва видеото в което монтирам нови тефлонови крачета на Razer Mamba-та ми (оригиналните се износиха за около година) 🙂
Омазах енкодинга, и за това има черни полета около видеото,но ме мързи да рендя наново. Моя съвет е да го гледате в HD за предпочитане на Full Screen иначе може и да не видите нищо 😦
Иначе, както казах и във видеото, въпросните Teflon Mouse Feet могат да бъдат закупени при цена от 19 лева, което си е жива далавера имайки предвид какво правят, и колко струват мишките на Razer 😉
Много обичам iPod Touch-а си 🙂 и го нося почти навсякъде с мен. Това естествено, го подлага на-най различни външни влияния, и искам или не трябваше да му осигуря някаква защита. В продължение на доста време използвах за целите SwitchEasy NeoTouch™ \ревюто е тук\ – изключително добър и кадърно направен кейс. NeoTouch-а обаче има два сериозни минуса присъщи на всички хард кейсове:
– Размерът – както сигурно знаете второто поколение iPod Touch e доста тъничък, и съответно изглежда много смуут 🙂 Добавянето на хард кейс сериозно променя параметрите и крайният размер е горе долу еднакъв с този на първото поколение iPhone-и;
– „Ограничението“ на дисплея – кейса все пак се захваща за горната част на iPod-а което няма да си кривя душата не ме кефи. Не че пречи (много), ама друго си е да си плъзнеш пръста по дисплея със замах, от край до край;
Ако не се лъжа някъде през юни 2009 моите приятели от ASBIS България ми изпратиха семпли от iPod Touch и iPhone кейсовете на Prestigio. Не отричам, че изпитвам известен скептицизъм към продуктите на бранда, така че подходи с сериозна доза съмнение… но това което пристигна ме изненада. Повече от приятно!
Следва ревюто ми за гамата от кейсове за iPod Touch 2G и iPhone 3G/S на Prestigio.
Кейсовете са изработени от различни типове естествена кожа и PVC матряли, като специално за Евгени Минчев има и от крокодилска 😀 Във видеото по долу ще ви покажа, два кейса – единият е за iPhone, а другият за iPod Touch, а тук (клик) можете да видите различните разцветки и модели 😉
Видеото е снимано през февруари 2010, но поради ред причини пускането му онлайн малко се забави 😉
Ааа и в началото има пауза без звук… Това май е нормално. 😀
Продължавам на ревю тематика, но този път вместо за игри ще ви разказвам за най-новият мауспад на Razer – Razer Vespula!
Както може би добре знаете, Vespula е наследника на Razer eXactmat. Идеята тук е, че имате пад с две страни – Speed и Control. Концепцията е, че различните жанрове игри изискват различни тактики и за това Vespula предоставя две повърхности – контрол страната на пада е предвиден за малки и прецизни движения с мишката, а скоростната повърхност е идеална за дълги, плъзгащи движения 🙂 По този начин с едно пиле убивате два камъка 😀 и получавате нещо като 2 пада в едно. Аз лично съм голям почитател на eXactmat-а защото това е най-твърдия пад на Razer (вече и веспулата е там) и въпросният е препоръчителният пад за ползване с тъй любимата ми Razer Mamba.
Тестовете ми показаха, че за разлика от eXactmat обаче, Razer Vespula има още по специфична таргет група, така че моя съвет е внимателно да прочетете следващите редове, преди да решите да пазарувате 😉 » Продължи нататък »
Още преди да съм започнал, държа да отбележа, че това е ревю само върху сингълплеър компонента на Battlefield: Bad Company 2. Както писах в този пост, още след бетата стигнах до извода, че това не е моя тип игра, и наистина не планирам цъкането и в мулти.
По изключение ми се иска да приключа ревюто бързичко (че имам още 100 неща за цъкане), така че ще се опитам да не изпадам в твърде излишни детайли 😛
Графика: Battlefield: Bad Company 2 ползва ин-хаус гейм енджина на DICE – Frostbite, като за физиката (за ужас на NVIDIA потребителите) се използва Havok.
Това в най-общи линии означава, че ще видите доста високи нива на разрушение в играта… на съответната цена 🙂
При моята сегашна конфигурация:
E2180 @2.00Ghz
4GB RAM
NVIDIA GeForce GTX 275
Medium настройките бяха на критичната граница. При въпросните играта наистина изглежда… епично, но някак си липсват дребните детайли. Сигурно ако можеше да набримча антиалаизинга положението щеше да е различно но какво да се прави 😀 Въпреки това нивата са доста огромни, и поне под DX10 BF:BC2 вади спиращи дъха партикъл ефекти. Мъгла, дъжд, снежни и пясачни бури, пушек, прах… Всеки един от тези елементи изглежда ОТВРАТИТЕЛНО добре. Наистина.
А има го и момента с разрушението разбира се 😀 Падат стени, хвърчат ламарини. Най-любимото ми е че като искате да минете през някоя стена… ми просто я взривявате 😀
За да добиете малко по ясна представа за какво иде реч, ето видео от първото ми каране на танк в играта! » Продължи нататък »
War. War never changes. Или поне така казват в една любима моя игра!
Участвал съм в хиляди битки. Водил съм отряди, инфилтрирал съм вражески бази, стоял съм сам самичък пред армии от врагове. Сражавал съм се из най-екзотичните кътчета на земята… и от въд. Оптичните ми сензори са виждали неща които думите не могат да опишат. Виртуалното ми тяло е стъпвало на места които не сте и сънували… в най-лошите си кошмари! Планините и полетата на Азерот, вентилационните шахти на Black Mesa, коридорите на Ишимура…
Сражавал съм се във всякакви условия – джунгли, пустини, космос… и срещу всякакви същества.
Притежавам милиарди оръжия, а виртуалните ми ръце знаят как да използват всяко едно от тях.
Бил съм се под всякакви знамена! Бил съм се… за всякакви знамена!
Спасявал съм заложници, светове, галактиктики, вселени… убивал съм. Милиони пъти. И съм бил убиван… милиони пъти. И ще продължавам да го правя. Защото съм войник. А това е война. А Войната… Войната не се променя.
Кои ме командва ли? Защо водя тези битки?! Защо изпълнявам всички тези мисии. Защото Той ми казва да го направя! Неговите мисли, са моите мисли. Неговите движения са моите движения… Неговата мисия, е моята мисия. Той съм аз, аз е той. Ние сме едно.
Наричат го играча, геймъра, господаря, повелителя на планети и светове. Императора!
Следват около 20 минути в които говоря само и единствено за „няква мишка“! 😛
Нещо което не влезе във видео ревюто (понеже затрих част от материала 😀 и ме мързеше да снимам пак) е информацията за това, че мишока има специална вдлъбнатина от ляво на мишката, в която да си слагате палеца, и която е ужасно удобна и помага за по продължителна игра / работа 😉
А понеже някой хора вече питаха, музиката във видеото е както следва:
– интрото е „откраднато“ от adidas Originals – Star Wars Collection (писах за въпросната реклама по-рано тук);
След това всички останали парчета са от компилацията Music From A Galaxy Far Far Away – Vol.01 и се появяват в следният ред:
1. Star Wars – Jedi Master (techno mix)
2. Imperial March Club Mix
3. DJ Beam – Millenium Falcon Remix
4. Moby – Star Wars RMX
Разбира се, надали някой ще се учуди, че съм рязал и наслагвал където е необходимо 😉
Последният трак си върви с рекламата на Razer Imperator и нямам никаква идея от къде точно е взет 😉
Надявам се, нещото да ви е харесало, а ако имате желание, можете да ударите един глас за цялата тази изродщина в svejo.net. Много благодаря! 🙂
Следва текстовата версия на ревюто (историята защо има и видео и текст е дълга), като видео ревюто по-горе покрива почти всичко написано по-долу, с малко изключения (както казах, някак си успях да затрия част от заснетият материал) 😛
Както добре знаете (ако следите блога ми) аз съм от хората които ВИНАГИ са предпочитали да играят със слушалки. Може би някой път ще направя анкета за и против едното и другото, но както и да го погледнеш, хедсета си е хедсет 😉 Компютъра обаче не е само за игри (за съжаление) и от време на време на човек му се налага да слуша музика или да гледа филми 😀 И понеже не всеки може да отдели 499 лв. за Razer Mako (една от най-добрите 2.1 системи на пазара евър) реших, че е време да разгледаме алтернативите. 😛
Така бавно и неусетно стигах до Logitech Z523 – колони които на теория предоставят 360 градуса панорамен звук и които Logitech представиха в БГ през ноември.
Следват скромните ми впечатленията от продукта.
Започваме с една от не толкова важните части – дизайна. Все пак тези колонки ще ви стоят на бюрото, така че е хубаво да знаем как изглеждат.
Въпросният не е нищо особено – смисъл колоните не са грозни, но със сигурност не са и на върха от естетична гледна точка. Говорим си за стандартно черно, като плюс е факта, че повърхността всъщност не се цапа толкова много (колкото бихте очаквали) пък и не лови особено много прах. А това винаги е плюс 😉
Буферът пък си е обичайният квадратен топуз 😀
За протокола Logitech Z523 са колонките на бюрото, тези които са закачени на стената са X-230 (пак на Logitech).
В долната част на сателитките има по две гумирани ленти, които се грижат колоните да не се мърдат много насам натам и да стоят стабилно.
Инсталиране: Включването на колоните е доста лесен процес. Имате един стандартен кабел с 3,5 мм жак които излиза от дясната колона и се включва в компютъра. От същата колона излиза друг специален кабел които се включва в буфера. Лявата колона се включва директно в буфера. Захранването също се включва в него. Доста е лесно, но цялото уравнение компютър -> дясна колона -> буфер -> лява колона буфер e малко странно (не можеше ли всичко да се включва в буфера?) и допълнително спомага да се оплетете в кабели 😀 особено ако компютъра ви седи от ляво, а не от дясно. Може би идеята е, че ако компютъра ви седи на бюрото кабела ще се разхожда минимало… но аз лично си държа кутията на земята и бих предпочел кабела да отиде директно в буфера (които също е на земята)… Нооо това са си лични проблеми 😀
За протокола – кабелите не са особено дълги. Това на теория не трябва да е проблем защото се очаква въпросните да ви стоят на бюрото… Но знае ли човек. За това и предупреждавам 😉 » Продължи нататък »
