RSS

Архив на категория: Ревю

Razer Diamondback 3G

Като ще е гарга, да е рошава…

Аз принципно съм от тия хора който се наричат – лоялни потребители. Харесам ли си истински една марка, си купувам основно и само нейни продукти (това не значи че не следя конкуренцията обаче).

Преди няколко години си купих първата ми „истинска геймърска мишка“. Става въпрос за Razer Diamondback™…

Помня как се прибрах в къщи чудейки се с кой акъл съм дал 70 лева за една проста мишка… чуденето ми приключи в момента в който включих мишока в щайгата и седнах през компютъра.

Просто по-онова време мишка с 1600dpi си беше нещо нечовешко… Няма да обяснявам за седемте бутона, ултра дългия кабел, позлатения USB конектор и т.н. Честно казано след 2 дена вече сериозно се чудех как съм можел да живея без нея. И си е нормално – най-добра мишка за 2004 година, официалната мишка на световните кибер игри и други такива приятни неща, който не се случват случайно 🙂 Добре че с нея ми дадоха и специален кейс в който да си я слагам, ако я взимам с мен.

Миналата седмица реших че искам нова 🙂 не за друго ама Razer Diamondback™-а малко поостаря (все пак аз съм човек който прекарва ужасно много време пред щайгата)… Поразгледах какво има на БГ пазара (наистина този път не ми се занимаваше с поръчки от вън), и реших че понеже няма как да си намеря Razer Lachesis™ на нормална цена (а и както и да го погледнем 4000dpi си е твърде много) 😀 реших просто леко да ъпдейтна наличния Диамонд, и срещу „скромната“ сума от 99 лева си закупих Razer Diamondback™ 3G

Първо сухата характеристика:
* 1800dpi Razer Precision™ 3G infrared sensor
* Seven independently programmable Hyperesponse™ buttons
* On-The-Fly Sensitivity™ adjustment
* Always-On™ mode
* Ultra-large non-slip buttons
* 16-bit ultra-wide data path
* 6400 frames per second (5.8 megapixels per second)
* 60–120 inches per second and 15g of acceleration
* Scroll wheel with 24 individual click positions
* Zero-acoustic Ultraslick™ Teflon feet
* Gold-plated USB connector
* Seven-foot, lightweight, non-tangle cord
* Approximate size: 129mm (length) x 63mm (width) x 38.5mm (height)

На пръв поглед разликата не е много сериозна – оптичния сензор е заменен от 3G Инфрачервен сензор, който не само че не свети 🙂 ами и добавя 200dpi отгоре.

След включване обаче се забелязват няколко по-съществени разлики. Прозрачният капак (който седи под дланта), вече не е прозрачен (въпреки че и оригиналния диамонд, имаше не прозрачен вариант), а е заменен от черен къвър с логото на рейзър. Освен това самото покритие е изработено от някаква тефлонова повърхност която е леко грапава, хлъзга се далеч по-малко когато дланта ви се запоти, и е все така изключително удобна. На хартия размерите на мишката са същите като на предшественика, но самата и структура е леко модифицирана и копчетата са една идея по-дълги, така че моите пръсченца залепнаха точно на нея. Това беше доста приятна изненада, защото очаквах, че е съвсем същата като размер. Тъй като капакът под-дланта вече е не прозрачен мишката не свети като коледна елха. Единствените източници на светлина са скрола, и малка част от покритието покрай страничните бутони. За сметка на това скрола свети ужасно силно (което мен лично малко ме нервира) 🙂

Другият проблем е че съм свикнал понякога да си осветлявам клавиатурата с мишока, ако случайно не мога да намеря някое копче 🙂 само дето 3G инфрачервения сензор не свети 😀 Накрая ще взема да си купя една клавиатурка
Razer Tarantula™ с лампички и ще си реша проблема, но все пак сравнително височката цена и факта че пиша на BDS ме възпират от подобно действие 🙂

Да се върнем на мишката – ако пред PC-то си се занимавате с неща изискващи прецизност (не говорим само за компютърни игри), значи имате нужда от висок dpi на мишока си. И понеже една мишка не е само dpi 🙂 то Razer имат доста добри предложение за всеки вкус 😉

PS: А да, понеже съм левскарче си взех синият Razer Diamondback™ 3G Той всъщност се води Frost Blue. Има и още две разцветки – Flame Red и Earth Green.

А ако случайно решите да си купувате Razer-че, и се чудите какво да изберете, тук (клик) има една доста симпатична сравнителна характеристика на различните им модели плъхове.

Have Fun 🙂

37 коментара

Публикувано от Strangera на 13 януари, 2008 в Ревю, Хардуеър, Razer

Етикети: Razer, Razer Diamondback, Razer Diamondback 3G

Aliens vs Predator 2 Review

07 ян.

Или за да сме по-точни AVPR: Aliens vs Predator – Requiem

И за всички интересуващи се „Requiem“ [‘rekwiem] означава 1. n лат. реквием (и муз.), заупокойна служба, панихида; 2. прен. погребална песен. Аз се спирам на „погребална песен“ ма за това след малко, първо на бързо да ви разкажа защо съм толкоз възмУтен 😀

Никога няма да забравя първият път когато гледах оригиналният Alien (1979) Трябва да съм бил малък, защото го гледах по канал едно (иначе филма е излязъл горе долу 5 години преди да се родя) 🙂 и брах много страх… Не за друго ма филма си е страшен. Помните ли онзи момент в който космонавта се приближава към яицето, камерата минава в първо лице, накланя се над него, яйцето се разтваря и… класика, незабравим филм

Филм който е на почти 30 години, и който е ужасно добър дори ако си го пусна точно сега през 2008 година. Истински хорър, а не като новите бози 😉 BTW филма е под номер 51 в топ 250 на imdb
После имаме:
Aliens (1986) – Top 250: #69 на imdb
Alien³ (1992) – филма в който Sigourney Weaver си обръсна главата 😀
и разбира се Alien: Resurrection (1997)
Аз лично не се сещам за друга поредица, която може да се похвали с 4 (четири!) чудовищно добри филма 😉 Еталон за скай-фай хорър

От другата страна имаме:
Predator (1987) – Един филм в който бате ви Arnold Schwarzenegger мачка както винаги, но и един филм който ни представи едни нови нагли и самонадеяни хищници. Безмилостни ловци, за който земята е планета пълна с неща който могат да убият и закачат на стената в летящата си чиния 😀
Predator 2 (1990) – или какво става когато Хищникът дойде в големият град.
В общи линии, скай-фай екшъни! от старата школа 😉

И понеже това не е достатъчно имаме няколко игри от поредицата Alien vs Predator излезли за различни платформи, като задължителните за споменаване са:
Aliens versus Predator излезъл за PC и MAC през 1999 г. и безспорно една от най-страшните игри евър!
Aliens versus Predator 2 – 2001 г и експанжъна Primal Hunt (2002). Все игри който ще останат в златната история на PC гейминга.

Ако някой не е разбрал, фенщината ми и към двете поредици е огромна, а за игрите вообще няма да отварям дума 🙂
Точно за това когато през 2004 г. в кината излезе AVP: Alien vs. Predator, филм базиран на сблъсъка между Пришълци и хищници, но този път на родната ни планета аз бях първа писта в киното.
Whoever wins… We lose. Дето бяха казали 😀
За съжаление след като филмчето свърши, аз имах чувството че съм гледал просто някакъв трейлър на филм (беше безумно къс BTW), и като цяло не бях особено впечатлен. Просто като го поставиш до което и да е от заглавията за който говорихме преди малко, и изглежда слабичко 😦

После дойде това:

Нямаше как, отново първа писта в киното… само че след този филм не мисля че ще се излъжа отново, и евентуалната 3-та част ще си я гледам в къщи. Има тъпи филми, има и безумно тъпи филми… има и Aliens vs Predator – Requiem (AVPR).
Щеше ми се да мога да напиша нещо хубаво за филма, но не мога.
Най-остро впечатление прави гениалният начин по-който е снимано всичко. Помните ли първия Aliens vs Predator… може да не беше граунд брейкинг, но поне като елиъна се биеше с предатора виждахме какво се случва, за разлика от това тук. Още в началото на финалните надписи с големи букви има изписани имената на „братята Strause“ който се явяват режисьори на филма, и очевидно много се гордеят с постигнатото. Бързата справка в IMDB показа че става въпрос за Colin и Greg Strause, който определено имат богат опит със спец ефектите (като почнеш с „Титаник“ и стигнеш до „След утрешният ден“, „300“ и други такива), но не и със снимането на филми. Реално това е първата им голяма продукция. Преди това имаме Nickelback: The Videos; Download It: Behind the Scenes Video; Mute и 16mm Mystery все смазващо големи заглавия 🙂 Та някак си на тези двамата са им дали да режисират AVPR, и резултата е повече от неприятен. В общи линии в 90% от битките който ще наблюдавате в филма по-скоро ще се опитвате да разберете какво се случва, и кой с кого се бие вместо да се кефите. Отдавна не бях гледал толкова хаотично и некадърно заснет филм. Ок разбирам че всеки трябва да се упражнява някъде, ама защо трябваше да опропастят точно тази поредица, по-толкова малоумен начин. Но реално това не трябва да ви притеснява, защото сценария е под-всякаква критика. Писача е Shane Salerno но наистина ще се опитам да се въздържа от коментар за скрипта, щото иначе ще трябва да обидя човека жестоко.
Все пак, за да знаете за какво иде реч – един коръб с хищници си фърчи насам натам, и пичовете нещо си експериментират с елиънчета. Единия бива заразен, излюпва се елиънче, стрелят се нещо, кораба крашва на земята, елиъните налазват населението, а някъв мега хишник идва да оправя мазалото (сам). Не че съм очаквал твърде гениален сценарии, ма… то т’ва на нищо не прилича. Все едно Spy и аз сме го мислили. Разликата обаче е че ако ние го бяхме мислили, кукичката за следващият епизод (ако не фалират след тоя филм) нямаше да е толкова зле. Просто връзката за бъдещите филми беше толкова тъпа, че думите са излишни. Ако направите грешката да го изгледате ще разберете. Начи да обобщим до тук, какво е положението:
1. Сценарият е малоумен – а да, връзка с предишния филм разбира се няма;
2. Снимано е като от хора, който за пръв път виждат камера;

Продължаваме нататък с актьорският състав – като цяло тотално неизвестен. Почти всичките актьори са се подвизавали основно в разни сериалчета, като за най-известен актьор в каста мога да посоча Reiko Aylesworth , която играеше Michelle Dessler (жената на Тони Алмейда в 24), ма сигурно защото само нея успях да разпозная 🙂 Не че е нужно каста да е някъв хипер, мега ултра звезден, ама тука положението беше тежко… то е очевидно че никой много уважаващ себе си актьор няма да се навие да участва в това ма бива ли така. Някак си цялото нещо ми лъха на евтиния. Мързи ме да търся колко е бил бюджета, ма се фащам на бас че първия филм е имал доста по-голям. Та значи:
3. Актьорите.

Не стигат всичките тия глупости ами в филма ставаме свидетели на цели 2 (две) нови неща:
1. Няколко нови оръжия и тулове за хишника – който са си ок;
2. Единият от елиъните, можеше директно да „изнасилва“ жените. Да се чете, налапва им главите и снася нещо директно в коремите им, и от там се излюпват елиънчета… Аве тия нормални ли са ве! Елиъните не могат да правят такива неща. Колко филма и игри има по-въпроса, и такова нещо ПРОСТО НЯМА! Трябва да си се излюпи грабърче от яице, да се лепне на лицето на някой за да „снесе“ вътре в него. После малкото елиънче (прилича на змия) разкъсва гърдите на приемника и отива да си търси храна. След като се нахрани започва да расте. Съответно елиъните варират според това дали „приемника“ е бил човек или хишник. Никъде няма, елиън който да „снася“ директно и по-колкото си иска в хората. Питайте Giger да ви каже. Гигер ако не знае някой е „таткото“ на елиъните. Той е психопата, измислил външният им вид. Имаме майки, който снасят яица и елиини, който ловят хора и ги „лепят“ по-стените за да може грабърчетата да си намерят храна като излезът. А не „изнасилващи“ извънземни. Тъпа работа… Извинявайте, ако съм ви отегчил, ма не може така… 😀

На всичкото отгоре някой много хитър е решил че ако треснат една мацка по-бански в филма, ще си дигнат реитинга… Верно мацката беше симпатична, ама това не е няква забутана тинеиджърска драма, а уж е Скай-фай, екшън, хорър. Мъкаааааа.

Забавно беше и да се наблюдава жалкият опит на авторите да превърнат героинята на Reiko Aylesworth – Kelly в еквивалент на Ripley от оригиналният Елиън. Това го казвам щото Kelly през целия филм се мота по-потник, нагло откраднат от гардероба на оригиналният филм. Още по смешното е че другият главен герой се казва Dallas, точно като Dallas от Alien. Очевидна липса на оригиналност от страна на авторите.
Казах че няма да говоря за скрипта, ма все пак – диалозите са просто феноменално тъпи. Пример: Някой забелязва че момиченцето е „леко разтреперено“, след като някакво извънземно е убило баща и, и ги е преследвало из града а майката казва: “Не и беше лесно тази вечер“ ДА БЕ ВЕРНО ЛИ, кой ви пише скрипта! Кошмарът е пълен.

Най-интересното ми занимание бе да броя колко човека бяха убити пред камера. За заинтересованите аз преброих точно 24 (преди големия взрив) тия зад кадър не се броят. А най-забавното… надписа върху билета за киното:

Още се мъча да разбера какво точно означава АЖП 2:
Абсолютно Жепейска Пародия 2;
Елиън Жабешка Простотия 2;
Абсолютно Жестоко Прецакване 2 или нещо друго но някой мистерии ще останат неразгадани. Все пак, ако имате идея пишете.

Та ботом лайн 😀 – Първия AVP не беше баш това което очаквах, но имаше свежи моменти. Втория AVP е като първия, ама даунгрейднат. По-всички параметри. Разбирай – махнато е всичко забавно, и са добавени много тъпи работи. Просто е срамно че потенциала на ~~една~~ две толкова страхотни (и страховити) поредици са опропастени по толкова чудовищен начин. Моят съвет е ако го гледате, в никакъв случай не го правете на кино. Не заслужава 7 лева!
За мен това беше един истински Aliens vs Predator – Requiem да се чете като „Погребална песен за Aliens vs Predator поредицата“

Искрено съжалявам само за младежите който си бяха довели приятелките на прожекцията. Тия са прецакани от всякъде:
1. Дали са поне 14 лева (7 за билет за нея, и 7 за него. Пуканките не ги бройм);
2. Мацката е полудяла по-време на филма, и сега ще му мрънка цяла вечер;
3. Младежа поне до края на месеца ще трябва да се извинява, и да се подложи на многократното изглеждане на филма – Барби и лешникотрошачката да речем.
Така е момци, другия път мислете повече.

Може да ви е смешно, ама колко момичета имаше който се караха на приятелите си докато напускахме кино салона, бедна ви е фантазията. Може би единственият по-лош вариант, е да сте завели приятелката си на тоя филм и да сте я излъгали че е романтична комедия.

Още веднъж, моят съвет – стойте далеч от тая боза!

16 коментара

Публикувано от Strangera на 7 януари, 2008 в Alien, Ревю, Филми

Етикети: AVPR

I Am Legend review

04 ян.

Винаги съм харесвал Will Smith (фен съм му още, от както играеше Свежият Принц от Бел Еър, които съм гледал по Втора програма). Смятам че освен че е доста забавен, играе изключително добре и почти всички филми в който е участвал са в най-лошият случай – доста добри. Когато изгледах първият трейлър на I Am Legend:

нещото ми се стори доста интересно поради няколко причини:
1. Will Smith;
2. Много добре изглеждаш пост апокалиптичен New York;
3. Зомбита!
4. От трейлъра струеше куулнес 🙂

Малко бях притеснен, обаче защото действието изглеждаше някак мудно и не особено интересно (тук още говорим за впечатленията ми от трейлъра);

Малко известен факт е, че филма е правен по книгата „I Am Legend“ на Richard Matheson, публикувана за пръв път през 1954 година. От тогава до сега има няколко опита да се направи филм по нея. Първият е The Last Man on Earth (1964 година). След това идва The Omega Man (1971 година), и излезлият директно на видео (за щастие) I Am Omega (на 18 ноември 2007 г.).
Warner Bros. Pictures притежават правата върху книгата от 1970г насам. Споменатият горе The Omega Man е първият им опит да направят филм по-нея. Следващият опит (останал в историята като неосъществен понеже надхвърлил бюджета) е бил режисиран от Ridley Scott, а главната роля е бил поверена на (забележете!) Arnold Schwarzenegger (е това е щяло да бъде луд филм) 🙂 След това през 2002, Michael Bay се заема с филма (в главната роля вече е Will Smith), но двамцата зарязват нещата за да правят Bad Boys II (2003). 😀

В крайна сметка избора за режисьор пада върху Guillermo del Toro, който обаче ги отсвирва за да си снима Hellboy II: The Golden Army, който ще имаме съмнителното удоволствие да наблюдаваме някъде през лятото. В крайна сметка режисьор на филма е Francis Lawrence, като от неговите „продукти“ си заслужава да споменем единствено Constantine (2005) а почти всичко друго което е снимал човечеца са видеото на Britney Spears и Jennifer Lopez. Абе няква абсолютна психарщина!

След тая луда предистория стигаме до I Am Legend (2007), който ме остави с повече от смесени чувства. Защо ли? По добре просто да изброявам 🙂

(+)
1. Пост апокалиптичният New York изглежда повече от добре. Всичко е реализирано перфектно и изглежда ужасно достоверно;
2. Will Smith играе отлично (както винаги). Персонажа му Robert Neville си е почти като „истински“. Правещ едно и също нещо всеки ден, постепенно губейки надежда и полудявайки бавно;
3. Всичко в филма е страшно поглъщащо и завладяващо. Стоиш и гледаш ежедневието на Robert Neville и ти е супер интересно. Почти чувстваш че започваш да полудяваш с него 🙂 Аве страхотна атмосфера, която не се среща много често в днешните филми;
4. Звука е смазващ (както саудтрака, така и аудио ефектите).

(-)
1. Незнам дали съм се разглезил прекомерно много, ама CG анимацията в тоя филм не изглеждаше особено добре. Реално погледнато тя си е много добра, ама все пак като си гледал Transformers примерно и знаеш че нещата могат да са на съвсем друго ниво (при положение че тоя филм воообще не е струвал малко). Просто бях шокиран колко куцо изглеждат сърничките с който Neville се гони още в началото. Дори вълците в The Day After Tomorrow (2004) са с пъти по-добре „нарисувани“. Да разглезил съм се, ама CG-то куца. ТОЧКА;
2. Някой от случките са чудовищно предсказуеми, което е просто тъпо;
3. (истинският минус) Историята и начина по-който се разви (споко няма да спойлвам).. Спирам да изброявам и почвам да редя: 😀
Както казах атмосферата е чудесна. Действието се развива постепенно и завладяващо. Има плавна прогресия и нагнетяване на атмосферата, и в последните минути (не съм ги засичал колко са) се случва нещо като в кавара на една доста известна българска песен (ще ви запея): „Момчето, което говори с морето на някакъв странен език… ХА ГО ЗГАЗИ КОЛА“. Това което се опитвам да кажа е че както действието си се развива постепенно и е супер интересно, и ти лъха че филма ще е трилогия, те така изведнъж всичко свършва за има няма 15 минути оставяйки те с чувство на недовършеност и горчив вкус. Феновете на сериала „Heroes“ би трябвало да знаят за какво става въпрос – просто се сетете как се почувствахте когато втория сезон вместо да има 23 епизода свърши директно след 11тия…
Имам чувството че авторите са снимали, снимали и изведнъж са се усетили че трябва да приключват филма и са скалъпили края по-бързата процедура. Да не говорим че поне за мен, края няма никаква логика, но наистина не искам да спойлвам за това няма да се впускам в дебати по-тази тема. Не знам на какво се дължи всичко това. Дали на некомпетентност от страна на сценаристите – Mark Protosevich и Akiva Goldsman или на нещо друго, това за мен ще остане мистерия. Факт е че Mark Protosevich не може да се похвали с особено добри филми (освен ако не намирате сценария на Poseidon за впечатляващ) 😦 но Akiva Goldsman е написал няколко доста добри, така че мистерията наистина остава пълна.

Както и да е, въпросът е че е доста трудно да дадеш оценка на такъв продукт. Защото филма е гениален почти до самият край, а там (в края) седи едно голямо, грозно… омазване и безсмислие което да ви остави безмълвен и да изтрие хубавите спомени. За това моят личен съвет е – гледайте филма, с ясното съзнание че ви чака наистина тъп финал. Може би така ще успеете максимално да се насладите на хубавите неща, защото такива определено има!

I Am not Legend (yet). Поредното псевдо ревю на Stranger-а 🙂

PS: На http://iamlegend.warnerbros.com/ (официалният сайт на филма) има няколко изключително добри конспет арта, под формата на wallpapers 😉

ВНИМАНИЕ! Част от коментарите по-долу съдържат спойлери за филма…

16 коментара

Публикувано от Strangera на 4 януари, 2008 в Ревю, Филми

Kane & Lynch: Dead Men Review

20 ное.

Айде и на тия двамцата им дойде реда 🙂

Още от момента в който видях първият трейлър (през далечната 2006-та):
Vodpod videos no longer available.
ми стана ясно че това ще е игра която не трябва да се пропуска.
Причините бяха две:
1. Мрачна и сериозна история;
2. Автори са създаделите на небезизвестната поредица Hitman – IO Interactive, хора който определено са способни да изпълнят точка 1 🙂

После започнаха да излизат разни ингеим филмчета в следствие на който сериозно започнах да се притеснявам за качествата на играта (но не и за историята). Ето какво написах по-въпросът преди доста време:

Честно казано не очаквам потресаващо добра графика (не ми изглежда особено добре), не очаквам и феноменален геймплей (поне не и нещо твърде невиждано). НО ОЧАКВАМ нечовешко добра история.

Сега след като затворих и тази страница от геймърската си история, е време за един хладнокръвен и бърз (щото ми се спи много, а утре пак трябва да се работи) анализ на психопатите Kane & Lynch 🙂

Wake Up!
Първото което ще видите в играта е ~~графиката~~ един човек който скоро ще бъде екзекутиран заради нещата който е направил. Един човек причинил твърде много болка. Един човек знаещ че ще умре заради греховете който е извършил, един човек който не се страхува от смъртта, а дори я приветства защото ясно осъзнава че така е по-добре за хората който обича. И един човек който въпреки всичко не съжалява за нещата който е извършил. Не съжалява защото е гаден безскрупулен егоист… Kane

После ще видите графиката.

Club Lights

Тя за съжаление не е нищо особено. Не ме разбирайте погрешно, не е грозна, но просто в времето на Gears of War, екшън от трето лице приличащ на мрачен GTA не е най-якото нещо евър.
Играта ползва силно модифициран вариант на Glacier Engine-ът (споко и на мен не ми говори нищо), който до колкото успях да разбера е използван в Hitman поредицата. Плюсовете от това са огромни масовки от NPC-та който реагиран индивидуално на вашите действия (което определено е впечатляващо) и прилично разрушима среда (не като в Stranglehold но все пак доста прилично). Това обаче се компенсира =) от не особено детайлни текстури, еднотипни цветове и прочие куци работи:

Аве графиката си е слабичка, това е очевидно и нищо не може да оправдае положението. Все пак обаче, една игра не е само графика 🙂 така че минаваме на негово величество геймплея:

Get to Work

Който обаче също не е особено впечатляващ. Най-просто имаме ходене и стреляне (ма боди каунта е жесток), като ще можете и да раздавате елементарни команди на отряд вариращ от 1 (Lynch) до 20 тина човека (към края), но аз чесно казано много рядко се възползвах от тези опции. Не ме влечеше нещо. Иначе стрелянето е забавно, ама можеше и повече 😦 Можете да носите по 2 оръжия (пистолет и нещо по-тежко) + гранатки, като има няколко вида пушкала и помпа, но като цяло нищо особено. Реално погледнато, играта не предлага НИЩО ново на жанъра, а старите неща който ни се представят дори не са леко претоплени а ни се сервират директно студени. Не че не беше забавно да стрелям по лошите, ма при положение че съм виждал същите неща на доста по-високо ниво как да не се размрънкам.

И въпреки че постоянно ще се стреляте, поне ще го правите на различни места (банков обир, затвор, отвличане и т.н) което помага да не се отегчите до смърт от геймплея и дори от време на време ще забравяте че ядете студено предястие 🙂 (преследването с полицейските коли беше яко фън), пък може и да се позабавлявате 😉

Сега след като изчетохте мрънканията ми по-въпроса, може би си мислите „какъв е смисъла да играя тази игра?“ и тук съм ви подготвил списъка с плюсовете 😛

Stuck in the Van with You

Чували ли сте за термина „story-driven“ игра. И да не сте, след като изиграете тази игра ясно ще разберете за какво иде реч. Тук всичко е на заден план, защото историята е движеща сила. История и то каква…
Имаме двама анти герои. Единия е вече споменатия Kane (той е и персонажа с който ще играете). Гаден и безскрупулен бивш наемник, който мисли само как да спаси дъщеря си, и не му пука колко човека ще трябва да погребе по пътя. За него всички са пешки, и съответно могат да бъдат пожертвани за да постигне целта си. Изглежда по нормален от Lynch, но както ще се убедите сами и той има своите „моменти“.

От другата страна е Lynch.

Принципно забавен тип, единственият му проблем е че от време на време нещо му прищраква и започва да избива хората, за което много съжалява (след като ги е избил). Чисто и просто психопат. Твърди че не е отговорен за смъртта на жена си, понеже не помни да я е убивал и мисли че може да го е направил някой друг (ма не е много сигурен)….

Сигурно ако не бяха принудени да работят заедно щяха да се избият още при първата им среща, но като цяло се сработват доста… интересно 🙂

И двамата са истински анти герой, и точно това е хубавото на играта. Защото тук, за разлика от повечето холивудски бози никой няма да ви кара да харесвате лошите, и да ви обяснява че черното всъщност е сиво. Защото и двата персонажа са абсолютни гадове, който са извършили (и продължават да вършат) много лоши неща, и знаят че рано или късно ще трябва да платят за греховете си и няма да могат да се измъкнат безнаказано.
Повярвайте ми историята е наистина добра, просто не искам да ви спойлвам като ви я разказвам. На всичкото отгоре играта има два възможни финала което е много яко, а още по якото е че единия е лош а другия още по-лош. Защото дори да се опитате да оправите нещата, трябва да понесете последствията от това което сте направили до тук 😉 Просто IO за пореден път доказват как се създава тежка атмосфера, и добра история. Освен от разговорите между персонажите по-време на играта, и кратките кът сцени, историята ще ви бъде разказвана по-време на лоудинг екраните (което е добра идея), а когато бъдете прострелян, докато чакате някой съотборник да ви съживи (така стават нещата в играта) ще виждате (по-скоро чувате) флашбеци от нещата който са се случили до тук, което е супер свежо.
.

Не мога да пропусна да спомена и Аудиото в играта .

BOOM!

Феноменален войс актинг. Персонажите са озвучени по най-добрият възможен начин, а саудтрака на Jesper Kyd е както винаги на едно чудовищно високо ниво. Още веднъж шапки долу, палци горе.

Two’s Company, Three’s a Crew

В мулти играта предлага един доста интересен и свеж вариант наречен Fragile Alliance
Vodpod videos no longer available.
Идеята е следната – заедно с приятели в мулти нападате и обирате даден обект (банка да речем). Прониквате в банката, и започвате да пълните чантите с пари. Идеята е да се измъкнете с колкото можете повече. Врътката обаче е че, ако убиете някой от отбора се превръщате в предател но получавате и неговите пари, другите пък ще получат награда ако убият предателя. Тези който бъдат убити пък (независимо дали от съотборници или от куките), се риспоундват като полицай и имат за цел да спрът останалите. В крайна сметка печели този който се измъкне с най-много кинти. Идеята е супер свежа, и играта найстина може да поеме в коренно различна посока абсолютно всеки път. Аз съжаление не можах да тествам мултито лично, заради вродената ми непоносимост към „Windows Live“ услугата която е и единственият начи да цъкате мулти 😦 Все пак за мен по важен беше кооперативния мод на игра, където единия играч играе с Kane, а други с Lynch през цялата сингълплейър кампания. Врътката е че ако играете с Lynch, ще имате възможност да видите неща който няма как да видите ако играете сам. Тук обаче ме посрещна едно голямо разочарование. Това може да стане само офлайн и то на един компютър при сплит скриин. НЯМА ДОРИ ОПЦИЯ ЗА ЛАН. Ако искате да играете ко-оп, ще трябва да делите един екран… Може и да е забавно на Xbox360 или PS3, ама аз си предпочитам всеки на неговата машина… Все пак реших да пробвам какво ще стане ако пусна ко-опа и там ме изненада второто голямо разочарование:

Ок искате ми джойстик за втория играч, ще се жертвам. Така или иначе имам лайърлес геймпад на XFX. Обаче не, искат ми Xbox контролер за PC, с друго не става… Значи аз ако искам да играя ко-оп, трябва:
1. Да се бутам на един екран, понеже някой кретен е решил да няма вариант за игра през лан;
2. Специално да си купя Xbox контролер;
3. Е НЕ МЕРСИ.
Просто не мога да повярвам че станах свидетел на такава лешперщина и то точно от IO… Та така, за мултиплейъра не мога да кажа абсолютно нищо…

CHAPTER 16: CONSEQUENCE
Играта страда от доста недоизпипан геймплей и слаба графика, но компенсира с перфектен войсактинг и изключително добра история. Освен това е и доста кратка (на мен ми отне точно 5 часа). Така че, ако ви се гледа добър трилър и сте склонни да се изкривите с малко недомислен геймплей, вместо да търчите към киното пуснете играта. ИСТОРИЯТА найстина си заслужава и можем само да съжаляваме че другите параметри са кофти скалъпение, защото това можеше да е играта на годината…

Пък ако не сте склонни, не се притеснявайте – на основата на играта се разработва филм 😉 така че ако всичко е точно през 2009 ще можете да гледате Kane & Lynch в киносалона близо до вас… ако историята е поне на половина толкова добра колкото тази в играта, определено ще си заслужава 😉

Лека нощ…

BUG HUNT:
1. Незнам защо, ама като се пробвам да си пусна играта от шорткъта в старт менюто ми тръгва „Paragon Partition Manager 8.0“ 0_o който аз лично съм си инсталвал, ма не разбрах какво общо има с играта.
2.

11 коментара

Публикувано от Strangera на 20 ноември, 2007 в Ревю, Games, Kane & Lynch

Crysis Review

17 ное.

Това не е точно ревю, това е по-скоро един монолог на тема „Защо Crysis е само „една много добра игра““.

Предполагам всички вече сте чули за това колко добра е играта. Все пак издания като Gamesot се убиха да я промотират, а ревютата им звучаха по-скоро като рекламна кампания, отколкото като ревюта (после аз не съм бил обективен). Извинявайте много ма да ми кажете че единственото лошо нещо в тази игра са високите изисквания и че сингълплейъра свършвал в един момент, не ми звучи нито обективно нито професионално… но лот евър, хайпа около играта е твърде висок, а американските издания никога не са се славели с особено висок коефициент на „смелост“, когато пишат за такива игри. Те си знаят, така че ги оставяме настрана.

Ама стига общи приказки, давам по-същество че имам много работи за вършене 🙂

Относно хардуеъра ми, цъках на моята си щаигичка
CPU: DualCore Intel Pentium D 805, 2676 MHz (20 x 134)
RAM: 2048 MB
Видео карта: Sapphire ATI Radeon X1650 XT
Windows XP
при следните настройчици:
1024×768, без Anti-Aliasing при:

Но имах и удоволствието да изпитам играта и на максимални настройки в един приятел достатъчно ненормален да инвестира в машина който може да подкара тая пущинящина на макс без да се задъха, така че имам доста добра представа как изглежда това животно 🙂 при перфектните условия.
Та почвам с графиката (всичко шотове са правени лично от мен, на моята щайга).
ИГРАТА ИЗГЛЕЖДА ЧУДОВИЩНО ДОБРЕ, и с чиста съвест я обявявам за НАЙ-ДОБРЕ изглеждащата игра правена до този момент

Ако някой ви каже нещо друго, ЛЪЖЕ! Да се отрича че играта изглежда покъртително добре е все едно да кажеш че експлозиите в играта не са майнд блоуинг 🙂

(за последния шот, смея да кажа че е един от най-добрите който съм правил) 🙂

Партикъл ефектите също са невероятни, пушек, сняг, дъжд, дим. Просто като видите как пушека се движи в посоката на виещият около вас вятър, почти ще можете да го усетите 🙂

Тъ, след като преполовите играта, и истинската „война“ започне доста често ще трябва да си събирате ченето от пода 😀

И като заговорих за експлозии и пушек мисля че е ред на физиката
Нещата са толкова сериозни че направо може да ви заболи главата =) Всичко се чупи, разпада, взривява. Аве лудница. Тук обаче е и една от сериозните ми критики към играта. Челите вдъхновяващото ми ревю 🙂 за демо версията може би се досещат вече… Да физиката на превозните средства 😦 Тук ще си позволя да се самоцитирам:

защо не се постараха повече с превозните средства?! Една от ключовите критики към FarCry навремето беше, точно малоумната физика на въпросните. Тук се забелязва известно подобрение, но като цяло чувството е куцо. Джиповете се движат калпаво и няма никакво чувство за тежест (маса). Още повече че системата за демжидж по тях е просто безумие. Значи мога да вкарам 3 пълнителя в някъв джип и това ще му нанесе около пет процента демидж (мах), обаче ако недай си боже се блъсна в някакви отломки, изведнъж демижда скача с 20-30%. Просто има някакво малоумно чувство на неопределеност, че ако сега мина през този кашон с колата може и нищо да не ми стане ама може и да се взривя, което просто е тъпо и разваля кефа. Не ми вярвате? Направете следния експеримент – засилвате се колкото можете към някоя мантинела. Блъскате се, оказва се че мантинелата е безсмъртна а вие се взривявате?!?!

Обяснете ми как е възможно танк да заседне докато се опивам да мина през някакво дърво:
А безумието при което успях да си заклещя танка (последните два шота), в един вражески такъв… Явно трябва да си купя AGP за да няма такива изцепки 😀 Братче при положение че ще прекарате чудовищно количество време в превозни средства, цялата тая простотия е леко изнервяща. И точно тя успя тотално да ми скапе кефа от момента в който карате танк. Просто като три пъти се лоуднете щото се заклещвате в дърво, и е леко изнервящо…

Якото поне е че има някакъв разделен демижд по тях. Като ви изпозастрелят двигателя примерно не можете да пускате „нитро“ (нитро на танк хахаха) и т.н. Също така е супер яко да взривявате превозни средства. Така и не ми омръзна да стрелям по тубите с бензин закачени отзад на джиповете. Чувството просто е маниакално. Стреляте по-тубата, тя гръмва и пука резервната гума. Запаления бензин се разтича по земята, пукайки задните две гуми и след малко следва БУУУУУУУУУУУМ. Да не е реалистично, ама ху кеърс важното е че е супер яко. Колко пъти ходих пеща, щото си самовзривявах джипа не е истина… Същата работа е с резервоарите на камионите, а пък първият път когато взривих бензиностанция изпаднах в екстаз…. лоудвах се поне 5 пъти, просто защото ми хареса невероятно много… Друг е въпросът, колко трябва да си зле за да си построиш барикадата до бензиностанция 🙂

AI и врази
Gamespot могат до утре да ми разправят колко интелигентни са вразите, ама те явно са играли някоя друга игра. Кореичетата са тъпи като лейки. Може да се дължи на факта че са клонинги (очевидно е, всички са тотално еднакви) 🙂 и са клонирали тоя с най ниско IQ. Правят едно и също през цялото време, обаче за разлика от другите кореичета, тия в играта са набивали не ориз а моркови (морковите спомагат за добро зрение), щото независимо от нивото на трудност ви виждат от чудовищно голямо разстояние, и са невероятно точни дори и със помпа (дъъъ), а на по горните нива на трудност не поумняват особено, просто стават още по точни, и правят още повече демидж. Елиъните не изглеждат много по-умни, ма могат да летят и съответно се улучват по трудно и изглеждат по умни 😀
Като се замислих, фрапиращото е че в играта ще срещнете основно 4 вида противници! Което като и да го въртим е ужасно малко (или бъркам). Значи имате корейчета и едни модифицирани такива 😉 Имате малки елиънчета и големи елиънчета. Разбира се от време на време ще трябва да отстрелвате и по-някой друг хеликоптер и няколко псевдо боса.

Нещо което ме издразни сериозно, е че първият път като се срещнете с онова голямото прелича на трипод, ама има четири крака (снимката у лево) няма да му направите нищо независимо колко демидж ще му вкарате, а после когато го срещнете пак (снимката у десно) ще го бастисате с доста по-скромен арсенал (просто защото така е по сценарии).
Другото което успя да ме подразни, е че когато сте във вътрешността на кораба, извънземните не се взривяват което е странно.

Оръжия и геймплеи
Има и то много 🙂
На всичкото отгоре, уепън къстъмизеишъна е чудесно реализиран (след като съберете достатъчно приставки), и наистина ще трябва постоянно да ги адаптирате към ситуацията, което става лесно и интуитивно. Браво за което.
Продължавам да твърдя обаче, че оръжията се леко мизерни от към демидж. Просто го няма онова яко чувство за мощ в уепъните. Само шотгъна успя да ме плени, и да ме стимулира да ги отстрелвам от упор 😉 Добре де и гаус райфъла е готин 🙂
Много се смях на супер уепъна който ще докопате накрая. Най-вече се смях на броя амуниции който идват се него 😉 Много лейм изпълнение.

Истински фрустриращо за мен беше обаче факта, че никъде в опциите няма вариант да накарате героят си да си задържи дъха за момент, за да можете да се прицелите по-прецизно със оптиката. Тая опция не я ли въведоха като стандарт вече 🙂 Много е мизерно, особено със снайпера при 10х зум. Просто това вече го има в почти всяка игра, и липсата му тук беше дразнеща 🙂

Най-голямото ви оръжие, разбира се е нано костюма, както казах и в ревюто за демото, определено е свежа идея, но дано бъде развита малко повече в следващите игри от новата поредица. И нямам предвид от към опции на костюма, а от към това играча да бъде по-стимулиран да го използва.

Иначе играта както и да я погледнете си е чисто ходене и стреляте по всичко дето мърда. В Crysis няма НИТО ЕДИН момент в който ще трябва да се замислите. Нито един поне мъничък пъзел. Найн, нихт и т.н.

За мен първата половина от играта (дето избивате кореици яли моркови), беше доста скучна, и на няколко пъти мислех да я зарежа (при толкова много игри, и толкова малко свободно време…). Все пак се „насилихи“ да продължа и когато стигнах до разкопките, първо бях впечатлен, а после бая шокиран как са пропилели потенциала на нещата който се случват по време на нулевата гравитация. Незнам за вас, ама за мен момента в който можеш да си летиш спокойно из някви огромни пещери, трябва да е и момент в който се пуцаш с безумно големи орди от врази, а не да се чувствате все едно че сте на изложба. Вървите и се оглеждате като олигофрен, героят ви обяснява на глас какво вижда (да не вземете да пропуснете някой детайл от феноменалния енджин) и от време на време срещате по някое заблудено медузообразно извънземно (опа ето още един вид врази) 🙂
Накрая се намирате в една огромна пещера и навсякъде има такива, и поне аз след като няколко пъти се опитах да се бия с тях (а след като ми свършиха патронките, ги гоних като идиот из пещерата да им раздавам тупаници), накрая кротко изчаках в ъгъла, докато пещерата се отвори. Но явно авторите си пазят, потенциала на това с нулевата гравитация за следващата игра 😉

Та мисълта ми беше че и там беше тъпо. После се разходих из една много добра снежна демонстрация на енджина на крайтек, където ми беше най-забавно да пребивам елиънчета 🙂 но за щастие след като излезох от балона играта наистина започна 🙂

От този момент до края Иекшъна е пълен, няма вече оглеждане и безцелно мотане. Има война (безумно красива), и прилично динамична 🙂

Тук набързо ще вметна, че може и да е от машината ми, обаче корабът отвътре изглежда доста постно и грозно:

което беше леко странно в сравнение с цялата красотия която се вихри навън. Просто се усеща че енджина си е за големи открити пространства 😉

Историята
Като изключим че всичко е ужасно клиширано и предвидимо (в по-голямата си част) става 😀 Ще видим какво ще стане във втората част, може пък да измислят нещо хитро.

Звук
Музиката е ок, ефектите са перфектни само едно успя наистина да ме издразни. Корейчетата баце, крещят като идиоти, а репликите им са не само олигофренски ама и ужасно малко (съответно много повтаряеми). Просто ми скъсаха нервите (клонинги, какво да правиш) 🙂

Изрод (вместо извод) Имаме една много добра игра. Много добра но не и отлична. Ако трябва да раздаваме оценки бих го направил с 7/10! Да графиката е невероятна, но една игра не е само това. Ако превозните средства, не ползваха безумна физика, корейците бяха една идея по интересни за отстрелване и хайпът не беше толкова голям :), нямаше да се замисля и щях да и дам 9. 9 не 10. Защото играта си има косури, и е някак странно че всички гейм издания навън ги пропускат и игнорират все едно не съществуват. Да знам че играта изглежда толкова добре че може да ти се завие свят, ама нали идеята е да има обективност. Искрено се надявам,въпреки че пресата навън се уби да ги хвали, крайтек да не си ударят носовете в тавана, да се замислят сериозно, да оправят дразнещите бъгове и след известно време да ни представят едно продължение което наистина да заслужава 10/10!

PS: Ако сте имали неблагоразумието да си купите DX10 карта, тая игра е задължителна. По добър бенчмарк на пазара в момента няма!

12 коментара

Публикувано от Strangera на 17 ноември, 2007 в Crysis, Ревю, Games

Call of Duty 4 review

11 ное.

ДВЕ ДУМИ – ПЕРФЕКТ-НА 😀

Туко що приключих със сингълплейър кампанията, и викам – дай да споделя малко мисли и вЧепетления 🙂
Държа да кажа че като цяло съм от върлите фенове на поредицата и като такъв съм доста добре запознат с:
# 1.1 Call of Duty
# 1.2 Call of Duty: United Offensive
# 1.4 Call of Duty 2
# 1.5 Call of Duty 2: Big Red One
Тройката не съм я играл, щото излезе само за конзоли (и слава богу, щото се чу че е абсолютен боклук направен само и едниствено с цел да изкрънка малко парички от конзолните геймъри), имаше и някакъв експанжън за оригинала пак за конзоли, а Call of Duty: Roads to Victory я пропуснах понеже нямам PSP 🙂

Та въпреки огромната ми фенщина към играта, WWII тематиката „леко“ беше почнала да ми писва, съответно когато Infinity Ward обявиха че Call of Duty 4 не само ще се казва Modern Warfare ами действително ще се развива в наше (или близко до нашето) време нямаше как да не изпадна в дива еуфория 🙂
Сега малко след като бесният екшън приключи, аз все още се опитвам да си поема въздух и да си събера мислите за играта. За това и смятам да карам по старата изпипана система:

Графика: Перфектна! На моменти направо умопомрачителна. Да съгласен съм че лицевите анимации не са върха на сладоледа и определено не могат да се мерят с „фо-то-реалистич-носта“ 🙂 на тези от кризис, да експлозиите можеха да са една идея по-добри, но пък за сметка на това играта компенсира със феноменални партикъл ефекти, много прилично изглеждащи големи открити пространства, и чудесно вплетени в геймплея ефекти докарващи на играта максимална оценка за графика в моята лична класация 🙂

Още по-чудесното е че за разлика от някой други актуални хитове играта върви изключително мазно и на не толкова смазващи машини. Аз лично, на моята щайгичка си цъках на 1152х864 с всички ефекти на макс без особено критични спадове във фреймрейда (24-30 на открито) и над 35 в закритите пространства. Единствено зоната около Чернобил успя да ми поозори машината, ма то си е разбираемо (като стигнете до там ще видите защо) 😉

Аудио: Що за въпрос, това е Call of Duty все пак. Аудиото винаги е в онази зона наречена съвършенство 🙂 Аз лично съм почитател на играенето с добри слушалки, и как да ви го опиша… Войната просто е около вас, и визуално и звуково. Арабите продължават да говорят на арабски, руснаците на руски, а куршумите продължават да свистят навсякъде около вас. Евалата пичове, те така се прави!
Музикатат както винаги е на отлично ниво, а по време на кредитите бях крайно впечатлен от едно CoD4 рап парче, което в момента усилено си търся 🙂

Иекшън (геймплей): Иекшъна е безспирен, изключително динамичен и мноооого напрегнат. Рядко ще имате време да си поемете дъх, и дори да успеете да го направите това значи че съвсем скоро лошите ще ви се изсипят на чудовищно големи тълпи 😀 Кредитите в играта са типичен пример за това (като ги изгледате до край ще разберете) 🙂

Лошите идват на огромни вълни, и от време на време може да се почувствате малко като във Serious Sam, ма пък за сметка на това е супер забавно. А като отключите Arcade Mod-а ще се попилеете от кеф 🙂 Освен стандартното пуцане по лоши, ще ви се наложи да изпълнявате и редица сложни операции – бомбандиране със самолет, стрелба от хеликоптер и други подобни приятни занимания. Ще се правите и на снайперист в една „флаш бек“ мисия развиваща се в зоната около Чернобил, която за мен ще бъде запомнена като една най-добрата снайперистка симулация която съм играл до сега. Все пак ще ви се наложи да възпроизведете точен изстрел на разстояние от 897 метра 😉

а хедшотите с драгунов ми станаха любимо занимание. Още не съм зафанал мултиплейъра, ама от сега предусещам като какъв ще играя 🙂 (nice shot mate).

AI-то на компютърно управляваните противници не е особено високо, но за сметка на това компенсират с количество 🙂

Поне според мен играта е напипала перфектното място между аркадноста и реализма (с повече привкус към аркадноста), което я прави перфектна за играене с цел забавление. Не съм много запознат как стоят нещата в действителност но оръжията изглеждат ИЗКЛЮЧИТЕЛНО реалистично, а немога да преценя дали си вообразявам но презареждането изглежда страшно истинско 🙂

Другото супер забавно нещо е че повечето укрития в играта не издържат особено много като почнат да ги стрелят 🙂 а по тежките оръжия пробиват по тънките повърхности, така че ако искате да оцелеете ще трябва да се движите постоянно (споменах ли че играта е страшно динамична).

Историята: То май с това се почва, ама както и да е 🙂
Най-общо имате едни лоши, пък вие сте от добрите и ще ходите да ги смачкате под оправданието че спасявате света. Историята не е нищо феноменално, но това не пречи по никакъв начин. Имате си стандартните клишета, имате си мелодраматизъм, таже имаше и няколко неща който ме изненадаха 🙂 По време на играта ще поемете ролята на няколко различни персонажа едните част от S.A.S. другите от U.S.M.C. (има и един страничен) като играта постоянно ви прехвърля от едните към другите, и това в началото изглежда леко хаотично но в последствие ще видите че „всичко е свързано“, и бързо ще се ориентирате.
Много приятно впечатление прави че всичко се развива от първо лице, и на няколко места ще поемате управление нат даден персонаж само за да ви разкажат дадена част от историята:

което е супер яко, защото не се налага нечовешката динамика на играта да бъде накъсвана от филмчета (просто вие сте част от тях).
Също така по-време на лоудингите (който са реализирани просто гениално), ще научавате за неща който са се случили, ще бъдете брифирани за предстоящата задача или просто ще виждате последствията от това в което сте се забъркали преди малко 🙂

Много браво за което. Така се прави просто!

Arcade Mode:
Vodpod videos no longer available.
След като превъртите играта, въпросният мод се отключва. С него можете да се пробвате да превъртите цялата игра или да си пуснете само избрана мисия. Мода в общи линии представлява следното – имате определено време да стигнете до определен чекпойнт, и получавате точки за всеки убит враг. Повярвайте ми, нещото е сууууууупер аркадно и супер забавно 🙂

Мрън мрън:
Колкото и да съм фен, политическата коректност ме кара да изтъкна и някой минуси на играта:
1. Не можете да управлявате превозни средства (само да стреляте от такива);
2. Играта можеше да е една идея по-разрушима, а не да фърляте граната по прани гащи закачени на простор, и тя да отскача обратно 🙂
3. Понеже винаги се движите в екип с други елементи, понякога се чувствате все едно ви ескортират, което е малко дразнещо, особено ако сте от по старите геймъри 🙂 Но пък винаги можете да вдигнете нивото на трудност 😉
4. Ми в момента не се сещам за нищо друго, което да е минус 🙂

Бъг хънт:
Не знам за вас, ама аз не срещнах почти никакви бъгове в тази игрица. Единственото което забелязах е един арабин направил челна стойка:

но както се досещате, нищо което да е болка за умиране 🙂

Мултиплейър:
След като го тествам прилежно, ще коментирам 😉

Изрод:
Играта кърти, чисти и извозва труповете в камион. Просто пюър фън, спиращо дъха приключение, което всеки фен на FPS жанъра трябва да изиграе. Сингъл плейъра не предлага някакви особено ревулиционни нововъведения, но прави един перфектен прочит на старите неща и добавя няколко малки, но скъпоценни детайли към жанъра като цяло. Изиграйте я (и задължително гледайте кредитите до края) 😉

Какво казват другите псевдо критици, за играта?
Пускам ви серия от изключително забавни филмчета, направени под формата на ревю за играта от различни световни лидери, който бяха част от рекламната кампания на играта (ако не ви се показват ембеднатите филмчета, просто кликнете на заглавието им):
Vladimir Putin’s Game Review:
Vodpod videos no longer available.

Kim Jong Il’s Game Review:
Vodpod videos no longer available.

Fidel Castro’s Review:
Vodpod videos no longer available.

Qaddafi’s Review:
Vodpod videos no longer available.

4 коментара

Публикувано от Strangera на 11 ноември, 2007 в Call of Duty, Ревю, Games

Need For Speed: PS DEMO review

04 ное.

Никога не съм криел пристрастията си към NFS поредицата. Честно казано освен NFS, единствената игра с коли която наистина ми допада е FlatOut 2. Основна причина за това е факта, че като цяло не харесвам симулаторите.
NFS още от начало, ме грабна с това че е аркаден симулатор и съответно за мен той е много повече FUN от колкото CMR: Dirt да речем, нищо че „бяга“ от реалността малко или много.
Както се досещате чаках излизането на NFS демото с интерес, защото исках лично да тествам част от афишираните нововъведенията. Признавам си, че когато първоначално чух за какво ще става въпрос не бях особено очарован, и дори сега след като изиграх демото не мога да преценя дали промените са за добро или за лошо. Предполагам че на този въпрос ще мога да отговоря, чак след като изиграя цялата игра.

Както много добре знаете в демото има две писти, едната е до болка познатата ни писта от пустинята и е спиид челиндж – четири чекпойна, като минете през тях ви се отчита скорост. Четирите скорости се събират, и накрая този с най-висока печели. Другата писта е така наречения грип рейс 🙂 който си е чисто и просто 2 обиколки на затворена писта 🙂 Наистина ми се искаше да изпробвам и драг състезанията, но от EA са гадове….

По реда на номерата:
Графика – Очаквах повече. Признавам че напоследък доста се по разглезих със всичките тия „некст джен“ игри и очаквам тонове ефекти, който тук обаче липсват. И преди да сте скокнали, държа да отбележа че графичните ми настройки изглеждаха ето така:
тъй че, не не е от компютъра 😉
Малко ми беше странно защото в NFS Кашон (Carbon) си умирах от кеф на моушън блъра при високите скорости. Просто той наистина ми придава приятното чувство, че се движа наистина бързо. Тук не срещнах грам такъв. Вариантите са два:
1. Просто го няма в демото, но ще го има във финалната версия;
2. Махнали са го.

Неприятно впечатление ми направи и публиката (по време на състезание) която е доста квадратиста. При крашовете пък, ми липсват малките детайли и всичко ми седи някак постно:

Държа да се оплача и от факта че колата „потъва“ в цимента (вижте горните картинки).

Искрено се надявам, част от ефектите да са орязани в демото и да се появят във финалната версия иначе ще има – лошо Седларов, лошо.

За малко да забравя – аве, къде е шофьора на колата?! че нещо не го виждам като крашна 🙂

Звукът – за сега звучи добре. Публиката когато минаваш край нея е перфектна, двигателите са си на място и т.н. Единственото което ме притеснява е, че има известна опасност коментарите преди състезание да се окажат твърде еднотипни и повтарящи се, което наистина ще е тъпо;

Физика и геймплеи – управлението с джойстика ми се струва ок, с клавиатура не съм пробвал. Дори ми се струва една идея по добро от това в NFS: Carbon, което си е похвално. Тук идва и основната разлика в трите нива на трудност – драйвинг асистънса. Колкото по-ниско ниво, толкова повече драйвинг асистънс 😉
Радвам се и на това че не са се уляли с демиджа, и изпълниха обещанието си, че ще запазят основата на играта – аркаден симулатор 🙂 Разбирайте че, демидж системата е „леко“ аркадната, така че хем да трябва да се съобразявате с нея, хем да не ви пука чак толкова много 🙂 Аз лично имах доста големи притеснения за това, но сега ще спя една идея по-спокойно. Малко се ядосах и на факта, че другите коли стоят твърде стабилно на пътя 🙂 Просото ми се искаше да мога, като се засвиткам с 250 и джасна някой от конкурентите в задната част, да завъртя колата му. Е да, ама не. Доста се опитвах, обаче колите им се движат твърдо напред и не се подават много на външна манипулация 😦

Заключение – незнам защо, ама нещо ми липсва в това демо. Нещо не е баш както трябва, проблема е че не мога да остановя какво е и това ме вбесява 😦 Чакаме цялата версия на 14ти и тайно се надявам там всичко да е ок.

PS: Минималните системни изисквания за демото са:
Windows XP and VISTA with latest service pack installed
Intel Pentium 4 (or equivalent) CPU running at 2.8GHz or higher (3.0GHz if running Windows Vista)
128Mb DirectX compliant video card with Pixel shader 2.0 or above (AGP and PCIe only) using a
supported chipset (see below)
512MB RAM (1GB if running Windows Vista)
DirectX compatible sound card
1.5 GB of HD space required to install game
DirectX 9.0c June 2007 edition

А поддържаните видеокарти:
ATI
Radeon 9500 series
Radeon 9600 series
Radeon 9700 series
Radeon 9800 series
Radeon X550 series
Radeon X600 series
Radeon X700 series
Radeon X800 series
Radeon X850 series
Radeon X1300 series
Radeon X1600 series
Radeon X1800 series
Radeon X1900 series
Radeon HD 2400 series
Radeon HD 2600 series
Radeon HD 2900 series

NVIDIA
GeForce 6200 series
GeForce 6600 series
GeForce 6800 series
GeForce 7300 series
GeForce 7600 series
GeForce 7800 series
GeForce 7900 series
GeForce 8500 series
GeForce 8600 series
GeForce 8800 series
GeForce FX 5950 series

***NOTE: Laptop versions of these chipsets may work, but are not officially supported.
NVIDIA GeForce MX series not supported.

NOTE: Do not install the Need for Speed ProStreet DEMO in the same windows directory as the retail Need for Speed ProStreet game. Use separate directories for each of the versions.

Демото на играта можете да свалите от тук.

8 коментара

Публикувано от Strangera на 4 ноември, 2007 в Ревю, Games, Need For Speed

Етикети: Need for Speed

Resident Evil: Extinction review

04 ное.

Както добре знаете (ако не знаете четете тук) фенщината ми към Resident Evil поредицата е повече от голяма. Точно за това геройски издържах и изчаках Resident Evil: Extinction да излезе по-кината, въпреки упоритите опити на разпространителите му в България да ме откажат. Некакси 21 септември (премиерата в САЩ) и днешната дата (3 ноември) са ми меко казано фрапиращи, но какво да се прави. Родна действителност. Тъ, по същество.

Отивам аз днеска по обяд, да взема билети за премиерата (то т’ва направо си е след премиера, ама аре). Чуквам 28 лева у тезгяха (за четирима човека толкова, а и да не забравя – dandio дължиш ми 7 лева) и със огромно разочарование откривам че филма няма „digital“ прожекции. Ама както и да е, минало свършено. Става 20:30 и ние нахълтваме в полупразната зала. Най-забавното беше че на SPY му искаха лична карта но това е друга история 😀 И като казах полупразна се замислих – събота, 20:30, премиера и няма и 50% заети места. Кога ли ще започнат да мислят тия хора… Пак се отплеснах.

Почва филма и аз съм леко потресен – ужасно качество на картината, и звук ПОД ВСЯКАКВА критика. Както по късно каза Fogost (който също беше решил да се пробва в киното), картината беше близко до качеството на средностатистически R5 Rip, а големият екран не беше особено голям плюс. Значи, картината беше зле, но звука компенсираше 😀 т.е беше ужасен. На всичкото отгоре някой гении беше решил че трябва да компенсира ниското качество със сила, добре че човешкото ухо е устроено гениално и бързо се напасва към създалата се ситуация, орязвайки голяма част от дразнещите честоти. Въпросът отново е – защо трябва въобще да се стига до там, ама както и да е. Ако някой не е разбрал, много съм недоволен от кино Арена този път, а принципно съм човек който апелира към по-често ходене на кино. Твърдо съм убеден че след това ми изказване, хората стоящи зад цялата тая мизерия… няма да направят нищо, но съм длъжен да изразя недоволство 😀

И сега филмът:
За моя изненада филма започва доста след събитията във втората част. И като казвам доста имам предвид че съвсем спокойно, след като се изморят да правят продължения, може да направят цял един „флаш бек“ епизод в който да разкажат какво се е случило между втория и третия филм. Ок де, малко се поувлякох шото от към история дупката не е фатално голяма но липсата на два ключови персонажа от предишната част – Jill Valentine (симпатичната полицайка) и Angie Ashford (дъщерята на Dr. Ashford) е леко фрапиращо. Ок, не са искали да се снимат да речем, ама не мисля че, за авторите щеше да е много трудно докато персонажите си разменят безсмислени реплики, да вметнат в едно изречениице, че въпросните са загинали трагично (примерно). Нямаше да навреди по-никакъв начин, а плюещите псевдо критици (моя милост), щяха да имат една причина по-малко за мрънкане.
Другия леко издразнил ме елемент в филма, е че авторите са се поуляли с „БУ“ моментите (нещо изскачащо от някъде и изкарващо ти акъла). В началото е ок, ма към края става малко прекалено. Добре че CrazyShark не беше с нас, че иначе през пет минути щяхме да събираме разпилени пуканки (той мноо подскача на такива моменти) 🙂
Другото леко нервиращо е, тоталното отсвирване на второстепенните персонажи във филма от един момент нататък. Чисто и просто, ни казаха – може пак да се сетим за тях във следващият епизод, ма може и да ги отсвирим.

Иначе, като изключим въпросните бъгове историята не е „майнд блоуинг“, но е достатъчно интересна за да си изпълни съвестно задълженията – да бъде фон на смазващият екшън. И този път нещата наистина изглеждат добре. Мазалото със зомбитата е на едно много високо (почти перфектно) ниво, а кака ви Мила още веднъж показва как трябва да изглежда един cool персонаж (и не, не говоря за голите сцени), а за кулнеса който струи на талази от всяка екшън сцена с нейно участие. Е разбира се и от към визията си намерих за какво да мрънкам, а именно гениалното решение на някой да наблъскат някви много злобни филтри върху личицето на Алис, което принципно не дразни особено ама на един от близките шотове за момент се поубърках и реших че съм пуснал клип правен от Планета TV Много филтри, много грим ве.

И въпреки че казаното до тук може да ви звучи много критично, филма си заслужава. Екшъна е на едно чудно ниво, и е доста по-добър от този във втората част. Първата не е фактор, защото там имаме жанър – сървайвъл хорър, втория и този са екшъни 😉 Та, ако сте фенове на поредицата и още не сте си направили труда, запътвайте се към киното или пускайте проектора у вас 🙂

Вашият коментар

Публикувано от Strangera на 4 ноември, 2007 в Ревю, Филми, Resident Evil

Crysis Demo Review

27 окт.

Ето че демото е вече факт. Можете да си го свалите от www.crysisdemo.com или ако сте фен на високите скорости arenabg.com.

Инфо за системните изисквания и прочие алабалистики тук

Демото ви предоставя възможността да изиграете първото ниво от играта на Crytek излизаща на 16 ноември, 2007.
Няма да ви обяснявам какво се случва там, има предостатъчно инфо по-въпроса, ще ви разкажа само какви са вЧепетленията ми от въпросното демо.

Графика:
Както и можеше да се очаква графиката е впечатляваща

огромни открити пространства, богата флора и фауна:

чудесни лицеви анимации:

и просто смазващи експлозии:

и това по-горе е на 1024×768 всичко на medium, без никакъв анти алиасинг (и без DX10 ефекти разбира се). За съжаление на DualCore Intel Pentium D 805, 2676 MHz (20 x 134); 2048 MB RAM; Sapphire ATI Radeon X1650 XT и Windows XP толкова. Говедото си иска 8800 и това е 🙂 Но пък предполагам можете да си представите как би изглеждала на ултра хай с пълна поддръжка на DX10 (ако не знаете това е възможно и под XP, за справка тук
)

За сметка на това пък има забавни бъгове като:
Аз държащ костенурка (вижте сянката):

разни тела потъващи в земята и т.н.

Звук: нищо особено; Поне не пречи. Присъди ще се издават като излезе пълната версия 😉

Физика: Ок, дори без AGP ще усетите че физиката е доста добра. Падащи дървета, срутващи се сгради и прочие изпълнения който наистина радват. Само едно не можах да разбера – защо не се постараха повече с превозните средства?! Една от ключовите критики към FarCry навремето беше, точно малоумната физика на въпросните. Тук се забелязва известно подобрение, но като цяло чувството е куцо. Джиповете се движат калпаво и няма никакво чувство за тежест (маса). Още повече че системата за демжидж по тях е просто безумие. Значи мога да вкарам 3 пълнителя в някъв джип и това ще му нанесе около пет процента демидж (мах), обаче ако недай си боже се блъсна в някакви отломки, изведнъж демижда скача с 20-30%. Просто има някакво малоумно чувство на неопределеност, че ако сега мина през този кашон с колата може и нищо да не ми стане ама може и да се взривя, което просто е тъпо и разваля кефа. Не ми вярвате? Направете следния експеримент – засилвате се колкото можете към някоя мантинела. Блъскате се, оказва се че мантинелата е безсмъртна а вие се взривявате?!?!

Още по-забавното е че след като застреляте някой не може да имате каквато и да е интеракция с трупа 🙂 Разбирайте – куршумите минават през него (докато в един хубав момент просто изчезне и т.н).

Иекшън (геймплей):
Оръжията – поне тези който имате в началото просто ми се струват доста слабички, единственото което ме изкефи е помпата и стрелбата с нея от упор. Всички други са някак, мизерни :). Предполагам че това се дължи най-вече на нивото на трудност. Аз реших да играя на Normal, но на няколко места прочетох че на Easy нещата са много пъти по-лесни от нормалното, и там вразите мрът като пилци, което пак е куцо. Готин момент е кустюмизеишъна на оръжията, но в това първо ниво нямате особено голям избор.
Признавам че нано костюма е свежарски, и предоставя интересни и различни възможности за подход към една и съща ситуация. Само дето открих че вместо да се стелтвам като ненормален, е много по-лесно да си тафна един джип с картечница и да растрелям абсолютно всичко и всички. Предвид факта че куршумите нямат особен ефект върху него, това си е направо GOD MODE (освен ако на близо няма мантинели) 😉

Изкуственият интелект е просто трагедия (надявам се с извънземните по-нататък, нещата да се пооправят). Корейците срещу който се изправяте очевидно са пропуснали не само училище но и елементарна бойна тактика. Изобщо не се учудвайте ако видите лошковци вървящи плътно един до друг (като на стрелбище) или не реагиращи по никакъв начин, въпреки че туко що се отстреляли този пред тях. Още по-забавно е, че като сте се клокнали лошите вообще няма да ви обърнат внимание ако ги осветявате с лазер пойнт:

но поне реагират ако ги светнете с фенерче.

Заключение?!
Доста прилична графика, не отличаващ се геймплей. Да разбира се че ще играем пълната версия като излезе, просто за сега заглавието не се отличава с нищо, освен с графичната част на нещата.

Хейтърчо 😀

EDIT:
Днес реших да си поиграя малко с графичните настройки на играта. В крайна сметка оптималното което успях да постигна на моята машина, при задължителните за нормална игра 24 кадъра в секунда е това:

отново при разделителна способност 1024×768 и изключен антиалаизинг.

И понеже по някаква причина при опит да лоудна играта ме дропваше любезно, реших да се пусна от начало и да пробвам най-високото ниво на трудност, наречено „Delta“. Въпросното е осезаемо по-трудно защото:
1. Оказа се че на това ниво на трудност нямате мерник. Точно така, искате реализъм ето ви го;
2. Когато карате не можете да стреляте с картечницата. Искате да стреляте, трябва да застанете на мястото на картечаря;
3. Вразите нанасят много повече демидж.

Всичко това беше много хубаво, обаче реално погледнато ботовете не поумняха по никакъв начин. Някой ми беше казал че видите ли корейците ставали много по хитри, обаче тц. Типичен пример – Дебнете клокнът някъде. Лошия върви по-посока взривоопасен варел. Прицелвате се с пистолета (със заглушител разбира се) и бум палите варела. Лошия вместо да се евакуира от мястото, което скоро ще бъде изравнено със земята се затичва към варела и започва да се оглежда неистово във всички възможни посоки, а другарят му по оръжие, който се мота наоколо със всички сили се затичва към него. Варела се взривява, анхилирайки първия. Втория който не успява да стигне навреме за да се утепе, решава че ще вика подкрепления (да по онзи n-наброй повтарящ се начин, със сигнална ракета), което е идеалното време да му светите маслото. Е много умно, благодаря.

В общи линии дори на високи нива на трудност AI-то на вразите клони към 0.

2 коментара

Публикувано от Strangera на 27 октомври, 2007 в Crysis, Ревю, Games

Етикети: Crysis, DEMO

Half-Life 2: Episode Two review

16 окт.

Мислех да оставя писането на този матрЯл за утре, но желанието ми да споделя мислите си за играта е толкова силно, че въпреки късния час (12:18) се фърлям смело напред (момент само да си пусна саундтрака) 😉

Както би трябвало да се досещате ще си говорим за Half-Life 2: Episode Two, който е част от The Orange Box. Искрено се надявам, че четящите този матрЯл знаят що е то Half-Life. Ако не е така, ви съветвам първо да изиграете игрите до този момент, после да ходите да почетете малко тук – http://www.hlstorybg.com/ (Сайта е на български и е посветен на историята в Half-Life (HL) вселената) и след това, ако още имате желание да се върнете да си дочетете матрЯла 😀
Просто HL е игра, със толкова златен статус в личната ми колекция, че смятам за обидно да ви преразказвам такива неща.
От сега предупреждавам хората който не са играли играта (все още), че ще поставям червена звездичка (*), пред спойлерите (информацията която може да ви развали кефа), и после ще я маркирам в черно за да трябва да я селектирате за да я прочетете. Ето един прост пример: *спойлер баце!*. Все пак максимално ще се опитам да не ви разказвам историята разбира се 🙂

Почвъм!
Целия епизод ми отне точно 6 часа, и това е при положение че доста се разхождах (понеже ми беше интересно), на някой места в играта. Много хора казват че това е твърде малко, но те забравят че това е просто един епизод от поредицата. Замислете се малко – Half-Life 2 – 14 часа + Half-Life 2: Episode 1 – 6 часа (т’ва е малко на изуст) + Half-Life 2: Episode Two – 6 часа + Half-Life 2: Episode 3 – 6 часа (въпреки че аз очаквам да е по дълъг като финален епизод) = 32 ЧАСА! Както и да го погледнеш това изобщо не е малко за First-person shooter (FPS) в днешно време. Тука много хора биха казали, да ама трябва да си ги купуваш отделно нали? и отговорът е – не! Ако още сега отидете на http://steampowered.com/ ще видите че само за $49.95 ще получите Half-Life 2; Half-Life 2: Episode One; Half-Life 2: Episode Two; Portal и Team Fortress 2 (5 на цената на една!), а отделно можете да си намерите оригиналния HL за има няма 10 долара и разни други яки оферти. Съжалявам, отплеснах се. Та дефакто за тия $49.95 получавате първите 26 часа геймплеи, така че да не чувам никакво мрънкане за дължината на епизода. Като излезе Half-Life 2: Episode 3 ще го мислим наново 😉
Другото за което можете да се размрънкате, е че епизодите излизат твърде нарядко, и тук вече няма как да ви оборя 🙂 Първоначалната идея на Valve, беше след излизането на епизод едно, 2 и 3 да излязат в период до 12 месеца (тоест в интервал около половин година), но е факт че от 1 юни, 2006 (датата на която излезе епизод 1), до 10 октомври, 2007 (епизод 2), минаха малко повече от 6 месеца, е доста показателен за това че нещата не се развиха точно по-план 🙂 А само Бог и Valve знаят кога ще се появи Half-Life 2: Episode Three което никак не е похвално. Но въпреки всичко, аз нямам нищо против да чакам, стига да продължат да ме радват с качество 😉

Толкова за общите приказки, дай да подхващаме историята 🙂
Тя продължава точно там където свърши епизод едно. *Съвземате се след ударната вълна (предизвикана от експлозията на цитаделата) и заедно с Алекс трябва да се доберете до „White forest“ където е основната част от съпротивата, бащата на Алекс (като гледам скоро ще става тъст) 😀 и една камара учени. Трябва да стигнете до там, за да занесете данните който тафнахте от цитаделата, и с тяхна помощ да изстреляте една ракета, която да затвори… и т.н.* В тази част, още по силно ще се почувствате като в сериала „Lost“, защото въпреки че ще ви се разкрият доста детайли от нещата който ви тормозиха до сега, вместо да получите отговори ще получите само нови въпроси. Но това е нормално, все пак Valve си подготвят почвата за Episode 3, който ще сложи край на епизодичноста (ма не се знае дали историята няма да продължи в Half-Life 3 да речем 😉 )
E разбра се, че историята на третия епизод ще се върти основно около един *кораб* създаден от “Aperture science” (който се чуди кой са тия, да ходи да играе Portal) но само толкова. В края на епизод едно поне ни дадоха трейлърче и слуха че един от главните персонажи ще умре, а сега си нямаме нищо 😦 😦 Но няма нужда от скърбене, вярвам че скоро ще се появи инфо 🙂
Важното обаче, е не толкова в факта колко добра е (или не е) историята, а това че Valve успяват да докоснат играча по един емоционален начин, и бързо ще ви накарат да се почувствате обвързани с героите, и съответно наистина ще ви пука за тяхната съдба. И точно за заради фактора „Какво се случва след това“ съм сигурен, че ако сте изиграли игрите до сега, независимо дали ви харесват или ни, ще изиграете и епизод 3, когато излезе 😉

Графика:
Без значение колко доби са другите показатели на една игра графиката е това което виждаме първо 🙂
Няма какво да се лъжем, Source engine-а продължава да кърти мивки. И въпреки че вече започва де се усеща че енджина е на почти 3 години (особено при по близко вглеждане в някой елемент):

Нещата изглеждат перфектно при големите открити пространства:

И са просто еталон, когато говорим за лицеви анимации:

Или още веднъж – Source engine-а чупи плочките в банята!

Аудио:
Аудиото в HL винаги е било на ниво, епизод две не отстъпва по нито един параметър 🙂 Музиката е перфектна и се включва в точните моменти. Ако имате желание, можете да си екстрактнете OST-а от играта, по описаният тук начин, или директно да си го свалите от тук. Диалозите продължават да са озвучени перфектно, а Гордън Фриимън продължава да мълчи като пукъл (дори когато му намекват че трябва да произведе внуци 😀 ). Малка скобичка – мен пък винаги ме е кефило че Гордън си мълчи, и че цялата игра протича през погледа на неговите очи (без да има никакви кът сцени и т.н), което винаги ме е карало да се асоциирам с него по някакъв начин. Да си представя напълно какво е да си на негово място (детска работа) 😀

Иекшън (геймплей):
Eто я и основната (и най-важната) час от играта. Негово величество геймплея. Защото независимо колко е красива една игра, ако геймплея е куц, значи няма какво да обсъждаме (примери много) 🙂
Гравити гъна отново играе голяма роля в цялата работа. Интересно е, че тук се чувствах много по-стимулиран да го ползвам от колкото в предишните игри от поредицата. И това не беше наложено по някакъв изкуствен начин (изключая финалната битка), а дойде от само себе си. Просто като се замислиш по-забавно е да изстреляш експлодираш варел по някое зомби засилило се към теб, вместо да си хабиш патроните на помпата 🙂 Разбира се физиката (която продължава да рулира) реализирана благодарени на силно модифицирания Havok physics engine, продължава да допринася за това (и е все така забавно, да трошиш нещата около теб). Има ги и задължителните леки пъзелчета изискващи намесата на въпросното УрУжие на труда (гравити гъна), но нищо твърде сложно.
Като заговорихме за оръжия, съм длъжен да спомена че арсенала остава непроменен (изключая едни специални мини, ама те не са точно оръжие),
но основно – нищо ново. Веднага усещам как се надига ропот, но бързам да контрирам с факта че това е просто поредния епизод а не нова игра 😉 и съответно няма голям смисъл (а и не виждам логика) да променят (или добавят нови оръжия).

Както сигурно добре си спомняте, основното в Half-Life 2 беше гравити гъна. Той беше нещо ново и революционно. В Episode One, пък ни демонстрираха как трябва да изглежда отборния екшън (Гордън и Алекс) и как трябва да се държи един компютърно управляван съекипник (евалата за което). В епизод две, основната част от геймплея се върти около един автомобил. Или по точно, Muscle car (сглобен от почти подръчни матрЯли) 🙂
Много е вероятно това да не ви звучи особено революционно, и това се дължи именно на факта че не е 🙂 Факт е обаче, че ще намерите новото си возило сравнително рано в играта и ще го карате доста по-дълго от колкото в предишните версии (да не си мислихте че ще трябва да стигнете до „White forest“ пеша 🙂 Този път обаче от Valve са се постарали да няма такова „разкъсване на играта“ при моментите когато карате и битките. Просто тук ше ви се налага да спирате доста често, за да проучвате дадени местности или да разчиствате пътя да речем. Отделно колата е идеална за газене на зомбита, и е ключова ако искате да оцелеете в финалната битка. Другото интересно е че возилото ще бъде „ъпдейтнато“ на няколко ключови места в играта, което също е свежарско 😉

Като казахме битка, трябва да обърнем и внимание на вразите. Тук положението е подобно на това с оръжията – няма сериозна промяна. Реално има само един нов вид противници, и това са сладури наречени хънтъри, който не се оказаха толкова страшни противници колкото ни ги представях навремето. И преди пак да сте се размрънкали – това е просто епизод 🙂

За малко да забравя да спомена, че освен пъзелите с гравити гъна ще срещнете още няколко който не са пряко обвързани с него, но са изключително забавни.

Като цяло се усеща че епизода е доста по-динамичен от предишния. Няма празно, точно за това и играта се играе на един дъх (е и щото е 6 часа де) 🙂

Левъл дизайн:
Нивата продължават да са направени със все същата идейност и перфектност.
Този път авторите ще ви прекарат от мините под „Шахта победы“

през планински пътища и малки селца, та чак до „White forest“ и намиращите се там бункери… Аве красотъ!

Малките неща:
Финното ясние е забъркано. Всички съставки са на лице – равни дози геймплеи и лека история, обогатени с чудесен „левъл дизайн“ и фино нарязано аудио, залято с перфектна графика. Остава само да добавим подправките, или казано по нашему – дребните детайли. И за разлика от балкана, Valve не крият своите тайни 😀
Разбира се ако гълтате на бързи и големи хапки определено няма да усетите вкуса на ястието. Но ако отхапвате внимателно и с интерес ще усетите вкуса точно на тези неща.

Просто репликите който си разменят персонажите, и някой от нещата който можете да видите са толкова изпълнени с специфично Valv-овското чувство за хумор, че ми става смешно само като се замисля 😀

System Requirements:
Както и да го въртиш, когато говорим за игри за PC, трябва да поговорим и за неприятния момент със системните изисквания. Просто във времената на „Crysis“ a.k.a оная игра дето продава видеокарти, е рядкост да видим добре оптимизирана игра. Valve обаче, противно на общата мания „да не оптимизираме игрите“ за пореден път доказват как трябва да се правят тея работи:

Минимални системни изисквания:
CPU: 1.2 GHz Processor
RAM: 256 MB
Видео карта: Карта поддържаща DirectX 7
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство

Препоръчителни системни изисквания:
CPU: 2.4 GHz Processor
RAM: 512 MB
Видео карта: Карта поддържаща DirectX 9 с 256 MB памет
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство

Системни изисквания за идеална игра при 1280×1024 с High Quality графика:
CPU: 3.4 GHz Processor
RAM: 1024 MB
Видео карта: поне Radeon X800 или Geforce 6800;
Windows 2000/XP/ME/98
Мишка
Клавиатура
Интернет
CD или DVD устройство

Аз лично играх на 1280×1024 с повечето опции на High Quality, като машината ми е както следва:
CPU: DualCore Intel Pentium D 805, 2676 MHz (20 x 134)
RAM: 2048 MB
Видео карта: Sapphire ATI Radeon X1650 XT
Windows XP

В този ред на мисли, всички скриин шоотове (без този на колата и на хънтъра) са правени от мен, по време на играта.

ИзРод (вместо извод):
Играта си заслужава! Изиграйте я!

PS: Ако има някви много груби, словоредни грешки ша ма извинявате. Просто много ми се спи. Утре ще чета и ще оправям 🙂
PS2: Прочетох си го, няма сериозни словесни грешки (благодаря за поправката за трейлъра), остават само правописните, но за това е виновна цялостната ми неграмотност, а не факта че ми се спи 😀

13 коментара

Публикувано от Strangera на 16 октомври, 2007 в Ревю, Games, Half-Life

Етикети: Half-Life 2; Half-Life 2: Episode Two; Half-Life 2: Epi

	Петър за БГ субтитри + Netflix = W…
	Daredevil за My new PC – Raptor Lake E…
	Аз за My new PC – Raptor Lake E…
	Strangera за My new PC – Raptor Lake E…
	Гаджето на Хърмаяни за My new PC – Raptor Lake E…

Stranger's Weblog

Архив на категория: Ревю

Razer Diamondback 3G

Aliens vs Predator 2 Review

I Am Legend review

Kane & Lynch: Dead Men Review

Crysis Review

Call of Duty 4 review

Need For Speed: PS DEMO review

Resident Evil: Extinction review

Crysis Demo Review

Half-Life 2: Episode Two review

Търси в блога:

Social

Категории

Архив

Акценти!

Топ постове

Коментари:

Вие накликахте...

Blog Stats