Ако по някаква причина сте били на премиерата на „Аватар“ но сте пропуснали трейлъра на „Mission London“, сега е момента да поправите тази грешка в общата си култура 😉
ДВЕ ДУМИ – EPIC WIN! 😀
PS: Субтитри FTW!
Ако по някаква причина сте били на премиерата на „Аватар“ но сте пропуснали трейлъра на „Mission London“, сега е момента да поправите тази грешка в общата си култура 😉
ДВЕ ДУМИ – EPIC WIN! 😀
PS: Субтитри FTW!
Здравейте, здравейте. Както сигурно се досещате вече съм си у дома, и започвам да наваксвам с поизостаналата блогърска активност (но умерено, празници все пак). Преди да започна да бръщолевя за игри, филми и т.н. смятам за необходимо да ви разкажа за една част от пътуването ми из България, и по точно частта свързана с Български Държавни Железници a.k.a БДЖ, и това колко „Европейско“ беше цялото преживяване 🙂
Както много от вас знаят, аз съм родом от София, а моята прекрасна съпруга – от Добрич. По случая решихме покрай Бъдни Вечер и Рождество да направим една „кратка“ разходка и да посетим родителите и.
Около две седмици преди 23, направихме кратка беседа с какво ще пътуваме. Тъй като и двамата предпочитаме да пътуваме нощем, а нощни автобуси до Добрич вече за съжаление няма, неохотно се съгласих да пътуваме с влак. Тъй като 23 беше работен ден, решихме да пътуваме на 23 срещу 24-ти, а за да ни е спокойно, жената отиде и взе билети от рано. Разбира се, си взехме запазени места.
Тъй като влака ни тръгваше в 21:25, прилежно пристигнахме на гарата (въпреки смазващият трафик около Джъмбо) около 20:45. Решихме да уплътним времето като почакаме в „Топлата чакалня“. За не запознатите обяснявам – тъй като Централна гара в София е едно меко казано ОГРОМНО хале със статуса на пещера, там отопление не се използва. За сметка на това обаче, ако сте достатъчно наблюдателни след като влезете през централният вход ще забележите, че в коридорчето в ляво има една стая с червен светещ надпис „Топла Чакалня“. С жената за пореден път забравихме да я снимаме, но нещото е толкова EPIC, че всеки път ме напушва „лек“ смях като се доближа. Та вътре в топлата чакалня, отоплението е основно факта, че има доста хора натъпкани в сравнително малка стайчкиа (ама може да има и парно де, не знам). Та въпросното нечовешко изобретение, което предполагам е налично във абсолютно всички централни гари на столиците на останалите Европейски градове е изключително забавно място на което винаги можете да попаднете на колоритни персонажи. Този път имахме „удоволствието“ в нея да има някакъв „мъртво пиян“ индивид който беше решил да предостави музикален съпровод и да отправи пожелания към всички…. „флюбени двойки“. Ето малка част, която успях да запиша с подръчни материали:
Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.
Около 21:05 решихме, че вече е време да се насочим към 13-ти коловоз, за началото на нашето приятно пътуване до Добрич. Още с приближаването към влака обаче, ми стана ясно че пътуването надали ще е особено приятно. За тази ми мисъл спомогна факта, че влака горе долу приличаше на нещо измъкнато от някоя дълбока индийска провинция:
» Продължи нататък »
Празници… Очевидно този път ще пътувам до Добрич 😛 окомплектовал съм багажа, и понеже и фото апарата е окомплектован няма да ви покажа снимка. 🙂 Най-сериозната част от багажа ми разбира се, се намира в iPod Touch-а ми който е приютил излезлите наскоро игри от типа на:
James Cameron’s Avatar [App Store]
Asphalt 5 [App Store]
‘Ravensword: The Fallen King’ [App Store]
Need For Speed: Shift [App Store]
N.O.V.A. – Near Orbit Vanguard Alliance [App Store]
Labyrinth 2 [App Store]
Driver [App Store]
Canabalt [App Store]
Earthworm Jim [App Store]
Dragon’s Lair [App Store]
Jet Car Stunts [App Store]
А останалата част, освен с други златни хитове е запълнена с музика, така че мисля че ще оцелея. 😀
Имайте предвид, че като се върна съм ви приготвил няколко неща от типа на екстремен тест с мауспад, уиски и огън; Ревю на North Face e-tip; Prestigo iPod Touch / iPhone case; Razer Lycosa, CoD: MW2 и още много простотии… Даже щях да ви направя трейлър, ама трябва да стягам багаж 😦
И така де, от мене лично имате весели празници, пък ако играете в играта на razer-bg.com може и подаръци да ви дам като се върна 😛 😀 *ROFL* За протокола, блога би трябвало да възстанови нормалното си функциониране някъде към 28 декември 😉
Има надежда човече!
Започвам да си мисля, че Rebellion наистина са на път да ни дадат една истинска AvP игра!
Източник: Aliens vs Prequel [RPS]
По случай празниците, изродите от Quake Live eкипа на id Software пуснаха специално коледно ниво наречено „Silent Night“. Въпросното е празничен римейк на популярната арена “Distant Screams” от Team Arena, и ще бъде онлайн в този си вид в продължение на две седмици (от 22 декември), така че – забавлявайте се.
Пуснах се, умрях (почти веднага) и излязох 😀 Всичко е като в доброто старо време! 😀
След излизането на iPhone версията на ‘Need for Speed: Shift’ леко се възмутих (но определено не се изненадах) че EA са изплющяли на Shift-а цена от 7,99 евро ($9.99). Явно обаче, умните глави от EA са се усетили, че върлите фенове вече са се „прецакали“ да си я вземат и… намалиха цената! Любопитното е, че това се случва само има няма 5 дена след официалното излизане на играта, и освен че май се случва за пръв път в историята на App Store-а, нагледно демонстрира, че за ЕA потребителите продължават да бъдат само и единствено цифри 😉
Та считано от 22.12 iPhone версията на ‘Need for Speed: Shift’ е „on Sale“ за не ясен период от време. Новата цена е $6.99/5,49 евро. Аз честно казано сигурно щях да съм много ядосан ако си я бях купил веднага след като излезе 😀 Сега съм доволен 😛
Само не мога да разбера, защо играта има два различни линка за американският [link] и европейският app store. Ако като мен ползвате Румънският за да пазарувате и кликнете на първият линк, ще ви изпише че това заглавие не е достъпно при вас. Ако влезете от тук обаче [link] спокойно ще можете да си отворите и купите играта… странно.
Добрееее… трейлърът на Kick-Ass от преди месец изглежда приятно забавно:
Новият Red Band Trailer който представя „Hit Girl“ обаче ми се струва доста… обезпокоителен. 😀
Ти да видиш. По всичко личи, че Аnandtech.com са имали удоволствието да присъстват на демонстрация на която EPIC са показвали Unreal Engine 3 вървящ на… 3-то поколение iPod Touch, но изглежда че енджина бачка и на iPhone 3GS. За да ви стимулирам да се разходите до Аnandtech.com и да видите написаното, поствам краткото видео което младежите са заснели:
NICE! Още инфо на Аnandtech.com а аз с нетърпение очаквам да видя как ще се развият нещата с този проект 😉
Най-накрая е време за ревюто ми на „Аватар“. Филмът, който трябва / трябваше да промени киното, и да преобърне представите ни за това що е то анимация, компютърно генерирани персонажи и моушън кепчър. Успя ли Джеймс Камерън да отговори на очакванията? Като гледам оценките на различни места – ДА. И все пак, време е малко да си разцъкам клавиатурата 😉
Ревюто този път се дели на две кратки части – визуална и невизуална част 🙂
Естествено, започвам с визията 😉
Най-новото отроче на Джеймс Камерън МАЧКА визуално! Едно е да четеш за това как хората в WETA Digital са „пропилели“ години в работа по това заглавие и да си тормозиш главата с термини като „виртуалната камера“ и един петабайт с цифрови данни от типа на храсти, животни и т.н., друго е да видиш това, което са направили „на живо“. Светът на „Пандора“ изглежда покъртително красиво, а героите – повече от правдоподобно. cinefish.bg писаха доста подробен материал за това как са правени различните неща във филма, така че няма да ви ги преразказвам.
Аз лично очаквах от филма разточително 3D, направено от типа на „технологично демо“. Това, което видях, беше нещо съвсем различно. Първото, което се набива на очи е фактът, че филмът наистина е правен за 3D. Нагледахме се на достатъчно продукции, „портнати“ в 3D, които, изключая едно две изскачащи неща, не са нищо интересно. В интерес на истината, дори бях изненадан от факта, че в „Аватар“ всъщност няма много неща, които да „изскачат“ от екрана и да летят към теб. Това, което е направил Камерън, е нещо съвсем различно. Вместо да набляга на самоцелни ефекти, „белобрадият старец“ е създал един реален дишащ свят, който просто те поглъща. Всичко в този филм е в 3D и точно това впечатлява. Просто защото след първите 15-тина минути ще забравите че сте отишли да гледате 3D филм и наистина ще влезете в него. Не че липсват изскачащи неща (аз лично „доджнах“ една газова гилза), просто си личи, че 3D-то е там, за да подкрепи историята и да ви помогне да се потопите в нея. Иначе още от едни капчици в самото начало на филма и една чудесна игра с фокус/дефокус ще ви стане ясно че ще гледате нещо различно. 😉