През изминалият „бъндъл“ от почивни дни 😀 приключих с The Witcher 2: Assassins of Kings – продължението на The Witcher, a.k.a. едно изключително RPG базирано на разказите на Анджей Сапковски известни в БГ като поредицата за „Вещерът„. Съответно реших, че е добра идея да споделя с вас мислите и впечатленията си от играта. 😉 Имайте предвид обаче, че те са базирани на версия 1.0, и част от забележките ми може да са отстранени в излезлият наскоро пач 1.1 (за тези за които знам ще ви кажа).

Ще започна с историята на играта, защото тя е един от най-силните и плюсове, и в никакъв случай не трябва да бъде подминавана с лека ръка. Моето мнение е, че не е задължително да сте прочели книгите на Сапковски за да се насладите на играта (въпреки че ако сте го направили със сигурност ще се изкефите още повече), но е препоръчително да сте минали първата игра преди да се впуснете във втората част от новите приключения на Гeрaлт oт Ривия. Не че не може да го направите и без, но имайки предвид че играта започва малко след края на първата част, и имате опция за импорт на Save Game-овете си…

Готино е. Както казах, не е фатално ако почнете направо от 2-ката, ама тръпката (без да спойлвам излишно) да трябва да влезете някъде и да може да кажете на пречкащите ви се стражите: „Пичове, ще ме пуснете щото искам да говоря с шефа ви, а шефа ви нямаше да е на тази позиция ако не бях аз“. Еми епично си е. 😛

Та, историята е доста интересна, богата и изпълнена със сложни връзки, завръзки и развръзки 🙂 Готиното е, че CD Project Red са помислили не само за феновете на първата игра, но в The Witcher 2 има и разни приятни намигания към книгите така че запознатите с вселената ще останат доволни. Пък ако не сте запознати – просто ви очаква един прекрасен фентъзи свят. Разбира се, както може да се очаква от едно такова епично приключение, имаме много NPC-та. Някой стари познайници:

А други съвсем нови, но все така интересни:

Като изключим някой пренебрежими отклонения, въпросните могат да се похвалят и с отличен войс актинг… което е повече от добре, защото доста голяма част от играта ще прекарате в разговори.

Може би тук е момента да отбележа, че на няколко места The Witcher 2 ще ви накара да вземете доста сериозни и отговорни решения, които ще имат сериозни последици не само върху сегашната ви игра, но и върху бъдещите неизбежни продължения. 🙂 Реално погледнато The Witcher 2: Assassins of Kings е разделен на 4 части – Пролог, Act 1, 2 и 3. Решенията ви към края на Акт 1 определят как ще се развият голяма част от нещата нататък, и реално погледнато след това Акт 2 изглежда по абсолютно различен начин според това какво решите. Буквално говорим за коренно различни нива, куестове и т.н. Т.е. да, за да видите повечето неща от играта ще трябва да я изиграете поне 2 пъти. Аз лично обаче, не смятам да го правя, но не защото не ми се играе, а защото не искам по никакъв начин да променям решенията си. Да, мога да си бекъпна сейвовете и просто да видя какво става ако избера „другия път“, но някак си чувствам, че това ще „развали магията“, и искам да си остана и съответно по нататък да понеса последствията от решенията които съм взел… макар още да имам колебания за някой от тях. И да, историята е толкова добра! Мина седмица от както съм приключил играта и отвреме на време си задавам въпроса – правилно ли постъпих, дали не трябваше да направя нещо друго. Разкошно е.

Самата история се разказва по няколко начина.
– Имаме си обичайните разговори между персонажите, които са основна движеща сила за всичко случващо се наоколо;

– Flashbacks – периодично Гералд ще си спомня разни неща свързани с миналото му. Те вървят под формата на нарисувани филмчета, и имат своя чар.

– От гледната точка на другите – на няколко места, играта смята за нужно да ви разкаже нещо от гледна точка на други персонажи. Вместо да ни пуснат някакво филмче което да изгледаме обаче, CD Project Red са поели по друг интересен път, поставяйки ни в обувките на въпросните персонажи. Това ще рече, че на няколко места ще трябва да управлявате други герой, и дори да избирате какво да кажат въпросните.

Решението е интересно, и макар на места да се усеща, че всичко е предопределено (тоест няма как да повлияете на крайния резултат) това определено е един интригуващ и забавен начин за разказване на историята. Даже имам момент, в които ще трябва да се биете със Гералд, което е много яко… Само дето Гералд-а не използваше същите умения които аз използвах в съответната битка. 😉

– Кът сцени – разбира се, от време на време ще гледаме и кът сцени направени с енджина на играта. Е, въпросните са просто… брутални.

Заради една такава сцена даже се оставих да бъда убит, само за да я гледам пак.

Просто има няколко ЕПИЧНИ неща.

Друго нещо което харесах, е че към голяма част от по малките кът сцени, трябва да се подхожда с внимание, защото периодично въпросните ще активират разни Quick Time Event-и (QTE), и пропускането им… може да бъде фатално. 😉

– Не на последно място, света на The Witcher 2 е изпълнен с книги, писма и бележки четенето на които допълва представата ви за вселената като цяло. Имате си книги насочени към определени врагове (култовата книга „of trolls and trolling“) и такива които дискутират политическата обстановка в кралството.

С други думи, ако решите да се заровите, CD Project Red са се постарали да има в какво. 🙂

От към време, цялата игра ми отне около 37-38 часа, като както казах и в първите си впечатления отдавна не ми се беше случвало да се зарибя така т.е. говорим си за няколко сесии до към 5 сутринта с по около 7 часа нонстоп цъкане, като финала беше във понеделник срещу вторник сутрин, когато седнах около 22, и станах девет часа и половина по късно, в 7:30 сутринта след като бях изгледал финалните надписи. Наистина безпрецедентно за мен „зацикляне“. И въпреки, че по днешните стандарти 40 часа не е никак малко, няма как да отрека че съм леко разочарован от дължината. Игралите оригинала сигурно си спомнят, че хората разцъкващи сайд куестовете спокойно можеха да изкарат над 100 часа геймплей. Тук всичко е някак по малко… не по-малко епично обаче, просто… по-малко. Реално като се замисля, в играта ще посетите само 3 отворени зони защото реално погледнато пролога се развива в „праволинейни“ карти, а не в отворен свят. 3 зони. 😦 Разбира се, те не са никак малки, но спрямо оригинала… ех. И да, факт е, че пазара го налага, факт е, че по дългите игри вече се приемат по трудно от критиката, и факт, че със сигурност ни очакват експанжъни (като в доброто старо време) за които аз със радост ще си платя. Просто искам експанжъните да излязат другата седмица, а не след много месеци. 😀

Геймплей – в игрално отношение The Witcher 2 остава верен на оригинала… но някой неща са „дъмбнати“, което не непременно е лошо нещо. Играта естествено продължава да се дели на две части – разговори и битки, като между тях има изпълняване на куестове, събиране на билки, забъркване на отвари, правене на брони, оръжия, капани и прочие епикнес. 😀

Първата сериозна промяна която се забелязва е в бойната система. Докато преди имахме „кликни“ в правилният момент, и 3 различни бойни стила, тук нещата са много по екшън ориентирани. Управляваш си с WASD-то и хак енд слашваш, доджваш и замеряш с „магии“. Новото дърво за развитие на героя е с три направления (Swordsmanship; Alchemy и Magic) и предлага интересни възможности. Тук няма как да се развиете едновременно във всички направления, така че ще трябва да избирате внимателно. Принципно всички клони са видими от самото начало, така че просто решавате какво искате да постигнете и се насочвате към него. Съответно към края на различните дървета ще видите:
– Group finisher – след като изберете съответните умения, по време на битка ще можете да пълните „адреналин бар“ които ще ви позволи да изпълнявате… груп финишър, а.к.а директно да убиете 3 ма врази наведнъж.

– Berserk – супер демидж за фиксиран период от време;

– Heliotrope Sign – шестия знак (магия) който си е буквално „булет тайм“ ефект при който вразите се движат бавно, а вие ходите и режете глави.

Не зависимо кой път на развитие изберете обаче, въпросния си има интересни неща които да видите.

Мутагените от първата игра също са претърпели известни промени, като тук въпросните се поставят директно върху определени умения, като избора е доста голям. Идеята е, че някой от уменията които отключвате имат допълнителни слотове върху които да аплайвате мутаген. Веднъж поставен там обаче, въпросния не може да бъде махнат, а докато играете ще намерите много и най-различни. Реално има 6 вида мутагети (Critical effect; Range; Vitality; Power; Sthernght и Concentration) които се отразяват на различни параметри на героя ви, и на свой ред са разделени на lesser, basic и greater според това с колко променят точките ви. Няма значение къде кой мутаген ще сложите, но наистина трябва да внимавате, защото ако си запълните слотовете със слабу мутагени после ще ви е яд като намерите по-силни такива.

Гералд, като всеки уважаващ себе си Вещер винаги носи със себе си два меча – един за хора, и един сребърен за чудовища. Докато играете ще намерите различни мечове които да използвате (вместо меча за хора може да ползвате и разни простотии като брадви и т.н.), различни ъпдейти за оръжията и т.н. Освен това може да си купувате/забърквате/намирате различни „масла“ с които да мажете остриетата на мечовете си, които добавят бонуси. Примерно по голям шанс за Bleeding през следващите еди колко си минути.

Също така разполагате с бомби (а.к.а. гранати) 🙂 ; кинжали за хвърляне и капани.

Един от ключовите елементи в инвентара на Вещера са „поушъните“. В митологията на Сапковски, вещерите пият различни отвари създадени от билки и прочие гадости, преди битка. Аз като човек играл първата игра (и чел част от книгите) съм напълно наясно с това, но говорейки с приятели не запознати с митологията стигнах до извода, че доста въобще не са разбрали за това, така че обяснявам. Тук за разлика от масата игри, тук не си мапвате поушънките на разни слотове и не ги пиете по време на битка. Тц. Идеята е внимателно да се подготвяте за дадена битка, и съответно преди да влезете в нея да изпиете съответните поушъни според ситуацията. Демек, влезете ли в битка… вече е късно за поушън. Това е логично, и вярно на митологията но със сигурност ще спре много хора от това да използват отвари. 😦
Аз лично се придържах към тях само при по големите „сбивания“ или там където използването им си е част от куестовете.

Въобще от към битки, има доста неща които може да правите, и различните умения са интересни и предлагат забавни възможности. Проблема обаче е, че CD Project Red малко са поизтървали баланса, в резултата на което понякога имах чувството, че седя пред „learning кривата“ на EVE:

Въпреки че играех на нормалното ниво на трудност, до към края на 1 ACT непрестанно и непрекъснато бивах спукван от бой. 😦
Към средата на Act 2 обаче, вече се бях качил на багера и до 3 просто… мачках, без реално да има какво да ми се опре (с изключения на един изненадващо култов сайд куест бос, които всъщност май е най-силния бос в играта). Което е лошо. Лошо е, защото хората ще се страхуват да експериментират с различни умения, просто защото играта ви счупва от бой. А когато стигнете до нивото в което мачкате, вече сте направили кардиналните решения за развитието си. Не, че в най-високото ниво на Quen знака има нещо лошо, ама нали… Та да, много кофти баланс от страна на дивелъпъра, което не е яко.

Когато не чупите глави/чупят ви глава и не си говорите с разни хора, ще можете да се забавлявате с различни мини игри – зарове, ръкопашен бой и канадска борба.

Моя личен фаворит е ръкопашния бой, и честно казано за пръв път откровено се забавлявам с QTE-ти в игра.

Не на последно място, играта е RPG с рейтинг 18+, така че освен чупене на глави и куестове, можете да очаквате и много от това:

и това:

и т.н. И не, не се притеснявайте. За разлика от моите внимателно подбрани скрийншоти, играта няма да ви спести нищо. 😀

Куестове – The Witcher 2 ще ви прекара през най-различни неща, от просто избивания на чудовища, та чак до водене на пияни хора към кръчмата (Ооооооооооооодриииииииииииииии къдеееееееее сииииииииии?!)

Има и някой доста епични сайд куестове:

И въпреки това… някак си ми липсва епиката от първата част. Липсва ми куеста в който трябва да намеря определен вид алкохол, за да мога да накарам хазяйката на една девойка да ме пусне на партито на горния етаж, липсва ми куеста при който трябва да си „играя на политик“ и прочие мега яки неща. Не чу тук, няма готини куестове (даже напротив), просто като изключим „намирането на Одрин“ наистина не се сещам за нещо което ще остане в съзнанието ми за дълго време, което е тъжно. А CD Project Red могат повече.

Бъгове – За съжаление обаче, не всичко е цветя и рози. И макар аз да се разминах без сблъсъци с гейм брейкинг бъгове, няма как да не отбележа, че The Witcher 2 е изпълнен с прилично количество малки боболечки, които правят лошо впечатление. Понякога си говорим просто за недомислени неща. Например в Act 2 забелязах, че всички NPC-та имат някакви странни взаимоотношения с вратите. Това ще рече, че ако трябва да следвате даден персонаж, когато стигнете до врата той ще я отвори… но вие няма да може да минете през нея, макар въпросната да е отворена. Ще трябва да изчакате тя да се затвори, и вие да си я отворите сам. Същото се отнася и ако вие изпреварите персонажа, и отворите вратата пред него. След това, NPC-то ще изчака сложният апарат наречен врата, да се затвори и ще си я отвори сам преди да мине. Не знам, може и да си е някъв обичай по онези места, ама #ВДФ! Освен това на няколко места куест марк-а ми полудяваше и показваше някакви странни местности които нямат нищо общо с куеста, та ми се наложи да се консултирам с гейм гайда които върви с премиум изданието на играта.

За капак, инвентара е доста неинтуативен, и макар аз да нямах особени проблеми с него, доста хора се оплакват от въпросния (то т’ва не е бъг де, ами дизайнерско решение).

Най-бруталното беше една от епичните битки с босове, която играта буквално опропасти за мен. Това се случи благодарение на невероятна комбинация от кофти левъл дизайн решение, и малоумен скрипт бъг, който не активираше едно „пипало“ карайки ме да мисля, че трябва да мина точно от там, и след това убивайки ме безпощадно, понеже съм на място на което не следва да бъда.

В крайна сметка се оправих (на не знам кое умиране) като открих, че не се очаква да мина от там, но това просто ми опропасти кефа от иначе епичната битка:

Особено съм възмутен и от един малоумен бъг, който опростява едно гениално решение от страна на CD Project Red. Не знам колко от вас си спомнят, лаунча на GoG 2.0 \GoG също са собственост на CD Project\, но когато пичовете релаунчнаха сайта, като част от „ревайвъла“ публикуваха едно клипче, в което се бяха облекли като монаси и повтаряха, „съгрешихме, съгрешихме“. Та мотам се аз из играта, и се натъквам на един монах облечен по същия начин, и повтарящ същото нещо. В крайна сметка, имате опция да играете с него на зарове, и след като го победите получавате съобщение, че сте победили монаха на GoG, и наградата ви, ви чака в Extras менюто на играта:

Поради бъг, който уж е оправен в 1.1. обаче, в моето екстрас меню награда няма (и след пача я няма за съжаление). Иначе гугъл сърча ми показа, че там трябва да се появява линк към специален микро сайт в GoG, който ви позволява да си купите някакви игри с отстъпка – страхотна идея, опропастена от бъгове. 😦

Особено впечатляващ е и факта, че в Act 2, почти всеки път когато си говорех с някой близо до лагерен огън, Гералд автоматично стъпваше във въпросния, което водеше до това, че „излизах“ от разговора така:

Но пък успях да направя и най-епичната канадска борба евър:

Също така държа да отбележа, че CD Project Red здраво омазаха пускането на пач 1.1 и след множество отлагания се наложи да си теглим пача отделно, въпреки че играта си има съвсем нормален и приличен лаунчър. Честно казано, ако това беше първата им голяма игра, щях да си затворя очите и въобще да не го правя на въпрос ама пичове… за втори път ви е. Мислех, че сте се научили след първия Witcher, и не е като да не предполагахте, че играта ще е хююдж съксес.

В тяхна защита – доста по-големи компании от тях, си позволиха да правят МНОГО по-големи глупости. CD Project Red поне непрестанно комуникираха с феновете и публикуваха информация на какъв етап са с решаването на проблемите, което е добре.

Музика и диалози – както казах по-горе, диалозите са страхотни, а епичния саундтрак не отстъпва по никакъв начин. Страхотен подбор на музика, страхотно озвучаване на всичко от хората до чудовищата.

Графика – Графиката? Страхотна! Нея няма да ви я описвам, направо ще ви я покажа:

Естествено всичките тези красоти имат и своята цена, но както се оказа в последствие, част от „високата цена“ е били причинени и от кофти написан код, защото за пач 1.1 се твърди че подобрява производителността при ритейл изданието на играта до 30% \нямам никаква идея, защо имаше различни подобрения, при различните издания на играта\. Но при всички случай, гледката си заслужава. 😉

DLC – The Witcher 2: Assassins of Kings върви в компелк с Troll Trouble сайд куеста, който както писах в „първите впечатления“ беше един страхотен начин CD Project Red да ми напомнят да си регна играта. Куеста е много як btw:

Та съдейки по това как DLC-то е обвързано с дадена територия от играта, имам неприятното подозрение, че когато CD Project Red пуснат бъдещо DLC, то ще изисква да започнем играта отначало за да го играем… което е остро тъпо. За щастие обаче, младежите ясно намекнаха, че смятат в бъдеще да пуснат експанжън като в доброто старо време, и наистина се надявам, че на пресконференцията в четвъртък ще научим повече за това.

Заключение – при всички случаи обаче, The Witcher 2: Assassins of Kings е една фантастична игра. Да има известни проблеми и малки недостатъци, но любителите на RPG-тата ТРЯБВА да я пробват, заслужава си.
Взимайки предвид всичко по-горе, моята тежка дума е много позитивно 7/10, като ако бях играл с пач 1.1 а не 1.0 оценката щеше да е 8/10. 😉