Още преди да започна това ревю искам да заявя нещо важно – лично за мен, Alien: Isolation е GOTY¹. Така че да, остатъка от тази статия ще е доста, доста позитивен. 🙂

Също така уточнявам, че ревюто ми е базирано само на Alien: Isolation кампанията и не включва Crew Expendable и Last Survivor DLC-тата. DLC-тата се продават отделно, включват други герои (оригиналният каст на филма) и се развиват преди кампанията на Isolation, съответно планирам да говоря за тях в отделна статия. Същото се отнася и за Survivor Mode-а, защото реално погледнато out of the box играта включва само демо на въпросния режим.

Първите ми впечатления от Alien вселената са базирани на тежките травми, които оригиналния филм е нанесъл върху невинното ми детско съзнание. Тъй като самия филм е по-стар от мен, първата ми среща със Xenomorph-ите се е състояла доста след излизането му – когато филма беше излъчен по националната телевизия. Въпреки това, спомена за нещото изскачащо от яйцето и залепящо се върху лицето на Gilbert Kane е все така ярък. След това, съм гледал и играл какво ли не свързано с Alien вселената, но нищо² не можеше да се сравнява с усещането от оригиналния филм от 1979 г. И така, докато не срещнах Alien: Isolation…

• Историята – действието в Isolation се развива през 2137 г., тоест 15 години след събитията в оригиналния Alien филм (действието там се развива през 2122). Ellen Louise Ripley e в неизвестност, а ние поемаме ролята на Amanda Ripley – дъщерята на Ellen, която все още се опитва да разбере какво се е случило с USCSS Nostromo и майка и.

В началото на играта, Amanda и още двама служители на Weyland-Yutani (Christopher Samuels и Nina Taylor) се отправят към Sevastopol Station, за да приберат flight recorder-а на USCSS Nostromo, който е намерен и докаран на станцията от друг кораб.

Разбира се, във вселената на Alien прости мисии няма 🙂 и малко след пристигането си на Sevastopol, Amanda Ripley открива, че из станцията броди нещо доста, доста опасно…

Въобще историята на Alien: Isolation е доста Елиънска и в този си смисъл, до някъде предсказуема, но важното е, че никъде из играта не видях нещо, което да ми направи негативно впечатление или да ми се стори не на място. За протоколът отбелязвам, че Isolation е директно продължение на първия филм, съответно ако игнорирате всички излязло след това :), нещата са изключително изчистени и прости от гледна точка на канона на вселената, който иначе става доста объркан от един момент нататък. Това, което искам да кажа е, че ако сте почитатели на първия филм (без значение какво мислите за Alien нещата излязли след това) задължително трябва да хвърлите око и на Alien: Isolation. Също така остро препоръчвам, преди да седнете да играете да си изгледате още веднъж Alien, за предпочитане Director’s Cut-а. 🙂 Trust me – няма да съжалявате.

Важно е да спомена и че из играта има разпръснати 10 аудио лога от USCSS Nostromo, които са озвучени от оригиналните актьори и които определено ще зарадват феновете. Някои от тях са лесни за намиране… други, не чак толкова. Ето примерче с един от по незначителните логовете:

• Графика и Звук – Alien: Isolation изглежда страхотно и макар да не показва някакви невиждани неща, графиката е повече от чудесна и изпълнява отлично основното си предназначение – да създаде правдоподобна и „поглъщаща“ атмосфера. Isolation се задвижва от енджин, който The Creative Assembly са разработили специално за заглавието, като въпросния е особено силен в светлинните и атмосферни ефекти. Мигащи лампи, динамични сенки, отблясъци, ОГЪН (много е як) всичко тук е повече от чудесно. Същото се отнася и за ефектите като пушек, партикъли летящи из нивата, огън и т.н. Между другото, играта използва множество AMD технологии, като ако искате подробности за тях, можете да погледнете този пост. TL:DR – играта изглежда суууууууупер! Другият впечатляващ момент е, че заглавието всъщност е доста оптимизирано и върви перфектно дори на среден клас хардуер, а и няма голямо значение дали сте с AMD или NVIDIA. Освен това съм влюбен във факта, че когато сте със скафандър извитото му стъкло изкривява нещата, които виждате в краищата на шлема… красиво е. 😛

Докато говоря за графика е ценно да спомена и че Creative Assembly правят разни особено приятни неща с фокус и дефокус. Да погледнем моушън тракера, например.

Въпросният се вади със задържане на SPACE бутона. Когато извадите тракера, погледа на Аманда е фокусиран върху него и околната среда е размазана. Ако натиснете десен бутон на мишката обаче, Аманда поглежда напред и съответно моушън тракъра се разфокусира…

На други места пък, по различни причини, всичко се размазва, за да бъде подсилен някакъв ефект или усещане. Да, не е нещо невиждано и невероятно, но CA използват тези тактики изключително майсторски, за да създадат още по-автентична и поглъщаща атмосфера.

Истинската звезда на Alien: Isolation обаче е звукът. Речникът ми не съдържа достатъчно суперлативи, с които адекватно да опиша това което Creative Assembly са успели да постигнат със звуците в играта.
Саундтракът е супер автентичен и директно те „вкарва“ в атмосферата на филма. Dynamic sound engine-а на играта пък е доста адекватен и променя музиката и ефектите спрямо действията Ви (дали се криете/бягате и т.н.), създавайки наистина филмово изживяване. Истинския купон обаче, настава когато чуете неприятно тежките стъпки на елиъна, който обикаля и Ви търси из стаята. Или неприятното усещане, когато чуете как гадното „животно“ притичва във вентилацията над Вас… или алармиращото припукване на моушън тракъра, който засича движение някъде в далечината… или капещите лиги, стичащи се от вентилационния отвор над Вас. Или гадния съскащ звук, непосредствено преди челюстта на Xenomorph-а да нанесе един последен смъртоносен удар. Звукът е 10/10!

Особено доволен съм и от факта, че с Razer Megalodon, Isolation наистина звучи перфектно.

• Автентичност – не бях особено сигурен как да кръстя тази категория, за това просто я нарекох „автентичност“. 🙂

Едно от много специфичните неща свързани с Alien филмите, е начинът, по който изглежда технологията в тях (така наречения retro sci-fi). Радостен съм да Ви съобщя, че Creative Assembly са били покъртително внимателни в пресъздаването на начина по който изглежда всичко в играта, и са вкарали изключително много детайли в изобразяването на всяка една врътка, ръчка, джвъчка, копче и т.н. Резултатът е повече от впечатляващ и ще остави всеки един фен доволен.

Между другото, по време на кампанията ще трябва да изиграете и една „флашбек“ мисия, която е абсолютен нърдгазъм. Понеже подозирам, че скрийншотите от мисията могат да се приемат като спойлери от някои от Вас, съм ги сложил тук, тук и тук.

За да Ви илюстрирам по-ясно за какво става въпрос, едно кратко видео от почти самото начало на играта. Обърнете внимание на компютрите, пепелниците, пода по който си личи как е минавано с четка, олющените капсули и т.н.:

Като казах пепелници, единственото нещо което ми се разминава с оригиналния филм е, че май никъде не видях някой да пуши. Нещо което ПОСТОЯННО се случваше в оригиналната лента. Тук проблемът предполагам е свързан с актуалните рестрикции за показване на цигари и т.н., които не са съществували през 79-та, но поне Creative Assembly са се постарали да нахвърлят достатъчно пепелници из нивата, за да напомнят за оригиналния вид на Alien. 🙂

• Геймплей – преди всичко друго, Alien: Isolation е survival horror stealth игра. Ама истински сървайвъл хорър, в който се криете по шкафове и се молите да не Ви намерят. Но… играта не е само това.
Геймплея на Isolation е… интересен. Играта е така конструирана, че в почти всяко ниво нещо се променя (към играта бива добавен или премахнат определен елемент), което ще Ви принуждава да адаптирате тактиките си ако искате да оцелеете. Съответно въпреки, че многократно ще трябва да минавате през едни и същи зони, надали ще си кажете – оф пак ли сме тук. Просто защото всеки път, макар нивото да е еднакво, всичко останало е различно. Това в никакъв случай не означава, че локациите, които ще посетите са еднотипни, даже напротив – Sevastopol Station ще Ви предложи повече от достатъчно приключения. 🙂

Разбира се, основния Ви проблем на Sevastopol ще бъде Alien-а, а той наистина е „A Perfect Organism“. И да, първата среща с него (която е почти 2 часа след началото на играта) много напомня на усещането от оригиналния филм… или казано с други думи – страшно е!

В Alien: Isolation, Alien-а не е скриптиран (поне в по голямата част от играта). Това ще рече, че това, което правите из нивото наистина има значение. За да Ви илюстрирам за какво става въпрос, едно кратко примерче от един експеримент, който неволно си направих след като умрях за около 10-ти път на едно от нивата. Във въпросната зона, имате разни горящи неща, а целта Ви е да активирате няколко устройства разпръснати из стаята. Ако действате тихо и внимателно, Alien-а се появява, чак след като активирате едно от последните устройства. Съответно аз (след като умрях за 10-ти път), реших, че Alien-а така или иначе се появява чак след като активирам въпросното нещо, така че мога просто да си тичам из нивото и да мина доста по-бързо… да, ама не. Тъй като тичането вдига много повече шум, Alien-а се появи в стаята още след активирането на първото устройство и резултатът не беше никак приятен за мен. Същото се отнася и за много други неща в играта – стрелбата например (без значение дали е ваше дело или на някой друг) обикновено привлича Alien-а, съответно използването на огнестрелно оръжие никога не е особено разумно. От друга страна, предизвикването на някакви хора да открият огън по вас и след това скатаване по шкафове докато Xenomorph-а ги разкъсва си е напълно legit стратегия. 🙂

Ефектът е постижим и с използване noisemaker („граната“, която издава звук), който привлича вниманието не само на хората… И точно това прави Alien-а толкова страшен. Фактът, че не можете да предвидите кога и от къде ще се появи въпросния дзвер. Напрежението и притеснението, че всеки момент може „симпатичната“ му физиономия да изскочи от шахтата в тавана. И вярвайте ми, това е много по-страшно от самите срещи с него или стандартните „jump scare“ елементи на играта. Точно това е „силата“, която ще Ви накара в продължение на минути да седите скрит в някой шкаф, без да смеете да си покажете носа навън. Или тръпките, които ще усетите по гърба си, докато геройчето Ви панически бяга към най-близкия шкаф, надявайки се, че Пришълеца не тича след него…

За протоколът – докато сте в някое шкафче ще можете да се притискате до стената, да се местите наляво-надясно и да си задържате дъха (за да не Ви чуят), което е мега яко. Eлиънът, между другото, е абсолютен „jerk“ и многократно ще Ви оставя да си мислите, че сте в безопасност само за да може да Ви забие нещо в лицето точно, когато сте се отпуснали.

Най-лошото обаче, е че пришълеца не е единственото нещо на Sevastopol, което ще се опитва да Ви убие…

Като говорим за геймплей, играта ще Ви предостави и няколко огнестрелни оръжия (револвер, помпа и т.н.), особено готиния момент е, че тъй като това не е екшън игра, нямате опция просто да извадите пистолета и да си ходите така. Когато екипирате дадено оръжие, по всяко време ще можете да натиснете десен бутон, за да го извадите. Пуснете ли копчето обаче, героинята Ви прибира оръжието. При всички положения, не Ви съветвам да ползвате въпросните оръжия, освен ако не е крайно наложително.

Освен тях, из нивата ще намирате и разни схеми, които ще позволяват на Amanda Ripley да сглобява неща с ресурсите, който намира из нивата. Под неща имам предвид medikit-ове, гранати, коктейл молтов и т.н. Понеже отново, някой може да реши, че това е спойлер – скрийншота на менюто е тук. За разлика от използването на огнестрелни оръжия, тези предмети са жизнено важни за вашето оцеляване, така че внимателно се оглеждайте за схемите, понеже част от тях могат лесно да бъдат пропуснати.

Друг интересен момент е фактът, че почти всички неща за натискане из играта изискват комбинация от няколко бутона. За да отворите някой врати например, ще трябва да хванете ръчката с натискане на десен бутон, и след това да натиснете S за да дръпнете въпросната надолу. Ако ръчката е по-голяма пък, ще трябва да натиснете ляв и десен бутон за да я хванете с две ръце и отново S, за да я дръпнете. Комбинациите са доста и все различни и само спомагат за това още повече да се потопите в света на играта.

Същото се отнася и за „хакването„, което става посредством няколко различни мини игри, отново издържани в стилистиката на играта/филма.

Повече от препоръчително е и редовно да проверявате всякакви компютърни терминали, на които се натъкнете, защото понякога въпросните съдържат задължително инфо, за да продължите напред, а понякога Ви дават достъп до опционални локации съдържащи крафтинг материали, схеми и т.н.

Освен това, мейлите които можете да прочетете в тях ще Ви дадат ценна информация за това какво всъщност се е случило на станцията… и това повдига въпроса – ще посмеете ли да ровите в компютри, когато чувате как елиъна се разхожда в шахтата над Вас?

За мен обаче, най-интересния геймплей елемент са save game-овете и почти тоталната липса на чекпойнти. Alien: Isolation запазва прогреса Ви автоматично, само в края на всяка от мисиите. Останалите сейвове трябва да бъдат правени ръчно от играча на съответните Emergency станции, разпръснати из играта:

Въпросните обаче, трябва да се използват много внимателно, защото когато тръгвате да load-вате игра имате само 3 опции – последния ви Save, пред последния и рестарт на мисията. Освен това, въпреки че на някой места станциите са доста на често, на други устройствата са истинска рядкост (но не изключвам и възможността, просто да не съм ги намерил) съответно на едно или две места ми се случи да преигравам ужасно дълги участъци, въпреки че съм умрял доста след трудната част. Цялото това нещо обаче, макар че може да бъде малко фрустриращо само спомага за това играта да бъде страшна. Просто когато знаете, че ако не внимавате може да се наложи да преигравате някаква доста „неприятна“ част, това Ви кара да сте много по-внимателни… съответно ставате по-параноични… и е доста лесно да си изкарате акъла от някоя глупост и след това да умрете от истинската опасност. 😀 В този ред на мисли признавам, че съм безкрайно доволен от факта, че Creative Assembly са избрали подобен подход, защото добавянето на един Quick Save примерно тотално щеше да развали усещането и тръпката от играта.

Та, преди да приключа темата за геймплея, да се върна отново на стартовата ми мисъл за структурата и динамиката на играта. Alien: Isolation предлага много интересен и добре структуриран геймплей. Ще има нива, в които ще си играете на котка и мишка с пришълеца (вие сте мишката), ще има нива, в които ще мислите как да се промъкнете от точка а до точка б. Ще има нива, в които ще трябва просто да се понесете по отлично скриптирания коридор и да се насладите на нещата взривяващи се около вас.

Ще има нива, в които дори може за секунда да си помислите, че сте в екшън игра. И ВСИЧКО ТОВА Е СТРАХОТНО, защото Creative Assembly наистина са сглобили един продукт, който да изиграете с кеф.

Относно трудността – аз принципно играя всякакви игри на нормалното ниво на трудност, но тук играх на Hard защото това е варианта, която Creative Assembly препоръчват.

Съответно умирах много (само Alien-а ме е убил около 50 пъти) и играта ми отне почти 18 часа.

• Заключение – в петък вечер седнах да играя Alien: Isolation. В 4:30 сутринта, въпреки че въобще не ми се спеше се насилих да си легна. В събота срещу неделя седнах да играя Isolation, и в един момент осъзнах, че навън вече е светло. Легнах си в 7:30 сутринта… Ако си спомням правилно, последния път когато нещо такова ми се е случвало, годината беше 2011-та, и играех The Witcher 2: Assassins of Kings. Това, което се опитвам да кажа е, че Alien: Isolation е толкова добре построена, че с удоволствие се изгубих в света и.

Признавам си, че въобще не очаквах такова нещо от The Creative Assembly, просто защото до сега пичовете винаги са правили съвсем друг тип игри. Обаче точно както един друг UK-ски дивелъпър (Rocksteady Studios), CA нахлуха в една доста преекспонирана вселена и създадоха най-добрата игра, която франчайза е виждал. Игра, която спокойно може да застане до оригиналния филм и да не се срамува от нищо!

Така че, ако още не сте го направили – КУПЕТЕ СИ Alien: Isolation, изгасете лампите и сложете слушалките!

Лично за мен Alien: Isolation е 10/10.

PS: • Недостатъци – за мен Isolation има само един единствен недостатък. Когато пуснете играта, ще трябва да изгледате няколко рекламни филмчета (лого на SEGA, лого на AMD и т.н). Недостатъка е в това, че логото на AMD въобще не се връзва с арт дирекшъна на играта. 😀 Не се шегувам. Вижте го:

От цялата игра (менюта, филмчета, надписи и т.н.) това е единственото нещо, което не седи на място. И не щото е на AMD, а просто защото… не се връзва като визия. Правете си сметка, за какво става въпрос щом това е единствената забележка, която успявам да намеря…