Още преди да започна това ревю искам да заявя нещо важно – лично за мен, Alien: Isolation е GOTY1. Така че да, остатъка от тази статия ще е доста, доста позитивен. 🙂
Също така уточнявам, че ревюто ми е базирано само на Alien: Isolation кампанията и не включва Crew Expendable и Last Survivor DLC-тата. DLC-тата се продават отделно, включват други герои (оригиналният каст на филма) и се развиват преди кампанията на Isolation, съответно планирам да говоря за тях в отделна статия. Същото се отнася и за Survivor Mode-а, защото реално погледнато out of the box играта включва само демо на въпросния режим.
Първите ми впечатления от Alien вселената са базирани на тежките травми, които оригиналния филм е нанесъл върху невинното ми детско съзнание. Тъй като самия филм е по-стар от мен, първата ми среща със Xenomorph-ите се е състояла доста след излизането му – когато филма беше излъчен по националната телевизия. Въпреки това, спомена за нещото изскачащо от яйцето и залепящо се върху лицето на Gilbert Kane е все така ярък. След това, съм гледал и играл какво ли не свързано с Alien вселената, но нищо2 не можеше да се сравнява с усещането от оригиналния филм от 1979 г. И така, докато не срещнах Alien: Isolation…
• Историята – действието в Isolation се развива през 2137 г., тоест 15 години след събитията в оригиналния Alien филм (действието там се развива през 2122). Ellen Louise Ripley e в неизвестност, а ние поемаме ролята на Amanda Ripley – дъщерята на Ellen, която все още се опитва да разбере какво се е случило с USCSS Nostromo и майка и.
В началото на играта, Amanda и още двама служители на Weyland-Yutani (Christopher Samuels и Nina Taylor) се отправят към Sevastopol Station, за да приберат flight recorder-а на USCSS Nostromo, който е намерен и докаран на станцията от друг кораб.
Разбира се, във вселената на Alien прости мисии няма 🙂 и малко след пристигането си на Sevastopol, Amanda Ripley открива, че из станцията броди нещо доста, доста опасно…
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 