Bioshock Infinite e страхотна игра, а в следващия, надявам се, не твърде дълъг текст, ще Ви споделя подробните си впечатления от въпросната. Ревюто ми е 99% spoiler free, така че ако все още не сте играли играта, не се притеснявайте да четете.
Преди да продължа, искам само да отбележа, че съм изключително голям почитател на оригиналния BioShock, който е правен от същите хора отговорни за BioShock Infinite (Irrational Games). BioShock 2 е дело на друг екип и няма да бъде обсъждан и споменаван в това ревю.
• Историята
Започвам с историята, защото тя е едно от най-важните неща във Bioshock Infinite, което, само по себе си, заслужава сериозни адмирации. Все пак, живеем в свят, където много хора смятат, че Call of Duty: Modern Warfare и Battlefield са върховните сингълплеър приключения. Честно казано, в момента не се сещам за друг FPS, който да предлага толкова дълбока и интересна история. Пък и не само FPS.
Образно казано, историята на Infinite се дели на 3 части – въвеждаща, в която все още се ориентирате кое какво е; основна – в която започвате да добивате някаква идея какво се случва около вас и да си градите теории за нещата. И финалната част, в която разбирате, че нещата въобще не са това, което сте си мислили. На фона на днешния стандарт за интересна история, където финала обикновено Ви е ясен още към средата на филма/играта, продукта на Ken Levine и компания е наистина впечатляващ.
Може би това се дължи на факта, че Bioshock Infinite просто не прави нещата по начина, по който очакваш игрите да ги правят, а определени клишета са поставени на точните места, за да наведат мислите Ви в дадена посока и после да Ви изненадат с нещо съвсем различно и неочаквано. Може и да се дължи на факта, че историята просто е наистина добра… и неочаквана. 😀 А най-вероятно се дължи и на двете.
Както и в оригиналния Bioshock освен от „кът сцените“ (слагам го в кавички, понеже играта няма кът сцени в класическия „кът сценен“ формат) и разговорите между персонажите, историята се разказва и посредством тъй наречените „Voxophone“-и, които намирате из играта. Въпросните устройства представляват аудио дневници, разкриващи малки и по-големи късчета от историята. В света на Колумбия има разпръснати общо 80 такива, като аз съм горд да съобщя, че на първо преиграване успях да събера 79 от тях и в последствие с помощта на Google успях да открия и 80-тия, който бях пропуснал. 🙂 Без някой от тях, части от историята на играта ще останат мистерия за Вас, а и въпросните обясняват доста интересни неща (които не са ключови за сюжета), като например – защо из града могат да се чуят странни кавъри на известни парчета от нашето настояще. Защо града може да лети и т.н. В този ред на мисли е особено важно да отбележа, че след края на финалните надписи играта показва един малък, но важен откъс, който много хора пропускат, защото прескачат надписите.
Та, лично на мен историята ми допадна много, и играта определено успя да ме изненада и да ми предложи нещо различно и най-вече неочаквано. Най-важното обач е, че сюжета успя да предизвика в мен емоции. Нещо, което се случва все по-рядко и по-рядко.
• Персонажите
Bioshock Infinite предлага невероятен букет от персонажи.
» Продължи нататък »
