Здравейте, здравейте. Както сигурно се досещате вече съм си у дома, и започвам да наваксвам с поизостаналата блогърска активност (но умерено, празници все пак). Преди да започна да бръщолевя за игри, филми и т.н. смятам за необходимо да ви разкажа за една част от пътуването ми из България, и по точно частта свързана с Български Държавни Железници a.k.a БДЖ, и това колко „Европейско“ беше цялото преживяване 🙂
Както много от вас знаят, аз съм родом от София, а моята прекрасна съпруга – от Добрич. По случая решихме покрай Бъдни Вечер и Рождество да направим една „кратка“ разходка и да посетим родителите и.
Около две седмици преди 23, направихме кратка беседа с какво ще пътуваме. Тъй като и двамата предпочитаме да пътуваме нощем, а нощни автобуси до Добрич вече за съжаление няма, неохотно се съгласих да пътуваме с влак. Тъй като 23 беше работен ден, решихме да пътуваме на 23 срещу 24-ти, а за да ни е спокойно, жената отиде и взе билети от рано. Разбира се, си взехме запазени места.
Тъй като влака ни тръгваше в 21:25, прилежно пристигнахме на гарата (въпреки смазващият трафик около Джъмбо) около 20:45. Решихме да уплътним времето като почакаме в „Топлата чакалня“. За не запознатите обяснявам – тъй като Централна гара в София е едно меко казано ОГРОМНО хале със статуса на пещера, там отопление не се използва. За сметка на това обаче, ако сте достатъчно наблюдателни след като влезете през централният вход ще забележите, че в коридорчето в ляво има една стая с червен светещ надпис „Топла Чакалня“. С жената за пореден път забравихме да я снимаме, но нещото е толкова EPIC, че всеки път ме напушва „лек“ смях като се доближа. Та вътре в топлата чакалня, отоплението е основно факта, че има доста хора натъпкани в сравнително малка стайчкиа (ама може да има и парно де, не знам). Та въпросното нечовешко изобретение, което предполагам е налично във абсолютно всички централни гари на столиците на останалите Европейски градове е изключително забавно място на което винаги можете да попаднете на колоритни персонажи. Този път имахме „удоволствието“ в нея да има някакъв „мъртво пиян“ индивид който беше решил да предостави музикален съпровод и да отправи пожелания към всички…. „флюбени двойки“. Ето малка част, която успях да запиша с подръчни материали:
Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.
Около 21:05 решихме, че вече е време да се насочим към 13-ти коловоз, за началото на нашето приятно пътуване до Добрич. Още с приближаването към влака обаче, ми стана ясно че пътуването надали ще е особено приятно. За тази ми мисъл спомогна факта, че влака горе долу приличаше на нещо измъкнато от някоя дълбока индийска провинция:
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 