RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Впечатленията ми от мултиплеър демото на Mass Effect 3

След като разцъках и споделих мисли за сингълпеър частта на Mass Effect 3, снощи реших да поцъкам и малко мулти. На всичкото отгоре ми се стори добра идея да запиша „преживяването“ си, защото реално това ми беше първия сблъсък с мултито на ME3. Държа да отбележа, че понеже въпросния компонент не ме вълнува особено, бях напълно не запознат с този аспекта на играта, докато не се сблъсках с него лице в лице.

Ето видеото, като имайте предвид, че първия ми рън беше доста не успешен, а на втория (който започва от 13-тата минута) се представихме значително по-добре:

Иначе, мултито си е чист „Horde“ мод, като е важно да се отбележи, че през няколко вълни обджективите се променят „динамично“. Във видеото по-горе се сблъсваме само с „убийте еди кой си, преди времето да изтече“ но на последващите игри имаше и неща като активирайте тези 4 обекта преди времето да изтече, хакнете/ъплоуднете това от еди къде си (на кратко има някаква точка на картата, когато седите близо до нея ъплоудвате/хаквате обджектива. Колкото повече хора сте до точката, толкова по-бързо се извършва процеса), и предполагам че във финалната версия ще има още различни „динамични обджективи“.

Също така видяхме няколко различни врагове, като по едно време даже от някъде се появи цял Atlas (който между другото имаше доста сериозни проблеми с придвижване по-картата):

И в крайна сметка на 8-мата вълна бяхме помляни от някакви нинджи. 😀 Както и да е.

Като геймплей нещото е ок, но надали ще му отделя твърде много време. По късно се събрах с още 3-ма приятели и цъкахме заедно -> там нещата са доста по фън от колкото с рандоми индивиди… Само не разбрах защо текст чата не рОботи, но поне войса е ок.
Това което ми направи впечатление обаче, че ако повечето персонажи са нисък левъл, бивате буквално СМАЗАНИ дори още на първите вълни. Тоест забелязва се някакъв неприятен дисбаланс ако има Low левъл играчи. Някак си не звучи нормално 3-ма човека да седят и да стрелят по обикновен враг с щит без да му правят почти нищо, а аз да го убивам с един прост pull и после шотгън в главата. Екстри от който съотборниците ми не могат да се възползват, защото в началото нямат нищо… Тоест ако сега започнете да играете, трябва да приемете мисълта, че няколко пъти ще бъдете смазани позорно, преди всички да успеят да левълъпнат малко, и да отключат някакви жизненоважни умения. Което пък от друга страна, може би означава, че ако всички са високи нива ще мажете твърде много? Баланса Санчо, баланса…

Но да, това е мултито на Mass Effect 3. За сега съм склонен да го приема като някакъв „бонус“ към сингълпелър компонента, но не и като „пълноценен“ мултиплеър режим. 😉

 
8 коментара

Публикувано от на 16 февруари, 2012 в Ревю, Games, Mass Effect

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Впечатленията ми от демото на Mass Effect 3

Преди малко приключих със сингълплеър частта от демото на Mass Effect 3 (пряко сили 43 минути btw) и реших да споделя няколко бързи впечатления.

Започвам с логичния въпрос – само аз ли имам чувството, че EA и компания умишлено тролят PC геймърите? По-горе казах че демото ми е отнело 43 минути. То всъщност ми отне 40 минути, а трите допълнителни бяха прекарани в смях до сълзи когато видях графичните настройки в играта.

Нека да погледнем заедно:

Ахаахахахахах. В днешно време една игра за iPhone има повече графични настройки iГати.

Ако се поровите малко повече обаче, ще откриете че в \Program Files (x86)\Origin Games\Mass Effect 3 Demo\Binaries (или там където Ви се инсталират Origin игрите) има едно малко файлче наречено MassEffect3DemoConfig.exe.

Естествено не очаквайте чудеса от въпросния конфигуратор, но поне ще намерите повече неща за включване/изключване. 😀 Е в моя случай единственото нещо в повече което можех да включа е да дигна Anisotropic Filtering-а от 8х на 16x (всичко друго е на макс), но… като няма други екстри и на това съм „доволен“.

Това което липсва доста болезнено обаче е опция за промяна на качеството на текстурите. Пишейки това искам да отбележа, че искрено се надявам, че това е LOW а не максималното им качество, защото по настоящем особено дрешките на персонажите са „малко“ под всякаква критика. То бива бива пиксели, ама… 2012-та сме бе да ви се не знае.

Иначе ако не се вглеждате много, останалите неща (от графична гледна точка) са ок… просто текстурите на дрехите са толкова ниско резолюционни, че няма как да бъдат игнорирани.

За щастие обаче, графиката не е най-важното нещо (въпреки, че и към звука имам забележки) 😀 така че преминавам към една от по-добрите новини – ИГРАТА СЕ УПРАВЛЯВА ЧУДЕСНО с мишка и клавиатура. Поне в този аспект нямам неприятното чувство, че дивелъпърите са забравили какви са тези две странни устройства и нито за миг не изпитах нужда да грабна контролера (т.е. нищо общо с кошмара Kingdoms of Amalur: Reckoning).

И така стигаме до най-важната част от демото… а именно самата игра, а не досадните детайли около това кое как върви.

По този параметър ще кажа следното, пък вие си правете изводите – веднага след като приключих с демото, проверих дали Save Game-овете ми от втората игра са на място и след като се уверих, че всичко е готово да бъде импортнато в тройката, в съзнанието ми отекваше само едно изречение – ИСКАМ СИ КОРАБА, ИСКАМ СИ ЕКИПА!

Просто за минутите през който играех демото мигновено си припомних всички многоцветни персонажи, и всички часове прекарани с тях. Всичко през което сме минали… заедно. Сега ми остава само да изчакам около 3 седмици, да се събера отново с екипа си, и да приключим тази част от епичната сага наречена Mass Effect.

Ако до тогава оправят и всички графични глупости – супер. Ако не ги оправят – пак ще си довърша историята с кеф, само дето докато играя тихичко ще псувам BioWare и EA. 😉

PS: За днес ми стига толкова, утре ще видя мултито.

UPDATE: Впечатленията ми от мултиплеър демото на Mass Effect 3

 
13 коментара

Публикувано от на 15 февруари, 2012 в Ревю, Games, Mass Effect

 

Етикети: , , , , , , , ,

Battlefield 3 – FreddieW TV Commercial

Ахахаха Freddie Wong, Corridor Digital и БАГЕРЧЕТО = EPIC WIN!

 
1 коментар

Публикувано от на 19 декември, 2011 в Battlefield, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , ,

Ревю: ASUS G53S

От известно време, благодарение на ASUS, разцъквам G53S – геймърски 3D лаптоп с интересен дизайн, доста прилични параметри… и сериозни претенции. 🙂 Какво му е геймърското, 3D-товото и дизайнерското – ще се опитам да разкажа сега!

• Дизайн и комфорт


Започвам с дизайна на лаптопа, защото макар това да не е най-важното, особено за един геймърски лаптоп, знаете, че обикновено „по вида посрещат, по ума изпращат“. Та, дизайна на G53S \и респективно на цялата G53 серия\ е… интересен. От ASUS твърдят, че са черпили вдъхновение от F-117 Nighthawk и Lamborghini Countach. Според мен обаче, истинското вдъхновение е била колата на Батмън от филмите на Кристофър Нолан. 😀

Колежките, разбира се, го обявиха за ръбав и грозен и, макар до някъде да съм склонен да се съглася с тях, истината е, че машината успява да вдъхне… агресия и мощност по някакъв странен начин. Пък и определено е запомнящ се и разпознаваем. 🙂 Тоест ако си падате по тези неща, ще ви пасне.

Разбира се, дизайна има и няколко чисто практични измерения.
» Продължи нататък »

 
34 коментара

Публикувано от на 21 ноември, 2011 в ASUS, Ревю, Хардуеър, Games, NVIDIA

 

Етикети: , , , , , ,

Mega64: Modern Game Journalism: The Movie: The Trailer

Vodpod videos no longer available.

#WIN

 
5 коментара

Публикувано от на 14 ноември, 2011 в Ревю, Games

 

Етикети: , , , ,

Ревю: Battlefield 3

Да знам, че отдавна не съм писал ревюта на игри. Ма какво да се прави? Натоварено ежедневие, социален живот, твърде много мултиплеър и т.н. 😀 За Battlefield 3, обаче ще направя изключение.

Започвам със сингълплеъра, защото макар всички да знаем, че Battlefield 3 (BF3) е мултиплеър ориентирана игра, сингълплеъра е наличен, аз обичам сингъл FPS-ите, а и едно заглавие трябва да бъде оценявано по всички възможни параметри.

Тъ… благодаря ти Modern Warfare #Агрр.
Няма какво да си кривя душата. Ако в сингъла на Battlefield: Bad Company 2, тези неща не бяха така очевидни, в BF3 желанието на DICE да направят Modern Warfare (MW) изживяване (говоря за сингъл, не за мулти) е просто ОЧЕВАДНО. Не знам, може и да си въобразявам, но докато играех сингъла на BF3 често ми се струваше, че играя римейкове на популярни нива и кадри от конкурентни заглавия. Да, звука, графиката и всичко останало е на много по-високо ниво, но някак си „това съм го виждал“ чувството си беше там.

Като почнеш още от първото ниво на играта, което изненадващо много ми напомни на Airplane!, бонус нивото в Call of Duty 4 Modern Warfare, минеш през многото главни герои, точно в „обърканата“ структура, която MW поредицата наложи в FPS жанра, и стигнеш до една битка на полето сред едни купи сено, които притеснително много ми навяваха спомени за MW… Спорно е, дали това е доказателство за липса на креативност от страна на DICE, умишлено търсен ефект… или просто моето подсъзнание. Но нямаше как да се отърся от чувството, че тия работи вече съм ги виждал (или по скоро, виждал съм драфт на тия работи, щото тук всичко изглежда епично).
» Продължи нататък »

 
23 коментара

Публикувано от на 12 ноември, 2011 в Battlefield, Ревю, Games

 

Етикети: , , ,

The Test of Time: Razer Mamba

От доста време обмислям да започна една рубрика наречена „The Test of Time“ в която да правя „втори преглед“ на продукти който ползвам активно. Идеята е, че е едно да тестваш дадена мишка или клавиатура в продължение на седмица-две, друго е да си работиш с нея в продължение на години. Логично е тогава да видиш неща които си пропуснал при оригиналното си ревю, или пък да се появят бъгове за който никога не си подозирал… E тук идва „теста на времето“.

Първият продукт който стана „жертва“ на тази ми идея, е оригиналната Razer Mamba, която ми служи вярно вече над 2 години и половина. Ето резултата:

Само за протокола, въпреки че крачетата на мишока са минали през доста Razer-ски повърхности, през най-големият процент от времето, въпросните са се пързаляли по Razer Destructor. 😉
Оригиналното ми ревю на Razer Mamba от 2009-та година е тук – https://strangera.com/2009/04/20/razer-mamba/;
А тук можете да видите видео за „тефлоновите крачета“.

Снимката от началото на видеото е дело на Strangerka-та;
Музика: Garmisch – Doing Time (Esoteric Remix)

 
22 коментара

Публикувано от на 31 октомври, 2011 в Ревю, The Test of Time

 

Етикети: ,

Видео ревю: Razer Hydra

Както знаете, от известно време разцъквам Razer Hydra – PC моушън контролера на Razer. Ънбоксинга, и първата ми „игрова среща“ с него са тук. Та през уикенда, най-накрая ми остана време да запиша малко по подробни впечатления, и да подготвя едно видео ревю на въпросния.

Razer Hydra

Принципно се постарах да направя ревюто максимално сбито, но същевременно исках да ви покажа контролера в няколко различни игри и в крайна сметка пак ударих общо около 30 минути. 😀

За да ви е по лесно „храносмилането“ на въпросното обаче (и за да се събера в 15 минутното ограничение което имам в YouTube), 😀 съм разделил ревюто на 3 части.

В първата част говоря общи неща за контролера – дизайн, изработка на стиковете, магнитни полета, позициониране и т.н., и показвам едно от адванст моушън DLC нивата в Portal 2:

Във втората част демонстрирам как се справям с контролера в Call of Duty: Black Ops, и правя кратко представяне на контролите в The Witcher 2: Assassins of Kings.

Във финалната част говоря за съвместимост, драйвър, от къде да си свалите допълнителни такива за дадена игра, как да си преконфигурирате сегашните и най-вече – заключавам 😀 какви са впечатленията ми от Razer Hydra. За да не ви е скучно докато говоря, съм „запълнил“ с геймплей от Battlefield: Bad Company 2 \сингъл, защото имаше някаква драма със сървърите точно когато тръгнах да записвам\ и Crysis 2 \отново сингъл\.

Между другото форума който споменах, и който съдържа информация как да си напишете собствени драйвъри или да ремапнете сегашните (поне докато Razer не пуснат официална ремап опция) се намира ето тук – sixense.com/forum/. Там ще намерите и споменатите бета драйвъри.

Нещо което видях, че съм пропуснал да спомена във видео ревюто, е факта, че в момента в 99% от случайте, ако аут и табна от дадена игра, след като се върна обратно контролера спира да работи (обикновенно единия от двата стика), и се налага да рестартирам играта. Въпросното нещо е доста малоумно, но предполагам, че ще бъде фикснато в следващата версия на драйвърите.

Също така, трябва да имате предвид, че към момента Razer не предлагат отделни компоненти за хидрата. Тоест ако си счупите един от стиковете… GG. Надявам се, това да се промени в бъдещ периоди от време. 😉

Другото което забравих да кажа, е че на следващият ден, след първата ми игра с Razer Hydra (едночасовата с Portal 2 от предния пост), имах мускулна треска на дясната ръка… 😀 При последващи гейминг сесии, не съм имал подобни драми, но определено нещото ми е една идея по натоварващо от цъкане с мишка и клавиатура. 😀

За протокола, ревюто е базирано на тестова бройка на Razer Hydra, изпратена ми от Razer с Driver и Firmware версия 1.00.

Това е за сега, ако имате въпросчета давайте, ако мога ще отговарям. 🙂

 
16 коментара

Публикувано от на 25 юли, 2011 в Ревю, Хардуеър, Games, Razer

 

Етикети: , , , , ,

Ревю: Трансформърс 3

Пффф Transformers: Dark of the Moon… Премиерата на третия трансформърски филм в БГ е днес. Аз лично гледах въпросният в понеделник и сега смятам да споделя с вас кратките си, но искрени впечатления.

Филма е глупав;
Филма е ужасно дълъг (2 часа и половина);
Това е един от най-зрелищните филми които съм гледал… евър.

Принципно ревюто би следвало да приключи тук, но предполагам, че има нужда от още малко разяснения. 😀

Филма е наистина титаничен. Смисъл, когато влизах в кино салона очаквах да има драматични бойни сцени, но Майкъл Бей надмина очакванията ми. Не знам колко процента от филма е екшън, ама опредено беше много. Има тонове неща които се взривяват, има гигантски роботи които се налагат с какво ли не, и има страхотно изглеждащи 3D сцени. Филма наистина изглежда покъртително добре в 3D и без да преувеличавам е чудовищно зрелищен. Другата чудесна новина е, че чичо Майкъл е походил повече от разумно, и почти всеки път когато на екрана се случва някоя по сериозно комплицирана батална сцена, всичко приятно минава в слоу моушън режим, за да може хем зрителя да се наслади на визуалното пиршество… хем да не ви боли главата след това. Та да, от към визия – надминал е себе си, и определено ще мине доста време преди някой да го надскочи.

Основната сюжетна линия също не е лоша, като нещата са прилично вързани с нашата „истинска история“. Обаче… първо актьорската игра в по-голямата си част е тъжна. Освен това филма е пълен с тонове (и буквално и преносно) излишни персонажи. Като голяма част от тях са още по абсурдни и хиперболизирани от колкото в предишните филми. Има и няколко свежи попадения, но масата от второстепенните персонажи са наистина… тъга. Това с пълна сила важи и за Роузи Хънтингън – Уайтли – девойката която „замени“ Меган Фокс, и чийто филмов опит се изчерпва с разхождане с бельо на Victoria’s Secret. Ок посланието на Майкъл Бей към Фокс е повече от ясно и по начало идеята е, че докато девойката е навита да се снима по бельо… в 3D всички ще са доволни. Но все пак макар Уайтли да не се справя много по зле от Фокс и обяснението защо „предишната приятелка“ на главния протагонист във филма отсъства да е повече от семпло, смяната на един от основните поддържащи персонажи в 3-тия филм е… кофти за зрителя. Просто някак си тази рокада разваля „илюзията“ и нещото не седи добре на екрана. Иначе както казах, Уайтли върши чудесно работата която трябва да върши – разхожда се по гащи (в 3D), натиска се с главния герой под зоркия поглед на перверзно роботче, гледа тъжно и драматично… И ясно доказва, че жените са подли и коварни създания.
» Продължи нататък »

 
15 коментара

Публикувано от на 30 юни, 2011 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , ,

Ревю: Duke Nukem Forever

Duke Nukem Forever! Каквото и да си говорим, до някъде писането на ревю за DNF е повече от безсмислено. Към момента надали е останал някой FPS геймър който да не я е играл. Който е трябвало да си я купи си я е купил, очаквано по голямата част от „новите геймъри“ плюят като изоглавени по играта, а специализираната преса в по-голямата си част „храчи“ по играта (57/100 базирано на 25 ревюта)… Та защо тогава да пиша ревю? Еми първо защото ми омръзна някакви хора да ми обясняват как съм се минал да си купя играта, второ защото ми писна да чета глупости и трето… защото искам да ви разкажа за времето което прекарах с Duke Nukem Forever. 🙂

Преди да продължа обаче, държа особено силно да акцентирам върху факта, че играта е с рейтинг 18+ така че с риска да обидя някой – ако нямате навършени 18 години, не би следвало да играете тази игра, съответно няма смисъл да четете надолу, докато не покриете правните изисквания. 😀

Започвам с едно кратко обяснение, защо съм си купил играта… а след това ще продължа към по-съществената част.
Лично за мен, беше ясно, че ще си купя DNF още като обявиха, че все пак ще излезе. Честно казано, нямаше никакво значение дали в кутийката щеше да има DVD, CD или дискета с 45 килобайтова снимка на… л***о. Защо? Еми ей така! От фенщина, от уважение, от „любов към марката“. От чувството, че държиш в ръцете си игра която чакаш от както се помниш. В последствие, ми се отвори възможност да си взема колекционерското издание – направих го (Ънбоксинга е тук). Хората който никога не са си купували оригинална игра надали ще разберат, тези които имат навика да плащат за развлекателен софтуер и помнят Duke Nukem 3D… Знаят. Толкова за самата покупка.

Разбира се, когато говорим за Дюк e неизбежно да не споменем и няколко неща за… разработката на играта. Вместо да изпиша пет абзаца текст, направо ъплоуднах видео с Development Timeline-а на играта, който поне за мен доста ясно обобщава почти всичко което трябва да знаете. 😀

И понеже ми омръзна да чета как Gearbox омазали играта, се чувствам длъжен още веднъж да изтъкна очевидния факт, че Duke Nukem Forever в сегашният си вид е максимално близко до това което 3D Realms са искали да направят като игра. Реално погледнато от един момент нататък, разработката е била поета от 10 бивши служители на 3D Realms които са взели готовите неща, и са довършили сингъла. След това вече идват Gearbox които помагат за полирането и портването на играта за конзоли. За второто най-вече отговорни са Piranha Games, които са разработили и мултиплеъра. Т.е. ако сте конзолен геймър бих те могли да обвинявате Gearbox за калпавия порт (по всичко личи, че Xbox версията била доста кофти направена). За всичко останало – обвинявайте 3D Realms.
» Продължи нататък »

 
13 коментара

Публикувано от на 20 юни, 2011 в Duke Nukem, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , , , , , ,