Наскоро Razer пуснаха на пазара тефлонови крачета за 3 от мишките си – Razer Mamba, Lachesis и DeathAdder \писах за това тук\. Въпросните крачета cа семпло, но гениално решение 🙂 Идеята е, че крачетата на мишките рано или късно се износват и тези DIY китове ще ви помогнат да ги направите отново „нови“!
Следва видеото в което монтирам нови тефлонови крачета на Razer Mamba-та ми (оригиналните се износиха за около година) 🙂
Омазах енкодинга, и за това има черни полета около видеото,но ме мързи да рендя наново. Моя съвет е да го гледате в HD за предпочитане на Full Screen иначе може и да не видите нищо 😦
Иначе, както казах и във видеото, въпросните Teflon Mouse Feet могат да бъдат закупени при цена от 19 лева, което си е жива далавера имайки предвид какво правят, и колко струват мишките на Razer 😉
Много обичам iPod Touch-а си 🙂 и го нося почти навсякъде с мен. Това естествено, го подлага на-най различни външни влияния, и искам или не трябваше да му осигуря някаква защита. В продължение на доста време използвах за целите SwitchEasy NeoTouch™ \ревюто е тук\ – изключително добър и кадърно направен кейс. NeoTouch-а обаче има два сериозни минуса присъщи на всички хард кейсове:
– Размерът – както сигурно знаете второто поколение iPod Touch e доста тъничък, и съответно изглежда много смуут 🙂 Добавянето на хард кейс сериозно променя параметрите и крайният размер е горе долу еднакъв с този на първото поколение iPhone-и;
– „Ограничението“ на дисплея – кейса все пак се захваща за горната част на iPod-а което няма да си кривя душата не ме кефи. Не че пречи (много), ама друго си е да си плъзнеш пръста по дисплея със замах, от край до край;
Ако не се лъжа някъде през юни 2009 моите приятели от ASBIS България ми изпратиха семпли от iPod Touch и iPhone кейсовете на Prestigio. Не отричам, че изпитвам известен скептицизъм към продуктите на бранда, така че подходи с сериозна доза съмнение… но това което пристигна ме изненада. Повече от приятно!
Следва ревюто ми за гамата от кейсове за iPod Touch 2G и iPhone 3G/S на Prestigio.
Кейсовете са изработени от различни типове естествена кожа и PVC матряли, като специално за Евгени Минчев има и от крокодилска 😀 Във видеото по долу ще ви покажа, два кейса – единият е за iPhone, а другият за iPod Touch, а тук (клик) можете да видите различните разцветки и модели 😉
Видеото е снимано през февруари 2010, но поради ред причини пускането му онлайн малко се забави 😉
Ааа и в началото има пауза без звук… Това май е нормално. 😀
Продължавам на ревю тематика, но този път вместо за игри ще ви разказвам за най-новият мауспад на Razer – Razer Vespula!
Както може би добре знаете, Vespula е наследника на Razer eXactmat. Идеята тук е, че имате пад с две страни – Speed и Control. Концепцията е, че различните жанрове игри изискват различни тактики и за това Vespula предоставя две повърхности – контрол страната на пада е предвиден за малки и прецизни движения с мишката, а скоростната повърхност е идеална за дълги, плъзгащи движения 🙂 По този начин с едно пиле убивате два камъка 😀 и получавате нещо като 2 пада в едно. Аз лично съм голям почитател на eXactmat-а защото това е най-твърдия пад на Razer (вече и веспулата е там) и въпросният е препоръчителният пад за ползване с тъй любимата ми Razer Mamba.
Тестовете ми показаха, че за разлика от eXactmat обаче, Razer Vespula има още по специфична таргет група, така че моя съвет е внимателно да прочетете следващите редове, преди да решите да пазарувате 😉 » Продължи нататък »
Още преди да съм започнал, държа да отбележа, че това е ревю само върху сингълплеър компонента на Battlefield: Bad Company 2. Както писах в този пост, още след бетата стигнах до извода, че това не е моя тип игра, и наистина не планирам цъкането и в мулти.
По изключение ми се иска да приключа ревюто бързичко (че имам още 100 неща за цъкане), така че ще се опитам да не изпадам в твърде излишни детайли 😛
Графика: Battlefield: Bad Company 2 ползва ин-хаус гейм енджина на DICE – Frostbite, като за физиката (за ужас на NVIDIA потребителите) се използва Havok.
Това в най-общи линии означава, че ще видите доста високи нива на разрушение в играта… на съответната цена 🙂
При моята сегашна конфигурация:
E2180 @2.00Ghz
4GB RAM
NVIDIA GeForce GTX 275
Medium настройките бяха на критичната граница. При въпросните играта наистина изглежда… епично, но някак си липсват дребните детайли. Сигурно ако можеше да набримча антиалаизинга положението щеше да е различно но какво да се прави 😀 Въпреки това нивата са доста огромни, и поне под DX10 BF:BC2 вади спиращи дъха партикъл ефекти. Мъгла, дъжд, снежни и пясачни бури, пушек, прах… Всеки един от тези елементи изглежда ОТВРАТИТЕЛНО добре. Наистина.
А има го и момента с разрушението разбира се 😀 Падат стени, хвърчат ламарини. Най-любимото ми е че като искате да минете през някоя стена… ми просто я взривявате 😀
За да добиете малко по ясна представа за какво иде реч, ето видео от първото ми каране на танк в играта! » Продължи нататък »
War. War never changes. Или поне така казват в една любима моя игра!
Участвал съм в хиляди битки. Водил съм отряди, инфилтрирал съм вражески бази, стоял съм сам самичък пред армии от врагове. Сражавал съм се из най-екзотичните кътчета на земята… и от въд. Оптичните ми сензори са виждали неща които думите не могат да опишат. Виртуалното ми тяло е стъпвало на места които не сте и сънували… в най-лошите си кошмари! Планините и полетата на Азерот, вентилационните шахти на Black Mesa, коридорите на Ишимура…
Сражавал съм се във всякакви условия – джунгли, пустини, космос… и срещу всякакви същества.
Притежавам милиарди оръжия, а виртуалните ми ръце знаят как да използват всяко едно от тях.
Бил съм се под всякакви знамена! Бил съм се… за всякакви знамена!
Спасявал съм заложници, светове, галактиктики, вселени… убивал съм. Милиони пъти. И съм бил убиван… милиони пъти. И ще продължавам да го правя. Защото съм войник. А това е война. А Войната… Войната не се променя.
Кои ме командва ли? Защо водя тези битки?! Защо изпълнявам всички тези мисии. Защото Той ми казва да го направя! Неговите мисли, са моите мисли. Неговите движения са моите движения… Неговата мисия, е моята мисия. Той съм аз, аз е той. Ние сме едно.
Наричат го играча, геймъра, господаря, повелителя на планети и светове. Императора!
Следват около 20 минути в които говоря само и единствено за „няква мишка“! 😛
Нещо което не влезе във видео ревюто (понеже затрих част от материала 😀 и ме мързеше да снимам пак) е информацията за това, че мишока има специална вдлъбнатина от ляво на мишката, в която да си слагате палеца, и която е ужасно удобна и помага за по продължителна игра / работа 😉
А понеже някой хора вече питаха, музиката във видеото е както следва:
– интрото е „откраднато“ от adidas Originals – Star Wars Collection (писах за въпросната реклама по-рано тук);
След това всички останали парчета са от компилацията Music From A Galaxy Far Far Away – Vol.01 и се появяват в следният ред:
1. Star Wars – Jedi Master (techno mix)
2. Imperial March Club Mix
3. DJ Beam – Millenium Falcon Remix
4. Moby – Star Wars RMX
Разбира се, надали някой ще се учуди, че съм рязал и наслагвал където е необходимо 😉
Последният трак си върви с рекламата на Razer Imperator и нямам никаква идея от къде точно е взет 😉
Надявам се, нещото да ви е харесало, а ако имате желание, можете да ударите един глас за цялата тази изродщина в svejo.net. Много благодаря! 🙂
Следва текстовата версия на ревюто (историята защо има и видео и текст е дълга), като видео ревюто по-горе покрива почти всичко написано по-долу, с малко изключения (както казах, някак си успях да затрия част от заснетият материал) 😛
Както добре знаете (ако следите блога ми) аз съм от хората които ВИНАГИ са предпочитали да играят със слушалки. Може би някой път ще направя анкета за и против едното и другото, но както и да го погледнеш, хедсета си е хедсет 😉 Компютъра обаче не е само за игри (за съжаление) и от време на време на човек му се налага да слуша музика или да гледа филми 😀 И понеже не всеки може да отдели 499 лв. за Razer Mako (една от най-добрите 2.1 системи на пазара евър) реших, че е време да разгледаме алтернативите. 😛
Така бавно и неусетно стигах до Logitech Z523 – колони които на теория предоставят 360 градуса панорамен звук и които Logitech представиха в БГ през ноември.
Следват скромните ми впечатленията от продукта.
Започваме с една от не толкова важните части – дизайна. Все пак тези колонки ще ви стоят на бюрото, така че е хубаво да знаем как изглеждат.
Въпросният не е нищо особено – смисъл колоните не са грозни, но със сигурност не са и на върха от естетична гледна точка. Говорим си за стандартно черно, като плюс е факта, че повърхността всъщност не се цапа толкова много (колкото бихте очаквали) пък и не лови особено много прах. А това винаги е плюс 😉
Буферът пък си е обичайният квадратен топуз 😀
За протокола Logitech Z523 са колонките на бюрото, тези които са закачени на стената са X-230 (пак на Logitech).
В долната част на сателитките има по две гумирани ленти, които се грижат колоните да не се мърдат много насам натам и да стоят стабилно.
Инсталиране: Включването на колоните е доста лесен процес. Имате един стандартен кабел с 3,5 мм жак които излиза от дясната колона и се включва в компютъра. От същата колона излиза друг специален кабел които се включва в буфера. Лявата колона се включва директно в буфера. Захранването също се включва в него. Доста е лесно, но цялото уравнение компютър -> дясна колона -> буфер -> лява колона буфер e малко странно (не можеше ли всичко да се включва в буфера?) и допълнително спомага да се оплетете в кабели 😀 особено ако компютъра ви седи от ляво, а не от дясно. Може би идеята е, че ако компютъра ви седи на бюрото кабела ще се разхожда минимало… но аз лично си държа кутията на земята и бих предпочел кабела да отиде директно в буфера (които също е на земята)… Нооо това са си лични проблеми 😀
За протокола – кабелите не са особено дълги. Това на теория не трябва да е проблем защото се очаква въпросните да ви стоят на бюрото… Но знае ли човек. За това и предупреждавам 😉 » Продължи нататък »
Това е един от онези емблематични материали, които подготвям от толкова време, че вече ме е срам да си призная. 😀
Следва едно кратко но надявам се изчерпателно 🙂 сравнение между Logitech G13 и Belkin n52te.
Само набързо за отсъствалите по време на часовете – G13 и n52te са „Advanced Gameboard“ контролери. На чист Български, това са устройства които да включите паралелно с клавиатурата си и да ползвате по време на игра. Идеята им е, че за разлика от обикновените клавиатури advanced gameboard-овете ви предлагат ергономичен дизайн и специфични възможности които една клавиатура трудно може да ви предложи. Основното им приложение както казах е за игра, но това разбира се не изключва възможността да ги ползвате и за други неща.
Мисля че няма да сбъркам, ако кажа, че n52te (цялото име е Belkin Nostromo n52 Tournament Edition) е първият сериозен контролер от този тип. Той е на пазара вече от доста време, и въпреки че на него пише Belkin всъщност е съвместна разработка между тях и Razer. Влиянието на „остриетата“ ясно се забелязва в самият дизайн, но особено ценен е и момента, че цялата софтуерна част е тяхно дело. Аз имам n52te някъде от октомври 2008 г., а ако следите блога ми от по-отдавна, знаете че тук – Belkin n52te Speedpad ревю [strangera.com] е подробното ми ревю на продукта. 😉 Тъй като често ще споменавам неща които съм писал там, ви съветвам ако искате да сте напълно запознати с мнението ми по въпроса 🙂 да прегледате и него.
В края на 2008 г. лоджитек пуснаха своят отговор под формата на Logitech G13 които съответно дойде в БГ някъде към април 2009 г (доста е възможно да бъркам нещо в датите). И тъй като това продължават да са двата основни представителя на Advanced Gameboard контролерите, реших вместо да пиша отделно ревю за G13 директно да спретна настоящото сравнение между тях 🙂
Започвам с дизайна:
Както се вижда на снимката, поради липсата на екран (за това малко по-късно) n52te е доста по компактен от Logitech G13. От друга страна обаче, частта около джойстика (а и целият ергономичен дизайн) на 52 е издаден на горе и съответно това го прави доста по висок от G13. Все пак, от чисто естетическа гледна точка не мисля, че може да има спор по темата кой от двата продукта изглежда по-добре, и дизайна на Razer повежда с една точка 😉
Само за да съм сигурен, че сме на една страница – Черната мълния / Чёрная молния e новият руски филм, дело на Тимур Бекмамбетов (Нощна стража; Дневна стража; Wanted) направен със скромната сума от 10 000 000 $… Във филма се разказва за летяща Волга-21 😛
Започвам директно с първите думички който казах веднага след като филма свърши:
Егати якия филм!
От доста време не се бях забавлявал така, и със сигурност не очаквах това да се случи точно с руски филм, пък бил той и с летяща Волга в него 😀
С компания го гледахме в петък и останахме доста доволни от видяното. Най-кратко казано, филма е безумно романтичен, тъжен, забавен, семеен, и неприятно плосък от към сюжет… обаче кефи, и то много… 😀
Преди време ми се обади един приятел с които не се бяхме чували от години. Една от причината за обаждането му беше, че човека търсел в интернет „какво става ако залееш Razer Sphex с ракия“ \!\ и някак си попаднал на ревюто ми за пада. Аз вдъхновен от неговият гениален сърч му обещах да направя малко експерименти по темата 😀 Тъй като обаче, простата концепция да си залееш мауспада с алкохол ми се стори не толкова интересна, реших да вдигна летвата малко като след като залея мауспада… го запаля 😀
Тъй като нямах под ръка ракия (ццццц) използвах малко Jack Daniel’s и за да няма недоволни добавих и малко „гориво“ за запалки Zippo което е… силно запалимо 😀 Ето резултата от този ми експеримент.
Не че има нещо много неочаквано, но тръгне ли човек да тества… трябва да тества до край. Може би е ценно да отбележа, че не бях залепил пада за масата което е мой пропуск, но при всички случай резултата е на лице – въпреки, че при горенето на уискито пада се огъна тази му част е напълно непокътната… За разлика от частта с „бензина“ която се деформира благодарение на силната топлина която сместа отделя при горене.
Ето две снимчици за да добиете по ясна представа за какво иде реч:
Та така де, от мен да знаете че ако пиете уиски и без да искате го разлеете и след това запалите (!) Razer Sphex ще оцелее. Ако обаче пиете разтвор за запалки 😀 разлеете го и го запалите, има голяма вероятност да си прехендрите пада 😦
И дааааааа, знам че матрЯла може и да няма много смисъл за някой от тролско настроените читатели 😀 но не можете да отречете че беше весело 😀
Сега ако имате желание, можете да ударите един глас за този материал тук (svejo.net).
Най-накрая е време за ревюто ми на „Аватар“. Филмът, който трябва / трябваше да промени киното, и да преобърне представите ни за това що е то анимация, компютърно генерирани персонажи и моушън кепчър. Успя ли Джеймс Камерън да отговори на очакванията? Като гледам оценките на различни места – ДА. И все пак, време е малко да си разцъкам клавиатурата 😉
Ревюто този път се дели на две кратки части – визуална и невизуална част 🙂
Естествено, започвам с визията 😉
Най-новото отроче на Джеймс Камерън МАЧКА визуално! Едно е да четеш за това как хората в WETA Digital са „пропилели“ години в работа по това заглавие и да си тормозиш главата с термини като „виртуалната камера“ и един петабайт с цифрови данни от типа на храсти, животни и т.н., друго е да видиш това, което са направили „на живо“. Светът на „Пандора“ изглежда покъртително красиво, а героите – повече от правдоподобно. cinefish.bg писаха доста подробен материал за това как са правени различните неща във филма, така че няма да ви ги преразказвам.
Аз лично очаквах от филма разточително 3D, направено от типа на „технологично демо“. Това, което видях, беше нещо съвсем различно. Първото, което се набива на очи е фактът, че филмът наистина е правен за 3D. Нагледахме се на достатъчно продукции, „портнати“ в 3D, които, изключая едно две изскачащи неща, не са нищо интересно. В интерес на истината, дори бях изненадан от факта, че в „Аватар“ всъщност няма много неща, които да „изскачат“ от екрана и да летят към теб. Това, което е направил Камерън, е нещо съвсем различно. Вместо да набляга на самоцелни ефекти, „белобрадият старец“ е създал един реален дишащ свят, който просто те поглъща. Всичко в този филм е в 3D и точно това впечатлява. Просто защото след първите 15-тина минути ще забравите че сте отишли да гледате 3D филм и наистина ще влезете в него. Не че липсват изскачащи неща (аз лично „доджнах“ една газова гилза), просто си личи, че 3D-то е там, за да подкрепи историята и да ви помогне да се потопите в нея. Иначе още от едни капчици в самото начало на филма и една чудесна игра с фокус/дефокус ще ви стане ясно че ще гледате нещо различно. 😉
Stranger's Weblog 