Вчера (03.06) имах възможността да присъствам на журналистическата прожекция на Супер 8 (Super 8), най-новата лента на Дж. Дж. Ейбрамс, с продуцент… Стивън Спилбърг. Един филм които очаквах с доста голям интерес, най-вече заради огромният респект който имам към Ейбрамс. =)
Тъ, какво е Супер 8? Истината е, че не мога да ви кажа, защото ако ви разкажа дори малка част от не толкова впечатляващият сюжет, 🙂 това ще съсипе удоволствието ви филма. Просто Ейбрамс се е доказал с това, че дори историята му да не е най-интересното нещо евър, той ще ви я разкаже по достатъчно увлекателен начин, гарантиращ че ще се забавляват и ще си тръгнете от кино салона / станете от телевизора доволен. Супер 8 не се отклонява особено много от това правило, така че имайки предвид колко умело бяха подбрани кадрите в филма, така че лентата да не разкрие определени неща докато не им дойде времето… не мога да ви кажа нищо повече за историята, освен това което вие така или иначе може да разберете от трейлъра:
Действието се развива през 1979 г. ВВС на САЩ пренасят с влак, товар от зона 51 към друга база. Наближавайки гарата на малко градче обаче, нещо се случва с влака, което води до много сериозен инцидент. По същото време, група деца снимат свой филм, на същата гара и стават неволни свидетели на инцидента. Разбира се, по късно там се появяват военните… и настава мазало.
Противно на очакванията на някой хора обаче, филма не е поредната епична лента с извънземна инвазия, а нещо съвсем, съвсем различно. Най-подходящото описание за което се сетих, докато мислех как да ви обобщя Супер 8 е Cloverfield (но с деца, а не пияни колежани) + E.T.: The Extra-Terrestrial. А и като казвам Cloverfield имам предвид атмосферата, не начина на снимане. Особено якото в случая е, че всичко тук се върти около децата и техните взаимоотношение, и съответно всичко е пречупено през тяхната призма. BTW въпросните деца, се справят повече от отлично с поверените им роли, и слагат някой популярни актьори в малкия си джоб. 😉
Сюжета както казах и по-горе не е „майнд блоулинг“, даже съм склонен да го нарека плосък но това няма чак толкова голямо значение, защото важното тук е не крайната дестинация, а пътуването до там. А пътуването наистина си заслужава. Супер 8 предлага едно увлекателно и вълнуващо, бих казал носталгично приключение което за пореден път ми показа, че Ейбрамс знае как да забавлява публиката. Между другото, тези от вас които са гледали ранните филми на Спилбърг от типа на Челюсти, Близки срещи от третия вид, Портългайст и най-вече E.T., със сигурност ще съзрат приликите. Докато пишех ревюто се сетих за нещо което Ейбрамс беше казал за филма: „Не исках филма да изглежда, като направен през 1979, исках да изглежда по начина по който си спомняме, че изглеждаха филмите от 1979. Исках да построя мост между тогава и сега.“ Еми несъмнено е успял. Сигурно точно за това филма изглежда леко наивен, но от друга страна е… чист и изключително забавен. И да, самата лента няма да промени представата ви за това „какво е кино“, но въпреки това изглежда повече от отлично и получава от мен заслужени препоръки и оценка 8/10. Супер 8, тръгва по кината в България на 17.06.2011
PS: Някак си чувствам, че колкото и странно да звучи, това е донякъде и биографичен филм на Дж. Дж. Ейбрамс. Филм в който той самият разказва, как като дете е снимал филми с приятели, и как сега изпълнява детската си мечта, разказвайки истории… но просто разполагайки с повече „Production Value“ 😀
BTW задължително не бързайте да си тръгвате след края на филма, защото малко след началото на финалните надписи ще може да се насладите на „Случая“. Един кратък филм, показващ огромен респект към George A. Romero a.k.a. бащата на зомбитата. 😉 И не знам, дали само аз не бях разбрал защо филма се казва, Super 8 но когато разбрах (в края на „случая“) наистина се смях от сърце.
Stranger's Weblog 
