RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Ревю: Logitech G9x Laser Mouse

Имайки предвид, за колко мишоци съм ви разказвал в блога си, предполагам че няма нужда да ви казвам, че се кефя на качествените геймърски мишки. 🙂
В този ред на мисли, най-накрая дойде ред да ви разкажа за едно от геймърските предложения на Logitech – G9x, която премина през доста дълга и продължителна 😀 поредица от тестове, т.е. в мен е вече доста дълго време и все не остава време за ревюто 😀
Но да карам по същество че трябва да се играе MW2 😀 Запознатите със серията сигурно знаят, че G9x има същите характеристики като G9, с изключение на ъпдейтнатият лазер. Аз обаче до сега не бях се сблъсквал точно с този мишок, така че ще карам както си му е редът, а вие можете да си правите изводите както за този, така и за предишният модел.

Първото нещо което ми идва на ум когато се сетя за G9x e думичката „персонализация“. Сменяеми панели, тежести, различи режими на скрола…

Формата – сред първичните отличителни белези на един мишок е фактора форма! 🙂 Все пак, това нещо ще ви седи в ръката нонстоп, така че независимо дали е красиво или не основният въпрос е – удобно ли ви е? Едно от специфичните неща при G9x, е факта че „оut of the box“ мишката идва с два сменяеми панела между които има осезаема разлика… като поведение и до някъде като форма. Единият се води „контрол“, а другият „скорост“. И двата са правени за хора ползващи мишката с дясна ръка.

Отличителното при черният („контрол“) е не толкова формата, колкото материята от която е направен. Въпросният скин е леко грапав (тип шкурка) 🙂 и първоначално доста странен на пипане. След като му свикнете обаче, ще осъзнаете че това е материя която доста трудно се хлъзга. Тоест с този скин няма никаква опасност мишока да ви се изплъзне в някой решаващ момент, а мерникът ви ще бъде доста прецизен. Демек, ще трябва да си намерите ново оправдание защо никога не уцелвате нищо, и няма как да приложите поговорката „На крив мерник, мишката му е виновна“ защото скина дава +3 прецизност 😉 😀

За мен обаче, скоростният скин е доста по интересен.
» Продължи нататък »

 
12 коментара

Публикувано от на 23 ноември, 2009 в Ревю, Хардуеър, Logitech

 

Етикети: , , , ,

Ревю: Razer Sphex

Казвам се Мартин, и мисля че съм пристрастен.
Всичко започна, когато за пръв път опитах ‘Razer Goliathus’… Какво пък, само веднъж нищо няма да ми стане… Мда, ама не. Малко след него преминах на ‘Razer Destructor’, който наистина може да се отрази деструктивно на семейният ви бюджет. Естествено, подлъжеш ли се веднъж спиране няма, а гадният дилър само това чака. Горното пристрастяване, в комбинация с чудовищното влияние на ‘Razer Mamba’ ме принуди да опитам и Razer eXactMat. Следващата стъпка пък беше да си вкарам и малко Razer Kabuto мобилно… Абе, пълно пристрастяване. Ако продължавам с тези темпове, подозирам че скоро ще мина на „Бело“ (Razer Megasoma).

На 10 октомври, 2009 минах на Razer Sphex, който е и причината за днешната ни среща!
😀

Razer-Sphex_1

Ако някой не е разбрал, днес ще си говорим за мауспади. И по-точно, за ултра тънкия и изненадващо достъпен (ценово) мауспад на Razer – Razer Sphex.
Теорията? На пръв поглед Sphex е среден по големина пад с размер 320мм. x 230мм и приятна „грапава“ повърхност.

Razer-Sphex_2

Нищо особено. В момента, в който го извадите от опаковката обаче, ще осъзнаете за каква изродщина става въпрос и защо Sphex-а носи названието „Desktop Skin (кожа)“. Най-просто казано Sphex-а остро наподобява грапав лист хартия и е горе долу толкова дебел \ако смятам правилно едва 0,1mm\.
Ето ви нагледно сравнение между него и Destructor-а:
» Продължи нататък »

 
36 коментара

Публикувано от на 11 ноември, 2009 в Ревю, Хардуеър, Razer

 

Етикети: , , ,

‘Batman: Arkham Asylum’ ревю

През последните години започнах да забелязвам една доста неприятна тенденция в геймърското си ежедневие – все по-малко игри успяват да задържат интереса ми. Няма да се правя на скромен и ще си призная, че се имам за доста информиран човек в повечето сфери на PC гейминга 🙂 т.е. имам доста инфо за игрите преди те да са излезли. Съответно процеса обикновено протича така -> Надъхвам се, чакам с нетърпение -> Говоря лоши работи за Microsoft и Sony защото за пореден път, се оказва че PC версията на играта е отложена -> играта излиза! -> Разцъквам малко… и губя интерес 😦 RE 4 е последният болезнен пример по темата…
Не знам дали е заради цялостното качество на игрите, или заради факта, че вече съм станал твърде взискателен към гейм индустрията, но тенденцията показва, че все по-рядко довършвам дадена игра, без значение дали съм я дръпнал от нета или съм дал пари за нея. Това е и една от причините все по-рядко да пиша PC ревюта – просто заглавията който съм превъртял от началото на 2009 са толкова малко, че ме е срам да си призная, а за тези който съм врътнал не е имало какво толкова впечатляващо да напиша. Ноооо, стига самосъжаление и общи приказки. Днес ще си говорим за това как вече няколко седмици почти всяка вечер обличам черният костюм с заострени уши и раздавам правосъдие на територията на Аркам… ъъъ имам предвид, че ще си говорим за играта която ми върна надеждата за бъдещето на гейминга 🙂 Играта която ме заплени, и накара да си спомня доброто старо време! Да онова същото в което виснех до малките часове 😉 Ще си говорим за Batman: Arkham Asylum.
Преди да продължа, трябва да направя едно важно уточнение – фен съм на Батман, но не съм тотално пристрастен към поредицата, не си събирам комикси, не съм гледал всички анимации, и до преди играта нямах идея коя е „Оракула“ 🙂 Тоест подхода ми беше ентусиазирано не обременен 😛

Batman-Arkham-Asylum_intro

The Joker: I love you boys. For what you lack in brains, you make up in heart…. speaking of which, bring me Batmans!

Първото което ми направи впечатление веднага след началото на играта, е че Rocksteady Studios са походили с невероятно внимание към детайлите и образите на персонажите. Батман, Жокера, Куинси Шарп… аве само като видиш, че очите на Жокера са зачервени, и ти става ясно, че момчетата и момичетата в гейм студиото са се постарали.
Batman Arkham Asylum 2009-09-14 23-13-06-99

» Продължи нататък »

 
19 коментара

Публикувано от на 3 октомври, 2009 в Batman, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Ревю: Razer Megalodon

Няма такова нещо като перфектен продукт… Въпреки това обаче, от време на време на пазара се появяват продукти които се доближават до перфектността. Тези продукти ме дразнят! Дразнят ме, защото за тях трудно се пишат готини ревюта 😦 За да има готини ревюта трябва да има негативизъм и хейт 😀 я вижте колко успешно е ревюто ми на ГАЛА премиерата на Х-мен Началото: Върколак 😀 да речем.

Но да се върна на „съществото“ на темата, а именно… високият клас геймърски слушалки на Razer, кръстени на митичната гигантска акула, която според уикипедия е живяла на земята преди около 1.5 милиона години 🙂
Мда, говорим си за Razer Megalodon! Ето че след като вече повече от месец си играя с тежката категория геймърски слушалки на „остриетата“, най-накрая съм готов да дам на света своята „професионална“ оценка.

Stranger in the dark

Както може би знаете, Razer Megalodon се явяват 7.1 слушалки т.е. най-просто казано, когато сте с тях би следвало да може да чуете звук от 8 различни места. Демонстрирам:
Maelstrom-Audio-Engine

Тук, както и при Logitech G35 7.1 това става виртуално т.е. нямате 8 говорителя около главата си, а имате два (по един „на“ всяко ухо), които са така направени, че създават чувството за наличието на 8 😉 При Razer това действие се случва посредством „Razer Maelstrom Audio Engine“ които се явява нещо като следваща стъпка в развитието на HRTF технологията. „Остриетата“ твърдят, че „Maelstrom“ е базиран на военна технология, която е разработена с цел пилотите да имат система за прецизно аудио предупреждаване за наближаващи ракети. Стъпвайки на тази основа, Razer са разработили система съобразена с геймърските нужди, и адресираща проблемите на традиционните HRTF алгоритми. Мен честно казано много повече ме интересува какъв е крайният резултат, от колкото как се стига до него, но хората с нужда от повече информация (и техническа грамотност) може да искат да хвърлят един поглед върху White paper-а на Razer Megalodon 😉 А аз се заемам с обсъждане на това до колко успешни в действителност са тези „технологични иновации“.
» Продължи нататък »

 
60 коментара

Публикувано от на 29 август, 2009 в Ревю, Хардуеър, Games, Razer

 

Етикети: , , , , , , ,

Ревю: „Гадни Копилета“ по Тарантиновски…

Най-накрая съм си в къщи пред компютъра 🙂 така че като изключим факта, че съм женен всичко е „почти“ по старо му 🙂

Тъй като на 17-ти изтече „ветото“ върху ревютата на новата лента на Куентин Тарантино – Гадни копилета / Inglourious Basterds се заемам с „тежката“ задача да ви разкажа, за един от най-добрите филми които гледах тази година. Да знам, че не е интересно като започвам директно с такива положителни изрази, но копилето Тарантино наистина успя да избие рибата!

70x50bloody1

И понеже говорим за Тарантино няма как да не започна с една кратка увертюра… Любовта ми към този гений на кино индустрията започна веднага след като гледах Криминале / Pulp Fiction. Ясно си спомням този момент, защото той бе повратен за изграждането на киноманската ми личност. 🙂 Тогава осъзнах, че живеем в матрицата 🙂 колко клиширани са повечето филми, и колко рядко се появяват произведения които разчупват границите на посредствеността и показват нагледно, що е то „twists and turns“… Абе к’во ви говоря глупости – Pulp Fiction ме впечатли, и то много. А след като гледах и предишният му култов филм – Глутница кучета / Reservoir Dogs твърдо се убедих, че макар не всички да го разбират, Тарантино е истински гений. А и реално погледнато факта, че Криминале е 5-тия филм в топ 100 на IMDb трябва да ви говори достатъчно (кучета-та са номер 70).

В последствие се изкефих доста на Kill Bill: Vol. 1 и бях леко разочарован от Kill Bill: Vol. 2… За съжаление обаче, Grindhouse успя да ме разочарова и то много. Точно за това, не бях много сигурен какво точно да очаквам от Гадните Копилета. Трейлърите изглеждаха интересно, но споменат от Grindhouse все още беше там… Точно за това, бях особено щастлив от факта, че на 4 август ми се отдаде възможност от първа ръка да вкуся „ястието“ на Т, доста преди официалната премиера. Е по-долу следват крайните впечатления от блюдото…

70x50bloody3

Както сигурно вече знаете от многобройните трейлъри, историята е горе долу следната…
» Продължи нататък »

 
13 коментара

Публикувано от на 19 август, 2009 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , ,

Ревю: Razer Moray+

Наскоро, имах удоволствието да си поиграя с второто поколение Razer Moray слушалки, известни като Razer Moray+.

Тъй като предполагам, че не всички са запознати с първото поколение, набързо ще ви разкажа за това какво точно е концепцията 🙂 и после ще ви запозная надлълго и широко с основната причината за плюса в заглавието.

razer-moray-plus-main

Най-общо казано, Moray освен злобна змиорка (клик) се явяват и слушалки тип тапи. Според официалното инфо, въпросните са оборудвани с тъй наречената пасивна шумо изолация и засилена бас система. Демек напъхвате си ги в ушичките, и поради перфектната изолация шансовете да бъдете прегазени докато пресичате нарастват с около 65% защото не чувате нищо около вас. След като си пуснете и музика 🙂 шансовете да ви прегазят нарастват с още около 10% 😀
За сметка на това обаче, всичко звучат наистина перфектно, без значение колко шумно е около вас и със сигурност няма да ви дреме какво слуша шофьора на маршрутката, или какво си говорят глухите баби до вас 😉 Звука и баланса на баса въобще няма смисъл да бъдат разисквани, защото както казах и по-горе те са просто перфектни.
Така например докато тествах тези слушалки, за пръв път оцених факта, че в играта Car Jack Streets има богат набор от бекграунд звуци, които не бях забелязал, защото играя предимно докато се придвижвам в градският транспорт, а стандартните earphones на Apple не мога дори да си мечтаят за изолацията която предлагат Moray-ите.

Razer-Moray-plus

Врътката е, че освен със стандартният ви MP3 плейър, посредством включените в комплекта приставки Moray-ите могат да се ползват с множество устройства. При Moray+ бройката изглежда така – лаптопи и нетбуци, Sony PSP 2000/3000, Nintendo DS Lite/DSi, Apple iPhone и iPod Touch 2G.

И докато с айфон принципно можете да ползвате всякакъв тип слушалки, голямата екстра идва от факта, че освен плюс към името, Moray+ са се сдобили и с микрофонче което можете да ползвате като хендсфри… Но за това малко по-надолу.

Слушалките се предлагат в черно или бяло, и естествено по стара традиция от Razer 🙂 вървят в комплект с много симпатично кейсче в което да си ги държите когато не ги ползвате. BTW ако пуснат съпунерка с този дизайн, аз ще съм първият който ще си я купи! 🙂

Та в кейса освен различните накрайници за тапите (според това колко са ви големи ушите) 🙂 ще намерите и отделения за трите специални приставки:
Razer-Moray-plus_in-the-case

Естествено както може да се очаква от Razer към всичко е подходено изключително внимателно, и нещата са наистина пипнати. Не знам за вас, но факта, че дори пликчето в което седят въпросните тапички е брандирано ми достави едно необяснимо голямо чувство на удоволствие 🙂
» Продължи нататък »

 
16 коментара

Публикувано от на 29 юли, 2009 в Ревю, Хардуеър, Razer

 

Етикети: , , , , , , , ,

UPDATE: Logitech G35 7.1 Surround Sound Headset ревю

Тъй като през последните седмици след оригиналното ревю на тежката категория слушалки на Logitech (клик) имаше интересно развитие по темата, смятам за нужно да ревизирам първоначалните си писания. Реших, че ще е най-добре да пусна този ревизиран текст като допълнителен материал, но разбира се, ще го добавя и към оригиналното ревю.

Първата ми ревизия е по-адрес на звука. Тъй като по-времето когато писах ревюто нямах адекватна 7.1 база за сравнение, казах че 7.1-то на Logitech G35 е доста добро. На скоро обаче се сдобих с копие на Razer Megalodon и тъй като това е пряк конкурент на G35 нямаше как да не направя сравнение. Резултата е, че G35 получават -1 в графа звук. Просто саунда при Logitech не е достатъчно добре разделен и разликата между заден ляв, и страничен ляв канал примерно е трудно различима. Да не говорим, че Megalodon-она МАЧКА като качество на звука като цяло, но това е отделна тема. Просто след като си цъках Fallout 3 с Мегаладон на главата, и се обърнах за да видя кой чука на вратата, а в последствие се оказа че звука идва от играта, нямаше как да не обърна внимание на тази категория 🙂

Втората ревизия е малко по-комплицирана, и е по-адрес на здравината на въпросните слушалки (G35).
Преди време, забелязах леко напукване в корпуса над „ушната мида“:
G35-crack

В последствие обърнах внимание за наличието на подобна пукнатина и от другата страна. Това малко ме изненада, тъй като аз принципно съм доста внимателен към техниката като цяло 🙂 Единственото ми обяснение беше, че напукването се е появило в следствие на факта, че няколко пъти носих слушалките в раницата (а те нямат защитен кейс). В последствие обаче пукнатините започнаха да растат, дори и без нуждата от това да ги слагам в раницата 😀

Ултимативният тест беше на Финалите на ESL на 18-ти август, където закачихме G35-иците към машината на Bloody на която хората можеха да тестват nVidia GeForce 3D Vision… Няколко часа по-късно, слушалките изглеждаха така:
G35-big_crack

Както Bloody любезно отбеляза след като засне безумно ухилената ми физиономия, причината за това е най-вече факта, че винчетата са натегнати доста здраво в… пластмаската. А върху нея се оказва доста сериозен натиск… Резултата още -1 за Logitech G35.

Просто не смятам, че такива изпълнения са позволени при цени над 200 лева 😀

След разпит на свидетелите и преглед на доказателствата, мисля че е много по-честно и реално да поставя на Logitech G35 7.1 Surround Sound – 5/10.
Сори Лоджитек, за повече, ще трябва да се постараете малко повече :/
Logitech-g35_corr_2_Score-05

 
7 коментара

Публикувано от на 21 юли, 2009 в Ревю, Хардуеър, Games, Logitech

 

Етикети: , , , , , ,

„Обществени врагове“ ревю…

Миналият петък, заедно с част от обичайната киноманска компания отново се насочих към кино Арена… Този път в полезрението ни бяха застанали „Обществените врагове“ (Public Enemies) на Майкъл Ман. За съжаление 143 минути по-късно излязох от киносалона с доста смесени чувства.

Сценарият на кратко:

Джон Дилинджър (Джони Деп) е един от най-прословутите гангстери в историята на САЩ.
Обаятелен и опасен, легендарният банков обирджия става обществен враг номер едно и основна мишена на Дж. Едгар Хувър (Били Кръдъп), неговото все още прохождащо ФБР и най-добрият му агент Мелвин Първис (Крисчън Бейл).
Но освен престъпник, преследван от закона, Дилинджър е и герой за масите. Няма банка, в която не може да проникне и затвор, който да го удържи.

via cinefish

public-enemies-poster

От тук нататък ще карам само по-същество 🙂

Първо започвам с визията, защото нея няма как да я пропуснете.
Оператор е Данте Спиноти, а режисьор на филма е Майкъл Ман които за пореден път е решил да снима с Дигитални HD камери… За съжаление обаче, за разлика от някой от предишните му филми, положението тук е тежко.
От една страна благодарение на HD камерите детайлите и „depth of field“-а са феноменални… когато става въпрос за тъмни сцени. Когато обаче е светло мъката е голяма. Цветовете изглеждат отвратително, и човек има чувството, че филма е сниман с дигитални камерки купени от битака. И да, видяхме че Джон Дилинджър има белег, ма нужно ли беше да ни го показвате постоянно???
За съжаление и тук се забелязва синдрома на Ман 🙂 който ми избоде очите в Ханкок:

На всяка по-интересна сцена, камерата се върти около героя като подивяла, а при близки кадри се люшка все едно целият филм е сниман на кораб, при бурно вълнение. Как може такова нещо не ми стана ясно.

Почти през цялото време, имах чувството че оператора не знае къде да застане, и къде точно да си навре камерата. Абе въобще през 90% от филма мрънках от кофти камерата. Изключение правят нощните сцени, и най-вече престрелките. Там камерата отново се върти като изоглавена, но самите изстрели са едно от много красивите неща в филма.
» Продължи нататък »

 
11 коментара

Публикувано от на 14 юли, 2009 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

„SteelSeries Ikari Laser Mouse“ ревю

Мишки, мишки и пак мишки… Няма как – PC геймър без мишка не може 🙂
Този път в критикарското ми полезрение попадна лазерното решение на датчаните от SteelSeries (не се кефят да им викат SS) 😀 – Ikari Laser Mouse. И не, шегите от типа Икарус Лазер Маус също не са подходящи 😀

Преди да се захвана подробно с ревюто, ми се ще да направя едно малко отклонение. Някак си ми се струва, че в последно време дори този наглед прост продукт наречен геймърска мишка, е започнал да се превръща в нещо ненужно сложно и комплицирано. Ок, едно е да говорим за безжични мишки, но не смятате ли че е малко ненужно залитането в посока хиляди dpi профили, бутони за тройно кликане, тежести, теглилки и мерилки, ултра оптични сензори свалени от совалка на НАСА, материя изкована от парченца паднал метероит и т.н.? Не знам за вас, но младежите от SteelSeries явно са на това мнение и очевидно са се водили от максимата семпло но ефективно при изработката на Ikari Laser.

След като в продължение на почти месец, активно тествам въпросният екземпляр смея да твърдя, че най-точното определени за Ikari Laser е „семпло и сериозно решение“.

А сега по същество – Икаруса пристига в кутия 🙂

SteelSeries-Ikari-Laser---Boxshot
Въпросната не е нищо особено, но изпълнява достатъчно задоволително основните си задания – съхранява мишката (и прилежащите елементи) като същевременно ви я показва и ви позволява да я „усетите“ ако сте в магазина 🙂 В кутията освен мишока ще намерите кратко упътване; мини каталогче с останалите продукти с марка SteelSeries; CD с драйфъри и не на последно място стикерче с логото на компанията (стикерчетата са супер важни)!

Тъй като софтуеърът не е необходим за правилното функциониране на мишока, започвам директно с техническите характеристики, а за възможностите които добавя софта ще си говорим накрая.

– чувствителност от 1 до 3200 CPI*
– Ускорение: 20 G
– 1000Hz опресняване
– Lift distance: 1,8 mm
– Бутони: 5
– Кабел: 2 м
– позлатен USB конектор
– Размери: 130 x 83 x 36 mm
– Бачка на: Win XP/Vista/Win 2000/Win 98/Win ME/Mac OS (под win 7 също не трябва да има проблеми)
– 24 месеца гаранция

*DPI и CPI са абсолютно едно и също нещо – броят отчитания на движението за един изминат инч разстояние. Steelseries използват CPI – защото DPI е термин който е взет назаем от копирната техника. <<Това е официалната теория. Според мен го използват просто защото искат да изпъкнат сред стадото. 😉
» Продължи нататък »

 
5 коментара

Публикувано от на 30 юни, 2009 в Ревю, Хардуеър, SteelSeries

 

Етикети: , , , , , , ,

Logitech G35 7.1 Surround Sound Headset ревю!

Като цяло, се имам за голям фен на качественият звук, а освен това предпочитам да играя игри със слушалки… Точно за това нямаше как да не се зарадвам на възможността да тествам тежката артилерия на Logitech, в класа „геймърски слушалки“. Мда, говорим за Logitech G35 7.1 Surround Sound Headset.

11034.1.0

7.1 р'иишли!

Първото което трябва да знаете, е че тук наистина говорим за тежка артилеия която е остро не подходяща за хора които не играят игри и просто си търсят слушалки с микрофонче за скайп 😀 Тях директно ще ги помоля да напуснат страницата (освен ако не искат просто да се информират разбира се) 😀 Logitech G35 са слушалки в който е набутана (виртуално) 7.1 аудио система т.е. чувството при ползването би следвало да бъде, все едно около вас има тамън 7 колони и един буфер (сори за лейм обяснението). Ето нагледният пример из настройките на WIN:
7_1

До колко успешно е изпълнението при G35 и струват ли си 220-те лева? Надявам се след като прочетете ревюто да сте си отговорили на този въпрос 😉

G35---the-box

Снимка hardwarecanucks.com

Започвам с това което се вижда първо – а именно опаковката. Слушалките пристигат в кутия… която за съжаление е твърде обикновена 🙂 Не че в обикновените неща има нещо лошо, ама след като си купиш един два продукта от Apple или Razer примерно, започваш да очакваш, че всичко скъпичко трябва да идва в маааалко по-гъзарски опаковки 😀

След като разкостите кутията ще извадите от нея няколко неща:
1. Слушалки (представяш ли си да нямаше слушалки) 🙂
2. Дискче с софтуеър;
3. Два допълнителни (общо са 3) пада който да си слагате „под главата“.

Самата инсталация на Logitech G35 протича доста лесно – ръчкате в USB-то в компУтъра и всичко тръгва 🙂 Е предполагам, че под XP ще трябва да почакате малко повече, но като цяло ако ползвате 32-bit или 64-bitово Windows XP или Windows Vista не би трябвало да имате каквито и да е проблеми. За съжаление хората с MAC или друга странна операционна система отново остават на сухо 😦 Слушалките тръгват безпроблемно, без да сте слагали софта от дискчето, но той ще ви е необходим ако искате да подкарате някой от по сложните опции на „новата ви играчка“ 🙂 В този ред на мисли, под Vista всичко се държеше много прилично, като системата автоматично засича слушалките и ги пуска като дефаут плейбек устройство (където е възможно). Ако не ме лъже паметта, двете места където се наложи да ги включа ръчно са WinAmp и Skype.

На пръв поглед G35 изглеждат доста симпатично, издържани в черно червената гама.
G35---product-shot

Гледката е особено радваща от към вътрешната страна на „чашките“. Чак да ти стане жал, че никой няма да го види 🙂
» Продължи нататък »

 
17 коментара

Публикувано от на 25 юни, 2009 в Ревю, Хардуеър, Games, Logitech

 

Етикети: , , , , , , , , ,