Ninja Defuse: Sneaky, Sneaky…
Продължавам на Modern Warfare 2 вълна с обявлението, че туко що открих новият и не изследван (от мен) свят на „Ninja Defuse“-ване на бомби 😛
В общи линии, Ninja Defuse означава да обезвредите бомбата, веднага след като тя бъде заложена без да убивате този които я залага… Ето един, два приятни примера:
» Продължи нататък »
Както qw3rty правилно предположи в коментарите към „Най-доброто от 2009г: PC игри„, след добре свършената работа (новата новинка) реших да поцъкам MW2 multy… :]
Врътнах едно две нива, и се озовах на Wasteland. Мода беше Sabotage… Всичко вървеше доста добре, докато не забелязах, че в една част от нивото падам „посечен“ някак неясно 😀
Нека се вгледаме в статистиките от края на играта:
Нещо да ви прави болезнено неприятно впечатление в статистиките на сладура SZPETI-97… Мхм. Или е мнооооооооого добър 😀 или… Тъй като младежа успя доста да ме нервира по време на играта, умишлено започнах да се мотая в зоната в която въпросният младеж „витаеше“ и воала… златният му миг:
Vodpod videos no longer available.
Разбира се освен че го репортнах в Steam, изпратих цялото инфо на IW с все Steam ID-то му – http://steamcommunity.com/profiles/76561198018874749 но силно се съмнявам, че ще направят нещо. Важният извод обаче е, че не зависимо дали чийтваш или не, ако не струваш на една игра единственото което ще постигнеш като лъжеш е да ядосаш мноооооого хора 😀 но не и да станеш по-добър. Пък ако ти разберат IP-то може и да дойдат да те набият… ех хубави времена бяха едно време. 😀
PS: Чийтърите на САПУН!
UPDATE 4.01.10\: Във форума на IW се твърди, че има такъв глич в играта – http://www.infinityward.com/forum/viewtopic.php?f=24&t=238338 но аз продължавам да твърдя, че младежа трябва да бъде баннат доживотно 😛
Продължавам старата (стара стара, колко да е стара) традиция в началото на новата година да пиша сборни постове от типа „най-доброто от„. Започвам разбира се с любимата си категория – PC игри 🙂
Лично за мен, 2009 беше относително слаба от към заглавия. Все пак както и да го погледнем, огромна част от игрите които очаквахме бяха отложени за 2010 г. (а някой направо загинаха) или се появиха само за конзоли, а много от излезлите донесоха само разочарования… Следва моето лично топ три. За обичайните тролове – това е лична класация и въобще не ме интересува дали ви харесва или не. За нормалните читатели на блога – ще се радвам да чуя вашите фаворити 😉
3. Mirror’s Edge – Да, даааа знам че Mirror’s Edge излезе още през 2008 г. Все пак, за пропусналите моля погледнете заглавието „PC игри“ и си припомнете факта, че приключенията на Faith се появиха за PC платформата чак през януари на 2009г.
Въпреки, че така и не написах ревю на играта, наистина смятам, че Mirror’s Edge беше глътка свеж въздух в морето от „клонинги“. Честно казано доста се изненадах, че именно EA се решиха да пуснат нещо толкова различно на пазара, и им свалям шапка, че въпреки че играта не направи смазващи продажби, DICE получиха зелена светлина (уж) и евентуално ще ни дарят с Mirror’s Edge 2. В този ред на мисли, макар да не мога да го докажа, предполагам че именно основата положена от Mirror’s Edge e и една от музите вдъхновили Splash Damage да създадат Brink. Игра на която възлагам големи (да не кажа огромни) надежди 😉
2. Batman: Arkham Asylum – мисля че казах повече от достатъчно в ревюто (клик).
Изключителна игра заслужаваща напълно оценката от 10/10. Сега след като втората част е вече обявена и може би ще излезе още тази година, само ми остава да се надявам, че Rocksteady Studios ще градят на основата на първата и ще оправят пропуските си (защото въпреки отличната оценка такива има) а няма да ръшнат някакъв недовършен продукт.
» Продължи към PC GOTY-то на strangera »
Не исках да започвам новата година с тъжен пост, но от друга страна той е колкото тъжен, толкова и оптимистичен, така че мисля че може 🙂
Днес \2 януари 2010\ беше последният епизод на предаването „5 по Рихтер“.
През септември на далечната 2009 година 🙂 един чудесен приятел, който срещнах преди време покрай любовта ни към гейминга – Мартин Кадинов, ми предложи да се запозная с екипа на предаването и ако се харесаме да започна да го замествам като ко-водещ. Аз приех, запознах се с екипа, харесахме се, 🙂 и така имах удоволствието, макар и за кратко, да бъда част от националният ефир. 😛
Сега, когато това предизвикателство вече е зад гърба ми, ми е някак тъжно… много тъжно. Тъжно ми е, защото за тези няколко месеца се привързах към екипа, а и само мога да си представям колко кофти е това събитие за хората, които са там вече 4-5 години… Тъжно ми е, защото сега осъзнавам с каква любов се правеха нещата в предаването. 😦
Без да искам да се отплесвам към момента, в който започвам да отделям течности през очните канали, искам да използвам тази любима моя платформа (блога ми) :), за да благодаря на Марто, Марти и Васка за възможността, доверието, и преживяването. За мен наистина беше удоволствие да бъда част от този „земетръсен свят“ 😛 Благодаря и на останалата част от екипа, които ме приеха като „свой“ и нито за миг не се почувствах като чужд в този интересен свят.
И понеже казах, че поста е не само тъжен, но и оптимистичен с радост искам да споделя с всички вас, че преживяването „5 по Рихтер“ ме дари и с много нови приятели – Марти; страхотната групичка от „феодални старци“ – Андроника, Стенли и „другаря“ Димитър Атанасов; неотразимия Ивайло Кицов; митичният Ясен Атанасов и още много емблематични обекта и субекта 😛 Оптимистичното в случая, е че въпреки, че това е краят на едно предаване, самото то даде лично на мен началото на нови и интересни приятелства. За това още веднъж едно голямо благодаря.
Следва снимката, която за съжаление не включва целият екип, но заради която 100 процента ще бъда линчуван 😀
И разбира се, последният епизод на „5 по Рихтер“:
След броени минути се насочвам към софрата където смятам щастливо да се подготвя за посрещането на новата година. Принципно мислех да пиша някакъв смислен и структуриран пост за изминалата година, ама исках да кача само „още един левъл“ на MW2 и малко се поотплесвах с тайфата от [PUR] 😀 А така или иначе през януари ще пиша класации от типа – най-добра игра на 2009; филм и т.н.
Въпреки това искам да използвам случая и да ви пожелая здраве и любоФ а… игри за цъкане със сигурност ще има 😉
И нали знаете – не прекалявайте с храната и най-вече с алкохола, и да внимавате ако сте решили да се правите на сапьори че ако си отнесете някое пръсТче 😦 после как ще цъкате игрички 😀
Догодина както винаги можете да очаквате да пиша все същите простотии 😀 като може би ще наблегна на малко повече видео матряли:
но с една идея по смислена насоченост от горното видео 😀
При всички случая благодаря ви, че периодично се отбивате да ударите по някой коментар и че четете „творбите“ ми.
Забавлявайте се (разумно) и ще се видим през 2010-та 😉
Преди време ми се обади един приятел с които не се бяхме чували от години. Една от причината за обаждането му беше, че човека търсел в интернет „какво става ако залееш Razer Sphex с ракия“ \!\ и някак си попаднал на ревюто ми за пада. Аз вдъхновен от неговият гениален сърч му обещах да направя малко експерименти по темата 😀 Тъй като обаче, простата концепция да си залееш мауспада с алкохол ми се стори не толкова интересна, реших да вдигна летвата малко като след като залея мауспада… го запаля 😀
Тъй като нямах под ръка ракия (ццццц) използвах малко Jack Daniel’s и за да няма недоволни добавих и малко „гориво“ за запалки Zippo което е… силно запалимо 😀 Ето резултата от този ми експеримент.
Не че има нещо много неочаквано, но тръгне ли човек да тества… трябва да тества до край. Може би е ценно да отбележа, че не бях залепил пада за масата което е мой пропуск, но при всички случай резултата е на лице – въпреки, че при горенето на уискито пада се огъна тази му част е напълно непокътната… За разлика от частта с „бензина“ която се деформира благодарение на силната топлина която сместа отделя при горене.
Ето две снимчици за да добиете по ясна представа за какво иде реч:
Та така де, от мен да знаете че ако пиете уиски и без да искате го разлеете и след това запалите (!) Razer Sphex ще оцелее. Ако обаче пиете разтвор за запалки 😀 разлеете го и го запалите, има голяма вероятност да си прехендрите пада 😦
И дааааааа, знам че матрЯла може и да няма много смисъл за някой от тролско настроените читатели 😀 но не можете да отречете че беше весело 😀
Сега ако имате желание, можете да ударите един глас за този материал тук (svejo.net).
PS: И да, мауспада рулира!
Отдавна не съм публикувал нищо на Mass Effect 2 вълна… следват пълната версия на синематик трейлъра за които ви споменах преди време:
Ето го и за сваляне ако ви радва Mass Effect 2 Dirty Dozen 720p Cinematic – Trailer [arenabg.com]
Представянето на Grunt: » Продължи нататък »
Чудя се кое е по плашещо… Това:
Или ИСТИНСКИЯТ теч на тавана в коридора ми 😀
Ако по някаква причина сте били на премиерата на „Аватар“ но сте пропуснали трейлъра на „Mission London“, сега е момента да поправите тази грешка в общата си култура 😉
ДВЕ ДУМИ – EPIC WIN! 😀
PS: Субтитри FTW!
Здравейте, здравейте. Както сигурно се досещате вече съм си у дома, и започвам да наваксвам с поизостаналата блогърска активност (но умерено, празници все пак). Преди да започна да бръщолевя за игри, филми и т.н. смятам за необходимо да ви разкажа за една част от пътуването ми из България, и по точно частта свързана с Български Държавни Железници a.k.a БДЖ, и това колко „Европейско“ беше цялото преживяване 🙂
Както много от вас знаят, аз съм родом от София, а моята прекрасна съпруга – от Добрич. По случая решихме покрай Бъдни Вечер и Рождество да направим една „кратка“ разходка и да посетим родителите и.
Около две седмици преди 23, направихме кратка беседа с какво ще пътуваме. Тъй като и двамата предпочитаме да пътуваме нощем, а нощни автобуси до Добрич вече за съжаление няма, неохотно се съгласих да пътуваме с влак. Тъй като 23 беше работен ден, решихме да пътуваме на 23 срещу 24-ти, а за да ни е спокойно, жената отиде и взе билети от рано. Разбира се, си взехме запазени места.
Тъй като влака ни тръгваше в 21:25, прилежно пристигнахме на гарата (въпреки смазващият трафик около Джъмбо) около 20:45. Решихме да уплътним времето като почакаме в „Топлата чакалня“. За не запознатите обяснявам – тъй като Централна гара в София е едно меко казано ОГРОМНО хале със статуса на пещера, там отопление не се използва. За сметка на това обаче, ако сте достатъчно наблюдателни след като влезете през централният вход ще забележите, че в коридорчето в ляво има една стая с червен светещ надпис „Топла Чакалня“. С жената за пореден път забравихме да я снимаме, но нещото е толкова EPIC, че всеки път ме напушва „лек“ смях като се доближа. Та вътре в топлата чакалня, отоплението е основно факта, че има доста хора натъпкани в сравнително малка стайчкиа (ама може да има и парно де, не знам). Та въпросното нечовешко изобретение, което предполагам е налично във абсолютно всички централни гари на столиците на останалите Европейски градове е изключително забавно място на което винаги можете да попаднете на колоритни персонажи. Този път имахме „удоволствието“ в нея да има някакъв „мъртво пиян“ индивид който беше решил да предостави музикален съпровод и да отправи пожелания към всички…. „флюбени двойки“. Ето малка част, която успях да запиша с подръчни материали:
Ако по някаква причина не можете да си пуснете аудиото с плеъра по-горе, пробвайте на този линк – клик.
Около 21:05 решихме, че вече е време да се насочим към 13-ти коловоз, за началото на нашето приятно пътуване до Добрич. Още с приближаването към влака обаче, ми стана ясно че пътуването надали ще е особено приятно. За тази ми мисъл спомогна факта, че влака горе долу приличаше на нещо измъкнато от някоя дълбока индийска провинция:
» Продължи нататък »
 | Jhon Smith за Ревю – Междузвездни войн… |
 | Сашо за БГ субтитри + Netflix = W… |
 | Strangera за Ревю – Пес Патрул: Дино… |
 | dsmilyanov за Ревю: The Odyssey (Одисея… |
| Strangera за Ревю – Междузвездни войн… |
