RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Сериалите които гледам…

Преди време OverKill ми даде идеята да постна списъче на сериалите които гледам. E дойде ред и на тази статия.

Разделил съм списъка на категории, и поствам по няколко думи за всеки един сериал вътре. 😉 Картинките са взети от trakt.tv

Сериали които ХАРЕСВАМ МНОГО:

Hannibal

• Hannibal
Сезон 3 – лято 2015

Без въобще да се замислям, Hannibal определено е един от най-любимите ми сериали в момента. Актьорската игра, диалозите, начина по който е снимано всичко – перфектност. Определено нямам търпение за 3-ти сезон.

Banshee

• Banshee
Сезон 3 – върви в момента

Не мога да определя точно защо, но истината е, че страшно много харесвам сериала Banshee. Може би е заради страхотния микс от персонажи, може би е заради цялостното излъчване на сериала, или заради факта, че след 3 сезона все още не знаем истинското име на главния герой (и най-вероятно никога няма да го научим)… Важното е само, че шоуто ми е супер интересно и чакам всеки следващ епизод с огромно нетърпение.
» Продължи нататък »

 
32 коментара

Публикувано от на 18 февруари, 2015 в Ревю, Сериали

 

Ревю: Uber Sofia

Миналата седмица, Uber направиха 2 месеца в София (ако не знаете какво е Убер, клик).

Аз лично, ползвам услугата от почти самото начало, но се замислих, че всичките ми материали по темата (Testvano.com eпизода посветен на Uber е тук) са базирани на ранните ми впечатления (едно – две возения), и може би е разумно да публикувам едно малко по подробно ревю, базирано на актуалните ми впечатления. 🙂

uber-sofia-review

Относно опита на който се базира ревюто ми – към днешна дата имам почти 30 возения с Uber до най-различни дестинации из София. Най-скъпото ми пътуване (на нормална тарифа) е на стойност 13,41 лв. Действието тук се развива в час пик, като разстоянието е 11.59 километра, а времето на пътуване 00:40:10. За справка, почти идентичен маршрут, но в по спокойно време ми коства 9,57 лв. (10.40 км, 00:23:22).

И така:
👍 Какво харесвам?
• Начина на плащане – едно от нещата които винаги са ме влудявали при такситата е плащането. В повечето случай нямате опция да платите с карта, нямат да ти върнат… а и по подразбиране би следвало да оставиш бакшиш. При Uber, подобни проблеми не съществуват. Когато си правите акаунт в услугата, задължително трябва да въведете дебитна/кредитна карта. След това, в края на пътуването парите се дърпат напълно автоматично, а Вие получавате на мейла си подробна информация за пътуването (разстояние, маршрут, време и т.н.). Най-якото е, че пътника не трябва да прави абсолютно нищо. Просто слизате от колата и не се занимавате с глупости (кеш, бакшиши и т.н.). Дори да стане някаква грешка, имате безкрайно лесен начин да се свържете с Uber и да съобщите за нередност. За 30-те ми пътувания, съм имал само един случай в който да има някаква грешка, и тя между другото беше в ущърб на шофьора. Въпреки това писах на съпорта, и хората реагираха супер бързо и професионално. Но да се върна на плащането – нещото е толкова бързо и удобно, че никоя таксиметрова компания в БГ не може да се конкурира с това (даже и безконтактното плащане в Йелоу такси);

• Шофьорите – не харесвам таксиметровите шофьори. Принципно мразя да поставям хората под общ знаменател, но фактите са си факти – при таксиджиите има нормални хора, но бройката им е малка и се губи в морето от таксита (почти 6000? коли на територията на София). Факт е, че при някой компании, процентното съдържание на тези нормални хора е доста по високо, но това се компенсира от други фирми, където цифрата граничи с… 0. Може би има хора които обичат да слушат за това какво обича да пие шофьора, или къде, кога каква е е**л, но мен подобни битовизми „леко“ ме напрягат. Има го и момента с поведението на пътя – заради факта, че прекарват доста време на улиците, голяма част от таксиметровите шофьори се смятат за БОГОВЕ на шофирането и карат меко казано опасно. При Uber, нито един от изброените проблеми не съществува (или поне аз не съм се натъквал на такива шофьори). Средностатистическия Uber шофьори е любезен, интелигентен и… внимателен на пътя. Честно казано нещата са почти сюрреалистични. Особено като си свикнал с отношението на средностатистическия бакшиш е почти стряскащо, когато срещу теб има интелигентен човек, който те пита дали музиката в колата ти е ок или да смени станцията, дали не ти е топло или студено и с който можеш да си говориш на нормални теми. Ф*к ит, на нова година с @lolf се возихме с шофьор с който си говорихме за бизнес моделите в MMO игрите… А и не ми се е случвало таксиджия да ми прати SMS за да ми се извини, че закъснява:
» Продължи нататък »

 
9 коментара

Публикувано от на 17 февруари, 2015 в Интернет, Ревю

 

Етикети: , , ,

Marvel’s Agent Carter

Както споменах в предишния поста, на 6-ти януари започна излъчването на Marvel’s Agent Carter – сериалче базирано на приключенията на Peggy Carter a.k.a. приятелката на Steve Rogers в Captain America: The First Avenger.

Agent-Carter-banner

Реално погледнато, „истинските“ приключения на Пеги започнаха в 15 минутния филм Marvel One-Shot: Agent Carter, който Ви препоръчвам горещо. Въпросното филмче е включено в DVD/Blu-ray-а на Iron Man 3, като ако нямате достъп до нещото, можете да го гледате тук:
» Продължи нататък »

 
2 коментара

Публикувано от на 8 януари, 2015 в Ревю, Сериали, Marvel Cinematic Universe

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Ревю: TP-Link Archer C2

През последния месец и нещо активно си играя с едно от новите рутерчета на TP-Link – AC750 802.11ac или за по кратко Archer C2. Следват мислите и разсъжденията ми по темата (плюс снимки на кучета, котки и банани). 🙂

TP-LINK Archer C2 (01)

Съдържание:
» Към ревюто »

 
19 коментара

Публикувано от на 30 декември, 2014 в Ревю, Хардуеър

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Ревю – Alien: Isolation

Още преди да започна това ревю искам да заявя нещо важно – лично за мен, Alien: Isolation е GOTY1. Така че да, остатъка от тази статия ще е доста, доста позитивен. 🙂

Също така уточнявам, че ревюто ми е базирано само на Alien: Isolation кампанията и не включва Crew Expendable и Last Survivor DLC-тата. DLC-тата се продават отделно, включват други герои (оригиналният каст на филма) и се развиват преди кампанията на Isolation, съответно планирам да говоря за тях в отделна статия. Същото се отнася и за Survivor Mode-а, защото реално погледнато out of the box играта включва само демо на въпросния режим.

alien-isolation-concept-art-4

Първите ми впечатления от Alien вселената са базирани на тежките травми, които оригиналния филм е нанесъл върху невинното ми детско съзнание. Тъй като самия филм е по-стар от мен, първата ми среща със Xenomorph-ите се е състояла доста след излизането му – когато филма беше излъчен по националната телевизия. Въпреки това, спомена за нещото изскачащо от яйцето и залепящо се върху лицето на Gilbert Kane е все така ярък. След това, съм гледал и играл какво ли не свързано с Alien вселената, но нищо2 не можеше да се сравнява с усещането от оригиналния филм от 1979 г. И така, докато не срещнах Alien: Isolation…

2014-10-07_00002

• Историята – действието в Isolation се развива през 2137 г., тоест 15 години след събитията в оригиналния Alien филм (действието там се развива през 2122). Ellen Louise Ripley e в неизвестност, а ние поемаме ролята на Amanda Ripley – дъщерята на Ellen, която все още се опитва да разбере какво се е случило с USCSS Nostromo и майка и.

2014-10-09_00007

В началото на играта, Amanda и още двама служители на Weyland-Yutani (Christopher Samuels и Nina Taylor) се отправят към Sevastopol Station, за да приберат flight recorder-а на USCSS Nostromo, който е намерен и докаран на станцията от друг кораб.

alien-isolation-concept-art-9

Разбира се, във вселената на Alien прости мисии няма 🙂 и малко след пристигането си на Sevastopol, Amanda Ripley открива, че из станцията броди нещо доста, доста опасно…
» Продължи нататък »

 
4 коментара

Публикувано от на 20 октомври, 2014 в Alien, Ревю, Филми, Games

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Dextrophobia Rooms

След като си направихме резервация в началото на август, в неделя (5 октомври) с приятел посетихме една от най-актуалните атракции в София – Dextrophobia Rooms.

Dextrophobia Rooms

За хората които не са чували за „стаята“, преразказвам набързо – отбора Ви (съставен от 2-ма до 5-ма души) бива заключен в специално помещение, съдържащо множество пъзели. Целта Ви е да намерите изхода, като разполагате точно с 60 минути за да го направите. В общи линии, нещо като филмите от поредицата „Убийствен Пъзел“ – но без частта в която Ви убиват. 😀 За геймърите – като в * името на любимия Ви куест *. 😉

За съжаление, пъзелите в стаята са еднакви всеки път, така че няма как да навляза в повече детайли, без да Ви разваля удоволствието, но вЕрвайте ми – много е яко!

Та ако не сте ходили, моя съвет е да си запазите първата възможна дата… нищо, че най-вероятно ще е чак през декември. Чакането определено си заслужава. 😉 Също така бих препоръчал да сте 3-ма или 4-ма човека, вместо 5. 😉

На екипа зад проекта – евалата, много е яко! С нетърпение чакам втората стая!

Още за проекта на dextrophobiarooms.com

UPDATE:

Dextrophobia Rooms

 
5 коментара

Публикувано от на 6 октомври, 2014 в Ревю, Games

 

Етикети: ,

Мини ревю: Teenage Mutant Ninja Turtles

Возили ли сте се на влакче на ужасите? Ама от тези наистина страшните? Обикновено, преди да се качите чувството е някакво такова – знаете, че ще е супер забавно, но колкото повече го мислите, толкова повече Ви хваща шубето.

Е положението с Костенурките нинджа e подобно… само, че не Ви хваща шубе а „common sense“. Това – или просто аналогията ми е глупава. 😀

Teenage Mutant Ninja Turtles (1)

Когато отивам да гледам филм с Костенурки, които са мутанти… и нинджи… и освен това са тинейджъри, не очаквам „Изкуплението Шоушенк“. И въпреки, че предварително бях поставил очакванията си към сюжета доста ниско, смея да твърдя, че сценария на Teenage Mutant Ninja Turtles (2014) е откровено тъп. Което обаче… е ок. Сюжета е изпълнен с толкова много дупки и безсмислици, че ако човек реши да разсъждава върху тях, може да напише доста сериозен научен труд по темата. Врътката обаче е, че всичко останало е изключително добро, т.е. няма нужда да се напрягате излишно върху сюжета.
» Продължи нататък »

 
5 коментара

Публикувано от на 23 август, 2014 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Ревю: Razer Adaro Stereo

След ънбоксинга ми [ето линк] най-накрая е време да споделя и подробните си впечатления от Razer Adaro Stereo [199 лв].

Razer Adaro Stereo (1)

The Art…
• Дизайн и Build Quality – Razer Adaro Stereo могат да се похвалят с изключително изчистен и стилен дизайн. За никого не е тайна, че аз по принцип съм си фен на дизайна на Razer, но Adaro е наистина… секси. Слушалките нямат излишни елементи, и успяват да предадат класическото Razer усещане, без да изглеждат абсурдно (Razer Kraken). Цялото нещо е направено от кожа, пластмаса и някакво алуминиево покритие, и съответно изглежда доста премиум. Razer змиите са отстрани на говорителите, „диадемата“ има Razer лого, а кабелът е в искрящо „екстравагантно“ Razer зелено. Абе въобще – класика и стил. 😛

Както казах, цялата структура е изключително семпла и изчистена, което пък от друга страна означава и по-малко неща които да се счупят. Аз лично ползвам моите ежедневно от почти месец и засега не съм забелязал никакви проблеми. За старите фенове на бранда – Adaro Stereo ползват подобрена версия на Razer Megalodon / Orca структурата за закрепяне на наушниците, която аз продължавам да смятам за особено адекватна и функционална.
» Продължи нататък »

 
8 коментара

Публикувано от на 9 юли, 2014 в Ревю, Хардуеър, Music, Razer

 

Етикети: , , ,

Ревю: NVIDIA GTX SMALL FORM FACTOR PC

Преди няколко дни при мен пристигна „FIREBIRD“ – къстъм NVIDIA GTX SMALL FORM FACTOR PC (на кратко NVIDIA GTX PC) сглобено от MOST Computers, за което планирам да Ви разкажа в следващите редове. 🙂

NVIDIA GTX SMALL FORM FACTOR PC (1)

Идеята на въпросната машина, е че е сглобена според изискванията на NVIDIA и на теория представлява перфектното „entry level“ гейминг PC. Аз винаги съм смятал, че част от чара на PC гейминга е сам да си подбереш частите и да си сглобиш PC-то, но не всеки човек има нужните познания/време/желание да прави подобни неща. Точно тук, на дневен ред идват вече сглобените конфигурации като тази, която ще разгледаме сега.

Първо, ето ънбоксинг видеото:
» Продължи нататък »

 
18 коментара

Публикувано от на 16 юни, 2014 в Ревю, Хардуеър, Games, NVIDIA

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Ревю – Wolfenstein: The New Order

„Wolfenstein: The New Order ще е една посредствена игра която хората ще си купуват само заради бетата на Doom 4.“

Предполагам, че това е мисъл минала през главата на много от вас. Честно казано и аз очаквах нещо такова. За мое щастие обаче, се оказа, че нещата са различни… доста по-различни. Как и какво? В следващите редове.

Wolfenstein-The-New-Order-(01)

• Историята на Wolfenstein: The New Order е сравнително проста – 1946 година. William „B.J.“ Blazkowicz и компания са се насочили към базата на Wilhelm „Deathshead“ Strasse. Deathshead е неприятен човечец, който по-старите от вас познават от Return to Castle Wolfenstein (2001) и Wolfenstein (2009).

Wolfenstein The New Order (09)

Нападението завършва с експлозия и шрапнел, който се забива в главата на Blazkowicz.

Резултатът – 14 години в „будна кома“. Когато B.J. се „завръща при живите“ (поради причини, които няма да дискутирам заради *SPOILER*-и) годината вече е 1960-та, а Нацисти… са спечелили войната. Светът е техен! Разбира се, Blazkowicz няма намерение да остави нещата просто така…

Wolfenstein The New Order (02)

Историята е ок, но това, което наистина блести е сетинга около нея. MachineGames са се справили много добре в илюстрирането на една алтернативна реалност, в която „Heil Hitler!“ е ежедневие.

Откъм хронология – Wolfenstein: The New е едновременно продължение и рестарт на поредицата, съответно не е съвсем сигурно коя от предишните игри се смята за „случила се“ и коя „не“. Факт е например, че „свръхестествените елементи“ от Wolfenstein (2009) са напълно премахнати от играта, но от друга страна в Wolfenstein: The New Order се появяват персонажи като Caroline Becker, който познаваме именно от там. Така или иначе историята на Wolfenstein поредицата принципно е малко объркана и заплетена:
» Продължи нататък »

 
11 коментара

Публикувано от на 28 май, 2014 в Ревю, Games, Wolfenstein

 

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,