През последния месец и нещо активно си играя с едно от новите рутерчета на TP-Link – AC750 802.11ac или за по кратко Archer C2. Следват мислите и разсъжденията ми по темата (плюс снимки на кучета, котки и банани). 🙂
Съдържание:
» Към ревюто »
Архив на категория: Ревю
Ревю – Alien: Isolation
Още преди да започна това ревю искам да заявя нещо важно – лично за мен, Alien: Isolation е GOTY1. Така че да, остатъка от тази статия ще е доста, доста позитивен. 🙂
Също така уточнявам, че ревюто ми е базирано само на Alien: Isolation кампанията и не включва Crew Expendable и Last Survivor DLC-тата. DLC-тата се продават отделно, включват други герои (оригиналният каст на филма) и се развиват преди кампанията на Isolation, съответно планирам да говоря за тях в отделна статия. Същото се отнася и за Survivor Mode-а, защото реално погледнато out of the box играта включва само демо на въпросния режим.
Първите ми впечатления от Alien вселената са базирани на тежките травми, които оригиналния филм е нанесъл върху невинното ми детско съзнание. Тъй като самия филм е по-стар от мен, първата ми среща със Xenomorph-ите се е състояла доста след излизането му – когато филма беше излъчен по националната телевизия. Въпреки това, спомена за нещото изскачащо от яйцето и залепящо се върху лицето на Gilbert Kane е все така ярък. След това, съм гледал и играл какво ли не свързано с Alien вселената, но нищо2 не можеше да се сравнява с усещането от оригиналния филм от 1979 г. И така, докато не срещнах Alien: Isolation…
• Историята – действието в Isolation се развива през 2137 г., тоест 15 години след събитията в оригиналния Alien филм (действието там се развива през 2122). Ellen Louise Ripley e в неизвестност, а ние поемаме ролята на Amanda Ripley – дъщерята на Ellen, която все още се опитва да разбере какво се е случило с USCSS Nostromo и майка и.
В началото на играта, Amanda и още двама служители на Weyland-Yutani (Christopher Samuels и Nina Taylor) се отправят към Sevastopol Station, за да приберат flight recorder-а на USCSS Nostromo, който е намерен и докаран на станцията от друг кораб.
Разбира се, във вселената на Alien прости мисии няма 🙂 и малко след пристигането си на Sevastopol, Amanda Ripley открива, че из станцията броди нещо доста, доста опасно…
» Продължи нататък »
Dextrophobia Rooms
След като си направихме резервация в началото на август, в неделя (5 октомври) с приятел посетихме една от най-актуалните атракции в София – Dextrophobia Rooms.
За хората които не са чували за „стаята“, преразказвам набързо – отбора Ви (съставен от 2-ма до 5-ма души) бива заключен в специално помещение, съдържащо множество пъзели. Целта Ви е да намерите изхода, като разполагате точно с 60 минути за да го направите. В общи линии, нещо като филмите от поредицата „Убийствен Пъзел“ – но без частта в която Ви убиват. 😀 За геймърите – като в * името на любимия Ви куест *. 😉
За съжаление, пъзелите в стаята са еднакви всеки път, така че няма как да навляза в повече детайли, без да Ви разваля удоволствието, но вЕрвайте ми – много е яко!
Та ако не сте ходили, моя съвет е да си запазите първата възможна дата… нищо, че най-вероятно ще е чак през декември. Чакането определено си заслужава. 😉 Също така бих препоръчал да сте 3-ма или 4-ма човека, вместо 5. 😉
На екипа зад проекта – евалата, много е яко! С нетърпение чакам втората стая!
Още за проекта на dextrophobiarooms.com
UPDATE:
Мини ревю: Teenage Mutant Ninja Turtles
Возили ли сте се на влакче на ужасите? Ама от тези наистина страшните? Обикновено, преди да се качите чувството е някакво такова – знаете, че ще е супер забавно, но колкото повече го мислите, толкова повече Ви хваща шубето.
Е положението с Костенурките нинджа e подобно… само, че не Ви хваща шубе а „common sense“. Това – или просто аналогията ми е глупава. 😀
Когато отивам да гледам филм с Костенурки, които са мутанти… и нинджи… и освен това са тинейджъри, не очаквам „Изкуплението Шоушенк“. И въпреки, че предварително бях поставил очакванията си към сюжета доста ниско, смея да твърдя, че сценария на Teenage Mutant Ninja Turtles (2014) е откровено тъп. Което обаче… е ок. Сюжета е изпълнен с толкова много дупки и безсмислици, че ако човек реши да разсъждава върху тях, може да напише доста сериозен научен труд по темата. Врътката обаче е, че всичко останало е изключително добро, т.е. няма нужда да се напрягате излишно върху сюжета.
» Продължи нататък »
Ревю: Razer Adaro Stereo
След ънбоксинга ми [ето линк] най-накрая е време да споделя и подробните си впечатления от Razer Adaro Stereo [199 лв].
The Art…
• Дизайн и Build Quality – Razer Adaro Stereo могат да се похвалят с изключително изчистен и стилен дизайн. За никого не е тайна, че аз по принцип съм си фен на дизайна на Razer, но Adaro е наистина… секси. Слушалките нямат излишни елементи, и успяват да предадат класическото Razer усещане, без да изглеждат абсурдно (Razer Kraken). Цялото нещо е направено от кожа, пластмаса и някакво алуминиево покритие, и съответно изглежда доста премиум. Razer змиите са отстрани на говорителите, „диадемата“ има Razer лого, а кабелът е в искрящо „екстравагантно“ Razer зелено. Абе въобще – класика и стил. 😛
Както казах, цялата структура е изключително семпла и изчистена, което пък от друга страна означава и по-малко неща които да се счупят. Аз лично ползвам моите ежедневно от почти месец и засега не съм забелязал никакви проблеми. За старите фенове на бранда – Adaro Stereo ползват подобрена версия на Razer Megalodon / Orca структурата за закрепяне на наушниците, която аз продължавам да смятам за особено адекватна и функционална.
» Продължи нататък »
Ревю: NVIDIA GTX SMALL FORM FACTOR PC
Преди няколко дни при мен пристигна „FIREBIRD“ – къстъм NVIDIA GTX SMALL FORM FACTOR PC (на кратко NVIDIA GTX PC) сглобено от MOST Computers, за което планирам да Ви разкажа в следващите редове. 🙂
Идеята на въпросната машина, е че е сглобена според изискванията на NVIDIA и на теория представлява перфектното „entry level“ гейминг PC. Аз винаги съм смятал, че част от чара на PC гейминга е сам да си подбереш частите и да си сглобиш PC-то, но не всеки човек има нужните познания/време/желание да прави подобни неща. Точно тук, на дневен ред идват вече сглобените конфигурации като тази, която ще разгледаме сега.
Първо, ето ънбоксинг видеото:
» Продължи нататък »
Ревю – Wolfenstein: The New Order
„Wolfenstein: The New Order ще е една посредствена игра която хората ще си купуват само заради бетата на Doom 4.“
Предполагам, че това е мисъл минала през главата на много от вас. Честно казано и аз очаквах нещо такова. За мое щастие обаче, се оказа, че нещата са различни… доста по-различни. Как и какво? В следващите редове.
• Историята на Wolfenstein: The New Order е сравнително проста – 1946 година. William „B.J.“ Blazkowicz и компания са се насочили към базата на Wilhelm „Deathshead“ Strasse. Deathshead е неприятен човечец, който по-старите от вас познават от Return to Castle Wolfenstein (2001) и Wolfenstein (2009).
Нападението завършва с експлозия и шрапнел, който се забива в главата на Blazkowicz.
Резултатът – 14 години в „будна кома“. Когато B.J. се „завръща при живите“ (поради причини, които няма да дискутирам заради *SPOILER*-и) годината вече е 1960-та, а Нацисти… са спечелили войната. Светът е техен! Разбира се, Blazkowicz няма намерение да остави нещата просто така…
Историята е ок, но това, което наистина блести е сетинга около нея. MachineGames са се справили много добре в илюстрирането на една алтернативна реалност, в която „Heil Hitler!“ е ежедневие.
Откъм хронология – Wolfenstein: The New е едновременно продължение и рестарт на поредицата, съответно не е съвсем сигурно коя от предишните игри се смята за „случила се“ и коя „не“. Факт е например, че „свръхестествените елементи“ от Wolfenstein (2009) са напълно премахнати от играта, но от друга страна в Wolfenstein: The New Order се появяват персонажи като Caroline Becker, който познаваме именно от там. Така или иначе историята на Wolfenstein поредицата принципно е малко объркана и заплетена:
» Продължи нататък »
Мини ревю: Godzilla
Good guy Godzilla + новия IMAX в София!
Снощи отидохме да гледаме Godzilla (2014). Чувствата ми са… смесени. 🙂
Визуално филма е страхотен. Ефектите, начина по който са заснети сцените… всичко. Годзила е филм направен за IMAX, и ако във вашия град има IMAX зала нямате оправдание да не отидете да го гледате там. Филма има няколко наистина изключително добре направени сцени (HALO Jump-а, влака и т.н.) които са истински „душевен оргазъм“ и ясно демонстрират защо IMAX е правилния формат за такъв тип филми. 🙂 И тук още не съм отворил дума за битките между Годзила и Mūtō-тата които са просто over-the-top. Не знам за какво рендене е ставало въпрос, но сцените са просто… лол. 🙂
Един от любимите ми моменти е една сценичка, в която мъжкото Mūtō каца върху някакъв небостъргач и буквално го раздробява на сол.
А и разбира се имам this guy:
» Продължи нататък »
Ревю: DreamHack Bucharest 2014
Както предполагам знаете, на 26 и 27 април в Букурещ се проведе DreamHack Bucharest 2014. По долу са впечатленията ми от въпросното събитие.
Лично за мен това беше първия DreamHack евър, така че бях доста ентусиазиран за събитието. От друга страна обаче, впечатленията ми от други мероприятия в Румъния (акхъм – East European Comic Con 2013) не бяха особено позитивни, така че имах едно наум (нищо, че двете неща нямат нищо общо от към организационна гледна точка).
Но всичко по реда си – нашата скромна група се придвижи към Букурещ на 25-ти, настанихме се в хотела спокойно, хапнахме и на следващия ден бодро се насочихме към Sala Polivalenta. Пристигнахме около 10:00 (входа уж трябваше да е отворен в 9:30) за да бъдем посрещнати от организационен хаос. 😀
Пред залата беше абсолютна лютеница, без обозначение кой вход за кой тип билети е (или въобще какво е вход и какво не) и без яснота кога въобще ще успеем да влезем. За сметка на това към 10:20 някакви хора започнаха да опъват брандинг с въжета падащи върху хората чакащи да влязат. Беше доста… тъжно.
За щастие в 10:43 успяхме да си пробием път през тълпата и да влезем в сградата. Ето кратко видео в което може да видите тълпата, хаоса, въжетата на брандинга и т.н. 🙂
» Продължи нататък »
Ревю: Hearthstone за iPad
Въпреки че се бях зарекъл да не го правя, през уикенда не издържах и си направих канадски акаунт в App Store-а за да си инсталирам iPad версията на Hearthstone: Heroes of Warcraft (както писах по рано в момента играта е налична само в австралийския, канадския и новозеландския App Store).
Следват впечатленията ми от въпросната.
Първо малко технически уточнения – устройството на което тествам е iPad 2 с 3G модул. След инсталация Hearthstone заема 655 MB, като отделно играта си е свалила някакви файлчета (предполагам инфото за акаунта ми) и в момента заема точно 666 MB.
Най-важното нещо е, че iPad версията е директно линкната към bnet акаунта Ви -> това не е отделна игра или нещо такова. Това е просто още един клиент, така че няма значение дали играете на MAC, PC или iPad – акаунта Ви е един и същ, заедно с всичките Ви карти, мачмейкинг и т.н.
Интерфейса е идентичен с PC версията, като промените са съвсем минимални (примерно имате индикатор за батерията в долния ляв ъгъл). Най-голямата промяна от към „управление“ е във факта, че след като играете карта която има определен ефект върху друг обект (примерно бухалче) всичко става бледо, и на преден план излизат само обектите върху които ефекта може да се „кастне“. В случая трябва да избера кой да сайлънсна:
» Продължи нататък »
Stranger's Weblog 