Преди известно време реших, че няма да е лошо да разцъкам обстойно и някоя от мишките на ROCCAT и съответно експедитивно успях да се докопам до ROCCAT KONE[+] [159 лв.]. Следват впечатленията ми. 🙂
Както обикновено започвам със съдържанието на кутията:
Както споменах и във видеото от към форма KONE[+] се оказа изключително приятна. Мишокът е по-голям от така любимата ми Razer Mamba, но без да го има оливането на Logitech G600. Формата е така направена, че задната част е по изпъкнала и съответно пасва доста добре в дланта. В общи линии (и ще ме извините за поредната асоциация с друг бранд) мишока ми напомня на наял се Imperator и съответно пасва в ръката ми перфектно. Лично на мен ROCCAT KONE[+] ми е страшно удобен, така че GJ Roccat. 🙂 » Продължи нататък »
След като приключих със сравнението между Razer Naga 2012 и Logitech G600, и преследвайки вродената си любознателност… и един мистичен слух витаещ из интернедите, реших че не е никак лоша идея да погледна какво има „под капака“ на Logitech G600.
Та вчера, с помощта на SPY \иначе надали щях да успея да я сглобя обратно\ 🙂 разглобихме мишока на Logitech и с изненада открих, че слуха е верен, а това което намерихме вътре… абе ЕПИЧНО ми се струва като умалително за него.
Хванах ли вниманието Ви? 🙂
Това на снимката са двете платки \Main и Side Board-овете\ намиращи се в мишока. Вгледайте се в надписа върху тях:
Мхм. Работното име на G600 всъщност е… „Antivenom„!
Имайки предвид факта, че Logitech пуснаха тази мишка като основен конкурент на Naga-та на Razer, а според митологията Naga-та е най-дългата отровна змия (и Razer принципно си падат по змии)… КОЛКО ЯКО Е ТОВА?!
Направо е грехота, че G600 всъщност наистина не се казва „Antivenom“, ама easter egg-а е… титанично епичен.
И понеже не вървеше просто да разглобим мишката, и да не я нащракаме подробно, Strangerka-та наснима отделните части на Antivenom-а G600, а аз любезно Ви ги предоставям в галерията в края на поста.
Logitech пък получават едно звучно GG и +5 Интернет точки от мен. Евала, това наистина беше силно!
Ето, че най-накрая дойде време за епичния (надявам се) сблъсък на Razer Naga 2012 и Logitech G600, който Ви подготвям от известно време. 🙂
Как ще протекат нещата? По-долу има няколко категории, по който смятам да сравнявам мишките. Съответно във всяка една можете да прочетете мислите ми по съответния параметър, но разбира се, чувствайте се свободни да си добавяте или махате точки, ако не сте съгласни с нещо казано от мен. 🙂
След всяка категория ще вметвам и по няколко изречения за Razer Naga Hex, която е подобен тип мишка, но не участва в „съревнованието“ ми. Категориите, по-които ще сравнявам мишките са съответно: • Цена • Опаковка • Дизайн • Подсветка • Бутони • Странични бутони • Комфорт/ергономичност • DPI • Софтуер
Преди да премина към сравнението – малко история. Оригиналната Razer Naga беше обявена през далечната 2009-та, по време на GamesCom ’09 (на 19-ти август, за да сме най-точни) и беше ясно насочена към MMO геймърите. Мишката наистина изглеждаше иновативно и интересно, и в последствие заслужено се превърна в една от най-успешните продукти на компанията (ревюто ми е тук). В последствие Razer обявиха и безжична версия на въпросната (Ревю: Razer Naga EPIC). По време на CES ’12 пък беше показана Razer Naga Hex – същата форма, но променен дизайн (и брой) на страничните бутони, с основна насоченост – MOBA играчите, а не толкова MMO геймърите. Освен това, тази година „Остриетата“ решиха, че е време да освежат 3-годишната концепция и пуснаха на пазара Razer Naga 2012 – ъпдейтната версия на оригиналната Naga, която се предлага на същата цена, но включва и някои удобни екстри от EPIC едишъна.
През юни 2012-та Logitech показаха Logitech G600 и ясно заявиха, че биха искали част от „naga“ баницата. Това, разбира се, освен добра възможност за шеги с тях :D, беше и чудесна новина за крайния потребител, защото означава повече конкуренция и по-голям избор, а и все пак макар да копират части от дизайна на Razer, Logitech имаха възможност да подобрят и направят нещо още по-интересно. Тук искам да уточня, че макар да намирам приликата за твърде поразителна, Logitech не са нито първите, нито последните, които плагиатсват и се вдъхновяват от чужди марки и в никакъв случай не твърдя, че Razer са открили топлата вода. 😀 За пример, Razer Imperator имаше доста допирни точки с Logitech MX500. 😉 Просто в случая „вдъхновяването“, което са си направили Logitech беше малко по-нагло от очакваното, но за нас това няма чак такова голямо значение. 😀
И така. Всички тези събития ни водят до днешния ден, в който ще изправим Razer Naga 2012 и Logitech G600 в битка до смърт! 😀
Принципно планирах да постна това мини ревю преди почивните дни, но Robot Entertainment имаха някакъв проблем и не можаха да пуснат Steam версията на Hero Academy на 8-ми (както бяха планирали). На 10-ти обаче, играта все пак излезе, така че с леко закъснение – ето разсъжденията ми по темата.
– – –
От известно време, особено много се забавлявам с Hero Academy – една интересна и приятна игра на Robot Entertainment (ORCS MUST DIE!, AGE OF EMPIRES ONLINE, HALO WARS). Въпросната е налична за iOS устройства от края на миналата година, но наскоро излезе и Steam версията, така че реших да Ви разкажа малко повече за нея.
Пффф. За мен Batman Begins беше странен филм. Така и не можах да го приема като нещо повече от „увертюра“ на това което предстой да се случи. После излезе The Dark Knight – силен филм, който обаче някак си успя да ми остави горчив привкус. Филм който (поне според мен) беше спасен от Хийт Леджър, и филм на който все пак дадох 8.5/10 въпреки многото неща които не ми харесаха.
И така, ето ни отново, 4 години по късно. Урока от последната прожекция е научен, и този път сме в единствената (за съжаление) IMAX залата в България. Предстои едно 161 минутно приключение. 🙂
Не се притеснявайте, няма да разказвам нищо за сюжета на филма, и „ревюто ми“ (което започва сега) няма да продължи още дълго… Просто горната увертюра беше нужна, за да знаете, че макар да съм голям фен на Батман като персонаж, за мен лентите на Кристофър Нолан не са чак толкова добри, колкото хайпа и доста критици ги описват.
И така – The Dark Knight Rises? ФИЛМА Е ЕПИЧЕН, гледайте го! 🙂 И да, ревюто спокойно може да свърши тук, но все пак ето малко пояснения, които няма нужда да четете… Просто ходете да го гледате. 😀
Лентата на Нолан отново е пълна с неща които не ми допадат, но този път плюсовете и епичноста са много, ама много повече от всичко останало. Какво не ми хареса? » Продължи нататък »
От миналата седмица се каня да драсна няколко реда за Battlefield 3: Close Quarters, и ето че най-накрая намерих време и за това.
За хората които случайно не знаят, Close Quarters е DLC за Battlefield 3 което се фокусира върху сблъсъци между пехота в затворени пространства. DLC-то включва 4 нови карти, 10 нови оръжия и 2 „нови“ режима.
Преди да продължа нататък искам да уточня нещо. Принципно не планирах да си купувам Close Quarters, защото на пръв поглед CQ ми звучеше като MOAR Operation Métro, която както и да го погледнем е една ужасна карта. Естествено, тя има своя чар за някой хора (и в това няма нищо лошо), но въпросната е куцо направена с много дразнещо разположение на флаговете и въобще пълно безумие в Conquest режим. Та очаквайки още от същото, и вземайки предвид факта, че вече имам Back to Karkand бях по-скоро склонен да пропусна премиум офертата и да си чакам Armored Kill, пък за последните DLC-та да го мисля като наближи излизането им.
В последствие обаче, gameservers.bg ми изпратиха код за Battlefield 3 Premium (специални благодарности), и това ми осигури достъп до CQ. Съответно, след като имах възможност да поиграя на новите карти, смея да твърдя, че първоначалната ми преценка е била доста грешна.
Да, спор няма – Close Quarters не са типичните BF3 карти, и да те са правени по-скоро за MW феновете, но в това няма нищо лошо. Съответно да, според мен от към геймплей и скорост CQ доста напомня на Modern Warfare 2 \лично за мен последната CoD игра със смислено мули\, но да се върна на картите. • Картите » Продължи нататък »
Снощи с приятели гледахме Прометей / Prometheus, a.k.a новия, много хайпван филм на Ридли Скот и резултата е… оф.
Първо да уточним нещо важно за 4-мата човека, които може да не са разбрали – ДА, Прометей е предистория на Alien (1979). Както казвах и по-рано, аз мисля, че това беше повече от ясно още от първия трейлър, но за скептиците – ГЛЕДАХ ГО, предистория е. Просто може би малко по-различна предистория, отколкото някои хора са очаквали. 😉
Та за филма.
Prometheus може да се похвали със страхотна визия. Тук Ридли не разочарова и „лентата“ наистина е визуално пиршество във всеки един аспект и детайл. Страхотни разточителни пейзажи, чудовищни малки детайли… красота, определено направена за голям екран.
Аудио оформлението също не изостава от визията и, макар да е доста различно от това, което можете да чуете в оригиналните Alien филми (аз очаквах да е много по-близка до тях), sound дизайна е един от най-силните, на който съм попадал от доста време насам.
Тъ, имаме предистория на Alien, смазваща визия и перфектен аудио дизайн. What Could Possibly Go Wrong?
Еми сценария човек… сценария. Може би ако не бях толкова хайпнат от идеята, че САМИЯ Ридли Скот прави предистория на Alien, щях да си напиша домашното и да видя, че сценария е дело на Деймън Линделоф и Джон Спейтс. Не ви говорят нищо? Спокойно, и на мен не ми говорят нищо. Може би защото най-силното заглавие в репертоара на Линделоф е… Каубои и Извънземни, а Спейтс е работил само по The Darkest Hour. Не че това щеше да ме спре да отида да го гледам де, но поне си мисля, че щях да съм малко по-подготвен за трагедията, която щеше да ме залее от екрана. Сценарият на Прометей е меко казано слаб. И дори ако затворим очи за очевидните пропуски и недомислици \няма да спойлвам, споко\, пак остава факта, че когато дойде поредната „страхотна“ изненада в сюжета, въпросната не ти е никак изненадваща, защото ти е била намекната няколко пъти преди има-няма половин час.
И не, колкото и да се стараят актьорите, когато отсреща имаш малоумен сценарий няма какво толкова да направиш, дори да играеш като Майкъл Фасбендер (който наистина прави всичко възможно и изглежда повече от отлично във филма).
И всичко това е ужасно и жалко… ужасно жалко… 😦 Не за друго, ами защото Прометей имаше страхотно голям потенциал.
Сега само се надявам критиката да го унищожи бързо (по време на писане на тази статия оценката в Metacritic е 62/10 базирана на 6 ревюта) и да се надяваме, че хайпа няма да е достатъчен, за да превърне филма в мега хипер блокбъстър. Щото ако смаже, ще направят и втори…
И да, знам че ако не са го направили вече, верните Alien фенове ще отидат да го гледат каквото и да им кажа, така че моя съвет е поне да отидете в IMAX 3D-то, за да може като хората да се насладите на аудио-визуалното пиршество – друго в този филм така или иначе няма.
Аз лично, много възмутено, „награждавам“ Прометей с 4/10.
Хората които ме познават, знаят, че още от първото ми X-min имам известна слабост към портативните колонки. 😀
По-този повод, от известно време си играя с една много приятна джаджа наречена Logitech Mini Boombox.
Започваме със „стандартния“ ънбоксинг:
..и продължаваме към пълното ревю: Какво е Logitech Mini Boombox?
Mini Boombox-а представлява портативна колонка, която определено е правена взимайки предвид най-вече хората с смартфони и таблети. Въпреки, че въпросната може да се закача към дивайси посредством стандартен 3.5 мм адуио кабел, основния и акцент е възможността за възпроизвеждане на аудио безжично, посредством Bluetooth.
В събота, с приятели ходихме да гледаме The Hunger Games / Игрите на глада.
Както може би знаете (а може и да не знаете) филмът е базиран на първия роман от трилогията бестселъри на Сюзан Колинс „ИГРИТЕ НА ГЛАДА“, която очевидно е някакъв нечовешки хит… и за която аз никога не бях чувал. Съответно нито трейлърите, нито ентусиазма на разни хора около мен не можаха да събудят интереса ми към филма. Да не говорим, че по някаква причина „The Hunger Games“ се излъчва само в Cinema City кината, което допълнително ограничи шансовете ми да отида да го гледам… Въпреки това, обстоятелствата се стекоха така, че в събота се озовах в Сinema City София. Съответно подходи към филма с никакви очаквания, знаейки само бегли неща за историята – Действието се развива в някаква утопична държава, в която всяка година се провежда нещо наречено „Игрите на глада“. Различните окръзи на държавата са принудени да изпращат по едно момче и момиче на възраст между 12-18 години, които да се състезават във въпросните игри… в края на състезанието, само един от участниците си тръгва жив.
За моя изненада обаче, филма се оказа изключително интересен. Историята беше увлекателна, като въпреки титаничната си дължина от 140 минути нито за момент не ми беше скучно и безинтересно. Героите са интересни, и определено ме беше грижа за тях. Света на Панем (утопичната държава) е представен отлично, като се радвам, че авторите не са претупали нещата и ще имате достатъчно време да се запознаете с родния край на героите, за да може след това чудовищната разлика с претруфената и пошла столица на държавата да Ви удари още по-силно.
Актьорската игра е на много прилично ниво, като Дженифър Лорънс се справя чудесно в главната роля, а Стенли Тучи и изненадващо за мен Лени Кравиц получават личния ми аплауз за поддържаща роля (другите актьори също са супер, просто тези са ми фаворити).
Аудио оформлението е на много високо ниво, като лично за мен единственият много сериозен кусур на филма е… Кинематографията която е пълно безумие. До колкото виждам от интернедите за това можем да обвиняваме двама човека – режисьора Гари Рос и оператора Том Стърн. Та по някаква причина тези индивиди, са решили, че е страхотна идея да снимат филма използвайки основно и преобладаващо ръчни камери. Което не е никак лошо, защото придава едно интересно, бих казал сурово усещане на филма. Проблема обаче е, че тези ръчни камери се лашкат ИСТЕРИЧНО през огромна част от филма. Актьорите си говорят? ДА ЛАШКАМЕ КАМЕРАТА. Актьорите се бият – да лашкаме камерата. АКТЬОРИТЕ ТИЧАТ?! ДА си закачим камерата на гърба и да я лашкаме колкото се може повече. Даже подозирам, че е било плюс ако операторите са можели да подскачат докато снимат.
След като излязохме от филма, решихме да заснемем един кратък „шорт“ за да Ви илюстрирам как изглеждат повечето сцени във филма. В ролята на Катнис Евърдийн – vasvalch, преследвана от ммм плешиво куче, изиграно доста правдоподобно от 4karbon. В ролята на Том Стърн (оператора)… Аз.
Ок, разбирам, че филма се е опитал да запази баланса между това да бъде пестелив от към насилие за да оправдае PG 13 рейтинга си, но от друга страна да не спести ужаса и насилието на цялото нещо a.k.a. успява да ви оплиска с кръв, без да показва откровени брутализми. А и реално погледнато бойните сцени не са чак толкова впечатляващи, ама нужно ли беше да клатите камерата ЧАК толкова много?!
Добрата новина е, че поне филма не е в 3D, щото тогава на входа трябваше освен 3D очила да дават и торбички за повръщане. Другата добра новина е, че не скочих на бой на някакъв човек който седеше на реда пред мен, и каза (докато камерата се лашкаше в една гора): „ей това колко яко щеше да изглежда в 3D“. Едвам се сдържах да не му изсипя кутия пуканки на главата, честно.
В крайна сметка обаче, като изключим малоумщините с камерите филма е наистина интересен, и определено Ви препоръчвам да го гледате. И да, с интерес чакам следващите филми. 🙂
В тази статия, ще си говорим за финалите на Mass Effect 3 -> че в текста по-долу има МНОЖЕСТВО спойлери, които не бихте искали да четете ако още не сте завършили играта. 😉
![Roccat Kone[+]](https://strangera.com/wp-content/uploads/2012/11/roccat-kone-plus.png?w=645&h=254 "Roccat Kone[+]")
Stranger's Weblog 