RSS

Архив на категория: Ревю

Да ве, и аз бях там!

Ревю: Bioshock Infinite

07 апр.

Bioshock Infinite e страхотна игра, а в следващия, надявам се, не твърде дълъг текст, ще Ви споделя подробните си впечатления от въпросната. Ревюто ми е 99% spoiler free, така че ако все още не сте играли играта, не се притеснявайте да четете.

BI-Welcome-To-Columbia

Преди да продължа, искам само да отбележа, че съм изключително голям почитател на оригиналния BioShock, който е правен от същите хора отговорни за BioShock Infinite (Irrational Games). BioShock 2 е дело на друг екип и няма да бъде обсъждан и споменаван в това ревю.

• Историята
BI-Story
Започвам с историята, защото тя е едно от най-важните неща във Bioshock Infinite, което, само по себе си, заслужава сериозни адмирации. Все пак, живеем в свят, където много хора смятат, че Call of Duty: Modern Warfare и Battlefield са върховните сингълплеър приключения. Честно казано, в момента не се сещам за друг FPS, който да предлага толкова дълбока и интересна история. Пък и не само FPS.

Образно казано, историята на Infinite се дели на 3 части – въвеждаща, в която все още се ориентирате кое какво е; основна – в която започвате да добивате някаква идея какво се случва около вас и да си градите теории за нещата. И финалната част, в която разбирате, че нещата въобще не са това, което сте си мислили. На фона на днешния стандарт за интересна история, където финала обикновено Ви е ясен още към средата на филма/играта, продукта на Ken Levine и компания е наистина впечатляващ.
Може би това се дължи на факта, че Bioshock Infinite просто не прави нещата по начина, по който очакваш игрите да ги правят, а определени клишета са поставени на точните места, за да наведат мислите Ви в дадена посока и после да Ви изненадат с нещо съвсем различно и неочаквано. Може и да се дължи на факта, че историята просто е наистина добра… и неочаквана. 😀 А най-вероятно се дължи и на двете.

Както и в оригиналния Bioshock освен от „кът сцените“ (слагам го в кавички, понеже играта няма кът сцени в класическия „кът сценен“ формат) и разговорите между персонажите, историята се разказва и посредством тъй наречените „Voxophone“-и, които намирате из играта. Въпросните устройства представляват аудио дневници, разкриващи малки и по-големи късчета от историята. В света на Колумбия има разпръснати общо 80 такива, като аз съм горд да съобщя, че на първо преиграване успях да събера 79 от тях и в последствие с помощта на Google успях да открия и 80-тия, който бях пропуснал. 🙂 Без някой от тях, части от историята на играта ще останат мистерия за Вас, а и въпросните обясняват доста интересни неща (които не са ключови за сюжета), като например – защо из града могат да се чуят странни кавъри на известни парчета от нашето настояще. Защо града може да лети и т.н. В този ред на мисли е особено важно да отбележа, че след края на финалните надписи играта показва един малък, но важен откъс, който много хора пропускат, защото прескачат надписите.

Та, лично на мен историята ми допадна много, и играта определено успя да ме изненада и да ми предложи нещо различно и най-вече неочаквано. Най-важното обач е, че сюжета успя да предизвика в мен емоции. Нещо, което се случва все по-рядко и по-рядко.

• Персонажите
BI-Characters
Bioshock Infinite предлага невероятен букет от персонажи.
» Продължи нататък »

 
19 коментара

Публикувано от на 7 април, 2013 в Bioshock, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Видео

Ревю: East European Comic Con 2013

05 апр.

Днешния ден е доста слаб от към петъчни постове, но се надявам последващия материал да компенсира…

Както може би знаете, миналия уикенд (30-31 март 2013) в Букурещ се проведе East European Comic Con.

В следващото 19 минутно видео можете да проследите приключенията ми… до Румъния и назад.
strangera-do-the-dew

BTW кадрите от Comic Con-а почват от 4:50 нататък. 😉

Иначе колкото и да е негативно впечатлението ми от самото експо, поне се забавлявахме доста… а и за разлика от някой други експота около нас, това поне се случи \ха-ха-ха\. 😀

Ето и откъса с John Rhys-Davies. 😉

 
20 коментара

Публикувано от на 5 април, 2013 в Пътеписи, Ревю

 

Етикети: , , , , , , , , , , ,

Видео

Tomb Raider Ревю/Видео коментар

26 мар.

Както няколко пъти споменавам в различни статии в блога, новата Tomb Raider игра ми допадна особено много. По този повод, принципно много ми се искаше да седна и да напиша „proper“ ревю на играта, но напоследък има твърде много игри за цъкане, а и имам и други неща за правене и съвсем не ми остава време да седна да пиша ревю. По този повод, реших да пробвам нещо друго…

В общи линии ако имате търпение да ме слушате как бръщолевя на тема TR в продължение на 30 минути, заповядайте:

Ето и обещаните във видеото картинки:

И още веднъж – играта е страхотна! Ако по някаква причина все още не сте я играли – поправете тая грешка. Толкова по темата… време ми е за BioShock Infinite 🙂

 
5 коментара

Публикувано от на 26 март, 2013 в Ревю, Games, Tomb Raider

 

Етикети: , , , , , , , , ,

Laser Tag в Play Park

08 мар.

През седмицата имах удоволствието да посетя Play Park в Bulgaria Mall и да се пострелям с колеги блогъри на тъй наречения Laser Tag.

LazerWar_0012

До сега не се бях сблъсквал (от първа ръка) с този вид забавление така че не бях много сигурен какво да очаквам. След като разцъках… определено съм фен.

Най-семплия начин по който мога да опиша „лазерните битки“ е следния – това е като детмача в оригиналния Half-Life, само дето като те убият се риспоунваш на същото място… и няма кролбар. 😀 Иначе нещото е почти толкова фън, и една идея по изморително. 😀

За какво става въпрос и как се играе? При инструктажа всеки участник (максималната бройка в Play Park-а е 25 човека) получава жилетка екипирана с много светкащи неща, сензори, пушка и говорители.
LazerWar_0015

Сензорите се намират съответно на гърдите, гърба, раменете и самата пушка. След това играчите биват „активирани“ и всеки получава цвета си (поддържат се различни конфигурации с по малък или по-голям брой отбори).
» Продължи нататък »

 
7 коментара

Публикувано от на 8 март, 2013 в Ревю, Спорт, Games

 

Етикети: , , ,

Aliens: Colonial Marines първи впечатления…

13 февр.

… и най-близкото нещо до ревю което ще получите от мен за тази игра.

Smile_alien_glompbymisteringo2moПомните ли AvP2? Помните ли първата мисия с маринката и ужаса който изживяхте когато влязохте в онази тъмна стая от която се чуваха викове… и видяхте три лазерни точки на пода пред вас? Помните ли напрежението когато моушън тракъра писукаше но… нищо не идваше от никъде? Тъмните коридори, и писукащият тракър… откъслечните звуци, тъмните коридори… писукащия тракър… И рефлекса да стреляте панически по всичко което издаде шум? Чувството, че сърцето Ви ще изхвърчи ако още някоя тръба с въздух се пръсне някъде. И изведнъж – елиеънчетата излизат, от всякъде. Налазват като вълна от ужас… а вие можете само да стреляте и да се надявате всичко да свърши колкото се може по бързо, и да не се окаже, че някъде зад вас има шахта. ТОВА БЕШЕ истинската Alien игра. И това е нещото… което няма да видите в Aliens: Colonial Marines.

Вчера поиграх около час и малко (мисля първите 3 мисии) от Aliens: Colonial Marines и съм готов да споделя първи впечатления от играта. След това смятам да я зарежа, и да си я дойграя… някой път, след като приключа всички други заглавия които съм планирал да играя (значи приблизително около лятото на 2015-та).

Aliens: Colonial Marines е… посредствена. И това е най-доброто което мога да кажа за нея!

ACM 2013-02-12 20-02-26-83

За да илюстрирам какво точно е счупено в играта, ще Ви преразкажа за първата ми срещу с Елиънчетата в нея (естествено, ако не сте я почвали следващия абзац съдържа спойлери) – вървя си аз по сумрачния коридор, и намирам колегата войник „залепен за стената“ чакащ някое фейсхъгърче да го прегърне. Разбира се тръгвам да го откачам от стената, и „изненадващо“ от някъде изкача елиън. Разменяме няколко любезности (той се опитва да ме целуне, аз не отвръщам на любовта му и се опитвам да го застрелям) и черния слузест убиец се скатава някъде из слузестите коридори. Моушън тракъра пиука панически, аз съм опрял гръб до стената и чакам всеки момент да бъда атакуван от някъде. Да ама не… След като играта любезно ми изписа – „Намери ксеноморф и го унищожи“ осъзнах, че не пришълеца е хищника в случая. Съответно извадих моушън тракъра и го използвах за да локализирам врага (КОЙТО СЕ КРИЕШЕ ЗАД ЕДНА КОЛОНА) и просто… го застрелях. Не беше никак впечатляващо, нито драматично. Просто кратък (и не особено точен) откос от упор. И според мен тази първа битка илюстрира какво точно е не работещо в Aliens: Colonial Marines. Ролите са разменени, а играта просто не е страшна. От там нататък вместо играча да се страхува от пришълците, пришълците трябва да се страхуват от него и всичко се превръща в един безмозъчен екшън в който ксеноморфите дори не си правят труда да предоставят някакво предизвикателство. През първите няколко мисии въпросните просто идат на талази директно пред мерника Ви и това е.
» Продължи нататък »

 
19 коментара

Публикувано от на 13 февруари, 2013 в Alien, Ревю, Games

 

Етикети: , , , , , , , , , , , ,

Мини ревю: Django Unchained

20 ян.

Куентин F*****G Тарантино… Вчера (19.01) имах удоволствието да гледам Django Unchained / Джанго без окови, и филма е точно това което може да очаквате от един филма на Тарантино – безобразно як.

DjangoUnchained_Tarantino

Ако сте фенове на творчеството му, няма абсолютно никаква причина да не тичате към кино салона СЕГА. Сценарии, сюжет, сценография, актьорска игра, саундтрак… всичко е на скандално високо ниво и заслужава адмирации.

За мен филма е 10/10 и макар Django да дойде при нас през 2013-та, безспорно е най-добрия филм от 2012-та който съм имал удоволствието да гледам.

PS: Ревюто е мини, щото ако тръгна да пиша в детайли трябва да отделя по няколко часа само за да Ви обяснявам колко велик е Кристоф Валц. После Леонардо Ди Каприо. После Самюел Л. Джаксън и т.н. А лентата има още много епични елементи…

 
3 коментара

Публикувано от на 20 януари, 2013 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , ,

A Year in the Life of a Gamer [2012]

02 ян.

Здравейте роботи!
Честита нова година.

Искам да използвам първия си пост за годината, за да Ви пожелая баналните, но необходими здраве и щастие. Останалите неща ще си ги направите сами. 😉

И след като преминахме през задължителната част, мисля спокойно можем да продължим с основната тема на този блог… игрите.

Онзи ден попаднах на едно много приятно видео на GameSpot, озаглавено „A Year in the Life of a Gamer – 2012“ което според мен, по доста добър начин илюстрира това което ни се случи и ни вълнуваше през изминалата година.

И докато го гледах, се сетих, че така и не обсъдихме кои всъщност бяха вашите любими игри през годината. Все пак 2012-та беше една смея да твърдя доста добра година за нас геймърите, без значение от платформата. Хубави игри имаше за всички. Списъка на нещата излезли през 2012-та е тук, а моето лично топ 3 изглежда така.

Best of 2012 in Video Games [Strangera.com]

3. Dishonored
12 октомври, 2012. Arkane Studios
Признавам си, че още не съм доиграл Dishonored (на последното ниво съм), но имам доста добри причини за това.
– естествено липсата на време;
– второ и много по важно – решил съм, че веднага след като я изиграя я започвам отново, но този път ще играя агресивно, а не стелт както до сега. Съответно… гледам да не привършвам с играта, за да не ми се наложи веднага да я пусна пак. 😀 А и подозирам, че след това ще искам да я преиграя поне още веднъж… и да.

Шегата настрана, Dishonored е игра която ми допадна много, по много причини.
– на фона на индустрия в която все по рядко виждаме нещо различно от продължения, имахме ново, свежо и най вече интересно IP;
– На фона на игри които залагат само и основно на визия, видяхме игра която не е технологично чудо, но въпреки това изглежда… красиво;
– на фона на компании които твърдят, че мултимпелъра е задължителен компонент от игрите, видяхме чисто сингълплеър заглавие, което на всичкото отгоре постигна отлични финансови резултати;
– имаме увлекателен геймплей, и интригуваща история;
– абе, имаме игра направена с любов, която мога и играя с кеф.

2. Diablo III
15 май, 2012. Blizzard Entertainment

Много хора критикуват Diablo III за много неща. И те (през повечето време) са прави. Към момента не виждам абсолютно никаква причина да пускам D3 \ако някой от вас ме е засичал в батълнет наскоро – това всъщност е жена ми, която цъка с акаунта ми\. 😉 Но въпреки това, за мен Diablo III беше една изключително приятна игра. Поцъках има няма 120 часа, и приключих. И това бяха едни доста забавни 120 часа, така че D3 любезно застава на второ място в класацията ми… въпреки факта, че надали отново ще се върна към него.

1. Mass Effect 3
9 март, 2012. BioWare

Mass Effect 3 със сигурност не е най-добрата игра от ME поредицата (ME2 FTW) но тройката беше край на една епична поредица която играя от доста, доста време. Въпреки сериозните противоречия около финала, за мен това беше едно изключително приятно и хубаво приключение, което на всичкото отгоре продължава да бъде разширявано с силни DLC-та („Leviathan“ и наскоро излязлото „Omega„). Към това добавям и изненадващо приятния мултиплеър режим който определено спомогна за удължаването на живота на заглавието и тадааа, първото място отива при Mass Effect.

– – – – – – –
Разбира се има и други игри, които заслужават внимание, но реших тази година да се измъчвам като се принудя да се огранича до топ 3. Та това по-горе е моя топ, ще се радвам ако споделите и вашите в коментарите по-долу.

– – – – – – –
Относно най-лошите неща – в дъното на класацията ми, определено е Max Payne 3. Аз си бях предубеден за играта още преди да излезе, а може би просто съм прекарал твърде много време с Max Payne 1 и 2, но беше направо болезнено да видя колко далеч от оригиналната концепция е отишла играта. Ако не се казваше Max Payne може би нямаше да имам проблеми с нея, но в този си вид Max Payne 3 беше най-разочароващото нещо за 2012-та година. Т’ва беше по болезнено и от това да видя, как един класически RTT се превръща в безмозъчен FPS \благодарим Syndicate\ 😦

Та толкова за 2012-та, тепърва предстой да видим какво ще ни донесе 2013-та. 😉

 
22 коментара

Публикувано от на 2 януари, 2013 в Diablo, Dishonored, Ревю, Games, Mass Effect

 

Ревю – SONOS PLAY:5

21 дек.

Тъй като края на света уж идваше (ама не дойде), добрите хора от Kirov High-End, ни дадоха да тестваме Sonos Play:5 + Bridge, с които да си изкараме последната седмица в офиса една идея по-забавно. 🙂

Аз лично имах малко опит с музикалната система SONOS, но сега ми се отдаде възможност да разцъкам обстойно и съм готов да споделя впечатления.

SONOS-main

Първо, какво е SONOS. Принципно тук, има подробно обяснение, но аз ще използвам… ламерските термини – SONOS е система от безжични колони (и не само), които можете да слагате, където искате, и на които може да плейвате… каквото искате. 🙂 Цялата система се управлява от специален софтуер, който е наличен за PC, MAC, iOS и Android. Колоните се закачат безжично и всичко, от което се нуждаят е ток.

Идеята е сравнително проста. За да работят колоните имате нужда от BRIDGE, към който могат да се закачат до 32 колони. Слагате си един бридж в хола и почвате да редите колони из къщи – 2 в хола, 1 в кухнята, 1 в спалнята, банята, коридора (примерно). След това пускате софтуера и започвате – искам в хола и коридора да слушам Red Hot Chili Peppers, в спалнята Zero 7, в кухнята BBC радио, а в тоалетната Тони Стораро (примерно). Иии това е. Музиката вече е навсякъде около вас, бързо и лесно.

Разбира се, нещата могат да се надграждат като SONOS предлагат 2 вида колони (PLAY:5 и PLAY:3), буфер и различни видове конектори и бриджове, в които примерно, да включите ако си имате някакви ваши си турбо колони и т.н.

Как работят нещата на практика?
» Продължи нататък »

 
3 коментара

Публикувано от на 21 декември, 2012 в Ревю, Хардуеър, iPad, iPod touch/iPhone, Music

 

Етикети: , , , , , , ,

Хобит: IMAX 3D vs HFR 3D

17 дек.

На 12 декември имах удоволствието да гледам Хобит: Неочаквано пътешествие на медийна прожекция. На нея можехме да изберем дали да гледаме филма в IMAX 3D и HFR 3D формат. Тогава избора ми беше IMAX, а на 16-ти с приятели гледахме и филма на HFR. По-долу ще прочетете мислите ми за двата формата.

The Hobbit: An Unexpected Journey

Първо, какво е „мистичния“ HFR формат?
HFR е съкращение на „High Frame Rate“ или както го превеждат на български – „висока кадрова честота“. При него филмът е заснет в 48 кадъра в секунда, вместо стандартните за киното 24 кадъра. 48-те кадъра пък са много по-близки до това, което човешкото око вижда в действителност, и съответно това придава на изображението по-голяма реалистичност.
Сама по себе си, HFR технологията не е нова, но това е първия пълнометражен филм заснет с нея.

Как беше филма в IMAX 3D?
В IMAX, „Хобит: Неочаквано пътешествие“ изглеждаше точно така, както може да очаквате да изглежда един отлично заснет 3D филм. 3D-то в Хобита е много, много, ама много добре направено. Питър Джаксън е успял чудесно да уцели правилния баланс и съответно 3D-то не е твърде дълбоко, но същевременно достатъчно дълбоко, за да бъде добавен онзи допълнителен слой, който те потапя в света на филма, без да ти навира някакви излишни неща в лицето.

Та, в IMAX имаме чудесното 3D, красиви разточителни сцени и всичко това на гигантски екран. Филмът е визуално пиршество и гледането му наистина е удоволствие. Съответно като го гледах за пръв път, наистина не усетих кога минаха почти 3-те часа и откровено се забавлявах с приказката сътворена от Джаксън. Единственото ми разочарование беше, че филмът свърши.

Как беше филма в HFR 3D?
Ох. В HFR филма беше… кошмарен. Още на откриващите сцени, усетих неприятно чувство, че все едно някой е объркал нещо и е пуснал филма леко забързано вместо на нормална скорост, а плавните сцени, които наблюдавах в IMAX, тук изглеждаха… далеч не толкова плавни. Викам си – сигурно ще свикна по-натам.

RUN-FROM-THE-HFR

После камерата почна да показва града на джуджетата, който кипеше от живот… и ужаса стана пълен. Благодарение на това, че изображението изглежда по-реалистично, чувството беше точно все едно гледам продукция на Hallmark, а не епично фентъзи приключение, в което са наляти плашещо много пари.

Без да преувеличавам, след първите 20 минути наистина ми се искаше филма да свърши СЕГА и да си тръгна ВЕДНАГА.
» Продължи нататък »

 
45 коментара

Публикувано от на 17 декември, 2012 в Ревю, Филми

 

Етикети: , , , , , , , ,

На пазар със Strangera.com [Gamers Shopping Guide]

12 дек.

Помощ, гаджето ми е геймър! Какво да му подаря за празниците?

Ако тези факти и въпроси Ви измъчват, FEAR NOT, следва празничния подаръчен списък на Strangera.com. 😀

strangera_com-holiday-shopping-guide

Идеята е следната – Тъй като по празниците хората обичат да си купуват неща, ми се стори добра идея да спретна едно списъче с геймърски продукти, които намирам за интересни. Така, ако искате приятелката Ви (примерно) да Ви подари нещо, може случайно да забравите тази страница отворена на компютъра и. Ако пък нищо от изброените по-долу неща не Ви допада, може да ме нахраните в коментарите и да и го пратите с „миличко, виж го тоя какви тъпотии пише. Аз съм го нахранил в коментарите“. 😀

Започвам…

• Мишка – лично за мен, мишката е едно от най-важните неща за един истински PC геймър. Все пак, тя е ултимативното оръжие, продължението на ръката Ви, основното средство за управление на вашето виртуално аз и т.н.
Eто моя „скромен“ списък с препоръчителни мишки. 😀

Razer Mamba 4G

– Razer Mamba 4G [259 лв.]
За мен, Razer Mamba е една от най-яките мишки на пазара в момента. Въпросната е семпла, изчистена, красива… и смъртоносна. Както за противниците Ви, така и за семейния бюджет. 🙂 Мишката е безжична и просто радва. Аз лично ползвам Mamba откакто… има Mamba в БГ и съм супер доволен (Първо имах старата Mamba \ревю\, после превключих на 4G);

– Razer Ouroboros [259 лв.]
Това е другата скъпа алтернатива. Аз лично, още не съм тествал понеже мишока е в БГ буквално от няколко дни, но в общи линии Ouroboros представлява… всичко страхотно от Mamba-та плюс опцията да си конфигурирате дължината, страничните бутони и т.н. И отново изглежда доста, доста яко. Аз не бих си взел такава мишка никога, защото имам 2 котки които ще я „окосмят“ за отрицателно време. 😀 Но да, ако човекът, за когото купувате мишката обича да човърка някакви неща и да има местещи се части, Ouroboros-а е интересно решение.

– Razer Naga Epic [259 лв.]
Ако човекът, за когото купувате подарък е „обсебен“ на тема MMO-та (WoW; SWTOR) и ще давате много пари за мишка, то правилното решение е Razer Naga Epic. Мишка, базирана на Mamba-та, но направена специално за MMO геймъри. Отново безжична. Ревюто ми е тук. 😉

Ако не ви се дават 260 лева за мишки обаче, можем да погледнем една идея по-евтините алтернативи. 🙂
» Продължи нататък »

 
21 коментара

Публикувано от на 12 декември, 2012 в Ревю, Хардуеър, Games

 

Етикети: , , , , ,

← По-стари публикации
По-нови публикации →